— Какво говорите? — недоумяващо възкликна Рейд.

— Зная всичко, каквото трябва да се знае за Шоз Купър, името, с което се ползва през последните седем години — защото го гоня през всеки от триста шестдесет и петте дни на изминалата година.

— Откога избягал престъпник с обвинение за кражба с взлом е станал толкова важен за правителството? — заинтересува се Брет.

През последните дни се проведе допълнително разследване, което осветли нови подробности около естеството на престъплението, извършено от Шоз в Ню Йорк.

— Откакто се захвана да продава крадени армейски пушки на бунтовниците в Куба.

Информацията беше посрещната с мълчание, защото всеки от присъстващите се постара да я осмисли.

— Първото нещо, което искам да направя, Рейд, е да те уверя, че този Купър е интелигентен наемник, но в никакъв случай не е типичен престъпник — продължи Лойд. — Не се съмнявам ни най-малко, че момичето ти е в безопасност. Можеш да се отпуснеш, защото нашият човек не е убиец. Въпреки че не разбирам защо му е трябвало да краде кон. Това е, което ме притеснява, защото не е липсващото късче от мозайката. След разпита на заместник-шерифа в Парадайз съм по-убеден от всякога, че той просто е използвал дъщеря ти, за да се измъкне и да я има като заложница, която да подсигури бягството му. Напоследък обръчът около него започна да се затяга.

— Не ме успокояваш никак и няма да успееш, докато не си върна Люси обратно, здрава, читава и неопетнена — заяви свирепо Рейд.

Лойд не каза нищо по последния въпрос въпреки забележката на Сторм:

— Той спаси момичетата, когато автомобилът им се повреди.

Дерек също се намеси:

— Имаме съобщение от шерифа в Абилийн днес, според което Рижия и Джейк са били арестувани. Скоро ще разберем цялата истина около историята с коня.

— Нека ви осветля във връзка с някои факти — взе отново думата Лойд. — Истинското име на Купър е Шоз Савидж. Историята му започва в Ню Йорк. Посещавал е Колумбийския университет, където е имал частична стипендия, а остатъка от таксата е плащал от джоба си, работейки почасово. Успял е също така да си проправи път до Юридическия факултет в Ню Йорк.

Сторм зяпна от изненада, но Лойд продължи разказа си, без да й обръща внимание.

— Ако тогава е извършил нещо незаконно, ние нямаме сведения за това. Но след дипломирането му, точно когато подхваща частна практика, е хванат от работодателя на една камериерка, с която се е срещал, в кражбата на огромен диамант.

— Защо му е трябвало да краде точно в такъв момент от живота си? — запита Сторм.

— Бижуто е било страхотно и навярно не е устоял на изкушението. Един голям колкото яйце брилянт, който е можел да му помогне да стъпи на крака. Но това е без значение. Бил е обвинен и осъден, защото го спипали с диаманта в джоба. Седем месеца, след като го тикнали в затвора, успял да избяга. Надвил двама надзиратели, докато работел окован в обща верига заедно с други пандизчии, отмъкнал пистолета на единия и го заставил да отключи оковите. След като подхвърлил ключа на останалите затворници, се измъкнал и до миналата година не се чу нищо за него.

Лойд се спря и обходи с поглед присъстващите в стаята.

— Както знаете, нашето правителство е много загрижено от развитието на последните събития в Куба. Работата е сериозна, защото голямо американско имущество е заложено на карта. Наши съграждани са инвестирали на острова над петдесет милиона долара, без да включвам приходите от годишния търговски оборот. В момента имаме заведени имуществени искове и искове за пропуснати ползи срещу испанското правителство в рамките на шестнадесет милиона долара. Има случаи даже на откровена експроприация, но испанците си правят оглушки. Както и да е, това е предмет на друг разговор. Освен това сме и демократична страна, затова не можем да извръщаме глава встрани, когато цял един народ е дивашки потискан. Тук се намесват и съображения от стратегически характер, защото Куба е нашият заден двор.

— Да си дойдем на думата — избухна Рейд, — защото знам за шибаната Куба повече, отколкото ти някога ще научиш.

— Знам, Рейд. Ти и семейството ти сте едни от главните инвеститори, нали? Маравиля, железниците, товарни депа, складове, пристанища, оставям на теб да продължиш.

— Половината от борда на Манхатън Банк има важни и значителни активи в Куба — озъби се Рейд.

— Точно така. Ето затова сме толкова загрижени, както вече споменах. И когато пушките започнаха да стигат до бунтовниците в Хавана, правителството се свърза с мен.

— Шоз ли доставя част от пушките? — поинтересува се Ник.

— Шоз доставя по-голямата част от пушките. През последната година се справя много успешно, защото е умен. Почти го бяхме спипали преди няколко месеца в Корпус Кристи, когато изпращаше една пратка. За нещастие той и хората му ни се изплъзнаха.

За първи път агентът стана мрачен.

— Независимо от всичко мога да ви обнадеждя, и то много, защото разполагаме с информатор в Сантяго.

Всички наостриха уши, с изключение на Рейд, който нервно крачеше напред-назад.

— Какво, по дяволите, ме засяга това? В момента не давам и пет пари за Куба.

— Разбирам, че дъщеря ти е най-важното нещо за теб в момента, Рейд. Но ще се съгласиш, че имаме общ интерес — да закопчаем Шоз Купър.

— Доколкото разбирам, ще ни излезеш с предложение? — запита студено Ник.

— Дяволски си прав. Ще работим заедно. С други думи, вие ще свършите моята работа в Мексико, където нямам нито пълномощия, нито законно право за действие.

Шест чифта очи се спогледаха, преди да се обърнат отново към Лойд.

— Не мисля, че някой тук би имал нещо против да погази един-два мексикански закона — каза Брет. — Лично аз съм за.

— Много добре, но нека се уверим, че се разбираме правилно един друг. Ще ви кажа всичко, което трябва да знаете, но ако пътищата ви се пресекат с тези на мексиканските власти, сте частни лица, които действат на своя глава.

— Тази игра ни е вече позната — каза Дерек. — Можеш да продължаваш.

— Бунтовниците отчаяно чакат нов товар от пушки — каза Лойд. — Наскоро пратката се забави, когато един от техните хора беше арестуван от испанските власти и впоследствие екзекутиран. Той се е срещал три пъти с Шоз през последната година в Тексас, за да купува пушки и да ги изпраща в Куба. Каналът не е унищожен. Ще изпратят някой друг да заеме мястото на убития, и то скоро. Когато сключат нова сделка по прехвърлянето, ще знаем точното място, на което ще бъде и Шоз.

Рейд се хвърли напред.

— И ще го чакаме там!

— Точно така.

— Тогава ще го убия — каза Рейд.

28

При отварянето вратата се храсна с трясък в стената. Люси скочи от леглото, разбудена от здрав сън. През прозорците струеше ярка слънчева светлина. Тя придърпа чаршафа до брадичката си, защото си спомни, че не носи нищо друго освен долни гащи. Очакваше да срещне един накипял от яд Шоз.

Вместо това на вратата застана Кармен, облечена в огненочервена блуза и черна пола, под която носеше златиста фуста. В косата й бяха затъкнати розови гребени.

— Ставай!

Люси премигна неразбиращо.

— Моля?

— Слънцето отдавна изгря. За каква се мислиш? Всички вече са на работа — каза Кармен и напусна стаята.

Люси прецени възможността да се опълчи на Кармен; коя беше тя, в края на краищата, че да й казва какво да прави? Реши, че не си заслужава да се разправя с такава непредвидима жена. Освен това, ако се съдеше по дневната светлина и гнетящата с влага жега, вече се беше у спала. Тя стана и бързо се облече и изми.

В кухнята Кармен и по-възрастната жена месеха тортили.

— Най-после! — посрещна я с викове Кармен и плъзна една точилка към нея. — Линда ще ти покаже как се прави.

Люси изведнъж се оказа с точилка в ръка — жестока несправедливост.

— Няма да върша нищо, защото дори не съм закусила.

— Нейно величество не била все още закусила! — имитира я Кармен. Беше в едно от свирепите си настроения. — Чу ли, Линда? Ти си наша пленница и ще правим с теб, каквото поискаме. Каквото поискам.

На Люси й дойде до гуша, затова захвърли точилката.

— Не съм ви затворник и ще закусвам. Дори ако трябва да си приготвя нещо сама — добави тихо тя.

Последното само по себе си беше огромна отстъпка. Все още сънена, Люси беше забравила за случката от предишната вечер. Кармен я сграбчи за ухото, причинявайки й болка.

— Вчера не разчисти, нали? Днес спиш до седем, а и не желаеш да работиш. Искаш ли да те дам на мъжете?

Люси рязко се освободи. Ухото й пулсираше, сърцето й биеше лудо, а очите бяха разширени от ярост.

— Как смееш!

Гласът й поддаде, когато си спомни за Кармен, опряла нож в гърлото й. Сега продължаваше да я гази и мачка. Ако някой друг се опиташе преднамерено да я нарани… Люси остана занемяла.

— Започвай работа!

Тя се взираше невиждащо пред себе си, зашеметена и потресена. Люси реши, че жената пред нея е луда. Опасно луда. Не искаше да ходи при Шоз, но разбра, че се нуждае от закрила.

— Къде е Шоз? — затича се тя към вратата, но отговорът на Кармен я закова на място.

— Не е тук.

— Какво искаш да кажеш? — извърна се към нея Люси. — Да не би вече да е тръгнал?

— Замина с повечето от мъжете — лукаво отговори Кармен. — Но остави двама да те пазят. Нарежданията му бяха недвусмислени. Ти си наша затворничка, курво, и ще ми помагаш. Ако не се подчиняваш, ще отговаряш пред мен.

Не беше възможно да се случи точно на нея, Люси Браг. Да бъде отвлечена от Шоз беше едно, а да го желае съвсем друго. Но да я зарежат сякаш е затворник на милостта на тази вещица…

— Кога ще се върне?

— Десет дни. А може и две седмици.

Две седмици… Как щеше да оцелее? Люси нямаше възможност да размисли върху новата ситуация, защото Кармен я предупреди:

— Ако не започнеш да правиш тортили, ще те пусна на Педро и Хосе. Знай, че не се шегувам!

Люси не се усъмни в думите й. Очите й се наляха със сълзи на ярост, безсилие и дори отчаяние. Тя се присегна към захвърлената точилка и пое подаденото от Линда тесто. Как можа де се случи всичко? Как Шоз я остави сама?

След минута се беше изцапала до ушите в брашно.



Кармен излезе след час и нещо, прекарани предимно в пиене на кафе, ядене на хляб с масло и раздаване на господарски команди. Люси работеше сковано редом до Линда. В момента кълцаше зеленчуци, като се стараеше да не мисли за нищо.

Видя с изненада, че Линда й прави чаша горещо кафе. Прие я с благодарност. Кафето беше много силно, с малко захар, но вкусно. Тя отпи с наслада, докато изучаваше жената пред себе си. Линда също я гледаше изпитателно. Беше достатъчно възрастна, за да бъде майка на Кармен, а времето не се бе показало благосклонно към нея.

— Благодаря за кафето.

— Няма защо.

— Наистина ли е толкова рано? Толкова е горещо, че си помислих, че съм се успала.

— Кармен те събуди веднага след заминаването на господаря, малко след седем.

Люси стисна ръка в юмрук. Не знаеше на кого да се сърди повече — дали на Кармен, която я вдигна чак след заминаването на Шоз, или на него, задето си тръгна, без да каже довиждане. Тя се изчерви, когато си спомни за предишната нощ. Направи най-умното, като му отказа. Сигурно се беше утешил с другата. Това не би трябвало да я интересува, но тя не успя да се отърси от неприятното чувство.

Беше твърдо решена да получи отговор на някои от въпросите си в отсъствието на Кармен.

— От дълго време ли сте тук?

— Много години.

— Колкото Кармен?

Линда кимна глава. Люси почувства как сърцето й спря да бие.

— Ами Шоз? Той също ли е тук с вас от много години?

— Разбира се. Всичко това е негово. Той е тук господарят.

— Закъде тръгна и защо?

Едрата жена сви рамене.

— Не го знам къде ходи. Много питаш за Шоз, сеньорита.

Люси се опита да прикрие интереса си зад дружелюбна усмивка.

— Той ме отвлече насила. Ами Кармен, винаги ли е такава… раздразнителна?

— Кармен си е Кармен.

Точно на място. Люси свърши с кафето и се загледа през прозореца. От мъчителката й нямаше и помен. Поне беше намерила нещо като съюзник в лицето на Линда. Запита се дали Кармен беше толкова темпераментна и в леглото. Толкова напориста? Люси беше склонна да си отговори утвърдително. Напълно по вкуса на Шоз. Непоносима мисъл.

— Какво, по дяволите, правиш? — разкрещя се зад нея Кармен.

Люси подскочи от уплаха. Врялото кафе се разля по ръката й и я опари лошо, но тя отстъпи назад пред гнева на жената.

— Престани да се мотаеш! Не си тук да пиеш кафе!

Люси остави чашата и изтри ръката си в един парцал.

— Защо ме мразиш толкова? — запита тя, гледайки Кармен право в очите. — Не съм ти сторила нищо лошо.

Последното беше лъжа — беше преспала със съпруга й.