— Не те мразя! — изсумтя Кармен. — За мен ти си едно нищо. За него също си нищо.

Люси вирна високо глава.

— Слава богу! Не ми е необходим неговият интерес. Моите кавалери са социално значими, те живеят в големи тухлени къщи с огромни ливади отпред, идват от добри семейства, които им осигуряват възпитание и потомствени титли. Не са престъпници, потърсили убежище в дупки като тази.

— Моите кавалери! — иронизира я Кармен. — Мислиш се за нещо повече от нас, нали? Къде са ти петдесетте прислужници сега? — изсмя се презрително тя.

— Шоз ми даде дума, че ще ме освободи скоро.

— Но докато не го направи, стой по-далеко от него — предупреди я Кармен. — Освен ако не искаш да му станеш играчка. Това ли искаш, курво?

Люси се изчерви, защото знаете значението на думата, а прозвището много точно характеризираше онова, което бяха правили с Шоз.

— Вече ти казах, че твоят човек изобщо не ме интересува.

— Не ти вярвам — изпитателно я изгледа Кармен. — Всички курви го зяпат захласнато. Но той е мой. С него съм от много години, и ще останем заедно още толкова.

— Сигурна съм, че ще останете — каза Люси, нетърпелива да прекрати по-скоро този разговор, който я караше да се чувства неловко.

— Помни какво ти казах, когато го срещнеш отново — изсъска Кармен. — За него ти си като играчките, които носи на Роберто.

Люси не можа да намери отговор, защото се страхуваше, че Кармен говори истината.

Съперницата й се ухили злобно.

— Ако спиш с него, то е като да си курва. Ще се позабавлява малко с теб и след това ще те разкара.

Тя се обърна на пети, но не пропусна да се спре триумфално на входа.

— След което ще се върне при мен. Той винаги се връща при мен.



Утринта беше безкрайна. Беше толкова горещо, че потта се стичаше на ручеи по нея, карайки дрехите да залепват плътно към тялото й. Люси беше решила да не сплита повече косата си на плитки, за да не е толкова уязвима при гневните изблици на Кармен. Но в момента трудно понасяше разчорлената маса върху гърба си, затова я прибра на кок отгоре на главата. Меси тортили, докато й се откъснаха ръцете, кълца зеленчуци, докато си поряза палеца, и пече хляб, докато лицето й стана като божур от топлината на пещта Беше толкова горещо и се чувстваше така изморена, че дори нямаше апетит.

Около обяд Линда й каза да сложи чиния с пресни тортили и купа боб на масата. Люси се подчини, без да пита. Когато й наредиха да донесе и кана с лимонада, в нея се прокрадна ужасно подозрение. Тя замръзна на място, когато Линда й подаде две чинии, салфетки и прибори.

— Това за Кармен ли е?

— Да, за нея и за малкия.

Люси се затресе от негодувание. Щеше да припадне от изтощение, а я караха да сервира масата за другата. За жена му.

— Няма да го направя.

Линда внимателно се вгледа в неясното изражение на лицето й, след което взе всички неща от ръцете й и ги сложи сама върху масата за обяд в съседната стая. Люси остана в кухнята. Сърцето й щеше да се пръсне. Трябваше да окаже съпротива. Беше недопустимо да се превръща в слугиня на тази жена.

Когато по-късно Кармен и Роберто пристигнаха, малкото момче беше много по-тихо и мирно от предния ден. Люси се запита дали това е от горещината, или от отсъствието на Шоз.

Тя и Линда седнаха в кухнята, докато Кармен и синът й се хранеха мълчаливо в другата стая. Гладът започна да гложди Люси. От дълго време се хранеше оскъдно, а него ден не беше слагала нищо в уста. Яростта й започна бавно да се надига, когато Кармен поиска още лимонада.

Люси погледна към Линда. Възрастната жена вдигна ръце, стана и се запъти към съседната стая. Люси остана седнала и неподвижна с надеждата да избегне противоборството с Кармен. Не й се размина обаче и този път.

— Не искам ти да сервираш! — развика се Кармен. — Къде е оная кучка? Къде?

Нещо се стовари с трясък върху масата. Люси остана неподвижна, докато Линда се върна с прясна кана в ръка и й я подаде. Люси не се помръдна. Страхуваше се, но знаеше, че трябва да влезе открито в борба с тази жена. Како би се случило, ако Кармен я подхвърли на двамата й пазачи? Би се забавлявала да ги наблюдава как я насилват и сигурно с нетърпение чакаше повод да им я предаде. Тя стана, напълни каната и с огромна неохота я отнесе в трапезарията.

Когато напускаше успя да забележи погледа на Роберто, който я наблюдаваше с любопитство, Сериозното изражение на лицето му накара сърцето й да се свие. Тя си помисли с болка, че момчето е много самотно. Спомни си как й се представи предишния ден и озареното му от радост лице при вида на Шоз.

В кухнята откри, че се мъчи да чуе от Кармен дума на обич към нейния син. Вместо това обаче тя само навикваше Роберто, задето не си изяде всичко. Когато му каза да става, ако не е гладен, малкото момче тичешком изхвърча от къщата.

Когато Кармен привърши, Люси и Линда разтребиха масата. Сетне седнаха в кухнята да се хранят. След измиването на съдовете Линда й каза, че е време за кратка обедна почивка.

— Само един час, сеньорита — предупреди тя. — След това трябва да се захванем с готвенето на вечерята.

Думите на възрастната жена се сториха на Люси като небесно послание. Тя се дотътри до стаята си, заключи вратата и спусна кепенците. Така ли щеше да прекара дните до завръщането му? В кухнята, робувайки на Кармен? Ужасната мисъл беше последното, което я споходи, преди да заспи непробудно.



Люси привикна с горещината.

Изминаха няколко дни. Тя ставаше веднага след изгрев слънце, прекарваше целия ден в кухнята с Линда, като се изключваше времето за сиеста, прислужваше на Кармен и Роберто на обяд и вечеря и свършваше работата малко след стъмване, когато кухнята биваше чиста и подредена. Последните нощи беше твърде изтощена, за да върши нещо друго, освен да се просне в леглото и да потъне моментално в дълбок сън.

Тази вечер не бе съсипана от работа, въпреки че бе уморена. Измъкна се от къщата и отиде до реката с надеждата жегата да не е толкова смазваща до водата. Не подухваше никакъв вятър, само застинала влажна жега. Но когато се заслуша внимателно, до ушите й достигнаха нови, непознати дотогава шумове. Трудно доловимото бръмчене на разтревожен комар, конско пръхтене и малко по-нататък като че ли вой на самотен степен вълк. Тя започна да брои дните.

От заминаването на Шоз бяха изминали три. Трябваше да се върне след седмица. Или най-много седмица и половина.

Ако нещо не го забавеше.

Тя откъсна една тревичка, пъхна я в устата си и се замисли за онова, което сънува — много тревожно съновидение — същата сутрин, в която Кармен я събуди толкова безпардонно.

Тя и Шоз, голи и сплетени един в друг, правеха любов лениво и с наслада. Образът беше много вълнуващ и истински. Най-странната и будеща безпокойство подробност не бе непоносимата възбуда. Страшното бе, че в съня й те се смееха през време на акта.

Шоз я беше обладавал три пъти и всеки път биваше много пламенен и напрегнат. Но в съня й я любеше с такова неангажиращо увлечение и весела игривост, че тя трудно можеше да го познае.

Люси тръсна глава, за да прогони видението. Всичко беше толкова глупаво. Как се любеше Шоз не беше нейна грижа, а на Кармен.

Кога ли щеше да се върне? Беше удивителна бързината, с която човек можеше да промени напълно чувствата си. При пристигането им в долината и появата на Кармен тя се беше зарекла да не го поглежда повече. Сега се молеше да се завръща възможно по-скоро. Той щеше да уреди нещата и да постави ужасната Кармен на място.

Двете жени бяха постигнали някакво статукво, при което Люси си вършеше задълженията, за да удовлетвори самодоволството на противницата си. Насладата, с която Кармен я принуждаваше да робува, беше отвратителна. Предишните дни Люси беше твърде изморена даже да мисли, но сега почувства огромно негодувание и възмущение.

Как ли Шоз успяваше да я понася?

Отговорът беше един, и то ужасен; намираше я за толкова прекрасна, че не можеше да разбере същността й. Не беше първият мъж, заслепен от любов.

Люси се надигна. Горчивата действителност беше разрушила удоволствието от хубавата нощ. Тя се извърна към къщата и крадешком се промъкна вътре.

За да се намери лице в лице с Кармен, която стоеше във всекидневната, облечена в жълта рокля, преметнала златотъкан шал върху раменете и с превързана червена кърпа около гъстата си къдрава коса. Двете жени се втренчиха една в друга.

— Къде беше? — запита Кармен.

— Бях седнала до реката, ако нямаш нищо против — отвърна надменно Люси.

— Сама?

— Разбира се, че сама. Да не би с койотите?

— Може да си била с Педро.

— Педро ли? — сви се на кълбо Люси.

Кармен изглежда остана доволна и се измъкна покрай нея навън. Люси я проследи с поглед, учудена къде би могла да отива, но нощта бързо я погълна. Поведението на Кармен й се стори странно, но реши, че би могла също като нея да потърси прохлада край потока.

Люси се поспря, докато минаваше край вратата на Роберто, защото видя, че е полуотворена и отвътре струи светлина. Не беше ли късно малкото момче да е все още будно? Тя леко побутна вратата.

— Роберто?

Той лежеше буден на леглото. Изглеждаше толкова тъжен и самотен, че видът му трогна Люси.

— Добре ли си?

Той се изправи. Очите му бяха големи и черни.

— Да, сеньорита.

— Не можеш ли да заспиш?

Той поклати глава, без да откъсва сериозния си поглед от нея.

— Защо не? Вече не е толкова задушно.

Роберто отново поклати глава.

— Не обичам да съм сам в нощта — избърбори най-после той. — Татко го няма, видях, че вратата е отворена и вътре няма никой, мама също излезе…

На Люси наистина й се прииска да удуши Кармен. Майка му със сигурност знаеше, че Роберто се страхува да остава сам през нощта.

— Виж какво — подхвана окуражително тя — сега съм тук и отивам да си легна. Ще бъда съвсем близо, в съседната стая.

— Да, сеньорита — усмивката му беше лека, но щастлива.

Тя понечи да угаси лампата.

— Не! Татко ми разрешава да я оставям да свети.

— Не знаех — усмихна се разколебана Люси.

Погледна го с желанието да му предложи нещо, някаква утеха, защото той наистина изглеждаше нещастен. Погали го по главата, оставяйки пръстите си заровени в копринената мекота на косата му.

— Искаш ли да ти донеса малко топло мляко? Ще ти помогне да заспиш.

— Да, сеньорита — този път усмивката му беше срамежлива.

Люси също му се усмихна и отиде да сгрее млякото. Когато му го донесе, приседна на леглото до него, и докато той отпиваше, му разказа за петимата си братя, най-малкият от които — на неговите години.

— Наистина?

— Най-сериозно.

— И аз бих искал да имам брат или сестра.

Люси се насили и отново се усмихна.

— Сигурна съм, че ще имаш. А сега… — тя взе празната чаша от ръката му — заспивай. Аз съм в другата стая. Ако ти потрябвам, ела и ме вдигни, без да се притесняваш. Няма да имам нищо против.

— Честно?

— Напълно.

— Мама би ме шляпнала, ако някога вляза в нейната стая — заяви той. — Казала ми е да не го правя, каквото и да става.

Люси беше ужасена. Казаното от Роберто я накара да осъзнае, че майка му не искаше той да прекъсва насладата от любовния акт.

— Аз не съм като майка ти — каза спокойно тя. — Повикай ме при нужда. Лека нощ, Роберто — пожела му вече при вратата.

— Буенас ночес, синьорита.

29

— Как правиш курабиите, Линда?

Линда я изгледа внимателно. Беше утринта на поредния жарък влажен ден. Навън слънцето грееше с цялата си мощ.

— Курабии ли, сеньорита?

— Да, за Роберто.

— Ще ви покажа, сеньорита, много е лесно — грейна Линда.

— Не мисля, че Кармен трябва да разбере — усмихна й се Люси и хвърли поглед през рамо, за да се увери, че никой не я подслушва. — Имам чувството, че няма да й хареса, ако аз изпека курабии за сина й.

— Това ще бъде нашата тайна — каза Линда.

Кармен все още спеше, затова жените замесиха една доза курабии със захарна глазура от скъпото бяло брашно. Беше необичайно късно за Кармен да бъде все още в леглото, защото обикновено ставаше преди Люси, за да я буди грубо с удари по вратата. Миналата нощ Люси не спа добре. Мисли дълго за изоставеното малко момче и за неговия суров и необщителен баща. В безкрайните часове на нощта, когато мислите нарастваха и приемаха нереални пропорции като приказни чудовища, тя беше споходена от ужасно прозрение. Един мъж, способен на такава привързаност към малко дете, не можеше да бъде завършен и безнадежден негодяй. У Шоз имаше дълбок и потаен източник на чувствителност, състрадание и дори обич. Това беше най-ужасното откритие, което беше правила.

Това, че обича Роберто, не означава, че ще може да обича и теб, беше последната й ясна мисъл, преди да се унесе в сън.