Люси се разбуни малко след полунощ, когато Кармен се прибра не твърде предпазливо, потраквайки шумно с токове и ругаейки изпречилата се на пътя й в тъмното маса. Люси се запита за часа, преди отново да се замята в неспокоен сън. Нощта измина в странно редуване на отделни сънища с неизменен главен герой Шоз.

След приключването на обяда и разтребването на масата Люси беше свободна за традиционната сиеста. Тогава тя изпече бисквитите с нарастващо нетърпение, сложи ги в малка кошница и отиде да търси Роберто. Откри го да лови риба при реката далеко от къщата. Въдицата му беше направена от лъскав син алуминий и беше най-вероятно купешка. Очите му светнаха, когато я видя.

— Каква хубава въдица — каза весело Люси. — Откъде я имаш?

— Татко ми я донесе от Тексас — отвърна гордо Роберто. — Миналата година за рождения ден.

Думите му я притесниха и я върнаха към мисловното буйство и възбуда от предишната нощ, както и към заключението, че Шоз не е такъв безмилостен бандит, за какъвто го смяташе. Тя приглади полите си и седна до момчето.

— Искаш ли да си поделим курабиите?

— Курабии? — подскочи при изричането на магическата думичка Роберто.

Люси се усмихна, когато момчето се изправи, забравило цялата си срамежливост. Тя не съжали, че ще прекара следобедната почивка заедно с него. Жертвата си заслужаваше заради изписаното върху замисленото малко лице удоволствие.

Дните се точеха бавно, подобно на плитката и ленива река. Люси откри мазоли върху възглавничките от вътрешната страна на пръстите си, а след още няколко дни забеляза как нейната кожа с цвят на слонова кост беше придобила златист оттенък. В косата й също се прокрадваха избелели от слънцето непокорни кичури. Тя се огледа критично и реши, че видът й е не по-малко екзотичен от този на Кармен.

Дали Шоз щеше да хареса промените във външността й?

Тя прогони тези безсъдържателни и нелепи разсъждения начаса. Все още прекарваше по-голямата част от времето в кухнята заедно с Линда. От дълго време посвещаваше полагаемото следобедно време за почивка на реката, където седеше на брега или се къпеше. Осмеляваше се да плува само с дрехите, които изсъхваха достатъчно бързо по нея, и то когато беше сигурна, че двамата пазачи бяха заети някъде другаде. Те отделяха по-голямата част от времето си да играят карти и да пият ракия с очевидно безгранична ненаситност.

Един следобед Люси направи потресаващо разкритие, което се отрази драматично върху отношенията й с Кармен. Недостатъчно уморена да почива, тя се отправи към реката, където се натъкна на Кармен и Педро, голи, както майка ги е родила. В действията им липсваше всякаква благопристойност, затова Люси побърза да се отдръпне. Двамата бяха твърде заети със заниманията си, за да я забележат.

Дали Шоз беше в течение? Пулсът й се ускори. Дали знаеше, че жена му е прелюбодейка? Сигурно не. Изпълни я нещо като възбуда, затова се поспря и се облегна на стената на къщата с изопнато от напрежение тяло. Шоз не беше от мъжете, които биха позволили да му слагат рога. Той не подозираше нищо. Но какво трябваше да направи тя?

Люси разбираше колко е грешно и нехристиянско да се радва на това, че Кармен е такава змия. Но изпитваше задоволство. Естествено никога нямаше да доносничи срещу Кармен, без значение колко я презираше и колко лошо бе отношението на тази жена към нея. Рано или късно Шоз щеше и без това да научи всичко, а това беше ужасно, защото тя си представи неговия гняв.

Люси реши да се изкъпе, за да успокои нервите си. Тъкмо беше влязла във водата, когато чу шум на брега. Побърза да се потопи до шия, защото знаеше, че въпреки блузата и фустата, от нея се виждаше недопустимо много. Изненада се, когато видя Роберто, застанал нерешително до едно дърво.

— Здравей — усмихна му се Люси.

Беше вече правила няколко опита да спечели приятелството му, но малкият беше срамежлив и отговаряше на въпросите й само с „да“ и „не“, независимо, че излапа бисквитите преди няколко дни. Роберто също направи опит да се усмихне. Усмивка на изоставено същество, която я прониза като нож. Изведнъж на Люси й хрумна идея.

— Искаш ли да се изкъпеш с мен, Роберто?

Лицето на момчето просия и то пристъпи напред.

— Да, сеньорита.

— Можеш ли да плуваш?

— Да — закима енергично той. — Татко ме научи. Плуваме с него през цялото време, докато е тук.

— Събличай всичките дрехи, остави само долните гащи — посъветва го тя.

Той откликна с готовност и скоро шляпаше до нея в плитката вода. Люси започна да го плиска игриво. Той се заля от смях и се гмурна под вода, за да се появи на повърхността като морско свинче, което си поема въздух.

Пръскаха се и играеха в гьола като две деца. Люси се радваше да види как Роберто се забавлява истински. Помисли си, че трябва да го правят по-често, затова реши да намери и други неща, с които да се занимават заедно. В него момент Кармен се развика от брега. Люси инстинктивно се потопи отново във водата, но този път майката на Роберто беше сама.

— Какво правите? — изкрещя тя. — Излизай веднага на брега, Роберто.

Роберто побърза да се подчини. Цялата радост от лицето му се изпари и изражението му отново стана сериозно и затворено.

— Обличай се — продължаваше да го навиква Кармен, сочейки към ризата, джинсите и мокасинките му. — Оставил си ги в калта. — Тя се обърна към Люси и изля целия се гняв върху нея, докато Роберто се бореше с дрехите си. — Ти! Ти си виновна!

Люси се изправи, при което водата започна да се стича на талази от нея. При вида на безупречното й тяло гневът на Кармен се разрази с нова сила, а очите й се присвиха.

— Какво толкова съм сторила? — запита спокойно Люси. — Плувах и поканих Роберто да се присъедини към мен.

— Млъквай! Той е мой син, не твой, а аз не му разрешавам да плува, разбра ли?

Люси никога не беше мразила някого така, както Кармен. Излезе от водата и се изправи срещу нея.

— Разбрах, че не заслужаваш да те наричат „майка“.

Кармен започна да премигва, неспособна да разбере какво точно й казва Люси.

— Какви ги дрънкаш? Говори разбираем английски.

— Не заслужаваш да имаш такова сладко момченце — избухна Люси.

Кармен я изгледа кръвнишки, тропна с крак, след което намусено грабна Роберто за ръката и го помъкна след себе си към къщата. Люси мълчаливо ги съпроводи с поглед. Вътрешно я болеше за Роберто, но какво можеше да направи?

Той беше син на Кармен.

Току-що беше изцедила мократа си коса, когато Кармен се появи отново, носейки вързоп дрехи в крещящи цветове, и хвърли мръсното пране към Люси.

— Искаш ли да плуваш? — присмехулно запита тя. — Тогава плувай, докато оправиш и тези.

Люси погледна към камарата игриви тоалети на Кармен.

— Какво е това?

— Пране.

— Очакваш от мен да пера?

— Започвай, путано.

Люси се взря в жената срещу нея. Беше й дошло до гуша, както никога дотогава.

— Не — отсече тя, — няма да го направя.

— Какво?

— Няма да ти пера дрехите, Кармен — каза вбесена Люси. — Имаш си жени затова, аз не съм ти перачка.

Отказът шокира Кармен, но само за секунда. Тя замахна с ръка, но Люси беше подготвена и ловко отстъпи назад.

— Сега ще те дам на мъжете! — извика Кармен.

Сърцето на Люси спря да бие, след което ускори още повече своя ход.

— Няма да го направиш — изкрещя не по-малко яростно тя, събрала цялата останала й смелост, — защото ще кажа на Шоз за теб и Педро!

Кармен побеля като платно.

Люси разбра, че бе постигнала първа малка победа. Ала нейното въодушевление беше подплатено от страх, затова тя зачака реакцията на Кармен. Мексиканката беше така бясна, че представляваше заплашителна гледка, тъй като не успяваше да овладее яростта си.

Люси се възползва от мига и забърза обратно към къщата. Очакваше Кармен да я последва моментално, но това не се случи. Вътре в стаята тя се облегна върху хладната каменна стена, за да даде възможност на сърцето си да се успокои. Дали заплахата й щеше да даде резултат? Или Кармен щеше да отговори по подобаващ начин?

До вечеря нищо не се случи. Роберто се появи точно в седем, а в погледа му се четеше объркване. Люси го успокои с усмивка. Изминаха петнадесет минути, а от Кармен нямаше и следа. Люси реши да сервира на Роберто. Навярно мексиканката все още не беше решила какво да прави. Малкото момче започна да се храни с апетит.

Най-накрая се появи и Кармен, мрачна и настръхнала.

— Защо се храни сам? — запита заядливо тя. Преди някой да разбере какво става, тя вече беше помела чинията на сина си на пода.

— Прибирай се в стаята! — разкрещя се тя.

Роберто се затича към единствената територия, върху която се чувстваше сигурен и затръшна вратата след себе си.

— Как можа! — не успя да сдържи възмущението си Люси.

— Ако кажеш още една дума, ще те убия — приближи се към нея с вирнати юмруци Кармен.

По-късно Люси не осъзна как бе устояла, но не мръдна от мястото си и се противопостави, без да трепне, на противницата си, когато двете застанаха лице в лице.

Кармен избълва нещо неразбираемо и се отпусна на пейката до масата. Люси почувства огромна слабост и облекчение. Заплахата беше проработила и отдалечила Кармен на безопасно разстояние. Тя внезапно дойде на себе си, когато видя Линда да почиства неразборията по пода.

Люси забърза към кухнята, за да сервира. Веднага след това сипа нова чиния на Роберто и въпреки надигащото се отново напрежение се отправи към стаята му. Кармен само я изгледа с неприязън.

— Много го глезиш.

Люси се поуспокои и почука на вратата на детската. Не последва никакъв отговор, затова влезе вътре. Роберто седеше много сериозен на леглото, сключил ръце в скута си. Когато я видя, сякаш се освободи от някакъв невидим товар.

— Донесох ти вечерята — каза ласкаво тя.

— Не съм гладен — отвърна момчето, като се стараеше да срещне погледа й. Беше очевидно пренапрегнат, но при вида на чинията с храна стомахът му се обади подканваща.

— Да ти правя ли компания, докато се храниш? Какво ще кажеш, ако ти разкажа за братята си? — запита тя и приседна до него.

Роберто започна да яде под съпровода на нейната история за Джон и останалите братя.

Същата нощ Люси не можа да заспи, защото беше твърде възбудена от многобройните стълкновения с Кармен. Все още бе учудена от собствената си дързост и смелост, а след трезвия анализ на положението към тях се прибави и чувството на триумф.

Добре бе да усеща, че е способна на отпор с високо вдигната глава. Чак сега започна да проумява, че никога преди не й се бе налагало да се бори истински за нещо.

Винаги имаше, каквото си поиска — пари, храна, дрехи, прислуга, подаръци, обожатели. Всичко й се поднасяше върху сребърен поднос. Дори мъжете! Всеки, когото си пожелаваше, биваше увлечен до полуда, обожаваше я и дори се влюбваше безнадеждно. С изключение на Шоз.

Сърцето й се сви. Той трябваше да си бъде тук всеки момент. Беше невъзможно да отрича колко много очакваше завръщането му, както и да не признае някои по-особени чувства — чувства опасни и предателски, които тя мислеше, че е приспала. Но смяташе да се бори с тях, докато може.

На сутринта, все още под впечатление на събитията от предния ден. Люси опече нова фурна бисквити за Роберто.

— Той е добро дете, нали? — запита Линда.

— Много е мил — отбеляза Люси, след като спря да меси тестото. — Линда, как е възможно Кармен да се отнася със сина си по този начин? Всичко е толкова ужасно.

— Не е трябвало да става майка, защото е голяма егоистка и много разпътна — сви рамене Линда.

Люси беше забравила, че двете жени са братовчедки. Беше трудно за вярване, защото Линда беше толкова стабилна, търпелива и уравновесена — пълна противоположност на Кармен. Люси погледна през прозореца към преградата за добитъка. Беше се научила да приема живата реалност. Преди да дойде на това място в Тексас, нейната действителност беше коренно различна от сегашната. Не беше и сънувала, че може да има живот като този. Предишният й бит изглеждаше така далечен и дори чужд.

— Шоз трябва да се върне скоро — чу се да си говори сама Люси. — Случва ли се да закъснее понякога? — обърна се тя към Линда.

— Понякога — каза Линда, възникват неочаквани проблеми. — Тя погледна Люси. — Но ти ще си създадеш още по-големи главоболия, ако не си внимателна.

Люси се изчерви. Нима беше толкова лесно да се четат мислите й?

— Той ме плени и само той може да ми върне свободата.

Остана зашеметена от собствените си думи, защото не бяха истина. Не беше и помисляла за освобождението си от дълго време. Интересуваше я единствено завръщането му.

След обяда Люси дари Роберто с порция топли курабии. Майка му не се появи, но Люси имаше предположения къде може да е и с кого. Малкото момче остана възхитено и побягна навън, стискайки лакомствата в ръце като безценни съкровища. Люси реши да не ходи този път на реката, а да си почине.