— Започвай да готвиш — каза той.

— Защо пък аз? — наежи се Люси.

— Защото приятелката ти е ранена.

— Ами ти?

— Ти си жената.

Люси никога не беше отваряла консерва през живота си. Не мислеше да го прави и сега. Отношението му бе оскърбително. Тя му запрати консервата обратно.

— Отказвам да ти прислужвам — озъби се тя. — За твоя информация жените са равни на мъжете по всички линии. Така че можеш да си готвиш сам.

— Жените били равни на мъжете — разсмя се той.

Присмиваше й се, без Люси да може да разбере злонамерения намек.

— По всички линии. Но не очаквам човек от горските пущинаци като теб да е запознат с такива либерални възгледи.

— Аз съм истински либерал — отвърна той, без да престава да се смее. — Ако дойдеш тук, ще ти покажа колко съм либерален и ще можем да проверим на практика твоята теория за равенството.

— Шегувате се с нещо, което не разбирате.

Когато той стана, усмивката му бе изчезнала.

— Като си толкова равнопоставена, принцесо, защо не се просна ти в прахоляка да оправиш лъскавата купчина метал?

Люси се изчерви.

— Ти не вярваш в равенството, а в потеклото.

— Не е истина. Майка ми е видната суфражетка Грейс Бр…

Люси не се осмели да разкрие фамилията си в случай, че той се окажеше толкова неморален, колкото изглеждаше. Неспособна да продължи, тя се вторачи в него.

— По дяволите равенството. Започвай да готвиш, ако искаш да ядеш.

— Преяла съм.

— Може би понички с чер хайвер?

— Обядвахме до насита днес следобед в Сан Антонио — излъга тя.

— Много добре — каза той и отвори консервата.

Люси не можа да повярва, че се наложи толкова лесно. Разгорещена от спора, тя приседна до Джоана, която неусетно беше заспала. Стомахът й започна да къркори при вида на месото и сушения боб, но се надяваше той да не разбере. Гозбата не изглеждаше апетитно, но ухаеше чудесно. Истината бе, че двете с Джоана само бяха закусили нея сутрин. Люси съжали, че не можеше да върне лъжата назад, но нямаше да позволи за нищо на света той да разбере, че е гладна. Мъжът съсредоточено бъркаше в съда, без да поглежда към нея. Само веднъж вдигна глава и се заслуша в протяжния вой на самотен вълк. Люси реши да се държи непринудено, докато той се хранеше. Мъжът смъкна яденето от огъня и започна да яде направо от тигана. Тя остана слисана от обноските му, а когато осъзна, че той нямаше никакво намерение да я покани, неволно отрони дълбока въздишка. Непознатият се обърна рязко и я погледна въпросително. Тя се надигна разтреперана.

— Ще отида да се измия преди лягане — каза Люси и се отдалечи припряно.

Потокът беше съвсем малък, само една тънка кална струйка, скрита зад малка горичка от недорасли дървета. Тя гребна вода и я плисна на лицето си с мисълта какъв ужасен човек бе той. Във вените му нямаше нито капка благородническа кръв — да се храни пред нея, без да я покани! Люси откри съкрушена колко мръсна беше водата и се отпусна върху глинестия бряг. Нозете й пулсираха, умираше от глад, беше мръсна и усещаше как се разплаква.

След като подсмръкна веднъж-дваж, тя се почувства по-добре. Всичко ще мине, каза си, и внимателно изтри очи. Скоро щеше да си бъде при дядо Дерек, мислейки за преживяното като за лош сън. Споменът за авантюрата щеше да я кара винаги да избухва в смях.

Изведнъж чу шум.

Какво беше това грухтящо същество — животно или човек?

4

Защо се бавеше толкова?

Погледът му обхвана осветения от огъня кръг, безучастно подмина спящата Джоана и се постара да проникне в отвъдния мрак, но не успя да пробие нощната тъма. Беше чул плясък на вода и женски плач, но в момента до ушите му не достигаше нищо освен крясъка на самотни кукумявки. Стори му се, че е заминала преди доста време, но в действителност бяха изминали само десетина минути. Трябваше да прояви търпение, защото знаеше, че то е начин за оцеляване. Въображението му извика жестоки с яснотата и яркостта си образи. Представи си я как разкопчава блузата си и оголва налетите бели гърди. Изправи се нервно и закрачи напред-назад, защото не беше свикнал да изпада в такива затруднения. Беше разглезен от жените. Всички без изключение го намираха за неустоим. Доколкото си спомняше, не бе срещал никоя, която да му се опре. Но тази… Богаташка глезла — той не харесваше такива. Много малко жени му допадаха и Люси не беше сред тях. Познаваше нейната порода. Беше се отказал от дами като нея и Мериан много отдавна.

Тя, естествено, го желаеше, помисли си усмихнат той. Презираше го и го считаше за пропаднал, но го искаше. Можеше да я има само с едно мръдване на малкия си пръст, защото усещаше прекрасно как тя си умира да му показва своите хубави крачета. Напуши го смях. Крака! Сякаш бяха достатъчни, да възбудят мъж като него. Напоените й от пот елек и блуза можеха да свършат повече работа.

Не го възпираше благоприличието, защото той не познаваше това чувство. В известен смисъл момичето му напомняше съвсем слабо на доведената му сестра Кристина — тъмно руса и красива, същинско сърдечно терзание, малко разглезена и арогантна, но със златно сърце. Въздържаше се заради приликата на принцесата със сестра му и поради младостта й.

Той не обичаше девственици. По този въпрос обаче съществуваха известни съмнения. Нямаше да се изненада, ако тази дебютантка във висшето общество съвсем не е вода ненапита. Той заора в земята върха на износения си ботуш. Дали не беше заспала? Или се опитваше отново да избяга?

Тази мисъл го откъсна от бляновете и го накара да се спусне в мрака след нея. Придвижваше се леко, като се стремеше съзнателно да не вдига шум, защото беше три-четвърти апах, възпитаван едновременно според традициите на индианския си корен и западната цивилизация. Още повече, че последните пет години бяха наложили върху него отпечатък на непрекъсната бдителност. Предпазливостта се беше превърнала в негова втора природа.

Спря се, когато я зърна, и се скри зад дънера на един дъб. Тя не правеше нищо, просто си седеше окъпана в лунната светлина с подгънати под омърлените фусти колене, подпряла изцапаната си брадичка с длани. Изражението на лицето й бе отнесено. Имаше вид на гаменка.

Видът й почти го размекна, но не напълно, защото я пожела силно.

Момичето имаше чувственото тяло на сирена, затова той пренебрегна мръсното й лице и сиротен поглед. Двуседмичното въздържание от секс се превръщаше в проблем. Как се казваше тя? Май че Люси? Той предъвка името няколко пъти безмълвно в устата си, но това не му помогна да уталожи притока на кръв към слабините, дори напротив — влоши положението.

Пожела я, сякаш не изпитваше сантиментални чувства само преди миг. Би я прелъстил начаса, ако не беше толкова млада. Имаше достатъчно опит, за да знае, че тя би му се отдала с готовност. От гърдите му се откъсна глух стон при мисълта за онова, което тя можеше да му предложи.

Девойката рязко се изправи на крака и го забеляза. Внезапната й изненада скоро премина и тя го загледа втренчено по начин, който го принуди да застине на място. Той се подпря с рамо на дървото. Външният й вид го накара да забрави непорочните си мисли, защото го обричаше на ада.

— Погледни ме — ласкаво й нареди той.

Те бяха двама непознати, но нощта бе приказна, а мигът — дълбоко задушевен. Той искаше от нея послушание и тя с готовност му се подчини. Стоеше неподвижна, докато знойната нощ ги обгръщаше като влажно, меко кадифе. Всичко беше замряло — въздухът, щурците, нощните птици, сърцето й. Тя можеше да различи потния блясък на неговото тяло там, където ризата зееше широко разтворена, и напрегнатото изражение на лицето му. Джинсите му бяха изпънати до краен предел. Тя отмести бавно поглед и най-накрая срещна очите му. Мъжът й се усмихна леко, а суровият му взор говореше недвусмислено за желанията му. За пръв път й се случваше да изпита върху себе си такъв поглед.

Въздухът беше лепкав, а влажната жега се просмукваше през всяка пора на кожата й. Дишаше трудно, дробовете й се бореха за въздух, а странното напрежение, което пулсираше между тях, я хипнотизираше. Знаеше, че трябва да се махне, да се върне при сигурността на огъня и при Джоана, но не искаше.

— Ела тук, Люси! — каза той.

Инстинктите й бяха първични и сякаш заредени с барут.

Шоз се усмихна с ленива и чувствена усмивка. Гърдите му се издигаха мъчително. Тя отстъпи назад, когато той се опита да я приклещи.

— Не се бой — мило каза той, — няма да те нараня.

Тя се спря. Непознатият беше толкова близо, а очите му — така властни! Между тях лумна огън, подобен на огъня във вените й. Тя погледна леко разтворената му уста и изпита лудо желание да го целуне, да усети влагата и солта му! Той сграбчи ръката й и я дръпна рязко надолу.

— Искам те — каза той.

— Не! — отвърна тя, без да го мисли наистина.

— Имала ли си друг мъж преди?

В тя разтърси отрицателно глава в спонтанен протест, който нямаше никаква връзка със същността на въпроса.

— Запитах те, защото мразя девствениците — каза той и притисна ръката й към издутината в джинсите си.

Тя се задъха и се взря в него. Онова, което видя в очите му, сребърни на лунната светлина, уталожи първоначалния й страх. Тя усети в дланта си пулсирането и парещата жар.

— Хвани ме здраво — с хрипкав глас я подкани той.

Люси стоеше неподвижна, а сърцето й щеше да се пръсне, сякаш самият дявол й нареждаше какво да прави. Пръстите й импулсивно го обхванаха.

— Да, принцесо — каза той, плъзна ръка около нея и я насочи надолу към земята.

Люси усещаше парещото му дишане върху врата си и го хвана за раменете, сама останала без дъх. От допира на устните му у нея пламна лудо желание. Не можеше да се познае. Лицето му се притискаше към врата й, твърдото му потно тяло покри нейното, а могъщите му ръце я прекършиха в прегръдката си. Шоз устреми бедра към нейната пухкава мекота. Люси си помисли, че ще умре, приклещена между рая и ада.

— Моля те! — изхлипа тя, забила нокти в тялото му.

Миг по-късно той стенеше в изнемога, сгърчен върху нея. Люси хленчеше, неспособна да изрече нищо свързано. Изохка, защото той я контролираше, сграбчил я с една ръка за косата, докато с другата отмяташе нагоре фустите й. Дланта му се плъзна по обвитото в коприна бедро. Когато той прокара пръсти под гащичките й и я обхвана, Люси се строполи безпомощно назад и разтвори необуздано и лакомо крака.

— Та ти си била готова, принцесо — установи той с дрезгав смях. — Хайде, момичето ми, имай ми доверие.

Заповедта му беше изпълнена безпрекословно. Той я галеше умело и ритмично между бедрата. Когато Люси вече не можеше да издържа повече, Шоз обхвана хълбоците й с длани и зарови лице между краката й. Шокирана, тя усети езика му. Желанието й за протест бързо замря, когато той започна да я гали и лиже свойски и обстойно. Люси започна да покорява върхове, един след друг, все по-високо и високо… Светът й се разби на парчета и тя пропадна в сладка бездна.

Спускането в бездната постепенно научи Люси на много неща. Нощният въздух бе приятен и галеше като балсам разголените й крака. Непознатият се беше подпрял на лакът и спокойно я наблюдаваше.

Какво направи?!

Много предпазливо тя отвърна на погледа му с широко отворени очи. Срещу нея грееше усмивка на задоволство, която я вбеси. Люси рязко се надигна и припряно придърпа надолу полата върху голото си тяло. Шоз я хвана за ръка. Тя го погледна в очите, когато той отказа да я освободи.

Този път не се усмихваше.

— Аз… — останала без дъх, подхвана тя и се спря.

Сърцето и биеше до краен предел. Зашеметена, тя осъзна реалността на случилото се.

Мъжът й попречи да продължи, като я целуна с цялата си страст. Устата му беше властна и алчна. Нейната — също. Не можеха да се наситят един на друг. Скоро езикът му потърси настойчиво съприкосновение с нейния. Люси се беше целувала с много мъже, но никога както този път.

Ръцете му обгърнаха гърдите й, търсещи, щателни, настойчиви. Без тя да разбере, той се справи с пяла дузина малки копчета, промъквайки неусетно длан под многобройните пластове бельо. Люси почувства как той я обхващаше с нарастваща настоятелност. Сетне започна да си играе със зърната на гърдите й, докато ги накара да щръкнат. Смъкна корсета, корсажа и ризата, пое едното от напъпилите зърна в устата си и започна да го смуче ласкаво. Люси се изпъна подивяла назад, притискайки се към твърдото като скала тяло. Обви бедра около талията му и започна да се търка в обемистата издутина на плътта му. Двамата бяха изпънати като свирепи животни, пъшкащи и задъхани по време на любовен акт. Зъбите й намериха нежната кожа на врата му и се забиха в нея. Той се присегна, за да се освободи от дрехите си, след което я облада.

Болката беше кратка и моментално забравена. Люси се вкопчи в него, докато той напираше веднъж, втори път, отново и отново… Ад и рай! Здраво и бързо. Огън, огън и… лед.