Саймън не направи опит да избяга от рицарите-изменници. Той застана мрачно на място, като пазеше подхода към хълма.

Пазеше Ариана.

Пред ужасените очи на Ариана първите двама се нахвърлиха върху Саймън, вдигнали мечовете си за убийствени удари. Ариана изкрещя името на съпруга си, но викът й се изгуби в звъна на стоманата, ударена в стомана. Мечът на Саймън срещна и пречупи веднага по-слабото оръжие на изменника и се впи в уязвимата му атът.

Изменникът падна окървавен на земята. Неговият кон избяга уплашен между дърветата.

Вторият изменник извика някакво проклятие. Разярен, той замахна мощно към Саймън, който завъртя коня си така, че да посрещне удара. Сетне с бързина, която едва ли можеше да се проследи, Саймън пусна юздите и с цвете ръце замахна с меча.

Вторият изменник умря по-бързо дори и от първия.

Другите трима изменници пришпориха бойните си коне и се понесоха в галоп към Саймън.

— Бягай, Саймън! — извика Ариана. — Конят ти е по-бърз от техните!

Кратката битка бе отдалечила Саймън от Ариана. Той не чу виковете й. Чу само тропота на изменниците, които се приближаваха с всеки удар на сърцето. Едната му ръка хвана здраво поводите, другата — големия меч и Саймън зачака.

Докато чакаше, той си пожела да има до себе си якия като дъб Доминик или Дънкан от Максуел. Но разполагаше само с бързата си ръка и ума си, както и необходимостта да защити момичето с виолетовите очи, което съдбата му бе поверила.

Камшикът на Ариана изсвистя във въздуха и шибна кобилата. Преди сепнатото животно да се окопити, ръката на Ариана се вдигна и удари още веднъж. Кобилата пое в лек галоп, сетне в по-бърз, като се запромъква между дърветата и покрай камъните.

Но Ариана галопираше не към крепостта Стоунринг, където щеше да е в безопасност, а надолу по хълма към Саймън.

Съсредоточен в атакуващите рицари, Саймън бе с гръб към склона. Нямаше съмнение, че изменниците имаха намерението да се бият трима срещу един, макар Саймън да нямаше нито броня, нито боен кон, за да се защити.

Той беше в безнадеждно неизгодна позиция и го знаеше.

Което бе още по-лошо, той не беше сигурен, че ще остане жив достатъчно дълго, за да успее тежката кобила на Ариана да стигне до убежището на крепостта.

Саймън чакаше напрегнат, търсейки с очи някаква слабост в триото, което приближаваше към него. Единият от рицарите вече изоставаше малко назад. Конят му бягаше така, сякаш бе леко скован в задните крака. Най-едрият от тримата бързаше напред, очевидно нетърпелив да убива. Най-дребният мъж яздеше непохватно, като предпазваше гърдите си, сякаш наскоро бе ударен силно отляво.

Който и да се е бил последен с теб, добре се е представил, помисли си Саймън. Трябва да е носил броня.

С насочено копие най-нетърпеливият изменник изкрещя, предвкусвайки победата и пришпори коня си към Саймън, като държеше здраво поводите и притискаше коня между силните си крака.

В последния момент той дръпна юздата, завъртя коня на задните му крака и го пришпори встрани.

Бойният жребец прелетя покрай него, но Саймън вече бе недосегаем. Изменникът незабавно дръпна поводите и обърна жребеца.

Но при пълен галоп завоят е широк. За минута-две най-силният изменник щеше да бъде извън боя.

Саймън нямаше време да оцени малката си стратегическа победа, тъй като дребният се нахвърли върху него. Саймън отново насили коня си да изчака, сетне го пришпори в битката толкова бързо, че изпод копитата му изхвърчаха големи буци пръст.

Изменникът очакваше подобна маневра и бе забавил темпото, за да я отблъсне. И въпреки това бързината на Саймън и подвижността на коня му успяха да ги опазят от смъртоносния меч на изменника.

Вместо да се оттегли, както преди това, Саймън пришпори коня си напред. Както бе предвидил, озова се от лявата страна на рицаря — страната, която той така грижливо пазеше.

Кратък удар с опакото на ръката бе всичко, което Саймън успя да направи от седлото на нетренирания си кон, но то беше достатъчно. Големият му меч потъна в ребрата на изменника. Макар краят на меча да бе спрян от желязната броня, силата на удара не намаля. Изменникът изкрещя от болка и ярост, изпусна меча и се преви на две на седлото.

Преди Саймън да успее да се възползва от предимството, третият рицар се приближи. Един поглед бе достатъчен на Саймън, за да разбере, че първият рицар бе направил завоя, вторият бе извън битката, а третият рицар възнамеряваше да притисне Саймън към коня на втория.

Саймън препусна напред, като се опита да се измъкне от третия и все пак да не се приближава много до първия кръвожаден рицар, който пак летеше към него.

Да избяга от третия жребец не бе трудно, тъй като конят изглеждаше някак си куц със задните крака. Конят на Саймън обаче не можеше достатъчно бързо да се завърти встрани, за да избегне изцяло удара на първия рицар.

В последен отчаян опит да избегне смъртоносния меч Саймън се дръпна рязко назад и нагоре и същевременно пришпори коня си, който се изправи диво на задните си крака, риейки с копита. Това бе маневра, позната на бойните коне, но напълно неочаквана от едно необучено животно.

С едното копито конят ритна силно меча на първия рицар. Едрият рицар изръмжа в мига, в който прътът на копието бе избито от ръцете му.

Но още преди мечът да докосне земята, Саймън разбра, че късметът и сръчността му са се изчерпали. Докато конят му отново стъпи на четирите си крака, третият рицар щеше да се нахвърли върху него. Нямаше да има накъде да маневрира. Нямаше изход.

Единствената му утеха бе, че е дал достатъчно време на Арианината кобила да надбяга бойните коне.

Саймън мрачно дръпна поводите и накара коня си да се обърне, за да застане лице с лице срещу смъртта която знаеше, че ще дойде само след миг, когато мечът на третия рицар се спусне върху незащитения му гръб.

Това, което Саймън видя, когато се обърна, не бе смъртта, а една неумолима кестенява сила, която се носеше по тревата под прав ъгъл към третия рицар. На кобилата имаше момиче с развята черна коса облечено в лилава рокля. Отворило уста, момичето викаше неговото име.

Точно преди мечът да разцепи черепа на Саймън, тежката кобила се удари странично в жребеца на изменника. Слабият заден крак на коня поддаде и преобърна двата коня заедно с ездачите им в една купчина от мятащи се подковани копита и крайници.

Падайки, събореният рицар изтегли меча си и се обърна към другия, причинил падането му, като или не знаеше, или не го беше грижа, че иска да убие едно невъоръжено момиче.

Конят на Саймън се олюля и падна на колене, но Саймън вече бе успял да се измъкне от стремената. Той се приземи така, както цял живот се бе упражняват да го прави — изправен, и мигом затича, помъкнал тежкия меч, сякаш бе лек като дим.

Широкото острие се стовари върху третия рицар в същия миг, в който мечът му замахна към Ариана. Шлемът на изменника спаси живота му, като отклони удара на Саймън.

Ариана обаче нямаше подобна броня. Когато я прободе горещата стомана, тя извика и падна.

Саймън побесня. Мечът му изсвистя във въздуха и удари, за да съсече на две изменника въпреки бронята, която носеше.

Преди острието да се вреже в плътта, върху Саймън се стовари брониран юмрук, който го събори настрани. Ако не бе нанесен с лявата ръка, щеше да остави Саймън в безсъзнание. Така само го замая.

Той инстинктивно се обърна за да види врага си в мига на падането. Мярнаха се силните крака на жребеца сабя и леденосини очи, които се взираха в него иззад стоманения шлем на първия рицар.

Макар действията му да бяха забавени от удара, Саймън успя да се претърколи при падането и да избегне удара от сабята на първия рицар.

Едрият изменник изпсува дивашки и замахна отново към Саймън. Ударът не бе добре прицелен; ръката на мъжа бе все още полувцепенена от удара, който бе счупил копието му. И въпреки това Саймън едва успя да вдигне достатъчно бързо своя меч, за да отбие удара.

Преди да успее да си поеме дъх, в него се блъсна бронираното рамо на бойния кон, събори го и запрати тежкия му меч надалеч от него. Свит на кълбо, почти в безсъзнание, Саймън падна на земята. С победен вик изменникът вдигна меча си за смъртоносния удар.

Необичаен вик на сокол разцепи въздуха. С ослепяваща скорост птицата се стрелна надолу с изнесени напред нокти, сякаш да вдигне плячка от въздуха.

Мишената й обаче не бе някоя тлъста яребица, а един боен кон.

Ноктите се забиха в незащитените уши на жребеца. Конят диво се изправи на задните си крака, проваляйки плана на изменника. Тъкмо жребецът се опомни, соколът атакува отново и този път налетя на очите му. Жребецът се дръпна назад и зацвили от страх и ярост, но нямаше начин да атакува сокола, който кръжеше извън обсега му, в очакване на друг удобен случай.

В далечината се чуха мъжки викове. Много по-близо се разнесе гърлен лай на хрътка, попаднала на прясна следа.

Псувайки, изменникът направи последен, напразен опит да удари с меча, пришпори коня си и се отдалечи от гласовете. Жребецът скочи напред, нетърпелив да избяга далеч от жестокия сокол.

Веднага щом бойният кон се обърна назад и побягна, Саймън скочи на крака. Мечът му бе на две крачки от него. Той взе в ръка студената, позната дръжка, но светът се завъртя около него.

Саймън падна и запълзя на четири крака към Ариана, помъкнал след себе си меча; знаеше само, че трябва да я защити.

Той неясно осъзна, че кобилата на Ариана и бойният кон отново се бяха вдигнали на крака. Единственият останал изменник бе успял да се качи отново на коня си, но нито той, нито жребецът му имаха куража да се бият сами. Непохватно, накуцвайки с левия си заден крак, жребецът се понесе в лек галоп и се отдалечи между дърветата.

Саймън дори и не погледна побягналия изменник, тъй като Ариана лежеше на бойното поле, а от лявата страна на тялото й се стичаше кръв на лъкатушна алена струя.

— Ариана — промълви дрезгаво Саймън. Думата прозвуча почти като стон.

— Аз съм… тук — каза тя.

Гласът на Ариана бе слаб, лицето й бе бледо, а очите — огромни.

В тишината се разнесе радостната, необичайна трела на сокол. Отговори й басовият лай на хрътка.

По склона се спусна Стагкилър, огледа нетърпеливо за врагове и не откри нито един. Присъствието на хрътката каза на Саймън онова, за което вече се досещаше след атаката на сокола.

Ерик беше наблизо.

Докато надолу по хълма към Саймън се спускаха три бойни коня, той успя да се изправи на меча си до Ариана.

— Славейче — рече дрезгаво той. Успя да каже само това.

Великолепните аметистови очи фокусираха погледа си върху Саймън. Ариана отвори уста. От нея не излезе нищо освен един задавен вик на изненада в момента, в който болката и мракът я обгърнаха и я оставиха без дъх.

Когато Ерик, Доминик и Свен приближиха в галоп, видяха телата на двамата изменници. Зад тях на земята лежеше Саймън, взел в ръце съпругата си.

— Бяха петима — рече равно Ерик. Доминик не попита откъде Ерик знае това.

— Проследете ги — рече рязко Доминик.

По незабележим сигнал от Ерик, Стагкилър побягна по следата на разбойниците. Свен го последва, без да се поколебае дори за миг.

Другите два бойни коня спряха наблизо до Саймън и Ариана. Двамата рицари скочиха и затичаха към него, както бе направил преди това и Саймън.

— Саймън? — извика Доминик.

Саймън просто обви ръце по-силно около Ариана, като я притегли към себе си.

— Има кръв — каза Доминик, като се наведе към брат си.

— Не е моята, на Ариана е — рече дрезгаво Саймън.

— Дай да се погрижа за нея — каза Ерик и коленичи.

Гласът му, както и изражението му, бяха изненадващо мили. Въпреки това Саймън не помръдна, за да пусне Ариана.

— Знам как да се оправям с рани — каза Ерик. — Позволи ми да помогна на жена ти.

Саймън се размърда болезнено, но не достатъчно, за да даде на Ерик да види ранената страна на Ариана. Виолетовата материя на роклята се движеше заедно със Саймън, като покриваше и двамата от кръста надолу.

— Пусни я — рече тихо Ерик.

— Не. Ще умре, ако не я държа близо до себе си.

Ерик повдигна вежди изненадано, но не каза нищо. Просто погледна Доминик за помощ.

След като метна бърз поглед към брат си, Глендруидския вълк тръсна глава, предупреждавайки Ерик. Ерик не оспори.

Доминик коленичи бавно до Саймън. Леко като пеперуда той сложи ръката си, обвита в тежка броня, върху крака на Саймън.

— Саймън — каза той бързо. — Нека ти помогнем.

Саймън потрепери. Постепенно необузданият му поглед се омекоти. Той се отдръпна достатъчно, за да може Ерик да достигне до ранената страна на Ариана. Аметистовата материя се движеше заедно със Саймън и прилепваше към бедрото му. Без да мисли, той галеше плата, както би галил някоя от котките в крепостта.

Много внимателно Ерик опипа роклята на Ариана.