Елизабет Лоуел - Омагьосаните

Прохладна вода успокояваше пресъхналите устни на Ариана и леко се изливаше върху езика й. Тя преглъщаше жадно. Когато течността вече не достигаше до устата й, тя се опитваше да се повдигне към източника на водата.

Течността преля от устните на Ариана и се стече надолу по брадичката и шията й. Нещо топло и кадифено премина по кожата й, като проследи дирята на водата.

— Леко, славейче.

С думите Ариана усети топлия му дъх на устните си. Там, където се бяха събрали капчици вода, мекото кадифе отново се допря и ги отне.

Жаждата и потребността да бъде по-близо до нежния глас я накараха да застене и да се протегне към гласа.

— Не бой се. Нито водата, нито аз ще те изоставим.

Една ръка погали Ариана по главата с бавни и нежни движения и й вдъхна увереност. Тя въздъхна тежко и се обърна към източника на успокоението. Устните й се докоснаха до нещо едновременно твърдо и топло, малко грубо и същевременно чудесно успокояващо. Ариана осъзна, че това е ръка.

Ръката на мъж.

Тя се опита да се стегне и да се отдръпне, но тялото й просто отказа да се подчини на тревогата, породила се у събуждащия се мозък.

— Леко, славейче. Раната ти все още заздравява. Лежи спокойно. В безопасност си.

Ариана въздъхна и още веднъж обърна лице към едрата мъжка ръка, която вместо да я наранява, успокояваше страховете й.

— Отвори устни — прошепна Саймън. — Имаш нужда от вода, а после от овесена каша, сетне от малки парченца мляно месо, и мед, и…

Саймън спря с усилие напиращите думи. С всеки изминал час той все по-нетърпеливо искаше Ариана да е добре. Деветте дни, които бе прекарал в грижи за нея, бяха най-дългите в живота му.

Достатъчно жестоко е, че Доминик пострада и се измъчи заради моята страст по Мари. Но поне той бе рицар, изцяло подготвен за болката и кръвта.

Непоносимо е, че меланхоличното ми славейче лежи ранено и се мъчи заради мен.

— Защо не избяга, когато ти дадох тази възможност? — прошепна Саймън.

От бледите устни на Ариана не дойде отговор, само една въздушна целувка, изпратена в средата на дланта му.

Когато е будна, се страхува от мен.

Когато спи, ме целува.

Саймън затвори очи и простата милувка потъна до мозъка на костите му, а после и още по-дълбоко, като се разпростря из душата му като живачни вълнички по тъмна вода.

След малко Саймън отпи от една чаша, наведе се към Ариана и отново пусна няколко капки от своите устни върху нейните. Това беше метод за даване на течно лекарство, който за първи път бе видял да използва Мег върху Доминик. Търпеливите и настойчиви опити на Мег да вкара вода в организма на Доминик бяха спасили живота му.

И при Ариана се получаваше. Макар да не бе истински будна, тялото й знаеше, че има нужда от това. Устата й се отвори. Езикът й се показа, за да поеме чудесната влага, появила се върху устните й. По езика й се стекоха още няколко капки. Тя преглътна и се приповдигна жално за още.

Този път Саймън бе подготвен. Нищо от устните на Ариана не се разля надолу по шията й. Той пое устните на жена си в своите и пусна водата по езика й. Тя отново и отново пи жадно от него, докато чашата с лекарството се свърши. Сетне въздъхна и се отпусна отново.

Но също като аметистовата материя около тялото й, тя се притискаше към топлотата и жизнеността на Саймън.

Той погледна бледите пръсти, преплетени в неговите силни пръсти и усети странна буца в гърлото си. Нежно вдигна преплетените им ръце и целуна хладната кожа на Ариана, после отново започна да гали косата й с другата си ръка.

Постепенно Саймън осъзна, че някой е влязъл в стаяла и търпеливо стои зад него. Уханието на кедър от ароматната свещ му подсказа, че е Касандра.

Това не бе първият път, когато Учената жена идваше да постои близо до пациентката си. Касандра бе непреклонна, че тъкмо Саймън трябва да се грижи за Ариана, но рядко минаваше час, без да надникне в стаята.

— Балсама, който донесох преди три дни — рече Касандра, — използва ли го?

— Да.

— И?

— Тя изглежда… — Саймън се поколеба.

— Какво? — попита остро Касандра.

— Тя почти му се наслаждава.

Сивите очи на Касандра проблеснаха.

— Отлично. А ти?

— Аз ли?

— Балсамът доставя ли и на теб наслада?

Саймън изгледа изпод око лечителката. Касандра просто чакаше, без да казва нищо.

— Да, доставя ми наслада — отвърна той. — Ако това има някакво значение.

Учената жена наклони глава и се усмихна.

— Има значение, Саймън.

— Защо?

— Балсамът бе приготвен специално, за да засили всичко онова, което представлява Ариана.

— Полунощ, изгряваща луна, рози, буря — рече Саймън, като погледна към жена си. — Ариана.

— Тя събуди ли се? — попита Касандра.

— Почти.

Касандра отиде до леглото, загледа Ариана за миг, сетне бавно поклати глава.

— Няма напълно да се събуди нито днес, нито дори утре — каза Учената жена.

— През последните два дни проследява докосванията ми, сякаш е по-скоро будна отколкото заспала. Понякога почти ми се вярва, че разбира думите ми.

— Може би.

Саймън погледна набързо Учената жена.

— Това е от балсама — рече просто тя. — Той достига до едно място, в което будното състояние и сънят са съчетани. Това е особен вид сънуване.

— Не разбирам.

Касандра се усмихна едва.

— Ариана ще се събуди с усещането, че е спала дълбоко и сънувала. И в съня си също ще чувства дълбоко. Както и ти.

— Ще чувства ли болка? — попита Саймън остро.

— Не, освен ако ти не й я причиниш.

— Никога. Тя достатъчно страда заради мен. — Саймън се поколеба. — Дали ще си спомня всичко останало?

— Кое например?

— Отвращението от моето докосване.

— Ти отвращаваш ли се, като я докосваш?

— Не.

— Струва ли ти се, че тя се отдръпва, когато я докосваш?

— Приближава се към мен.

— Отлично — рече Касандра. — Напредва.

За известно време Саймън мълчаливо галеше разпуснатата коса на Ариана. Както бе ставало и преди, тя обърна лице към него, чувствайки се облекчена от докосването му.

— Ариана ще си спомня ли какво е сънувала, когато се събуди? — попита Саймън.

— Малцина си спомнят. Целебните сънища са… — Касандра сви рамене. — Тези сънища се различават много от обикновения сън.

Когато Касандра се обърна, за да стъкне огъня, Саймън взе билките, които бе донесла. Той внимателно помириса всеки пакет. Когато остана доволен, че всяко лекарство си е на мястото, леко стри между пръстите си по малко от всяка билка, помириса отново, вкуси, почака малко и после прие или отхвърли съответната смес.

— Белият равнец е малко изветрял — рече Саймън в един момент.

— Имаш много остър нос. Пратих да ми донесат още бял равнец, но докато пристигне, е по-добре да сложим малко от този вместо изобщо да не сложим.

Устата на Саймън провисна в единия ъгъл, но той не каза нищо. Смеси няколко от билките във вода, която бе сгрята на мангала. Под зоркия поглед на Касандра взе хаван и чукче, добави разни билки и ги счука на прах със силни и умели движения. Сетне от праха се получи ароматен мехлем.

Из цялата стая миризмата на огън се смени със сложните аромати на билките и балсама. Ноздрите на Саймън леко потръпнаха, когато пробва мехлема за евентуална погрешна или прекалено силна миризма. Той втри малко от балсама в нежната кожа от вътрешната страна на китката си и зачака.

Не се появи парене. Нито сърбеж. Нищо, което да подскаже, че мехлемът може да стори нещо друго освен това, което трябва — да лекува.

— Много си внимателен към нежеланата си съпруга — каза Касандра след малко.

Саймън я погледна с присвити черни очи, но замълча.

— Много мъже в твоето положение биха били достатъчно щастливи да направят символично усилие и сетне да побягнат — додаде Учената жена.

— Аз не съм страхливец, госпожо.

Макар казани меко, думите режеха като леден вятър.

— Смелостта ти е добре известна — отвърна Касандра спокойно. — Никой не би повдигнал въпроса, ако не бе успял да спасиш жена си от онзи проклет рицар, който я бе нападнал добре въоръжен.

— Какъв смисъл има всичко това? — попита тихо, но нетърпеливо Саймън.

— Просто любопитство.

— В любопитството на учените хора няма нищо просто.

Тонът на Саймън проникна в унеса на Ариана. Тя се обърна неспокойно. Пръстите й хванаха по-здраво ръката на Саймън, сякаш се страхуваха, че ще си отиде.

— Упражнявай любопитството си другаде — рече Саймън тихо. — Смущаваш съпругата ми.

— Както искаш, лечителю. Но запомни, че цялата кожа на Ариана трябва да познае целебната целувка на балсама. Всяка частица.

Лечителю.

Той погледна мрачно измъченото лице на Ариана.

Де да беше толкова лесно.

Де да можех да излекували тялото й с шепа билки и успокояващо докосване.

Може би тогава ще мога да излекувам и мрачната душа на моето славейче.

Или собствената си душа. Също толкова мрачна.

Неканени, нежелани, думите на Доминик прозвучаха в ума на Саймън.

И ти като мен остави цялата си топлота в земята на сарацините… Кой ще те стопли, ако се ожениш за Ариана?

Ариана издаде някакъв тих звук, сякаш протестираше срещу нещо, което само тя разбира.

Звукът извади Саймън от невеселите му мисли. Миналото бе невъзвратимо. С това, което бе останало, трябваше да се живее независимо дали бе сладко или горчиво, вкусно или кисело, огън или лед.