— Да.

Ариана отново въздъхна и с нежелание се сгуши в топлината на Саймън. Безкрайните оплаквания на Бланш бяха превърнали последните три дни от пътуването им в изпитание за всички, но най-вече за Ариана, за която се предполагаше, че Бланш трябва да се грижи, А често пъти ставаше точно обратното.

— Много мило от страна на мъжете, че се грижат Бланш да е на топло — рече след малко Ариана. — Сигурно им е доста неудобно.

Саймън издаде някакъв звук, който би могъл да бъде сподавен смях или въпрос без думи.

— Как така? — попита внимателно той.

— Дрехите на Бланш бяха по-мокри дори от моите — обясни Ариана. — От влагата сигурно съвсем са залепнали за нея.

— Мисля, че не.

— Не?

— Не. Когато я видях, беше съвсем гола.

Ариана рязко седна, като едва не се удари в брадичката на Саймън.

— Защо си гледал голата ми прислужница?

Пламъчето в очите й бе съпроводено с троснат тон. Дамата не бе доволна.

Саймън се усмихна лениво, сгрят от огънчето в очите на съпругата си.

— Опознал ли си тялото на Бланш? — попита Ариана.

Саймън повдигна вежди.

— Кога бих могъл да го направя?

— Докато бях болна.

— Не е така, славейче. Между къпането, втриването на балсам, превръзките и приспиването ти, едва ми оставаше време да ям, камо ли да лудувам с непривлекателни момичета.

Ариана отвори уста, после я затвори.

— Непривлекателни ли? — попита тихо тя след миг.

— Да.

— Тя има коса с цвета на мед и сини очи като яйце на червеношийка — изтъкна Ариана.

— Предпочитам коса с цвета на нощ и очи, пред които аметистите бледнеят.

Ариана погледна Саймън в тъмните очи и се почуди как е могла да ги смята за мрачни и неумолими. Те бяха изключително красиви.

— Сигурен ли си, че Бланш не ти харесва? — попита Ариана. — Тя е… сърдечна с мъжете.

— Като всяка хрътка.

Ариана се засмя, сетне прислони глава към рамото му и продължи да се смее, докато остана без дъх.

През Саймън премина вълна на удовлетворение, когато усети пълното отпускане на тялото й до своето. Тя не се бе държала толкова естествено с него, откакто се бе събудила от целебния сън.

Това му даде надежда и разпали кръвта му.

Той леко се размърда и притегли Ариана още по-близо. Както винаги тялото му реагира на присъствието й, като стана по-чувствително, по-напрегнато. Самото й ухание ускоряваше пулса му. Той вече бе изпънат като струна на арфа.

Саймън се чудеше какво ли ще направи Ариана, като открие възбудата му. Навярно от целебния унес бе останало нещо дълбоко в нея, така че да не се отдръпне от нежелание и студенина.

— Топло ли ти е? — попита Ариана.

— Там, където ме докосваш, ми е достатъчно топло.

За миг Ариана помисли върху това.

— Не мога да покрия гърба ти — рече сериозно тя, — а и едва покривам половината ти гръд.

— Мантията покрива гърба ми.

— А отпред?

— Можеш да ме поразтъркаш с ръце.

Ариана повдигна длани, за да втрие топлина в кожата на Саймън, но откри, че позата й напряко на скута му затруднява масажа. Тя се извъртя, като се опита да заеме по-удобна поза.

Саймън бързо пое дъх, когато меките задни части на Ариана се раздвижиха върху втвърдената му плът.

— Съжалявам — рече тихо Ариана — Както съм седнала, мога да те достигна само с една ръка.

Простият разум казваше на Саймън да не прави това, което се канеше, но съблазънта бе прекалено силна.

— Дай на мен — промърмори той.

Ариана издаде сепнат звук, когато Саймън я обви с ръце, повдигна я и в същия момент бързо я завъртя. Когато отново седна, откри, че го е възседнала.

— Удобно ли е? — попита той.

— Ъъъ…

— Мисли за мен като за коня си.

Ариана прехапа устни, за да прикрие нервната си усмивка. Онази част от нея, която бе все още свързана с вериги към кошмара, крещеше, че не с в безопасност. А тази част, която бе позната оздравителната магия на балсама и гальовните ръце на Саймън, бе повече от готова да се поддаде на чувствената примамка.

— Ъъъ… липсва ти седло — изтъкна Ариана.

— Облечен съм с кожа, все едно, че е седлото ти.

— Но къде са стремената, да ме държат изправена?

В тона на Ариана надделяваше веселостта, а не нежеланието. Това ускоряваше пулса на Саймън и още повече напрягаше плътта му под кожените бричове.

— Няма да ти позволя да паднеш — рече Саймън, сетне нежно додаде — и обещавам да внимавам за ръцете ти, които държат поводите.

Когато осъзна какво иска да каже Саймън, очите на Ариана се разшириха.

— Саймън?

— Имах възможността да разуча тялото ти, докато се грижих за теб — прошепна той. — Сега, когато си вече добре, ще се погрижиш ли поне малко за мен?

— Аз… — гласът на Ариана секна.

Ръцете, които постави върху гърдите на Саймън, бяха студени и трепереха от страх и копнеж.

— Толкова ли съм отблъскваш за теб? — попита равно той.

— Не! Само дето…

Саймън зачака, стиснал челюсти в желанието си да получи поне една, съзнателно дадена ласка от жена си.

— … съм нервна — призна шепнешком Ариана. Ръцете й се задвижиха от гърдите на Саймън към ръцете му. — А ти си толкова едър — додаде тя тихо.

Като се усмихна малко жестоко, Саймън започна да се бори срещу нуждата да се зарови в мекото място, което сега бе отворено за него между широко разтворените бедра на Ариана.

— Дънкан и Доминик са по-едри от мен — припомни Саймън тихо и разумно.

— Можеш да ме прекършиш на две.

— По-скоро бих приготвил ястие от теб. И ти — от мен.

Ариана затаи дъх, като усети странен трепет, които пролази по цялото й тяло.

Саймън усети как потръпна жена му и изруга наум.

— Не разбра какво исках да ти кажа — прошепна той. — В подобно ястие няма да има болка. Ще усетиш само удоволствие.

— Рекъл вълка на агнето.

Учуден, Саймън се изсмя. Ариана се усмихна внимателно.

— Къде е балсамът? — попита тя.

Саймън примигна.

— Балсамът ли?

— Целебният балсам. Ако трябва да те изуча така, както ти си ме изучил.

Когато си спомни как бе изучил Ариана онази последна нощ, преди да се събуди, Саймън помисли, че ще се пръсне.

Тя не знае какво говори. Не може да е била будна. Възможно ли е?

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

От възможността Ариана да е споделила съня му кръвта на Саймън кипна във вените така, че се побоя да заговори. С една ръка той поопипа по покривалото на импровизираното легло за бродираната чантичка с лекарства, която му бе дала Касандра. Пръстите му бързо откриха познатото бурканче с балсама.

— Ето — рече дрезгаво Саймън, като протегна ръка към Ариана. — Използвай го.

Ариана отвори бурканчето и потопи два пръста в балсама.

— Каква чудесна миризма — промълви тя.

— Мирише на теб. Изгряваща луна, рози и далечна буря.

Ариана леко се усмихна и тръсна глава.

— Аз не мириша така.

— Ти миришеш по-хубаво, отколкото мога да опиша. Мога да се къпя в уханието ти.

Погледът на Саймън накара Ариана да се опомни, след което я обзе нервност.

— Чувствам как дърпаш юздите — прошепна тя.

— Вярваш ли ми, че няма да те отвлека?

Ариана спря да диша. Сетне въздъхна, кимна и започна да маже балсама.

— Благодаря — рече Саймън.

— За балсама ли?

— За това, че ми вярваш. — Той се усмихна леко. — Макар че оценявам и балсама. Колкото и добре да е направена, желязната броня винаги жули.

В началото внимателно, а сетне все по-уверено Ариана втриваше балсама в голите гърди на Саймън. Щом преодоля непознатото усещане за подобна интимност, тя откри, че е доста приятно да го докосва. Беше дори интригуващо.

И приятно.

Докато втриваше още балсам, Ариана осъзна, че да докосва Саймън бе много повече от приятно. Това я караше да тръпне от удоволствие.

— Толкова си топъл — прошепна тя.

— Когато ме докосваш, изгарям.

Само един поглед към притворените очи на Саймън каза на Ариана, че говори истината. Още един странен трепет се разнесе из тялото й. Пръстите й се свиха непредпазливо, като притиснаха ноктите в мускулестата плът, която правеше гърдите на Саймън толкова различни от нейните.

Той пое шумно дъх.

Тя отдръпна ръцете си.

— Извинявай — рече бързо Ариана. — Не исках да те нараня.

— Тогава го направи пак, славейче.

— Кое?

— Изследвай ме с тези сладки лапи.

— Не те ли боли?

— Само когато спреш.

Ариана колебливо положи ръце върху гърдите на Саймън.

— Давай — прошепна той до челото й. — Изпробвай и мен, и себе си.

Пръстите се свиха. Ноктите леко одраскаха кожата. Пулсът на Саймън се учести и през него премина чувствена тръпка, която обтегна слабините му.

— Сигурен ли си, че ти харесва? — попита Ариана със съмнение.

— Да. Някой ден ще ти покажа колко много ще хареса и на теб.

Дрезгавината в гласа на Саймън заинтригува Ариана.

— Някой ден ли? — прошепна тя.

— Когато вече няма да се отдръпваш с отвращение, като те докосвам.

— Ти не ме отвращаваш — каза Ариана.

— Само в сънищата ми — отвърна Саймън под носа си.

— Какво?

— Ако не те отвращавам, ще ме целунеш ли, докато ме докосваш?

— Как? Така ли?

Топлината на Арианината уста, а сетне и на езика й по рамото на Саймън извикаха едно дълго проклятие от него. Ариана бързо се изправи.

— Не е ли това, което искаш? — попита тя.

— Точно това искам и то е повече, отколкото очаквах — рече дрезгаво той.

— О, искаш ли още една?

— И още, и още, и… — Саймън не можеше да се спре. — Да, моля те, още една целувка от топлите ти устни.

С въздишка, която Саймън усети по гърдите си, Ариана наведе глава и го загали още веднъж с устни. Докато ръцете й втриваха целебния балсам в кожата му и приятно се заплитаха в космите, покриващи гърдите му, устните й го изследваха все по-нетърпеливо.

Ариана реши, че брадата му е създадена за дърпане и гризане, както и меката част на ушите му. Без да разбира защо, тя леко захапа края на ухото му. Чувственият смях, последвал ласката й, както и фактът, че Саймън по никакъв начин не я насилваше, направиха Ариана по-уверена в търсенията си. Много скоро тя откри, че прокарва влажен език по ухото на Саймън, като проследява извивките надолу и навътре, докато не може да достигне по-навътре.

Езикът на Ариана се опитваше да проникне навътре няколко пъти, като зъбите й леко хапеха през цялото време. Тя се наслаждаваше на чувствените тръпки в собствената си плът. Докато го галеше с устни, пръстите й се върнаха към малките мъжки зърна, които бе усетила да се втвърдяват, когато погали за пръв път космите по гърдите му. Като засмука леко врата му, Ариана задърпа зърната му.

— Кой те научи? — изпъшка Саймън, когато не можеше повече да издържи.

Ариана вдигна глава с нежелание.

— На какво да ме е научил? — промърмори тя.

— На това.

Саймън повдигна настрани косата на Ариана. Със зъби и език той погали ухото й, докато тя потрепери и непредпазливо заби нокти в кожата му. Той нежно помилва върховете на нейните гърди. Зърната й толкова бързо се превърнаха в кадифени пъпки, че тялото на Саймън се вцепени.

Ариана извика тихо и покри ръцете му със своите. Саймън замръзна в очакване тя да се отдръпне. Вместо това тя леко се поклати, като се притисна към ръцете му в чувствен унес.

— Кой те научи? — повтори Саймън в ухото й.

Сетне отново заработи с езика си. Усещането, което се разля из Ариана, правеше невъзможно мисленето, камо ли говоренето.

— Сънувах… то беше… някой ми го правеше — прошепна тя.

— Отврати ли те в съня ти? — попита Саймън.

— О, Боже, не!

— А сега?

Саймън улови твърдите кадифени пъпки на гърдите й и с любов ги разтърка между пръстите си.

— Това отвращава ли те? — прошепна той.

— Не.

Ариана издаде някакъв накъсан звук, когато езикът и зъбите на Саймън загалиха ухото й. Тя замаяно осъзна, че ръцете й са върху неговите, че я гали по гърдите и я възбужда, докато почервенява от желание.

Сетне Саймън наведе глава и загали всяка една от розовите пъпки с език. Аметистовата материя сякаш засилваше, вместо да намали чувствеността на целувката.

— Страхуваш ли се? — прошепна Саймън.

— Да. Не… не знам. Чувствам се като пъпка при първото докосване на слънцето. Зачервена и трепереща на ръба на… нещо.

Саймън пое дълбоко дъх и се изправи, докато успя да види лицето на Ариана. Очите му бяха и замъглени, и страстни, хванати като нея между кошмара и съня.

— Още какво сънува? — попита Саймън. — Разкажи ми, славейче.

— Не мога! — прошепна Ариана.

Тя се изчерви толкова силно, че горещината й проникна към Саймън през тънката материя, с която бе облечена.