Елизабет Лоуел - Омагьосаните

Като заповяда на сокола си да кацне на една пръчка зад големия му стол, Доминик погледна Мег, после Ариана. В този момент Ариана осъзна, че той е знаел за плановете на съпругата си да разговаря на четири очи с нея.

Нямаше съмнение, че Доминик също така знае какво е било разисквано.

Мисълта, че отчуждението между нея и съпруга й е извор на клюки както за господарите, така и за крепостните, едновременно обърка и ядоса Ариана.

Как ще се развържат злите езиците, когато се разбере, че съм донесла добра зестра и никаква чест в брачното ложе.

Горчивата мисъл не донесе утеха на Ариана. Тя щеше да бъде наказана, задето е изгубила девствеността си, макар да не я бе отдала доброволно.

— Добро утро, лейди Ариана — рече Доминик, като се усмихна. — Какви нежни звуци изтръгваш от арфата! Вярвам, че си добре в такова хубаво утро.

— Да, господарю. При твоето гостоприемство човек на може да желае нищо повече.

— Добре. Закуси ли?

— Да.

— Донесе ли ти Бланш последната клюка? — попита Доминик.

— Ъъъ, не.

— Носят се слухове, че баща ти е в Англия.

Пръстите на Ариана потрепнаха, като разпръснаха звуци като листа в тишината.

— Господарю, сигурен ли си? — попита Ариана.

Доминик прецени потреса на Ариана, изгледа косо Саймън и заговори отново:

— Сигурно е като всяка друга клюка — сви рамене той. — Саймън помисли, че сигурно си забравила да ни кажеш за намерението на твоя баща да те посети.

— Баща ми — ако наистина е той — се съобразява само със себе си.

— Въпросният благородник пътува с голяма свита. Така ли се движи баща ти? — попита Доминик.

— Баща ми не тръгва за никъде без партньорите си за лов, секс и забавления.

— И те ли са рицари?

— Те така се наричат.

— Ти не ги харесваш — рече Доминик.

Ариана сви рамене.

— Не харесвам никой, който прекарва по-голямата част си деня и цялата нощ почти мъртвопиян.

Доминик се обърна към Мег.

— Май ще трябва да се подготвим за неочакваната визита на барон Дьогер и рицарите му.

— За колко гости?

— Клюките твърдели, че са между двайсет и трийсет и пет, казва Свен — рече Саймън. — Той тръгна натам, за да се увери и в броя на хората, и в безопасността на лорда.

Мег се намръщи и започна наум да си прави списъци за това, което трябва да се свърши.

Саймън прати Скайланс на една пръчка близо до другия сокол. С небрежно кимване в посоката на Ариана той отиде до огъня, като смъкна ръкавицата си за лов в движение. Бялата кожена подплата на мантията му проблесна, когато само с едно небрежно завъртане я свали от раменете си.

У Ариана се появи неканен споменът за мига, в който Саймън я бе вдигнал от скута си, бе скочил на крака и метнал мантията около полуголото си тяло. Той се бе надвесил над нея, разгневен и отново възбуден въпреки скорошното си изпразване, а очите му бяха черни като най-студената нощ.

Саймън бе спазил обещанието си, дадено онази нощ. Не бе докоснал отново Ариана. Дори по най-небрежния начин.

Нито веднъж.

Дали всеки крепостен и всяка прислужница знаят, че съпругът ми спи на пода като селянин в конюшни, за да не ме докосне дори в съня си?

— Аз обмислях бъдещето на Саймън — рече Доминик.

Саймън вдигна остър поглед.

— Ти не каза нищо за това, докато бяхме на лов.

Усмихнат, Доминик не обърна внимание на брат си.

— Очевидно е, че с щедрата зестра на барон Дьогер и даровете на Дънкан ще можеш да поддържаш собствена крепост.

— Аз съм щастлив да ти служа — рече Саймън отчетливо.

— Поласкан съм. Но аз съм твой брат, преди да бъда твой господар и знам, че мечтата ти за бъдещето бе същата като моята — собствена земя, благородна съпруга и деца.

Под късата брада на Саймън челюстта му се сви, сякаш бе стиснал зъби.

— Имаш благородната съпруга — рече Доминик. — Децата са в ръцете на Бога, а земята е в моите ръце.

— Доминик — започна Саймън.

— Не, остави ме да говоря.

Макар усмивката на Доминик да бе сърдечна, сребърната глава на вълка, с която закопчаваше мантията си, проблесна, напомняйки за силата му.

— Имението Карлайл се намира отчасти в моите земи и отчасти в земи на Робърт, бащата на Ерик — рече Доминик. — С добрата воля на Ерик и Дънкан от Максуел, имението и земите около него са достатъчно сигурни. Засега.

Саймън застина, докато слушаше брат си.

— Но ако Ерик и баща му оспорят… — Доминик сви рамене. — Какво ще кажеш, Саймън?

— Ерик и Робърт не си приличат като всички други синове и бащи, които познавам.

— Мег? — попита Доминик.

— Саймън има право — съгласи се Мег. — Ерик е учен. А Робърт презира учените.

— Ерик вярва в стопанисването на земята и хората — каза Саймън. — Робърт вярва в събирането на данъци, докато всяко следващо новородено се превърне в проклятие вместо в благословия за крепостните.

Доминик погледна Ариана с мълчалив въпрос.

— Лейди Ариана? Имаш ли мнение?

— Ерик е воин — рече Ариана кратко. — Баща му е конспиратор. В Нормандия го наричаме Робърт Клюкарят.

Очите на Доминик се присвиха от ненадейния силен интерес към думите на Ариана.

— Робърт дори се е опитвал да сключва тайни съюзи с моя баща — додаде Ариана — противно на желанието на шотландския крал, английския крал и най-великия нормански барон.

— Баща ти съгласи ли се с тези съюзи? — попита остро Доминик.

Ариана спря, за да обмисли думите си.

— Клюкарят и моят баща се ухажват взаимно като паяци — рече накрая Ариана. — Всеки внимава да не попадне в лепкавата мрежа на другия.

Саймън се усмихна язвително.

— Сега разбирам защо ме ценят учените — каза Саймън. — Ерик знае, че омъжената по сметка Ариана ще осуети амбициите на Дьогер в Спорните земи.

— Какво смяташ, че ще стане между баща ти и Робърт? — попита Мег.

— Зависи от това, кой от двамата пръв ще постъпи необмислено — рече Ариана делово. — Зад гърбовете на двамата кралете също плетат сложни мрежи.

Доминик кимна почти разсеяно. Той обмисляше изказването на Саймън, че е „ценен“ от учените хора. Това обясняваше готовността на Ерик да стане съюзник на самия Глендруидски вълк, когото кралят на шотландците би помел веднага от Спорните земи, а и бащата на Ерик бе в голяма степен васал на шотландския крал.

— Ако бях мъж със земя и крепост, която се намира в Спорните земи между Шотландия и Англия — рече Ариана, — бих обучила войниците си в точност, с която свещениците бият камбаната на всеки час.

Доминик се засмя.

— Радвам се, че Саймън пожела да стане твой съпруг, лейди Ариана. Ти добре пасваш на неговата бързина.

Ариана се усмихна леко.

— Много си любезен, господарю.

— Да — рече язвително Саймън, — наистина си много любезен.

Доминик просто се усмихна като Глендруидски вълк.

— Думите на Ариана подсилват решението ми — каза той.

Саймън повдигна руси вежди и зачака.

— За да задържа имението Карлайл — започна Доминик, — се боях, че трябва да взема Мег от любимата й крепост Блакторн и да създам истинска крепост на мястото на къщата в Карлайл. Тогава тя би станала нашата главна резиденция.

Мег издаде тих звук, който бе бързо заглушен, но така или иначе, Доминик го чу. Той пристъпи напред и сложи ръка върху бузата на Мег.

— Бъди спокойна, соколче мое — рече той с нежност, която не показваше към никой друг. — Познавам особената ти връзка с хората от крепостта Блакторн и тяхната с теб.

— Ако е необходимо, аз мога да… — започна Мег.

— Не, не е необходимо — отвърна нежно Доминик. — Саймън ще се настани в Карлайл вместо мен. Зестрата на Ариана ще свърши работа, за да се плати укрепяването на крепостта срещу нападатели, рицари изменници и лакоми крале.

Доминик се обърна от съпругата си към Саймън.

— Ела, братко — рече той. — Нека всички отидем в оръжейната. Време е да прегледаме и изчислим богатството, което барон Дьогер ти е изпратил заедно с дъщеря си.

Саймън не се помръдна.

— Какво има? — попита Доминик. — Не се ли интересуваш от собствеността си?

— Давам ти ги — рече Саймън. — За Блакторн. За Мег. За сигурността на неродените ти деца. Тъй като е сигурно, че аз нямам да имам нито едно, за което да се грижа.