Елизабет Лоуел - Омагьосаните

Свирепият вятър зафуча около Ариана, щом излезе на бойницата и изгаси свещта. Косата й се мяташе около нея като жива. Лапавицата жилеше бузите й. Разтрепери се, но не искаше да отстъпи. Майсторски изтъканият плат на роклята й я пазеше от студа. Колкото за останалото…

Аметистовите очи търсеха силуета на Саймън по бойниците. Отначало Ариана не виждаше нищо от сълзите, с които вятърът напълни очите й. После чу човешки гласове и се обърна към тях.

До един мангал стояха двама мъже и топлеха премръзналите си ръце. С всеки порив на вятъра нагоре литваха искри. В колебливата им светлина се очертаваха фигурите на двамата.

Ариана тръгна към тях, като се чудеше как ще обясни идването си на укрепленията посред нощ в такава буря. Сякаш усетил присъствието й, Саймън се обърна, малко преди тя да стигне до мангала.

— Лейди Ариана! — каза шокиран Саймън. — Какво правиш лук? Мег ли е зле? Или Доминик…

— Трябва да говоря с теб — каза отчетливо Ариана и прекъсна бързите думи на съпруга си.

Саймън се отдалечи от мангала, взе Ариана за ръка и я заведе до стълбищната площадка; там вятърът не беше толкова силен. Колебливата светлина на факлата осветяваше пътя на следващия пазач.

Очите на Ариана изглеждаха като безумни в рязко променящата се светлина на факлата. Тя беше облечена само в странната дреха, чиито рисунки населяваха сънищата на Саймън. Нямаше мантия. Видимо я побиваха тръпки, но, изглежда, не усещаше колко й е студено. Гледаше втренчено Саймън; ако беше друга жена, той би приел този поглед за израз на страстно желание.

Но пред него бе Ариана — онази, която отблъсна неговата страст.

— Какво има? — попита Саймън.

— Нищо.

— Нищо? За Бога, милейди! Стоиш пред мен посред нощ, трепериш цялата и казваш, че нямало нищо?

Пъхни се под мантията на Саймън — така, че да дишаш от дъха му. Притисни гърди до неговите.

Ариана остави ненужната свещ да падне от ръката й и направи крачка към Саймън, после още една и каза с треперещ глас:

— Скрий ме.

Когато той се поколеба, тя едва не извика.

— Моля те, Саймън! Студено ми е!

Той разтвори мантията и извъртя меча назад. Ариана не дочака да довърши и пристъпи към него.

Когато той загърна отново мантията, Ариана вече беше под нейните тежки гънки, допряна до него.

Когато тялото на Саймън се притисна до нейното, от глава до пети я обля животворна топлина, промени я, позова я към блаженството. Почувствува се като в сънищата си — стоплена, обичана, обладана от страстно желание. Искаше й се да се загърне в Саймън като в живо одеяло.

— Аххх — изстена дрезгаво Ариана. — Винаги миришеш тъй приятно. А топлината ти… По-горещ си от самия пламък.

Ноздрите на Саймън се разшириха, когато до него стигна ароматът на Ариана — нейният, само нейният аромат. Той го вдиша дълбоко в себе си; с него се смесиха ароматите на дълбоката нощ на рози и на женска възбуда. Като че ли го облъхна изгарящ пламък. Даже споменът му за Ариана, лелеян като целебен балсам, не беше тъй жив както усещането на гърдите й, притиснат до неговите; то го възбуждаше мощно с всяка поета от нея глътка въздух.

Саймън въздъхна с нещо средно между стон и проклятие. За негова изненада Ариана беше отметнала глава назад, сякаш наслаждавайки се на топлото му дихание и на силата на желанието му. Попита я:

— Ариана? Какво има? Какво те доведе при мен?

Тя просто поклати глава, притисна се още по-силно до него и се отдаде на спомена за оня сън, който я владееше, откак бе разбрала, че мъжките ръце могат да носят успокоение, а не само страх, удоволствие, а не само болка, екстаз, а не само кошмари.

Затворил очи, Саймън се бореше с мощната вълна на желанието. Сключените му ръце загръщаха мантията зад Ариана и я притискаха още по-силно към него. Той мрачно чакаше тя да разбере какво притиска с корема си.

Усети как ръката на Ариана легна нежно върху надигащото се хълмче в слабините му. Едва не падна на колене.

— Копнеех за теб, Саймън. А ти?

В него пулсираха мощно изненада и желание. Щеше да й отговори, но ръцете на Ариана го галеха така, че му отнеха способността да мисли, нежели да продума.

Саймън задиша тежко през стиснати зъби, когато почувства, че тя го разкопчава. Знаеше, че трябва да протестира, да я спре, преди да го е подлудила напълно с полуутолена страст, но не можа да принуди себе си и да спре хладните й търсещи ръце.

Тя го намери, освободи го, погали го от копринения връх до дебелия корен и обхвана с ръце болезнено напрегнатата плът, стърчаща право нагоре от глад. Саймън стоеше неподвижно. Не беше в състояние да направи нищо друго.

Той заповяда на ръцете си да отблъснат Ариана, но те се сключиха около нея и я претеглиха още по-силно. С онази част от съзнанието си, която още беше в състояние да преценява и да разсъждава, Саймън очакваше тя да се възпротиви на откровената сексуалност на прегръдката.

Но Ариана се притискаше към него все по-силно, движеше се бавно и го галеше с цялото си тяло. В любящите й ръце пулсираше неговата възбудена плът.

— Това е лудост! — изсъска Саймън.

— Да.

— Дай ми устата си!

— Да — пошепна тя.

Саймън се наведе да целуне Ариана, но тя се изплъзваше от прегръдката му.

— Не! — възкликна дрезгаво той. — Не се отдръпвай!

— Трябва!

Стиснал зъби, за да не покаже разочарованието си, Саймън отпусна Ариана напълно. Придържаше само мантията около нея.

Тя се плъзна надолу по тялото му и изчезна под разкошната мантия.

— Ариана? Прилоша ли…?

Стон задави въпроса му, когато бузата й погали възбудената му плът. Кожата й бе студена от вятъра, а диханието й го топлеше. То му прошепна друга ласка, когато Ариана обръщаше глава от една страна на друга, галейки го. После тя го хвана с две ръце и го пое в устата си.

— Боже! — каза гърлено Саймън.

Тялото му се изопна като тетивата на лък. Ако не беше каменната стена зад гърба му, щеше да падне. Устата на Ариана беше гореща, мека и влажна, а любопитството на езика й нямаше край.

Саймън се отдаде за дълго на ласките на Ариана. След това заби пръсти в косата й и започна бавно, много бавно да я отделя от тялото си. Отначало тя се противеше, но накрая мъжката сила надделя. Саймън я изправи до себе си и потопи жадния си език в устата й. Двамата трепереха с цяло тяло.

Целувката им бе страстна като ласките на Ариана — горещо единение на езиците, което ги остави без лъх; едва се държаха на краката си, но не искаха тази целувка да свърши. Притискаха се все по-силно, все по-плътно, проникваха все по-дълбоко, докато вятърът не разпиля косата на Ариана в кипящ черен облак.

Саймън свали ръкавиците си, отпусна ширитите на роклята на Ариана и плъзна ръце към гърдите й. Допирът на неговите ледени пръсти изостри възбудата й още повече. Тя изстена и се люшна към него.

Още дълго Саймън не можа да се откъсне от устата на Ариана. Облегна се тежко на каменната стена, като галеше гърдите й и дишаше като в разгара на битка.

— Саймън?

— Останалите ширити — каза той дрезгаво. — Развържи ги вместо мен. Ако пусна мантията, вятърът ще я отнесе.

— По-скоро ще разкопчея твоите дрехи.

— Вече го направи.

— Остана ризата ти.

Тя се наведе под мантията и проникна с език между ширитите на ризата му. След това продължи надолу по мускулестия му торс. Така жадуваше за него, че не можеше да го изкаже с думи.

Саймън хвана Ариана, преди устата й да го намери отново и я вдигна. Мускулите му изпъкнаха. В трептящата светлина на факлата широко отворените й тъмни очи блестяха от необуздано желание, от което тялото на Саймън се напрегна още повече. Езикът й се показа и близна горната й устна, сякаш там бе останала капка вино.

— Имаш свежия вкус на вятъра — каза Ариана. — Позволи ми да те вкуся пак!

— Ще ме съблечеш съвсем — каза Саймън през зъби.

— Обичам да те разсъбличам.

— Ръцете ти са толкова нежни, устата ти е толкова гореща, че искам да излея семето си в теб.

Ариана трепна. След миг тя пое възбудената плът на Саймън в ръцете си. От докосването й той задиша тежко, през зъби.

— Но ти не го искаш, нали? — каза Саймън. — Не искаш да проникна в теб. Защо? Не си девствена та да се страхуваш от мъжкия глад.

— Не, не съм девствена…

Ариана въздъхна и потрепера. С една ръка започна бавно да повдига полите на роклята си. С другата държеше нежно Саймън. Странната тъкан като по заповед се повдигна над бедрата й и се набра около талията, като я разголи. Усещаше нежния допир на бялата кожа, с която бе украсена полата й.

— Помниш ли, че ти разказвах за една приятелка? — попита Ариана.

Саймън не можеше да мисли за нищо друго, освен за възбудата си и за усещането, че роклята на Ариана се вдига нагоре по бедрата й.

— Приятелка?

Следвайки инстинкта си, Ариана въведе Саймън в тясната ножница, превърната от страстта в огнена, трептяща кухина.

— Да — промълви тя, — приятелката, която бе изнасилена.

Ариана се притисна към твърдата плът, която страстта бе извадила от тялото на Саймън, навлажни я и всяко следващо движение вече бе по-лесно, по-дълбоко, по-сладко.

Това я накара да иска още. Много повече. Но не знаеше как да го направи. Чувстваше само, че неговата възбуда я кара да иска… нещо.

Саймън изстена, когато почувства как Ариана се разтваря и се хлъзга върху него.

— Да — каза дрезгаво той. — Спомних си. Приятелката ти.

Вкопчена за Саймън, Ариана чувстваше студения вятър само като остър контраст на пламъка на прегръдката им и на удоволствието от нежната ласка между бедрата й. Екстазът я заливаше като горещ вятър.

— Това съм аз — каза Ариана.

За момент Саймън се почуди какво значи това. После разбра.

Погледна към лицето на Ариана. Тя беше огън и сянка, пламтящи полупритворени очи и набъбнали от неговите целувки устни.

— Ти? — попита Саймън с пресипнал глас.

— Да. От първата си среща с мъж останах разкъсана, окървавена, бита. Предадена.

— Славейче… Боже мой!

Саймън трепереше, когато се наведе да целуне очите, бузите, устата на Ариана. Тази ласка я потопи в нежна топлина.

— Тогава помислих, че това оръдие от коприна и стомана е създадено да наказва жените.

Саймън скръцна със зъби при мисълта, че за него няма да има облекчение вътре в нея.

Разкъсана, окървавена и бита. Предадена.

— Разбирам — прошепна Саймън.

— Ето защо замръзвах при всеки твой опит да ме погалиш там. Страхувах се от нова болка.

— Да, сега разбирам.

Саймън целуваше очите и дългите клепки на Ариана.

— Но вече не се страхувам от теб — пошепна Ариана.

Саймън не каза нито. Боеше се, че не е чул добре.

— Подхвани ме отзад — каза Ариана; спомни си как Томас бе изнесъл Мари от оръжейната.

Саймън се наведе и направи както каза Ариана без да пита защо. Допирът до гладката й кожа подействува като чувствена светкавица на двамата. Коленете й се подгънаха и тя се притисна още по-силно до него.

— Помогни ми — пошепна Ариана.

Вятърът отнесе думите й, но Саймън не се поколеба. Нейното тяло му казваше какво да прави — много повече от всичко, което бе очаквал от своето мрачно славейче.

— Вдигни ме — пошепна Ариана.

Саймън обърна гръб към вятъра; под неговия напор мантията обгърна двамата. Той вдиша Ариана, а нейните ръце го прегърнаха през шията: краката й се обвиха около кръста му.

— Изпълни ме, Саймън!

С името й на уста Саймън се прилепи до нея, както го бе правил в сънищата си, притискаше се нежно и силно, проникваше бавно и все по-дълбоко и я усещаше как го обхваща нежно и плътно, колко много го иска.

Дълга въздишка на облекчение се откъсна от Ариана, когато почувства как Саймън я разтваря и прониква в нея… без да й причинява болка. Чудото на чувственото единение я пронизваше трепетно, обхващаше я нежен екстаз.