— Знаете ли, може би ще е по-добре, ако Подлата четворка наистина се домъкне. — Очите на Мадлин проблеснаха. — Може би ще поискаме да им скроим номер в мига, щом минат през вратата.

— Номер в номера! — Шарлът плесна с ръце. — Харесва ми!

Ема прехапа устни. Искаше й се този номер да не включва подигравка с някого. Но пък Подлата четворка им беше докарала големи неприятности — а Бетани беше поканила Итън на среща пред очите й.

— Като става дума за партита — рече тя с намерението да смени темата. — Вие, мацки, решихте ли какво ще носите на рождения ден на баща ми в събота?

Лили се приближи до Ема във водата и я прегърна през рамо.

— Може пък да дойда с този бански. Да шокирам малко старците.

Момичетата се изкискаха. Внезапно наблизо се чу шумолене и всички млъкнаха.

Очите на Мадлин се разшириха.

— Какво беше това?

Габи се измъкна наполовина от водата.

— Ами ако е охраната?

— Не може пак да ме арестуват! — проплака Лили.

Ема усети как настръхва. Шумоленето се приближаваше. Тя различи две фигури, които си проправяха път през храсталака. Чу се тихо изпискване и на скалата се появиха Теър и Лоръл.

— Боже! — избъбри Лили и ги изпръска с вода. — Изкарахте ни акъла, идиоти.

— Извинявайте! — пропя Лоръл със самодоволна усмивка. Тя държеше Теър за ръката. — Просто се разхождахме наоколо. — Докато казваше това, тя гледаше право в Ема. — Извинявайте, че закъсняхме.

— Да, извинявай, Мадс — додаде Теър, поглеждайки към сестра си.

Мадлин стоеше с каменно изражение на лицето.

— Защо не отговаряше на обажданията ми?

Теър примигна.

— Не съм ги чул, сигурно.

Мадлин изскочи от басейна и грабна телефона на Теър от джоба му.

— Дори не си го включил! — изписка тя.

— Съжалявам! — отвърна Теър, вдигайки отбранително ръце.

Мадлин не каза нищо. Всички се умълчаха и се спогледаха смутено. Лоръл пусна брезентовата си чанта на скалата, преструвайки се, че не забелязва напрежението. Тя съблече бялата си рокля и остави върху чантата тъмносинята си кърпа.

Теър махна с ръка и съблече черната си тениска. Гърдите му бяха гладки и загорели, а мускулите на корема му изпъкваха. Ема се усети, че го зяпа и бързо извърна поглед. Оказа се изненадващо трудно да не гледа Теър — той беше наистина великолепен.

— Ъм, аз си мислех, че това е събиране по женски — рече Шарлът, когато той седна на ръба на басейна.

Теър повдигна вежди.

— Да не би да говорите за нещо свръх секретно?

Ема повдигна рамене.

— Може и така да се каже и…

— О, я стига. — Лоръл завъртя очи. — Теър може да научи. И без това ще бъде поканен. — Тя се сгуши до него, без да сваля очи от Ема. — Но пък какво беше онова нещо, което винаги казваш, Сътън? Ако ти кажа, ще трябва да те убия?

Внезапно на Ема й стана ужасно горещо. Не й харесваше да стои тук и да говори с Лоръл за убийства, дори на шега. Не беше сигурна дори дали ще издържи да стои в един и същ басейн с нея. Без да й отговори, тя излезе на брега и уви тялото си в голямата плажна кърпа. Хладният вечерен въздух успокои пулса й и тя тръгна по една от пътеките, дишайки дълбоко, за да се успокои.

Ема седна до един голям камък и погледна към нощното небе, чудейки се още колко време ще успее да издържа на това. Нуждаеше се от доказателство срещу Лоръл, нещо, което да може да отнесе в полицията.

— Сътън?

Ема се извърна рязко. Пред нея стоеше Теър и мократа му кожа проблясваше. Беше се задъхал, сякаш беше тичал, за да я настигне. Ема се стараеше да не гледа към стегнатия му корем. Тя реши, че ще е по-добре да не гледа и мускулестите му ръце.

— Теър? — разнесе се гласът на Лоръл в далечината. — Къде отиде?

— Ей сега се връщам — извика Теър и в гласа му се долови раздразнение. Той погледна загрижено към Ема. — Добре ли си?

— Добре съм — отвърна тя, забила поглед в земята, опитвайки се да събере смелост. Това беше шансът й да го попита. — Ами ти? Забавляваш ли се с Лоръл?

Той се намръщи.

— А теб какво те интересува?

Ема зяпна изненадано.

— Извинявай. Просто се опитвах да поддържам разговор.

Широките му рамене се напрегнаха.

— Не разбирам, Сътън. — Той бавно поклати глава. — Опитвам се да продължа. Но е… — Гласът му заглъхна, отнесен от лекия вечерен бриз. — Направо не издържам да те гледам с Ландри — рече най-накрая той. — Иде ми да го убия.

О, Теър, прошепнах аз; толкова ми се искаше да може да ме чуе. Толкова ме болеше, че стоях съвсем близо до него, а не можех да му обясня какво изпитвам към него, дори сега. И като че ли умирах отново при мисълта, че според Теър чувствата ми към него за изстинали.

Студеният въздух накара Ема да потрепери във все още мокрия си бански.

— Съжалявам — беше първото нещо, което успя да промълви. Не можеше да си представи как изглежда това отстрани — преди Теър да изчезне, Сътън е била влюбена в него. В последната им нощ заедно го блъска кола, а когато се връща, Сътън вече е с някой друг. Ема се чувстваше ужасно заради мъката, която му причинява, но просто не можеше да продължи връзката си с него оттам, откъдето е била прекъсната.

— И… съжалявам, че не бях с теб в болницата онази нощ — додаде тя. — Отдавна искам да ти го кажа. Разбирам защо трябваше да се обадиш на Лоръл, но въпреки това смятам, че трябваше да бъда аз…

Теър се намръщи.

— Нямам значение. Това вече е минало.

— Въпреки това се чувствам ужасно. — Откъм минералния басейн се чу плясък и кикот. — Лоръл поне остана ли с теб през цялата нощ? — попита настоятелно Ема. — За да не преживяваш сам всичко това?

Теър се изсмя, но лицето му се изкриви от гняв.

— Наистина ли смяташ, че съм чак такъв бъзливец? Не беше нужно Лоръл да стои и да ме държи за ръката.

Ема примигна. Искаше й се да чуе нещо по-конкретно.

— Значи… тя не остана с теб?

Теър поклати глава.

— Тръгна си малко след като ме остави там. Каза, че искала да си поговори с теб. Беше бясна, сякаш бе готова да те убие. Никога не съм я виждал такава.

Ема положи всички усилия да не ахне. Думите на Теър бяха достатъчни, за да докажат вината на Лоръл.

— Мили боже — прошепна тя.

Думите нахлуха в главата ми, носейки със себе си ужасяваща празнота. До този момент не бях осъзнавала, колко отчаяно ми се искаше Лоръл да се окаже невинна. Тя беше по-малката ми сестра, момичето, с което бях отраснала, което някога считах за най-добрата си приятелка. Но думите на Теър ме лишиха и от последната капчица надежда. Онази нощ тя не е била с него и не се е върнала в къщата на Ниша. Трябваше да приема истината. Моята сестра Лоръл ме беше убила — заради едно момче.

Някой се закашля. Ема се обърна и видя нечия фигура, която стоеше в края на пътеката. Очите на Лоръл проблеснаха в тъмното.

— Ето къде си бил — каза тя. Гласът й вече не беше ласкав, а равен и студен.

Ръцете на Ема настръхнаха. Какво ли беше успяла да чуе Лоръл?

— Ние п-просто разговаряме — заекна тя.

— Да — добави Теър. Погледът се местеше между двете момичета. Очевидно не беше сигурен на чия страна да застане.

Лоръл ги гледаше втренчено. След това вдигна нещо във въздуха. Едва след примигването на светкавицата Ема осъзна, че това е било фотоапарат. После Лоръл се обърна и закрачи към басейна.

— Ела при мен когато си готов, Теър — извика тя.

Ема и Теър я изпратиха с погледи, а моето сърце се сви, докато гледах героите в тази трагедия: момчето, което обичах, близначката, с която така и не се бях запознала и сестрата, която ми беше отнела и двамата.

12.

На пистата

На следващата сутрин, в часа по физическо, Ема и група момичета правеха обиколки спортно ходене по пистата, вместо да играят хандбал с момчетата. Всяко момиче вървеше достатъчно бързо, за да не привлича вниманието на учителя, но същевременно достатъчно бавно, за да не се изпоти и да развали грима си.

Ема се опита да се заслуша в безкрайното бъбрене за плановете през уикенда, за разочарованието от отмяната на бала и за завръщането на Теър в училище, но не можеше да се концентрира. Предишната нощ почти не беше спала, усещайки остро присъствието на Лоръл само на няколко метра по коридора.

Едва когато стигна до завоя и видя, че Гарет се качва в колата си, която беше оставил на паркинга, тя се разсея за миг. Защо добро момче като Гарет си тръгва от училище по средата на втория час? А още по-странно бе, че на пасажерската седалка седеше Ниша. Не беше ли казала тя, че вече не са заедно?

Знаех си, че примирието между Ема и най-големия ми враг изглеждаше твърде хубаво, за да е истина.

Няколко второкурснички минаха покрай Ема и в носа я удари миризмата на лосион против изгаряне и парфюм.

— Здрасти, Сътън! — извика Клара някъде от средата на групичката. Ръкавите на тениската й бяха навити нагоре и разкриваха загорелите й рамене.

— Здрасти — отвърна разсеяно Ема и се отдръпна от оградата. Не искаше никой да я види как гледа към Гарет и Ниша. Оставаше й само няколко клюкарки да решат, че не е забравила Гарет и да започнат да разпространяват слухове из училище.

Внезапно Ема забеляза Итън, който седеше на една от пейките в другия край на игрището и зарадвано се затича към него.

— Здравей, непознати — пропя тя в ухото му, полагайки ръце върху раменете му. — Да не би някой да е избягал от час? Мислех, че сега имаш английски.

Итън се обърна рязко. Когато Ема видя студеното му изражение, тя отстъпи назад.

— Малко съм зает в момента.

— К-какво има? — заекна Ема.

Итън се извърна настрани и погледът му се зарея над игрището.

— Итън? — попита тихо Ема. Но той просто си седеше там и избягваше погледа й.

Край тях минаха група ученици, които хвърляха скришом погледи към Ема и Итън. Ема веднага залепи изкуствена усмивка на лицето си, защото не искаше да разберат, че двамата се карат.

Най-накрая Итън извади мобилния си телефон и с въздишка го показа на Ема. Тя погледна към тъмната, замазана снимка на екрана. След миг осъзна, че това са тя и Теър, които разговарят на пътеката. Сърцето й се сви. И двамата бяха по бански и ръцете им почти се докосваха.

В този миг тя осъзна, че Лоръл е изпратила снимката.

— Не разбираш ли? — прошепна Ема. — Тя се опитва да ни раздели, защото ревнува.

Или се опитва да ти изпрати послание, помислих си аз. Чула е за какво разговаряхте двамата с Теър. Спри се, докато все още имаш преднина.

Итън остави телефона да падне от ръцете му.

— Да не би да я е обработила с фотошоп? Защото вие двамата изглеждате така, сякаш сте на романтична среща.

— Попитах го за нощта, когато е умряла Сътън — отвърна Ема. — Няма да повярваш какво научих.

Внезапно се разнесе трясък и металните препятствия, които треньорът се опитваше да сглоби на трасето, се разпиляха по земята. Ема преглътна тежко. Намираха се на твърде открито място. Някой можеше да ги чуе.

— Ще повървиш ли с мен? — попита тихо тя. За миг Итън просто остана на мястото си, сякаш се канеше да откаже. Когато накрая стана от пейката, Ема въздъхна с облекчение.

Двамата тръгнаха по пистата, изпреварени от група ученици. Едва когато стигнаха до завоя край спортния салон, Ема го издърпа от червения асфалт и го вкара в малката стая, където се съхраняваха спортните уреди и затвори вратата. Единствената светлина вътре проникваше през процепа покрай стената. Щеше да е романтично, ако Итън не стоеше в средата със скръстени ръце.