— Спри се, човече — изръмжа той в ухото му. — Заради боя могат да те изхвърлят от отбора.

Гарет се опита да се освободи; очите му пламтяха и дишаше тежко.

— Голям си задник — изсъска той на Теър.

— Ти също — изфуча Теър, застанал в средата на кръга. От носа му капеше кръв.

Тълпата започна да се разотива също така бързо, както се беше събрала. Ема изтича до Теър и го докосна по рамото.

— Добре ли си?

— Този е луд — изпъшка Теър, опитвайки се да си поеме дъх. После опипа брадичката си с ръка и потрепна.

— Не трябваше да го провокираш! — извика Ема.

Теър внимателно раздвижи рамото си, след което я погледна.

— Едно е да говори за мен. Но не мога да търпя да обижда теб.

Заляха я топли вълни и тя усети, че се изчервява. Тя беше трогната от кавалерската постъпка на Теър, който я беше защитил по този начин. Това дори беше някак… романтично.

Аз също бях трогната. Особено когато той го беше направил, за да защити мен, а не сестра ми.

Някой зад гърба на Ема се прокашля. Тя се обърна и видя Итън, който си проправяше път през остатъците от тълпата. Той изглеждаше притеснен и объркан. Ема се втурна към него, доволна, че Итън не може да прочете мислите й.

— Здрасти — промърмори тя.

— Какво става тук? — попита той. — Чух, че някой се бие и че е заради теб.

Ема поклати глава; погледна към Теър, след което отново се обърна към Итън. Не й беше лесно да говори за причината, която беше довела до боя.

— Всичко приключи — рече просто тя. — И аз съм добре. Теър просто… защити честта ми.

Итън впери поглед в Теър, след което протегна ръка.

— В такъв случай ти благодаря, човече.

Теър мълчаливо пое ръката му и я разтърси.

Итън прегърна Ема през раменете.

— Искаш ли да се махнем от тук? Бихме могли да обядваме някъде навън.

— Добре — отвърна тихо Ема. Тя погледна още веднъж през рамо, за да каже довиждане на Теър и да се увери, че с него всичко е наред. Но той беше изчезнал.

* * *

Петнайсет минути по-късно Итън спря раздрънканата си хонда сивик на един паркинг, обграден от дървени решетки, увити в бръшлян и красиви розови градини. На няколко метра от тях, в едно старо викторианско имение, което приличаше на твърде голяма джинджифилова къщичка, се помещаваше един старомоден ресторант, наречен „Льо Гарсон“. Подобна архитектура изглеждаше не на място сред тухлените къщи на Тусон, което правеше мястото да изглежда още по-екзотично.

— Помислих си, че след всичко, което преживя тази седмица, ще имаш нужда от малко развлечение — рече Итън, повеждайки я към ресторанта. Вътре беше хладно и миришеше на свежи цветя. Когато очите на Ема привикнаха към светлината, тя видя няколко маси, застлани с бели покривки. Таванът се подпираше на няколко кръстосани дъбови греди, а в малките вази имаше рози и коледни свещички. Задната врата беше отворена и разкриваше огромна градина, а в ъгъла седеше музикант, който нежно подрънкваше на арфа.

— Леле — рече Ема, поглеждайки към преминаващия покрай нея сервитьор, който носеше поднос, отрупан с храна. — Това ми изглежда много луксозно, Итън. И скъпо. — Тя го погледна притеснено. — Искаш ли аз да платя?

— Разбира се, че не. — Итън се намръщи. — Погрижил съм се.

Метр д’отелът ги поведе към масата им и Ема го хвана за ръката.

Аз също бях изненадана и впечатлена от избора на Итън. Аз бих планирала срещата по точно същия начин — достатъчно уединено място, за да е романтично, с точния тип клиентела.

Двамата седнаха и разстлаха салфетките в скута си. Сервитьорът се приближи и наля вода в чашите им. Ема жадно я изпи. Итън я гледаше, подпрял брадичката си с ръка.

— Много си красива, знаеш ли?

— Престани. — Ема наведе глава.

— Наистина — настоя Итън. — Но ми изглеждаш изморена. Успя ли поне малко да поспиш?

— Само малко — призна тихо Ема. Тя огледа залата. С изключение на две добре облечени жени, които седяха на няколко маси от тях, като че ли никой в пълния ресторант не им обръщаше внимание. — Просто искам да идва по-бързо четвъртък, за да успея да претърся кабинета на господин Мърсър. Искам всичко това вече да свършва.

Итън се пресегна през масата и улови ръката й.

— Разбира се. Но сега се опитай да не мислиш за това. Трябва ти почивка — да се откъснеш за известно време от случая.

Гласът му беше нежен, но твърд, и Ема се насили да отпусне рамене.

— Добре — прошепна тя.

На съседната маса една жена, облечена с впита черна рокля и мъж с официална вратовръзка разглеждаха менюто с вина. Няколко хора седяха на бара и се смееха учтиво. Обстановката беше изключително изискана. Ема имаше усещането, че мястото щеше да хареса на сестра й.

Усмихнах се. Тя беше права.

— О! — възкликна Итън и се усмихна широко. — Забравих да ти кажа, че най-после успях да проникна в системата за уличните камери. Беше права, наистина го е направила Подлата четворка.

— Това са страхотни новини! — възкликна Ема, наведе се през масата и бързо го целуна. — Момичетата страшно ще се зарадват!

— Да, остава само да залепя кадрите и ще ви изпратя файла по имейл — рече Итън, леко изчервен.

— Идеално.

Сервитьорът донесе кошничка с хлебчета асорти и я остави на масата.

— Желае ли прекрасната млада двойка да чуе днешните специалитети? — попита той, приглаждайки с ръка косата си с цвят на морков. — Тартарът от риба тон е направо неземно вкусен. И не ме карайте да започвам да хваля задушените агнешки котлети с ментов сос. — На лицето му се изписа оргазмено удоволствие.

Ема се изкиска.

— Това ми звучи ужасно вкусно. Ще взема от него — рече тя.

— Страхотен избор! — пропя сервитьорът. — А за вас, сър?

— Аз ще взема коктейл скариди — каза Итън, като отчупи парче ръжен хляб и го лапна. — И, ъъъ, пържола. Средно препечена.

— Средно прррепечена! — Сервитьорът натърти по френски „р“-то, поклони се префърцунено и се отдалечи.

Ема седеше, забила поглед в скута си, но когато с крайчеца на окото си забеляза, че устните на Итън се изкривяват в усмивка, тя се засмя. Двамата се спогледаха и избухнаха в смях.

— Прррепечена! — изимитира Итън сервитьора.

— Страхотен избор! Жалко, че не работи в кафенето в „Холиър“ — пошегува се Ема. — Можеш ли да си представиш? „Ъъъ, ще взема пица с франзела“. „Страхотен избор!“ — каза тя, жестикулирайки превзето с ръце.

— Или в затворническия ресторант. — Итън се изгърби и заговори с бандитски глас: — „Ей, пич, искам едно кюфте и малко от вчерашния зелен боб.“

— Страхотен избор! — извика Ема през смях. — Ами ако приема поръчките по телефона в някой китайски ресторант?

Итън вдигна ръка към ухото си, преструвайки се че държи телефонна слушалка.

— Ъъъ, здрасти, ще взема пиле „Генерал Цо“!

— Страхотен избор! — рече Ема и се изкиска.

Двамата се смееха толкова силно, че скоро всички в ресторанта ги гледаха. Ема знаеше, че се държаха абсолютно неуместно и детински, но не й пукаше. Толкова беше хубаво да може да се смее. Особено, когато споделяше забавния момент с Итън. Затова беше с него: двамата имаха еднакво чувство за хумор. Разбираха се отлично. И заедно се забавляваха страхотно.

— Обичам да те виждам такава — рече Итън, когато смехът поутихна. — Напомня ми, че колкото и добре да се преструваш на Сътън, ти си уникална.

Ема кимна.

— Много си приличаме… и същевременно се различаваме. Сякаш сме двете страни на една монета. Понякога си мисля, че се изгубвам в нея.

— Не е вярно — възрази Итън. — Винаги оставаш себе си.

Ема се загледа в подредените зад бара бутилки алкохол.

— С нетърпение очаквам отново да си бъда аз — каза тихо тя. — Господин Мърсър каза, че сегашното ми положение е много по-добро от преди. Но на мен ми липсва да бъда себе си. Искам си живота обратно. Да мога сама да правя своя избор.

— Знам — отвърна Итън. — И аз чакам с нетърпение отново да станеш Ема. — Той улови ръцете й. — Но трябва да признаеш, че да бъдеш Сътън си има и своите положителни страни. — Момчето стисна ръцете й. — Като например да срещнеш мен.

— Като например да срещна теб — каза Ема, отвръщайки на погледа му. Двамата се наведоха един към друг и леко се целунаха.

Извърнах се настрани; чувствах се така, сякаш подслушвам нещо твърде лично. Думите на Ема отекнаха в мислите ми. Искаше ми се тя да си върне самоличността, наистина. Но това повдигна един друг въпрос, към който избягвах да се връщам. Когато Ема тикне баща ми зад решетките, какво щеше да се случи с мен? Бях ли прикрепена към нея само, защото имах недовършена работа? Или това беше някакво кошмарно кармично отмъщение за всички ужасни неща, които бях извършила през живота си?

Отмъщавайки за мен, Ема щеше само да спечели. Щеше да продължи живота си като Ема Пакстън. А аз щях ли да продължа? Или щях да остана без нищо?

25.

Среднощно похапване

След тренировката и един продължителен горещ душ, Ема почука на входната врата на семейство Вега. Чуха се стъпки и миг по-късно Мадлин отвори вратата, притисна показалеца си към устните и бързо я вкара вътре.

Въпреки тихите им стъпки, от кухнята излезе господин Вега, понесъл чаша, пълна с кехлибарена течност, най-вероятно уиски. Студените му, стоманени очи огледаха щателно Мадлин, сякаш търсеха някакъв дефект. След това той впери поглед в Ема.

— Не е ли твърде късно за събирания, момичета? Утре сте на училище.

Мадлин нервно се прокашля.

— Татко, утре имаме много важен тест по физика и ще учим до късно през нощта. Може ли Сътън да спи у нас? Няма да усетиш, че сме тук — обещавам.

Господин Вега разклати питието си; не изглеждаше като че ли им вярва. Дори докато си почиваше, той изглеждаше нервен и напрегнат, готов да удари. Ема затаи дъх и се насили да не поглежда към ръцете и краката на Мадлин. Синините бяха прикрити добре с дълги ръкави и крачоли, но Ема знаеше, че те са там. Освен това бе наясно й кой ги е причинил. Не можеше да повярва, че за да не прекара нощта у Мърсърови, трябва да дойде тук.

Той може и да не беше в списъка ми със заподозрени, но беше престъпник. След като вече знаех какво причинява на Мадс и Теър, настръхвах всеки пък, когато го видех. Това обясняваше защо Мадлин ставаше толкова нервна в негово присъствие и защо непрекъснато се стараеше да е перфектна. Сигурно си мислеше, че ако прави всичко както трябва, той няма да намери за какво да се хване.

— Добре — каза най-накрая господин Вега, след като ги беше наблюдавал обезпокоително дълго време. — Но не вдигайте шум. Майка ти вече спи.

Ема се зачуди дали госпожа Вега се е опитвала някога да попречи на съпруга си да наранява децата им, или просто се страхуваше твърде много от него, за да се намесва.

Секунди по-късно двете момичета подреждаха нещата си в стаята на Мадлин. По стените висяха картини на балерини. Корици на списания, поставени в рамки, висяха до снимки на Мадс и Теър. Върху безупречно чистия й скрин бяха подредени в кръг порцеланови фигурки. Ема се зачуди дали бащата на Мадлин я кара да чисти всяка сутрин или това си беше нейният начин да се опитва поне малко да контролира живота си.

Мадлин измъкна купчина възглавници изпод лилавото си шалте и ги тръсна върху грамадното легло. После прегърна една от тях и погледна подозрително Ема.

— Знаеш ли, много ми харесват импровизираните гостувания, но защо цяла седмица избягваш да се прибираш у вас? Да не си се скарала нещо с Лоръл? Да не би вашите да ти лазят по нервите?

Ема погледна Мадлин, доволна, че е получила от нея правдоподобно обяснение.