— За какво? — пита Изабел грубо.

— Знаете ли какво планира баща ви за вас сега?

— Какво?

Жената поглежда към мен, сякаш смята, че съм твърде млада да присъствам.

— Може би е по-добре лейди Ан да отиде в стаята си, докато говоря с вас?

Изабел се вкопчва в ръката ми.

— Ан остава с мен. А вие дори не би трябвало да сте тук.

— Дойдох чак от Лондон като приятелка, за да ви предупредя, да ви предупредя и двете. Дори самият крал не знае, че съм тук. Свекърва ви, херцогиня Сесили, ме изпрати да говоря с вас, за ваше собствено добро. Тя иска да ви предупредя. Знаете колко държи на вас и на вашия съпруг, любимия й син Джордж. Тя ми поръча да ви съобщя, че в момента баща ви урежда сделка с врага на Англия: Луи Френски — тя не обръща внимание на потресените ни лица. — И дори нещо по-лошо: той сключва съюз с Маргарет Анжуйска. Планира да обяви война на законния крал, Едуард, и да възстанови крал Хенри на трона.

Поклащам глава в мигновено отрицание.

— Никога не би го сторил — казвам. Победите на татко над лошата кралица, Маргарет Анжуйска, и спящия крал, Хенри VI, бяха историите от детството ми. Омразата и презрението на баща ми към тях бяха приспивните ми песни. Той водеше битка след битка, за да ги свали от трона и да ги подмени с династията Йорк. Никога, никога не би сключил съюз с тях. Родният му баща загина, сражавайки се с тях, а Маргарет Анжуйска постави главите на дядо ми и чичо ми, побити на копия, на стените на Йорк, сякаш бяха предатели. Никога няма да й го простим. Никога няма да й простим това, дори и ако й простим за всяка друга продажност и злина. Баща ми никога не би сключил съюз с нея след това. Тя беше кошмарът на детството ми; тя е наш враг до смърт. — Никога не би се съюзил с нея — казвам.

— О, да, би го сторил — тя се обръща към Изабел. — Дойдох като приятелка, за да предупредя вашия съпруг Джордж, херцог Кларънс. И да го успокоя. Той може да се върне в Англия; брат му, кралят ще го приеме. Майка му уреди това и иска да приеме и вас. И двамата сте обичани от династията Йорк, сега и завинаги. Джордж е следващият поред престолонаследник на Англия, все още е наследник на престола. Ако на краля и кралицата не се роди син, тогава един ден вие можете да станете кралица. Но — помислете си за това — ако баща ви постави предишния крал обратно на трона, вие ще бъдете едно нищо, и всичко, което сте изстрадали, ще бъде напразно.

— Не можем да се присъединим към Ланкастър — казвам почти шепнешком. — Не е възможно баща ни да обмисля това.

— Не — съгласява се тя лаконично. — Не можете. Тази мисъл е нелепа. Всички знаем това; всеки го знае, освен баща ви. Именно затова дойдох да ви предупредя. Дойдох при вас, не при него, и вие трябва да се посъветвате със съпруга си и да разберете кое е най-добре за вас. Херцогиня Сесили — вашата свекърва — иска да знаете, че трябва да се приберете у дома и тя ще ви бъде като майка, дори ако баща ви е враг на династията Йорк и на цяла Англия. Тя казва, че ако се приберете у дома, ще се постарае да се погрижат за вас подобаващо. Тя беше ужасена, когато научи за изпитанието ви по море — всички бяхме ужасени. Бяхме потресени, че баща ви, ви е въвлякъл в такава опасност. Херцогинята скърби за вас и е сломена от загубата на внука си. Това щеше да бъде първият й внук. Тя се затвори в стаята си и цяла нощ се моли за мъничката му душа. Трябва да си дойдете у дома и да позволите всички ние да се погрижим за вас.

Очите на Изабел се наливат със сълзи, когато си представя как херцогиня Сесили се моли за душата на бебето.

— Искам да си отида у дома — прошепва тя.

— Не можем — казвам веднага. — Трябва да бъдем с татко.

— Моля, предайте на нейна светлост, че й благодаря — изрича със запъване Изабел. — Благодаря за молитвите й. Но, разбира се, не знам какво… ще трябва да постъпя, както ба… ще трябва да постъпя, както ми нарежда моят съпруг.

— Страхуваме се от това, че сте опечалена — казва жената нежно. — Опечалена и сама.

Изабел примигва, за да прогони сълзите, които толкова бързо се появяват в очите й напоследък.

— Разбира се, че чувствам загубата си — казва тя с достойнство. — Но намирам утеха в присъствието на сестра си.

Лейди Сътклиф се покланя.

— Ще отида при съпруга ви и ще го предупредя за това, което планира баща ви. Херцогът трябва да се спасява, и да спаси и вас, от кралица Маргарет Ланкастърска. Не споменавайте пред баща си за моето посещение. Ще се разгневи, ако узнае, че сте ме приели и че сега сте научили за неговото вероломство.

Готвя се да заявя решително, че баща ми не е вероломен, че никога не би могъл да бъде изменник, и че никога не бихме запазили нещо в тайна от него. Но после си давам сметка, че не зная къде се намира той с новите си френски дрехи — нито какво прави.

12


_Анжер, Франция, юли 1470_

Баща ми ни нарежда да се присъединим към него в Анжер и изпраща красив страж в ливрея за продължителната езда. Не изпраща обяснение защо трябва да пътуваме, нито къде ще отседнем, затова, когато пристигаме, прекарали пет дълги дни по прашните пътища, виждаме с изненада, че той чака да ни посрещне извън града, с красив и горд вид, възседнал Миднайт, с конна стража зад него, и ни съпровожда през портата на градските стени, през улиците, където хората докосват почтително шапките си, когато минаваме, до вътрешния двор на голяма господарска къща на широкия главен площад, която е реквизирал. Изабел е пребледняла от изтощение, и въпреки това той не й позволява да отиде в спалнята си, а казва, че трябва да отидем направо на вечеря.

В голямата зала майка ми ни очаква пред квадратна маса, отрупана с храна: това прилича на пиршество. Тя поздравява мен и Изабел с целувка и ни благославя, а после поглежда към баща ми. Той настанява Изабел от едната страна на масата, а после Джордж влиза и заема мястото си до нея, промърморвайки някакъв поздрав. Свеждаме глави за молитвата преди хранене, а после баща ми се усмихва на всички ни и ни подканва да се храним. Не благодари на Изабел, задето е предприела дългото пътуване, нито хвали пред съпруга й нейната смелост.

На мен прави комплимент за красотата ми, която по неговите думи разцъфнала във Франция — как така преживявания, които изтощават сестра ми, правят мен толкова красива? Налива в чашата ми най-доброто вино, настанява ме между майка ми и себе си. Реже ми парчета месо и слугата, който поднася храната, ги поставя пред мен, обслужвайки мен преди Изабел, преди майка ми. Гледам храната върху чинията си и не смея да я вкуся. Какво ли означава това — да ми сервират най-хубавите парчета месо, преди да сервират на някой друг? Изведнъж, след като цял живот съм влизала след Изабел и майка ми навсякъде, където отиваме, сега аз влизам първа.

— Почитаеми татко?

Той се усмихва и аз откривам, че се усмихвам в отговор на топлотата, изписала се по лицето му.

— Ах, ти си моето умно момиче — казва той нежно. — Винаги си била най-будното, най-умното момиче. Питаш се какви ли планове имам за теб.

Не смея да погледна Изабел, която сигурно го е чула да ме нарича «най-будното, най-умното момиче». Не смея да погледна Джордж. Изобщо не се осмелявам да погледна майка си. Знам, че Джордж се е срещнал тайно с лейди Сътклиф, а предполагам, той се бои, че и татко знае. Това внезапно благоволение към мен може да е предупреждението на баща ми към Джордж, че не може да ни мами. Виждам, че ръцете на Изабел треперят, и тя ги пъха под масата, за да не се виждат.

— Уредил съм брак за теб — казва баща ми тихо.

— Какво?

Това е последното нещо, което очаквах. Толкова съм потресена, че се обръщам към майка си. Тя отвръща на погледа ми, напълно спокойна; явно знае всичко за това.

— Прекрасен брак — продължава той. Долавям възбудата под равните нотки на гласа му. — Най-прекрасният брак, който би могъл да бъде уреден за теб. Единственият подходящ брак за теб сега. Предполагам, че можеш да се досетиш кого имам предвид?

В отговор на зашеметеното ми мълчание той се засмива весело, засмива се на слисаните ни лица и възкликва:

— Познай!

Поглеждам Изабел. Само за миг си помислям, че може би си отиваме у дома, ще се помирим с династията Йорк и аз ще се омъжа за Ричард. После виждам намръщеното лице на Джордж и се убеждавам, че не може да е това.

— Татко, не мога да отгатна — казвам.

— Дъще, ти ще се омъжиш за принц Едуард Ланкастърски и ще бъдеш следващата кралица на Англия.

Разнася се трясък, когато Джордж изпуска ножа си на пода. Двамата с Изабел са замръзнали като омагьосани, взирайки се в баща ми. Осъзнавам, че Джордж се е надявал — отчаяно се е надявал — че лейди Сътклиф разпространява лъжливи слухове. Сега обаче изглежда, че е казвала само част от истината, а цялата истина е по-ужасна, отколкото някой от нас е можел да си представи.

— Синът на лошата кралица? — питам детински. Изведнъж всички стари истории и страхове нахлуват обратно в ума ми. Бях възпитана да мисля за Маргарет Анжуйска почти като за звяр, вълчица, яздеща начело на диви мъже, унищожавайки всичко по пътя си, в плен на ужасната си амбиция, влачейки след себе си един изпаднал в летаргия крал, който проспиваше всичко, докато тя разкъса Англия, уби дядо ми, чичо ми, опита се да убие родния ми баща в кухнята с шиш за печене на месо и накрая можа да бъде победена единствено от него и Едуард, нашият Едуард, сражаващ се горе на склона, сред снега в най-ужасната битка, която Англия е виждала някога. После, сама подобна на снежна вихрушка, тя отлетя, отвяна заедно с окървавения сняг, към студения Север. Заловиха съпруга й и го оставиха да спи в Тауър, където не можеше да върши злини; но тя и леденото момче, което бе заченато необяснимо как от майка — вълчица и спящ баща, не бяха видени никога повече.

— Принц Едуард Ланкастърски, синът на кралица Маргарет Анжуйска. Сега те живеят във Франция и имат подкрепата на баща й Рене д'Анжу, който е крал на Унгария, Майорка, Сардиния и Йерусалим. Тя е сродница на крал Луи Френски — баща ми старателно пренебрегва възклицанието ми. — Той ще ни помогне да организираме нахлуването в Англия. Ще победим династията Йорк, ще освободим крал Хенри от Тауър, а ти ще бъдеш коронясана за принцеса на Уелс. Крал Хенри и аз ще управляваме Англия заедно, докато той умре — дано светците го пазят! — а после аз ще напътствам и съветвам теб и принц Едуард Ланкастърски, които ще бъдете крал и кралица на Англия. Вашият син, моят внук, ще бъде следващият крал на Англия — а може би също и на Йерусалим. Опитай се само да си представиш това.

Джордж изхриптява и преглъща с усилие, сякаш се дави с виното си. Всички се обръщаме към него. Той кашля силно и се мята, не може да си поеме дъх. Баща ми изчаква, докато пристъпът му се уталожва, наблюдавайки го без съчувствие.

— Това е временен неуспех за теб, Джордж — признава откровено баща ми. — Но ти ще бъдеш втори в реда на престолонаследничество след принц Едуард и ще бъдеш шурей на краля на Англия. Ще бъдеш по-близо до трона на Англия, отколкото си бил някога, а семейство Ривърс ще са свалени от власт. Влиянието ти ще бъде безспорно, а облагите ти — големи — баща ми му кимва любезно. Дори не поглежда Изабел, която щеше да бъде кралица на Англия, но сега ще отстъпи първенството на мен. — Джордж, ще се погрижа да запазиш титлата си и всичките си земи. Не си в по-лошо положение, отколкото преди.

— Аз съм в по-лошо положение — отбелязва Изабел тихо. — Изгубих бебето си напразно.

Никой не й отговаря. Сякаш е станала толкова незначителна, че не е нужно никой да отговаря.

— А ако кралят още спи? — питам. — Когато пристигнете в Лондон? Какво ще стане, ако не можете да го събудите?

Баща ми свива рамене:

— Няма значение. Независимо дали спи или не, аз ще управлявам от негово име, докато принц Едуард и — той ми се усмихва — принцеса Ан се възкачат на троновете си и станат крал Едуард и кралица Ан, крал и кралица на Англия.

— Реставрация на династията Ланкастър! — Джордж скача на крака, с петна от малвазия по устата, с пламнало и зачервено от ярост лице, с треперещи ръце. Изабел предпазливо протяга ръка и я полага върху стиснатия му юмрук. — Нима минахме през всичко това, за да възстановим на трона династията Ланкастър? Нима се изправихме пред такива опасности по суша и море, за да поставим Ланкастър отново на трона? Нима предадох брат си и измених на моята династия, на Йорк, за да кача Ланкастър на престола?

— Династията Ланкастър има повече основания да претендира за трона — заявява баща ми, отхвърляйки съюза с Йорк, който семейството му изграждаше и защитаваше в продължение на две поколения. — Претенциите на брат ти от името на Йорк са неоснователни, ако той наистина, както намекваш, е незаконороден.