— Зимното ми наметало — казвам. — И ще си обуя ботушите за езда.

Сядам на леглото и изритвам обувките си, а той коленичи пред мен и взема ботушите за езда, като държи единия разтворен, за да пъхна в него босия си крак. Поколебавам се; това е толкова интимен жест между една млада жена и мъж. Усмихнатият му поглед, вдигнат към мен, ми подсказва, че разбира колебанието ми, но това не го притеснява. Издавам напред пръстите си, а той държи ботуша, плъзвам крака си вътре и той издърпва ботуша над прасеца ми. Улавя меките кожени връзки и затяга ботуша, първо на глезена ми, на прасеца, а после точно под коляното ми. Вдига поглед към мен, нежно сложил ръка върху носа на ботуша. Мога да почувствам топлината на ръката му през меката кожа. Представям си как пръстите ми се присвиват от удоволствие при допира му.

— Ан, ще се омъжиш ли за мен? — пита той простичко, както е коленичил пред мен.

— Да се омъжа за теб?

Той кимва.

— Ще те отведа в убежище, а след това ще намеря свещеник. Можем да се оженим тайно. Тогава ще мога да се грижа за теб и да те закрилям. Ще бъдеш моя съпруга и Едуард ще те приеме като своя снаха. Едуард ще ти дари дела ти от наследството на майка ти, когато бъдеш поверена на моите грижи. Няма да откаже на съпругата ми.

Той протяга другия ботуш, без дори да изчака отговора ми. Насочвам пръстите си и плъзвам крак вътре. Той отново завързва внимателно връзките на глезена, прасеца и коляното. Има нещо много чувствено в начина, по който внимателно затяга връзките, проправяйки си път бавно нагоре по крака ми. Затварям очи, копнея за лекия допир на пръстите му до вътрешната страна на бедрото ми. После той улавя подгъва на полата ми и я издърпва надолу до глезените ми, сякаш иска да защити благоприличието ми, сякаш показва, че мога да му имам доверие. Поставя ръце на леглото, от двете ми страни, все още коленичил пред мен, гледайки нагоре към мен, с лице, на което е изписано желание.

— Кажи «да» — прошепва той. — Омъжи се за мен.

Колебая се. Отварям очи.

— Ти ще получиш състоянието ми — отбелязвам. — Когато се омъжа за теб, всичко, което притежавам, става твое. Точно както Джордж има право над всичко, което принадлежи на Изабел.

— Точно затова можеш да ми се довериш да го спечеля за теб — казва той. — Когато твоите и моите интереси бъдат едни и същи, ще можеш да бъдеш сигурна, че ще се грижа за теб, както за себе си. Ти ще бъдеш моя. Ще откриеш, че аз се грижа за своето.

— Ще ми бъдеш ли верен?

— Верността е моят девиз. Когато дам дума, можеш да ми имаш доверие.

Поколебавам се.

— О, Ричард, от мига, когато баща ми се обърна срещу брат ти, нищо не върви както трябва за мен. След смъртта му не съм имала и един ден без печал.

Той поема двете ми ръце в топлата си хватка.

— Знам. Не мога да върна баща ти, но мога да те върна в неговия свят, в двора, в дворците, сред престолонаследниците, където той искаше да бъдеш. Мога да спечеля земите му обратно за теб, ти можеш да бъдеш господарка на неговите арендатори, можеш да осъществиш плановете му.

Поклащам глава, усмихвайки се, макар че в очите ми има сълзи.

— Не можем никога да направим това. Той имаше много амбициозни планове. Обеща ми, че ще бъда кралица на Англия.

— Кой знае? — казва той. — Ако нещо се случи на Едуард и сина му, и на Джордж — да пази Господ — тогава аз ще бъда крал.

— Не е вероятно — казвам: амбицията на баща ми ме подтиква като шепот в ухото ми.

— Не — казва той. — Не е вероятно. Но тъкмо ти и аз знаем, че е невъзможно да се предвиди бъдещето; никой от нас не знае какво може да се случи. Но помисли си каква можеш да бъдеш още сега. Мога да те направя херцогиня от кралската фамилия. Ти можеш да ме направиш богат мъж. Аз мога да те направя равна на сестра ти и да те защитя от нейния съпруг. Ще ти бъда верен съпруг. И, мисля, че знаеш, аз те обичам, Ан.

Съзнавам, че твърде дълго съм живяла в свят без любов. Последното обичано лице, което видях, беше лицето на баща ми, когато отплава за Англия.

— Наистина? Истински?

— Да — той се изправя на крака и ме издърпва, за да застана до него. Брадичката ми стига до рамото му, и двамата сме слаби, с дълги крайници, като на жребчета: подхождаме си. Заравям лице в жакета му. — Ще се омъжиш ли за мен? — прошепва той.

— Да — отвръщам.

Вещите ми се побират в един вързоп, а той ми е приготвил наметка на кухненска прислужница, с качулка, която мога да дръпна напред, за да скрия лицето си.

Възроптавам, когато ме загръща с нея.

— Мирише на мазнина!

Той се засмива:

— Още по-добре. Излизаме от тук като слуга и кухненска прислужница и никой няма да ни погледне втори път.


Големите порти са отворени, хората влизат и излизат през тях, както винаги, и ние се измъкваме заедно с няколко доячки, подкарали кравите пред себе си. Никой не ни вижда да тръгваме, и никой няма да забележи, че ме няма. Домашните слуги ще предположат, че съм отишла в кралския двор със сестра си и дамите й, и едва когато тя се прибере у дома след няколко дни, ще осъзнаят, че съм избягала. Изсмивам се високо при тази мисъл и Ричард, който държи ръката ми, докато вървим из шумните и оживени улици, се обръща и ми се усмихва, и внезапно също се разсмива, сякаш се отправяме на приключение, сякаш сме деца, които бягат, и ние продължаваме да се смеем по пътя.

Стъмва се, когато стигаме до сградата на кардиналската колегия, която се издига край катедралата «Сейнт Пол». Страничната врата на катедралата е отворена към частта с олтара, и много хора си проправят път навътре и навън. Вътре има пазар, и сергии, на които се продават всевъзможни стоки, а по ъглите работят лихвари и се вършат какви ли не тайни дела. Хората носят наметала с качулки, за да се предпазят от студената мъгла, която се стели откъм реката, държат главите си сведени и се озъртат.

Поколебавам се; тук ми се струва опасно. Ричард свежда поглед към мен.

— Поръчал съм да ти приготвят стая, няма да бъдеш с обикновените хора — казва той успокоително. — Тук дават убежище на всякакви хора: престъпници, фалшификатори, клеветници, обикновени крадци. Но ти ще бъдеш в безопасност. Колегията се гордее с надеждността на убежището — никога не изоставят никой, който потърси сигурност в църквата. Дори ако Джордж открие къде си и поиска да те предадат, няма да му позволят да те отведе. Тази колегия е известна с неподатливостта си — той се усмихва. — Биха се опълчили дори срещу брат ми, краля, ако се наложи.

Той пъха студената ми длан под ръката си и ме повежда през една врата. Вечерната камбана започва да бие в кулата над нас, когато един от монасите пристъпва напред, разпознава Ричард, и без да отрони дума, тръгва пред нас към къщата за гости.

Стисвам по-силно ръката на Ричард.

— Тук ще бъдеш в безопасност — повтаря той.

Монахът застава отстрани до вратата и Ричард ме въвежда през нея в малка стая, подобна на килия. Отвъд нея има друга още по-малка стая, подобна на ниша, а там — тясно легло, над чийто горен край виждам заковано на стената разпятие. Една прислужница се надига от столче до огнището и ми прави лек реверанс.

— Аз съм Меган — казва тя, думите й са почти неразбираеми заради силния северняшки акцент. — Негова светлост ме помоли да се погрижа да се чувствате удобно тук.

— Меган ще остане с теб, и ако възникнат някакви неприятности, ще изпрати да ме повикат, или сама ще дойде при мен — казва Ричард. Ръцете му са върху връзките на наметалото ми, под брадичката ми. Докато сваля наметалото от раменете ми, пръстите му докосват брадичката ми в лека милувка. — Тук ще бъдеш в безопасност, а аз ще дойда утре.

— Ще открият, че ме няма, когато се приберат в Л'Ербер — предупреждавам го.

Той се усмихва, искрено развеселен.

— Ще побеснеят като кучета — казва. — Но не могат да направят нищо; птичката излетя и скоро ще си намери друго гнездо.

Той навежда тъмнокосата си глава и ме целува нежно по устата. При докосването му закопнявам за още, искам да ме целуне, както направи, когато изтичах към него, когато дойде при мен предрешен, както рицар би отишъл при пленена дама в някоя приказка. При мисълта, че това е избавление, аз си поемам дъх и пристъпвам по-близо до него. Ръцете му ме обгръщат и той ме притиска за миг към себе си.

— Ще дойда утре по пладне — казва Ричард, а после излиза и ме оставя да прекарам първата си свободна нощ. Поглеждам през малкия сводест прозорец към оживените улици навън, затъмнени от сянката на «Сейнт Пол». Свободна съм, но нямам право да излизам извън очертанията на църковния двор, и не мога да говоря с никого. Меган е моя прислужница, но е тук и за да ме пази. Аз съм свободна, но затворена в свято убежище, точно като майка си. Ако Ричард не дойде утре, ще бъда затворничка, точно като кралица Маргарет в Тауър, точно като майка ми в Болийо.

25


_Сейнт Мартинс, Лондон, февруари 1472_

Той идва, както обеща; младото му лице е сурово и строго. Целува ръцете ми, но не ме взема в прегръдките си, макар че стоя до него и копнея за докосването му. Това е болка, подобна на глад. Нямах представа, че желанието буди такива усещания.

— Какво има?

В гласа ми се долавят жалостиви нотки.

Ричард ми отправя бърза, успокояваща усмивка, и сяда на малката маса до прозореца, като ми прави знак да седна на стола отсреща.

— Неприятности — казва той кратко. — Джордж е открил, че си избягала, говорил е с Едуард за теб, и настоява за връщането ти. Готов е да отстъпи и да даде съгласието си да се оженя за теб, но не можем да получим наследството ти.

Ахвам.

— Вече знае, че ме няма? Какво казва Изабел? А кралят?

— Едуард ще бъде справедлив към нас. Но трябва да запази приятелството на Джордж и да го задържи близо до себе си. Джордж разполага с твърде много власт и има твърде влиятелни хора сред приближените си, за да може Едуард да рискува да си навлече враждебността му. Той набира мощ. Може би дори вече крои планове с твоите сродници, фамилията Невил, за нов опит за завземане на трона. Със сигурност много от приятелите му постоянно влизат и излизат от Л'Ербер. Едуард му няма доверие, но трябва да демонстрира благосклонност към него, за да го задържи в двора.

Само за миг наистина се боя, че ще ме изостави.

— Какво ще правим? Какво можем да направим?

Той взема ръката ми и я целува.

— Ще останеш тук, на сигурно място, както е редно, и няма да се тревожиш. Аз ще предложа на Джордж поста си на велик шамбелан на Англия.

— Велик шамбелан?

Той прави гримаса.

— Знам. Това е висока цена за мен. Гордеех се, че заемам тази служба, това е един от най-важните постове в Англия — и най-доходният — но другото ми е по-скъпо — той се поправя: — Ти си ми по-скъпа. — Замълчава. — Ти си по-ценна от всичко. А имаме и друго затруднение: майка ти пише на всички и твърди, че е несправедливо затворена, а земите й са й отнети. Настоява да бъде освободена. Положението изглежда лошо. Едуард обеща да бъде справедлив крал. Не може да позволи да го видят как ограбва вдовица в свято убежище.

Гледам този млад мъж, който обеща да ме избави, и който сега открива, че се е изправил срещу двамата най-могъщи мъже на кралството — родните си братя. Ще му струва скъпо да остане до мен.

— Няма да се върна — казвам. — Ще направя всичко, което поискаш, но няма да се върна при Джордж и Изабел. Не мога. Ще замина сама, ако трябва, но няма да се върна в онзи затвор.

Ричард бързо поклаща глава.

— Не, това няма да се случи — уверява ме той. — По-добре да се оженим веднага. Поне тогава никой не може да те отведе обратно. Ако сме женени, не могат да ти сторят нищо, а аз мога да се боря за наследството ти като твой съпруг.

— Ще ни трябва разрешение за брак от папата — напомням му. — Баща ми трябваше да моли два пъти за Джордж и Изабел, а те имат родствена връзка точно както и ние, но сега, заради брака им, сме още по-близки сродници. Ние сме зет и снаха, както и братовчеди.

Той се намръщва, потропвайки с пръсти по масата.

— Знам, знам. Мислех си за това и ще изпратя човек с искане за разрешение в Рим. Но тази работа ще отнеме месеци — поглежда ме, сякаш за да прецени решимостта ми. — Ще ме чакаш ли? Ще ме чакаш ли тук, където си в безопасност, но затворена, докато получим отговор от Светия отец и се сдобием с необходимото разрешение?

— Ще те чакам — обещавам му. Говоря като млада жена, влюбена за първи път, но в дъното на ума ми се таи и съзнанието, че нямам къде другаде да отида, и никой друг не притежава влиянието или богатството, необходими, за да ме защити от Джордж и Изабел.