— Но ако живееш дълго, и също нямаш синове, а после Джордж умре, тогава Ричард ще бъде следващият наследник, а следващата кралица ще бъда аз: кралица Ан.

Усмивката й веднага помръква.

— Не, изобщо няма такава вероятност.


Баща ми се връща от двора, безмълвен като камък. Вечерята е сервирана в голямата зала на замъка Уорик, където стотици от нашите слуги и войници сядат да се хранят заедно с нас. Залата е изпълнена с глъчката от потракването на съдове, със звън на чаши и стърженето на ножове по чинии, но на господарската маса, където седи баща ми и гледа гневно, ние се храним в пълно мълчание. Майка ми седи от дясната му страна, с поглед, прикован върху масата на почетните дами, нащрек за всяка проява на лоши обноски. Ричард седи от лявата му страна, бдителен и мълчалив. Изабел седи до майка ми, смълчана от страх, а аз съм последна, както обикновено. Не зная какво се е случило. Трябва да намеря някой, който да ми каже.

Успявам да хвана нашата полусестра Маргарет. Тя може и да е незаконна дъщеря на баща ми, но той я е признал още от раждането й и майка ни плащаше за възпитанието й и я държи сред почетните си дами, като надеждна довереница. Сега тя е омъжена за един от арендаторите на баща ни, сър Ричард Хъдълстоун, и макар че е зряла жена на двайсет и три години и винаги знае всичко, тя — за разлика от всички останали — ще склони да ми каже.

— Маргарет, какво става?

— Кралят е отказал на баща ви — казва тя мрачно, когато я намирам в спалнята ни да надзирава как прислужницата слага грейка в студеното легло, а камериерът, който отговаря за спалнята, пъха в постелята меч, който трябва да служи за наша защита. — Би трябвало да се засрами от това. Забравил е всичко, което ни дължи, забравил е откъде идва и кой му помогна да се качи на престола. Говори се, че кралят казал на баща ви право в лицето, че никога няма да допусне братята му да се оженят за вас двете.

— По каква причина? Татко сигурно е ужасно разгневен.

— Казал, че иска други бракове за тях, които могат да осигурят съюзи може би с Франция или Ниските земи, отново с Фландрия, или Германия. Кой знае? Иска принцеси за тях. Но кралицата ще се погрижи за родствениците си в Бургундия, несъмнено тя ще има някои предложения, и баща ви се чувства оскърбен.

— Оскърбени сме — заявявам. После ме обзема несигурност. — Нали?

Тя подчертано кимва, отпращайки слугите от стаята с махване на ръка.

— Оскърбени сме. Няма да намерят две по-красиви момичета за херцозите от кралското семейство, та дори и да отидат в самия Йерусалим. Кралят, Бог да го благослови, е зле съветван. Зле съветван да търси другаде, а не сред момичетата Невил. Зле съветван да пренебрегва баща ви, който го издигна там, където е днес.

— Кой го съветва да търси другаде? — питам, макар да знам отговора. — Кой му дава лоши съвети?

Тя обръща глава и плюе в огъня.

— Тя — отвръща. Всички знаем коя е «тя».

Когато се връщам в залата, виждам Ричард, брата на краля, увлечен в разговор с възпитателя си, и предполагам, че го пита за новините, точно както аз говорих с Маргарет. Той ми хвърля поглед и аз съм сигурна, че говорят за мен и че неговият възпитател му е казал, че няма да бъдем сгодени, че кралицата, макар самата тя да се е омъжила за мъж по свой избор, ще уреди бракове без любов за останалите от нас. За Ричард ще има принцеса или чуждестранна херцогиня. Виждам с лек прилив на раздразнение, че той не изглежда ни най-малко разстроен. Като че ли няма нищо против да не му бъде наредено да се ожени за ниско, слабо, бледолико момиче с кестенява коса, което не може да се похвали нито с висок ръст, нито с руси коси, няма и най-малка следа от гърди и упорито продължава да е слабо като вейка. Тръсвам глава, сякаш мен също не ме е грижа. Не бих се омъжила за него, дори и всички да ме умоляват. А ако изведнъж се превърна в красавица, той ще съжалява, че ме е загубил.

— Чу ли? — пита той, като се приближава до мен с неуверената си усмивка. — Брат ми, кралят, казал, че няма да се женим. Той има други планове за мен.

— Никога не съм искала да се омъжвам за теб — казвам, мигновено обидена. — Така че не си мисли обратното.

— Баща ти сам го предложи — отвръща той.

— Е, кралят сигурно има предвид някоя за теб — казвам троснато. — Някоя от сестрите на кралицата, без съмнение. Или някоя от нейните братовчедки, или може би някоя пралеля, някоя стара дама с крив нос и без зъби. Тя ожени малкия си брат Джон за пралеля ми, внимавай и теб да не сватоса с някоя дърта вещица от благородно потекло. Нарекоха го «дяволското сватосване» — вероятно и на теб ще се случи.

Ричард поклаща глава.

— Брат ми ще избере принцеса за мен — заявява той уверено. — Той е добър брат и знае, че съм му предан от сърце и душа. Освен това аз съм на възраст за женитба, а ти още си само малко момиче.

— На единайсет съм — казвам с достойнство. — Но вие, момчетата Йорк, до един си мислите, че сте просто прекрасни. Мислите си, че сте се родили възрастни, и важни като лордове. По-добре да помниш, че нямаше да стигнете доникъде без баща ми.

— Помня, и още как — казва той. Слага ръка на сърцето си, сякаш е рицар във вълшебна приказка, и ми прави чудат малък поклон, сякаш съм голяма жена. — Съжалявам, че няма да се оженим, малка Ан. Сигурен съм, че от теб щеше да излезе великолепна херцогиня. Надявам се да ти намерят отнякъде велик принц, или някой крал.

— Добре — казвам, внезапно смутена. — Тогава и аз се надявам да не се ожениш за старица.

Тази нощ Изабел идва да си легне, разтреперана от вълнение. Застава на колене за молитва в долния край на леглото и я чувам да шепне: «Нека да бъде, Господи. О, Господи, нека се случи». Чакам мълчаливо, докато тя изхлузва роклята си, пропълзява под чаршафите и се обръща на една страна, после на друга, твърде неспокойна, за да заспи.

— Какво става? — прошепвам.

— Ще се омъжа за него.

— Не е възможно!

— Но ще стане. Негова светлост баща ни ми каза. Ще отидем в Кале, а херцогът тайно ще се присъедини към нас там.

— Кралят е размислил?

— Кралят няма дори да узнае.

Ахвам.

— Нима ще се омъжиш за брата на краля без негово позволение?

Тя надава лек, задъхан кикот и двете продължаваме да лежим мълчаливо.

— Такива рокли ще имам само — казва тя. — И кожи. И накити.

— А Ричард също ли идва? — питам с едва доловим глас. — Защото той мисли, че ще се ожени за друга.

В тъмнината тя обгръща с ръка рамото ми и ме притегля към себе си.

— Не — казва тя. — Няма да дойде. Ще намерят за теб някой друг. Но не Ричард.

— Не че го харесвам особено…

— Знам. Въпросът е, че очакваше да се омъжиш за него. Вината е моя, аз ти втълпих тази мисъл. Не биваше да ти казвам.

— А след като ти ще се омъжваш за Джордж…

— Знам — казва тя нежно. — Трябваше да се омъжим заедно за братята. Но няма да те оставя. Ще попитам татко дали може да дойдеш и да живееш с нас, когато стана херцогиня и заживея в двора. Можеш да ми бъдеш почетна дама.

— Въпросът е там, че предпочитах самата аз да съм херцогиня.

— Да, но не може — казва тя.

4


_Крепостта в Кале, юли 1469_

Изабел носи рокля от блестяща бяла коприна с ръкави от златен брокат. Аз вървя зад нея, облечена в бяло и сребристо, и нося хермелиновата й пелерина. От високата й диадема се спуска бял воал от скъпоценна дантела и така тя изглежда шест фута висока — като богиня, като гигантка. Джордж, женихът, е облечен в кадифе с наситено пурпурен цвят, цветът на императорите. Присъстват почти всички от английския Двор. Ако кралят не е знаел за тайната сватба, сигурно го е разбрал, когато се е събудил тази сутрин и е открил, че половината му придворни липсват. Родната му майка, херцогиня Сесили, помаха за сбогом на годениците и спътниците им, потеглящи от Сандуич, благославяйки плановете на най-любимия си син Джордж, а не онези на непокорния си син Едуард.

Ричард беше оставен с възпитателя и приятелите си в замъка Уорик; татко не му каза къде отиваме, Ричард дори не знаеше, че идваме тук да отпразнуваме тази великолепна сватба. Питам се дали съжалява, че е пренебрегнат. Много се надявам да мисли, че е пропуснал огромен шанс и са го направили на глупак. Изабел може и да е най-голямата от момичетата Невил, и най-красивата, може да е тази, за която всички казват, че е особено миловидна и добре възпитана — но аз имам по-голямо наследство от това на Изабел, и е много вероятно да се разхубавя. Тогава Ричард ще е изпуснал една красива и състоятелна съпруга, а някоя нищо и никаква испанска принцеса няма да е и наполовина толкова ценна за него, колкото можех да бъда аз. Помислям си с известна наслада как ще съжалява горчиво, когато стана закръглена и с приятни извивки, а косата ми стане светла като на кралицата, и усмивката ми стане потайна като нейната, и той ме види омъжена за някой богат принц, отрупана с кожи, и разбере, че съм изгубена за него, точно като Гуинивиър за Ланселот.

Това не е просто венчавка; това е триумф на бащината ми власт. Никой, който види придворните, събрали се тук по покана на баща ми, които му се кланят ниско като на крал, докато той върви по красивите галерии на крепостта в Кале, разположена в укрепения град, който той удържа за Англия от години, не може да се усъмни дори за миг, че е в присъствието на власт, равна на краля на Англия, може би дори по-силна от тази на английския крал. Ако Едуард предпочита да пренебрегва съветите на баща ми, не бива да забравя, че има мнозина, които смятат, че баща ми е по-достойният от двамата; че безспорно е по-богат и с по-голяма армия. А сега тук е русият, чаровен брат на краля: забранили са му да се жени, но той открито взема ръката на сестра ми в своята, усмихва й се и й се врича във вярност.

Сватбеното угощение продължава през целия следобед, до късно през нощта; блюда пристигат едно след друго от кухнята, оповестявани с тръбен зов от нашите музиканти — меса и зеленчуци, хляб и захаросани плодове, тежки английски пудинги и френски деликатеси. Пред този пир угощението за коронацията на кралицата изглежда нищожно. Това е двор, съперничещ си с кралския, двор, който засенчва Едуард и неговата съпруга с неблагородния й произход. Баща ми е внушителен като богатия Бургундски херцог, по-величествен от френския крал. Изабел седи тържествено в средата на главната маса и с махване на ръка изпраща блюдо след блюдо надолу из залата до масите, които трябва да бъдат зачетени. Джордж, красив като принц от приказките, слага малки късчета месо в чинията на Изабел, навежда се към нея, шепне в ухото й, и ми хвърля усмивки, сякаш му се иска и аз да бъда поверена на грижите му. Не мога да се сдържа и се усмихвам в отговор: има нещо вълнуващо у Джордж в сватбените му одежди, самият той е красив и уверен като крал.

— Не се страхувай, малката ми, и за теб ще има бляскава сватба — прошепва ми баща ми, докато минава зад масата, където седя начело на почетните дами.

— Мислех си…

— Знам, че си мислеше — казва той, прекъсвайки ме рязко. — Но Ричард е предан от сърце и душа на брат си, краля, никога не би направил нещо против волята на Едуард. Не бих могъл дори да поискам това от него. Но Джордж — той хвърля поглед обратно към главната маса, където Джордж отново си налива малвазия, — Джордж обича на първо място самия себе си, Джордж ще направи каквото е най-добре за Джордж, пък и аз наистина имам велики планове за него.

Чакам, в случай, че иска да каже още нещо, но той само ме потупва леко по рамото.

— Ще трябва да отведеш сестра си в спалнята й и да я подготвиш — казва той. — Майка ти ще ти каже кога.

Вдигам поглед към майка ми, която оглежда залата, преценява работата на слугите, наблюдава гостите. Тя ми кимва и аз се изправям на крака, а Изабел внезапно пребледнява, когато осъзнава, че сватбеното угощение е към края си и й предстои да сподели брачното ложе.

Шумно и весело шествие отвежда Джордж до новата голяма спалня на сестра ми; от уважение към майка ми то не е твърде непристойно, но войниците от гарнизона реват насърчително, а всички гости на сватбата хвърлят цветя пред краката на Изабел и подвикват благословии. Сестра ми и нейният съпруг си лягат в присъствието на архиепископ, двайсет почетни дами и петима рицари на жартиерата, в облак от тамян, разпръскван от половин дузина свещеници, под съпровода на гръмките благопожелания на баща ми. Майка ми и аз излизаме последни от стаята, и когато хвърлям поглед назад, виждам Изи, седнала в леглото и много бледа, сякаш се страхува. Джордж се е облегнал на възглавниците до нея, гол до кръста, русите косми проблясват по гърдите му, широката му усмивка е пълна с увереност.