Но вестта не може да стигне до нея. Майката на кралицата, която бе се погрижила за подреждането на масата за децата по време на вечерята за коронацията и ми се усмихваше, е във властта на баща ми в замъка Уорик. Татко организира съд, за да я осъди, и води свидетели срещу нея. Един по един те дават показания за това как в стаята, където тя държи билковите си отвари, среднощ горят огньове, как тя шепне на реката, която тече недалеч от дома й, повтарят слуховете, че чувала гласове и че когато някой от семейството й щял да умре, тя била предупреждавана от пеене, призрачно пеене, идващо от нощното небе.

Накрая претърсват дома й в Графтън и донасят доказателства за магьосничество: две фигурки, направени от олово, свързани в дяволски съюз със златна тел. Явно едната трябва да представлява краля, а другата — дъщерята на Жакета, Елизабет Удвил. Тайната им женитба е била осъществена чрез магия, а крал Едуард, който се държи като безумец, откакто за първи път зърна вдовицата от Нортхамптън, е бил омагьосан през цялото това време. Майката на кралицата е вещица, която постигна тази женитба с магия, а самата кралица е дъщеря на вещица и самата тя е наполовина вещица. Явно баща ми ще се подчини на библейското предписание, което гласи: «Врачка да се не оставя жива»* и ще я умъртви, вършейки Божието дело и своето собствено.

[* Свето Писание, Изх. 22: 18 — Б.пр.]

Той пише всичко това на майка ни, докато чакаме в Кале, и тя го чете с равния си глас, докато дамите седят наоколо и забравят да шият, зяпнали от потрес. Разбира се, искам Миднайт да премине с горда стъпка през цялото кралство, но не мога да ликувам, когато си представям как младият Джон полага красивата си глава на дръвника. Спомням си как приличаше на агне, отиващо на заколение, на угощението по случай коронацията, когато го накараха да върви ръка за ръка с възрастната си съпруга — но сега той наистина е заклан жертвен агнец и умря преди старата дама. Баща ми отива против правилата както на природата, така и срещу кралския закон. Майката на кралицата, Жакета, която ми се усмихваше толкова мило вечерта на приема за коронацията, бе превърната във вдовица от палача на баща ми. Спомням си я как влезе на вечеря под ръка със съпруга си, как гордостта и радостта им сияеше от тях като светлината на свещ. И въпреки това баща ми уби нейния син, а също и съпруга й. Самата кралица вече няма баща; нима ще загуби и майка си? Нима татко ще изгори Жакета, лейди Ривърс?

— Тя е наш враг — казва сериозно Изабел. — Знам, че кралицата е красива и изглеждаше много мила, но близките й са алчни и са лоши съветници, и татко ще трябва да ги унищожи. Сега те са наш враг. Сега трябва да мислиш за тях като за врагове.

— Така и правя — казвам, но си спомням за нея в бялата й рокля и високата диадема и дантеления воал, и знам, че не мисля така.


През по-голямата част от лятото сме в състояние на постоянна възбуда, докато от Англия пристигат съобщения, че Едуард, бившият крал, живее като наш принудителен гост в замъка Уорик, че татко управлява кралството чрез него, а репутацията на всички от семейство Ривърс се унищожава. Татко казва на всички, че доказателствата от процеса срещу майката на кралицата показват ясно, че бракът на краля е осъществен с помощта на магьосничество, и че кралят е жертва на ужасно проклятие. Татко го е спасил, държи го на сигурно място, ще убие вещицата и ще развали проклятието.

Майка ми и преди е чакала новини в Кале; чакахме тук, когато баща ми водеше една след друга бляскави битки, за да победи спящия крал. Сякаш отново се повтарят онези победни дни и татко отново е неудържим. Сега той държи в плен втори крал и ще постави нова марионетка на престола. Френските слуги, които идват в Кале, ни разказват, че французите наричат баща ми «кралесъздателя», и казват, че никой не може да владее престола на Англия без негово позволение.

— Кралесъздателя — промърморва майка ми, наслаждавайки се на думата. Усмихва се на дамите си, усмихва се дори и на мен. — Господи, какви глупости говорят хората — отбелязва тя.

После един кораб от Англия донася пакет писма и капитанът идва в замъка, за да се срещне с майка ми насаме и й разказва как из цял Лондон се носят слухове, че крал Едуард е незаконороден, че не е син на баща си, а извънбрачно дете на английски стрелец. Едуард никога не е бил наследникът на фамилията Йорк. Той е от низш произход. Изобщо никога не е трябвало да заема трона.

— Нима хората наистина говорят, че херцогиня Сесили е легнала с някакъв си стрелец? — питам на висок глас, когато една от дамите споделя шепнешком клюката. Майката на краля, нашата пралеля, е една от най-внушителните и властни жени в кралството, и само някой пълен глупак би повярвал на такова нещо за нея. — Херцогиня Сесили? Със стрелец?

С едно бързо гневно движение майка ми се нахвърля върху мен и ми удря звънка плесница, от която диадемата ми полита през стаята.

— Махай се от очите ми! — изкрещява тя разярено. — И мисли, преди да се осмеляваш да говориш за по-достойните от теб! Никога повече не изричай подобно нещо пред мен.

Налага се да притичам през стаята, за да си взема диадемата.

— Почитаема майко… — понечвам да се извиня.

— Върви си в стаята! — нарежда тя. — А после иди при свещеника да ти определи покаяние, задето клюкарстваше.

Побързвам да изляза, стиснала диадемата си, и намирам Изабел в нашата спалня.

— Какво има? — пита тя, виждайки червен отпечатък от длан на бузата ми.

— Почитаемата ни майка — казвам кратко.

Изабел бърка в ръкава си и ми подава специалната си сватбена кърпичка, за да си избърша очите.

— Ето — казва тя тихо. — Защо те зашлеви? Ела и седни тук, а аз ще ти среша косата.

Потискам хълцанията си и сядам пред малкото посребрено огледало, а Изабел измъква иглите от косата ми и разресва оплетените кичури с гребена от слонова кост, който съпругът й, й подари след единствената им брачна нощ.

— Какво стана?

— Само казах, че не мога да повярвам, че крал Едуард е бил копеле, натрапено на баща си от херцогинята — казвам отбранително. — И ако ще да ме пребият до смърт, задето го казвам, пак не мога да го повярвам. Сестрата на нашия дядо? Херцогиня Сесили? Кой би посмял да каже такова нещо за нея? Тя е такава важна дама. Кой би изрекъл подобно нещо срещу нея? Няма ли да му отрежат езика? Какво мислиш?

— Мисля, че е лъжа — казва тя сухо, докато сплита косата ми и я прикрепва с игли на върха на главата ми. — И точно затова са те зашлевили. Майка ни ти се е ядосала, защото това е лъжа, която не бива да оспорваме. Не бива да я повтаряме, но не бива и да я оспорваме. Това е лъжа, която нашите хора ще повтарят из цял Лондон, а също из Кале, и ние не трябва да й противоречим.

Напълно съм объркана.

— Защо нашите хора ще я изричат? Защо да не им забраним да говорят, както е забранено на мен? Защо да допускаме подобна лъжа? Защо някой би казал, че херцогиня Сесили е изневерила на собствения си съпруг? Че се е опозорила?

— Помисли си — съветва ме тя.

Седя, взирайки се в собственото си отражение: кестенявата ми коса сияе с бронзови отблясъци, елегантно сплетена от Изабел, младото ми лице е сбърчено в намръщена гримаса. Изабел ме чака да проследя заплетения път на бащините ми кроежи.

— Татко позволява на мъжете да повтарят тази лъжа?

— Да — казва тя.

— Защото ако Едуард е незаконороден, тогава Джордж е истинският наследник — казвам накрая.

— И следователно истинският крал на Англия — казва тя. — Всички пътища водят до това Джордж да се качи на престола, с мен до себе си, а татко да управлява и двама ни завинаги. Наричат го «кралесъздателя». Той създаде Едуард, сега го унищожава. След това ще издигне Джордж.

Лицето й в огледалото е мрачно.

— Бих предположила, че ще си доволна да бъдеш кралица — казвам предпазливо. — А татко да спечели трона за теб.

— Когато бяхме малки момичета, които си играеха на кралици, не знаехме цената, която плащат жените за това. Сега знаем. Кралицата преди Елизабет, лошата кралица, Маргарет Анжуйска, моли за помощ краля на Франция на колене, като просякиня, съпругът й е в Тауър, синът й — принц без владение. Сегашната кралица се крие в Тауър, баща й и брат й загинаха на ешафода, обезглавени като обикновени престъпници, майка й очаква смърт на кладата за магьосничество.

— Из, моля те, кажи ми, че татко няма да изгори Жакета Удвил! — прошепвам.

— Ще го стори — казва сестра ми с мрачно лице. — Защо иначе ще я арестува и съди? Когато исках да бъда кралица, си мислех, че това е приказка, като в легендите, мислех си, че означава само красиви рокли и храбри рицари. Сега виждам колко е безмилостно. Това е игра на шах и татко ме използва като една от своите пионки. Сега ме използва на дъската, в следващия миг може да бъда захвърлена настрани, и той няма дори да помисли за мен, докато вкарва друга фигура в играта.

— Страхуваш ли се? — прошепвам. — Страхуваш ли се, че ще бъдеш захвърлена?

— Да — казва тя.

6


_Англия, есента на 1469_

Баща ми държи Англия в хватката си. Победоносен, той ни вика да споделим триумфа му. Майка ми, Изабел и аз отплаваме от Кале с най-добрия плавателен съд от големия флот на баща ми, и пристигаме в Лондон бляскаво и величествено като жените от новата кралска фамилия. Бившата кралица Елизабет се крие в Тауър, баща ми прехвърля бившия крал на Англия в замъка ни в Мидълхам, и го държи в плен там. В отсъствието на други придворни ние внезапно се превръщаме в център на Лондон, на кралството. Хората виждат, че майка ми и майката на краля, херцогиня Сесили, са навсякъде заедно, следвани от Изабел — двете най-видни жени на кралството и съпругата, която ще бъде коронована за кралица, когато се събере следващият парламент.

Това е нашият миг на триумф: кралесъздателят отстранява краля, който му е дотегнал, за да сложи на престола друг, своя зет. Баща ми е този, който решава кой ще управлява Англия. Баща ми е този, който създава и детронира кралете на Англия. А Изабел очаква дете: тя също прави точно каквото иска баща ни, тя също е създателка на крале; създава крал на Англия в утробата си. Майка ми се моли всяка сутрин пред статуя на светата Дева Изабел да роди момче, което ще бъде Уелски принц, наследник на трона. Ние сме триумфиращо семейство, благословено от Бог с плодовитост. Бившият крал, Едуард, има само три дъщери, няма син и наследник, не разполага с принц, няма никой, който да попречи на Джордж по пътя към трона. Неговата красива кралица, толкова здрава и толкова плодовита, може да зачева от него само момичета. Но ето ни нас, влизайки в Англия като ново кралско семейство, с нова кралица за коронясване, която очаква дете. Бебе на първата брачна нощ, заченато в единствената нощ, в която бяха заедно! Какъв знак на благоволение! Кой може да се съмнява, че ни е предопределено да вземем короната, а баща ми да види как внукът му се ражда като принц и доживява да стане крал?

Баща ми ни нарежда да отидем в замъка Уорик, и ние потегляме по все още сухите пътища; пъстроцветните листа се носят около нас, а дърветата приличат на съкровище от злато, бронз и мед. След дългото лято пътищата са сухи и твърди; оставяме след себе си облак прах. Изабел е начело, почива си в теглена от бели мулета носилка. Тя няма да живее в Лондон със своя съпруг победител. Няма значение, че са разделени сега, тъй като тя вече носи неговото дете. Тя трябва да си почива и да се подготви за коронацията си. Баща ми ще свика заседание на парламента в Йорк, което ще провъзгласи Джордж, херцог Кларънс, за крал, и тя ще бъде кралица. В Лондон ще има пищна коронация. Тя ще вземе в ръка скиптъра и ще го положи на наедрелия си корем, а роклята й за коронацията ще бъде плътно набрана отпред, за да подчертае бременността й.

Сандъци с дрехи и накити от кралския гардероб пристигат на север. Изабел и аз ги отваряме като деца в първия ден на Новата година в най-хубавата стая на замъка, и разпиляваме съдържанието из цялата стая, гледайки как златната дантела и инкрустираните камъни искрят на светлината на огъня.

— Направил го е — изрича, останала без дъх, Изабел, гледайки кутиите, които татко й е изпратил. — Татко е взел нещата й. Това са нейните кожи — тя заравя лице в дебелите кожи, и надава леко благоговейно ахване. — Помириши ги! Още ухаят на парфюма й. Взел е кожите й, сигурно е взел и парфюма й. Ще си сложа и парфюма й. Той казва, че ще получа всичките й кожи от кралските гардероби, за да украся роклите си. Ще ми изпрати накитите й, брокатите й, роклите й от златотъкан плат, за да ги пригодят за мен. Той успя.

— Нима някога си се съмнявала, че не ще успее? — питам, милвайки кремавия хермелин с тъмните петна, какъвто е позволено да носят единствено кралете и кралиците. Всички пелерини на Изабел ще бъдат обшити с него. — Той победи крал Хенри и го държи в плен. Сега победи крал Едуард и държи и него. Понякога си го представям, възседнал коня си, Миднайт, как язди през цялата страна, непобедим.