Музиката думкаше силно и тя затвори очи.

„Надявам се, че ме гледаш, Кълън Шарп. Надявам се, че гледаш и полудяваш.“

Това я накара да се усмихне, докато мъжът зад нея тласкаше бедрата си към нейните.

Танцуваха така известно време и когато отвори отново очи, Кълън и приятелите му си бяха тръгнали. Не я беше гледал и очевидно не му пукаше какви ги върши тя.

Това направи играта сравнително безинтересна, а движенията на партньора й още по-неприятни. Айви осъзна, че не се чувства много добре.

Всичко около нея се въртеше и сякаш някой беше сложил тухла в стомаха й.

— Не се чувствам добре — промърмори, като се опита да се измъкне от хватката му. Но явно Ханк не се интересуваше как се чувства тя. Лявата му ръка се плъзна нагоре и хвана гърдата й, като отново притисна бедрата си към нея. Видя и след това чу как приятелчетата му отсреща на бара се смеят, пляскат и подвикват окуражително.

— Хей — извика тя, опитвайки се да се измъкне. — Какъв ти е проблемът?

Кървясалите очи на Ханк я загледаха неприлично.

— Повече от очевидно е, че ти харесва това, което правя. — Той хвана бедрата й отново. — Хайде, танцувай с мен, кучко.

— Кучко? — извика тя насреща му. — За какъв се мислиш, задник такъв?

Лукас отново застана между тях.

— Достатъчно, приятел. Тя не иска да танцува повече с теб.

— Ти пък кой си? Шибаният принц на бял кон ли? — попита Ханк, а от устата му се разхвърча слюнка. — Защо не вземеш да се разкараш — продължи и бутна Лукас в гърдите.

И тогава, преди да разбере какво се случва, Лукас се оказа обкръжен от приятелите на Ханк. Започнаха да го обиждат и да го бутат напред-назад и беше повече от ясно, че превъзхождаха младия мъж, който бе започнал видимо да се плаши. Въртеше се на посоки, за да отблъсне атаките на противниците си.

В същото време един от приятелите на Ханк сграбчи Айви за кръста и прошепна в ухото й.

— Мамка му, изглеждаш супер секси — каза, а неприятният му дъх затопли ухото й. — Не можех да откъсна очи от теб цяла нощ.

— Остави ме на мира! — извика тя.

Но той не го направи, а около нея ставаше напечено. С ъгъла на окото си видя как някой сграбчва Лукас за ризата и го дръпва, разкъсвайки яката му. Друг го удари зад ухото с отворената длан.

Хората се блъскаха, бутаха и викаха. Наблизо някой счупи бутилка в земята.

За пръв път в замъгленото от алкохола съзнание на Айви се прокрадна страх. Осъзна, че действително можеше да пострада, когато мъжете около нея започнаха да я опипват, без да се страхуват от последствията.

Тъкмо когато си помисли, че няма да може да предотврати неизбежната целувка по устните си, една мъжка фигура изскочи от тълпата, блъскайки хората настрани като кегли.

Кълън Шарп.

Кълън сграбчи за косата пияния мъж, който се опитваше да я насили.

— Какво, по дяволите…? — изписка мъжът като малко момиченце.

Разгневеният изпълнителен директор повдигна крака си и го ритна в корема, запращайки го назад на земята. Наблизо двама от приятелите му приближиха Кълън, крещейки обиди и опитвайки се да го ударят, отмъщавайки за това, което беше сторил на приятеля им.

Кълън се приведе, за да избегне удара, след което заби юмрук в ребрата на единия. Завъртя се и удари другия в носа. Главата на пострадалия се преметна назад, той завъртя очи като анимационен герой и падна назад.

Айви не можеше да повярва на очите си. Кълън не беше безпощаден само в заседателната зала, а напротив — беше дори още по-страшен и в бара.

Сега, когато пияната тълпа се отдръпна от Кълън, всичко се случваше толкова бързо. Беше доказал, че нямаше нищо против да забие юмрука или ритника си във всяко тяло или лице, което му се изпречеше.

След като изгледа подозрителните хора в тълпата и се убеди, че нямаха намерение да се забъркват с него, Кълън хвана Айви здраво за рамото и прошепна в ухото й.

— Тук не е безопасно. Ела с мен. — След това я задърпа през тълпата.

Охраната най-накрая беше пристигнала и започваше да овладява мелето, но на Кълън не му пукаше. Продължаваше да върви към изхода, придържайки я близо до себе си, като стискаше ръката й и забързваше крачка.

Айви все още се опитваше да осмисли случилото се. В един момент наистина беше пияна, но танцуваше и си прекарваше добре. А в следващия мястото се бе превърнало в бойно поле и Кълън Шарп се беше появил и я бе спасил.

Беше облекчена, развълнувана и ядосана едновременно. Най-вече беше пияна, но не искаше изпълнителния директор да си помисли, че в действителност се радваше, че го вижда и че я докосва.

„Не. Не се нуждая от него. Не ме интересува.“

Започна да се дърпа от хватката му, докато приближиха вратата и той я пусна. Препъвайки се, излезе навън на студения нощен въздух.

— Внимателно — каза той, хващайки я, преди да падне на тротоара. Ръцете му обгърнаха раменете й. Тя започна да се бори отново, въпреки че част от нея искаше да я притисне в обятията си, да я задържи и да й каже, че всичко ще бъде наред.

— Остави ме! — извика тя, а думите й прозвучаха заваляно.

— Айви, пияна си — отвърна той. Беше се задъхал леко.

Тя се завъртя към него и усети как в очите й напират сълзи, но не бе много сигурна защо.

— Какво ти пука, че съм пияна? Не си ми баща.

Той се усмихна.

— Пределно ясно ми е.

— Не изглежда така. Ти си напълно откачен — заяви, наслаждавайки се на учуденото му изражение, когато изрече думите.

— Не е лудост да приемаш нещата сериозно — отвърна той. — Лудост е да се напиваш с група млади възбудени мъже и да очакваш от тях да се държат като джентълмени.

— Ти си истински контролиращ откачалник. Не, взимам си думите обратно — продължи тя, — чисто и просто си откачалник.

Загледаха се един в друг, без да кажат нищо.

Студените му очи искряха от гняв и раздразнение, но имаше и нещо друго. Айви беше убедена, че я желае, но в същото време изглеждаше така, сякаш я мрази. Не можеше да каже кое бе вярно — може би и двете.

— Защо ми причини това? — каза най-накрая и две сълзи потекоха по бузите й.

— Онези мъже те подмятаха помежду си — отвърна той и кимна към бара. — Трябваше да те изведа отвън.

— Нямам предвид случката в заведението — каза тя и завъртя очи. — Защо ми причини онова в офиса?

Кълън въздъхна и постави ръце на кръста си.

— Това не е нито времето, нито мястото да го обсъждаме.

— Нямаш достатъчно смелост да ми кажеш, нали? — попита тя.

Той просто я погледна, без да отвърне.

— Забрави — каза тя, като се обърна нестабилно и тръгна напред. Трябваше да се махне от Кълън Шарп и от лудостта му, от контрола му и от отказа му да й помогне да разбере какво се случваше между тях. Но преди да е успяла да се отдалечи достатъчно, дочу стъпките му зад себе си.

— Айви, чакай — нареди той.

Тя спря, все още с гръб към него.

— Защо да правя това, което ми казваш? — прошепна тя.

— Защото — каза той, приближавайки се към нея — така е правилно.

— Не, всичко това е обратно на правилното. — Но въпреки това й харесваше присъствието му, знаейки, че беше в безопасност насред тази тъмна улица посред нощ.

Той протегна ръка, за да погали брадичката й, и тя погледна в студените му очи, които я наблюдаваха с неочаквана емоция.

Да не би това да беше грижовност?

— Айви — прошепна той, след което вече я целуваше. Меките му устни бяха върху нейните — по-нежни и съблазнителни, отколкото си бе представяла, че могат да бъдат.

Целуваше я отново и отново, задълбочавайки целувката все повече и повече, докато притискаше тялото си в нейното. Можеше да усети желанието му — подканващата му страст нямаше нищо общо с това, което бе изпитвала досега.

„Истинско е, помисли си. Трябва да е истинско. Не може да се преструва, нали?“

Изведнъж Кълън спря да я целува и отстъпи назад.

— Не можем да го направим.

— Защо не? — попита тя.

— Защото си пияна.

— Добре. Както и да е, Кълън. — Тя въздъхна и отново тръгна да се отдалечава от него. — Благодаря ти за прекрасния първи работен ден. Ще се видим по-късно.

— Идваш с мен — каза той. — Нямам намерение да те изпусна от поглед в това състояние.

— Ще хвана такси — отвърна тя, спирайки колебливо.

— Имам кола. — Той подсвирна и помаха и тя видя как една лъскава и широка лимузина спира до бордюра.

— Имаш лимузина, която те чака по всяко време? — попита, смръщвайки вежди.

— Поръчах кола, когато влязох в бара и видях, че си там. Знаех, че ще ми се наложи да се убедя, че си в безопасност. — Думите му не подлежаха на дискусия, а и Айви се беше отказала да спори с него.

Беше уморена, пияна и изтощена от опитите си да му устои.

— Невъзможен си — промърмори. И все пак как можеше да не се наслади на факта, че бе мислил за нея от момента, в който бе стъпил в бара?

Кълън й отвори вратата на лимузината и хващайки внимателно ръката й, й помогна да влезе вътре. Веднага след като се настаниха в луксозната кола, Кълън се приведе напред към шофьора.

— Закарай ни до апартамента в Бак Бей, Денис.

— Разбира се, господин Шарп — отвърна шофьора, кимвайки с глава, докато вдигаше преградата между предната и задната част на лимузината, за да им осигури малко усамотение.

Кълън седеше до нея, въпреки че в лимузината имаше място за поне още десет души. Кракът му се докосна до нейния и тя усети нужда да я целуне отново, и то веднага. Обърна се към него.

— Имаш красиви очи — изрече нежно.

Той кимна.

— Благодаря ти, че мислиш така. — След което извърна лице от нея и погледна през прозореца.

Стомахът й се сви от болка при отхвърлянето му.

— Споменах ли, че също така очите ти са напълно студени и безчувствени?

Кълън я погледна.

— Не ми го казват за първи път.

— Че очите ти са хубави ли? Или това, че са студени и безчувствени?

— И двете — сопна се той и отмести крака си от нейния.

Тя стисна юмруци и завъртя очи.

— Защо каза на шофьора да кара към Бак Бей?

— Защото — отвърна той — няма да те оставя, когато си в такова състояние. Водя те в апартамента си.

По тялото й плъзна тръпка, когато осмисли думите му. Сърцето й препусна. Изпращаше й толкова много смесени сигнали, че не беше сигурна какво точно означаваше това развитие на нещата.

— Добре съм — каза му. — Не съм чак толкова пияна.

— Нека не го обсъждаме в момента.

— Ти не искаш да обсъждаш нищо — завъртя очи тя.

— Нямам намерение да дискутирам неща с хора, които няма да ги помнят на следващия ден.

Айви се отдръпна надалеч от него и скръсти ръце. Ставаше все по-ядосана и по-ядосана от начина, по който Кълън се държеше с нея.

— Не съм дете — каза най-накрая.

— Тогава спри да се държиш като такова.

Сега вече раздразнението й граничеше с ярост. Приведе се напред към шофьорското място.

— Моля ви, закарайте ме до „Тремънт Стрийт“! Това е улицата, на която се намира моят апартамент — каза тя на Кълън, в случай че се зачудеше защо иска да отиде там. Преградата не помръдна, а шофьорът не отвърна нищо.

— Следва инструкциите единствено на клиентите си — каза спокойно Кълън. — Страхувам се, че няма да сменим посоката си само защото изпадаш в нервна криза.

— Значи ще ме отвлечеш?

Той я погледна с неразгадаемо изражение.

— Моля те, спри да драматизираш. Идваш с мен в апартамента ми, за да изтрезнееш. Ще говорим повече после.

— Не съм пияна! — настоя тя. — Моля те, престани да повтаряш, че съм пияна… — Не успя да довърши изречението си обаче, защото изведнъж усети как започва да й се повдига.