Шокирайки себе си повече, отколкото него, тя повърна на пода на лимузината.

— О, Господи — простена, — толкова се изви…

Кълън бе застанал до нея на секундата, обгръщайки гърба й с ръце.

— Денис, моля те, отбий някъде.

След няколко мига Кълън й помогна да слезе и остана до нея встрани от пътя, докато тя повръщаше отново в канавката.

Беше засрамена, но й беше толкова лошо, че не можеше да осъзнае колко много се срамуваше всъщност.

— Защо продължаваш да ми помагаш? — попита между пристъпите на гадене, докато Кълън галеше гърба и косата й.

— Знаеш защо — отвърна той уклончиво.

— Ти си най-обезсърчителния човек, който съм срещала — простена тя.

Най-накрая, когато изглежда беше приключила с повръщането, се върнаха обратно в лимузината. Денис очевидно вече беше изтъркал и почистил пода, тъй като единствените признаци от прилошаването й бяха миризмата на почистващ препарат и тъмното петно, което беше останало.

Тя затвори очи и Кълън й предложи да легне.

— Сложи глава в скута ми — каза той.

Тя кимна, приемайки най-накрая факта, че той знаеше какво трябва да прави. А и без това искаше да е близо до него.

Не само че беше най-обезсърчителния човек, но и най-объркващия. В един момент беше дистанциран и студен, а в следващия най-приятния и грижовен мъж на света.

„Чувствам се напълно защитена и обсипана с грижи в момента.“

Но всичко можеше да се промени всеки момент. Не го разбираше, но въпреки това затвори очи, легна на седалката и положи глава в топлия скут на Кълън Шарп.

— Главата ми е в скута на главния изпълнителен директор — каза на глас.

Кълън се засмя леко.

— Шшт… — утеши я той, галейки косата й.

Можеше да усети издутината, когато бузата й се притисна в скута му. Въобразяваше ли си, или той наистина се надървяше в момента?

Какво ли щеше да стане, ако му свали ципа точно тук и сега… и го поеме в устата си в частната му лимузина? Но изобщо не бе в състояние да извърши нещо подобно, особено не и за първи път в живота си. Нямаше куража, нито настроението да го направи.

А и начина, по който галеше косата й, беше толкова приятен…

— Заспивам — заяви сънливо.

— Това е хубаво — увери я той. — Взела си правилното решение.

Тя се унесе, разсънвайки се единствено, когато я повдигна на ръце, притискайки я като малко дете в обятията си, изкара я внимателно от лимузината и да я понесе нагоре по стълбите.

— Къде… къде ме водиш…

— Всичко е наред. Имаш нужда от почивка — каза нежно той, като пристъпваше внимателно.

— Твърде съм тежка да ме носиш.

— Глупости. — Силните му ръце я обгърнаха и тя го прегърна, заравяйки лицето си в гърдите му, вдишвайки аромата му.

Не познаваше баща си, а майка й я бе отгледала като самотен родител. Никога не бе имала баща, който да я взима в обятията си и да я слага в леглото, но предполагаше, че би било нещо подобно.

Откри, че й харесваше много.

Скоро влязоха в една тъмна сграда и сигурно Кълън я притежаваше цялата, защото когато пристъпиха входната врата, той я понесе надолу по коридора към друга тъмна стая и я постави върху меко и уютно легло.

— Кълън — започна тя.

— Тихо — каза той. — Заспивай. Ще говорим на сутринта.

— Добре. — Тя се пъхна под завивките и той я зави, милвайки косите й с деликатните си пръсти. След което се загледа в нея за миг, наблюдавайки я в тъмнината.

— Как може да си толкова мил с мен? — попита тихо вече полузаспала.

— Нямам избор — отвърна той с шепот. Беше ли си въобразила казаното? Вече не беше сигурна в нищо.

Толкова много й се искаше да легне до нея и за момент си помисли, че ще го направи, но тогава той се обърна и излезе от стаята, като спря и се поколеба за последен път, преди да затвори вратата след себе си.

За кратко се беше почувствала натъжена и съкрушена, задето я бе оставил да спи сама. Обаче беше толкова уморена. Уморена и пияна. Главата й бе започнала да се върти и се чувстваше отпаднала.

Сънят я обгърна отново.

* * *

Нещо я събуди на сутринта. Отначало не беше сигурна къде точно се намира и какво се беше случило, но спомените от предната нощ започнаха да я връхлитат бързо. Айви се намръщи, припомняйки си как беше пила, как се беше държала и как се беше посрамила пред единствения мъж, пред който не биваше да става за смях. И на всичкото отгоре имаше ужасен вкус в устата си — като тебешир, смесен с акумулаторна киселина.

— О, по дяволите. Повърнах в лимузината му. — Плесна дланта си върху челото и лицето й се зачерви от срам.

Някак си, вместо да я изрита от колата си, странният и мистериозен изпълнителен директор се беше погрижил за нея, сякаш се интересуваше от нея. Всичките й спомени от изминалата нощ бяха мъгливи и несвързани като филмова лента, която е била изгорена при пожар. Въпреки че се сещаше за някои неща, повечето й се губеха. Но определено си спомняше достатъчно, за да знае, че имаше няколко неща, за които трябваше да се извини при зазоряване.

Преди да кажеше или направеше нещо обаче Айви искаше да отиде до тоалетната. Изправи се бавно в леглото, все още облечена с вмирисаните на цигарен дим пола и блуза.

— Отвратително — каза, поглеждайки надолу към намачканите си дрехи. Беше много рано сутринта, но колко точно? Взе чантата и извади телефона си.

05:23

Айви простена, след което се отправи към тоалетната и отвори бавно вратата. Тя изскърца леко, както и дървения ламинат под босите й крака. Оказа се в коридора.

Тогава дочу шепота. Гласове, идващи отнякъде из къщата. Бяха приглушени и тихи и тя забави крачка, заслушвайки се. Обърна се надясно, видя, че вратата на тоалетната е отворена и се замисли дали да не влезе, но не искаше да изпусне случващото се. Искаше да разбере кой говореше. Кожата й настръхна, когато чу, че гласът е женски. Гласът на жената беше умолителен и печален.

— Моля те, Кълън, ти си единственият… — каза тя, но тогава гласът й отново притихна до неразбираемост.

Миг по-късно гласовете се повишиха отново и този път тя разпозна непогрешимия баритон на Кълън.

— Не трябва да си тук в момента.

— … ако можех просто да направя или кажа нещо… каквото и да е… за да те убедя… — каза жената, звучейки така, сякаш плачеше.

Кълън от своя страна звучеше още по-ядосано.

— Трябва да ме оставиш на мира. Трябва да престанеш с това.

Още приглушени звуци, които звучаха като едва сдържан спор.

— Добре — Айви дочу да казва жената, а в гласа й долови примирение.

След минута входната врата се затръшна и всичко притихна отново. Изглежда разговорът беше приключил и мистериозната жена си беше заминала, затова Айви се шмугна в тоалетната.

Сигурно беше бивше гадже, реши тя, като вдигна щорите на прозореца и надникна отвън. Успя да види бегло красива, чернокоса жена, облечена с дълго палто и шал, която притича до лъскавата си черна кола и влезе вътре. След няколко секунди возилото потегли.

Беше ли мистериозната красавица настоящо гадже? Гадже, което Кълън не желаеше да души наоколо, докато в къщата му имаше друга жена?

Не й харесваше мисълта, че Кълън Шарп може би излизаше с някоя, но беше логично. Все пак беше изключително желан ерген, който имаше всичко, което можеше да поиска една жена. Не изглеждаше да е от типа мъже, които се обричат на безбрачие, прекарвайки нощите си с хубава книга и чаша газирана вода. И все пак стомахът й се свиваше от ревност при мисълта за Кълън и мистериозната дама заедно. Очевидно двамата имаха минало.

Но какво всъщност?

Айви завъртя кранчето и плисна малко студена вода върху лицето си. Погледна се в огледалото и помисли: ето това вече е жена, белязана от живота. Намръщи се на отражението си.

„И не си правиш услуга, като се напиваш до несвяст. И без това ти е трудно да изглеждаш прилично, дори в най-добрите си дни.“

Това не беше нормално. Косата й беше бухнала и разчорлена, под очите си имаше тъмни кръгове, а устните й бяха сухи и напукани. Изми лицето си и намери една бутилка с вода за уста под мивката и я използва. Когато приключи, не изглеждаше толкова повехнала и разнебитена, както преди няколко минути. Айви отвори вратата и за малко да изпищи от страх, когато видя Кълън Шарп да стои в коридора.

Беше стиснал челюст, а погледът му беше изпълнен с нещо като гняв — нещо, което не можеше да назове точно.

— Изплаши ме — засмя се тя, притискайки гърдите си.

— Будна си — заяви той. Беше бос, облечен с бяла тениска и сиво долнище. Изглеждаше почти нормално, като изключим това, че раменете му бяха толкова мускулести, а тялото му толкова перфектно, че дори и в обикновени дрехи беше опустошително красив и секси.

— Аз-аз се събудих — заекна тя.

— Очевидно — отвърна той. Ако изпитваше някакво притеснение, че бе дочула разговора, не го показваше.

Айви искаше да го попита коя бе жената, но нещо я спря.

— Използвах малко от водата за уста. Надявам се, че нямаш нищо против. — Опита се да се усмихне, сякаш нищо странно не се бе случило.

— Чувстваш ли се по-добре? — попита той, повдигайки веждата си многозначително.

— Да — Айви усети как бузите й почервеняват. — Както и да е — изрече тя, прибирайки едно кичурче коса зад ухото си. — Предполагам, че вече трябва да се прибирам у дома. Трябва да се изкъпя и преоблека преди работа.

Кълън пристъпи настрани и посочи към спалнята.

— Няма да ходиш никъде, докато аз не ти кажа.

— Така ли? — учуди се тя, като тръгна към стаята, в която беше прекарала вечерта. Имаше странното усещане, че загадъчният изпълнителен директор бе намислил нещо. — Ще ми викаш задето се напих ли? — попита го с лека усмивка.

— Влизай вътре — нареди Кълън, сочейки към спалнята.

Вътрешностите й се преобърнаха от близостта до него, когато премина колебливо през прага. Изведнъж въздухът се беше изпълнил с напрежение. Айви се заигра нервно с един кичур коса, чакайки Кълън, който пристъпи в стаята и затвори вратата зад себе си.

— Сега ще ме държиш под ключ ли? — засмя се тя.

— Престани да се шегуваш — отвърна той. Очите му бяха толкова студени, сякаш го беше обидила.

— Просто се…

— Достатъчно — прекъсна я. — Време е да се заемем с държанието ти.

— Съжалявам, че повърнах в лимузината ти — изрече тя, като пристъпи назад. — Не съм свикнала да пия и не знаех, че ще ми прилошее толкова.

— Извиненията ти са като шамар в лицето ми — каза Кълън, а челюстта му се напрегна.

— Какво искаш от мен? — попита тя, чувствайки се отчаяна.

— Знаеш какво искам.

Зърната й се втвърдиха и тя се подмокри на момента. И то много.

— Правя всичко по силите си, Кълън.

Той пристъпи напред и се приведе към нея и за един прекрасен момент беше сигурна, че ще я целуне. Искаше устните му, искаше да почувства кожата му върху своята.

Но вместо това той заговори горчиво.

— Възползваш се от щедростта ми. Търсиш вниманието ми, но отказваш да се изправиш срещу последствията. Това е недопустимо.

Айви се втренчи в очите му, усещайки как опънатите й нерви започват да се късат под изпитателния му поглед.

— Кажи ми какво трябва да изрека, и ще го направя.

— Вече знаеш какво искам — отвърна той, пристъпвайки по-близо. Устните му се свиха.

Не беше сигурна. Знаеше ли какво иска той?

„Контрол.

Разбира се, че контрол.

И иска да ме научи на разни уроци.

Ами какво искам аз? Ами моите страхове, моята несигурност? Аз нямам ли право на глас?“

— Може би не съм достатъчно силна — отвърна, а гласът й пресипна. — Може би трябва да намериш някоя друга, която да учиш.