Кълън поклати глава веднъж и протегна ръка, галейки бузата й нежно. След което пръстите му се спуснаха надолу, минавайки по врата, гърдите и корема й, преди най-накрая да се отдръпнат.

Тя потръпна неволно.

— Не можеш да ме заблудиш, Айви — прошепна той. — Това е също толкова в твоя полза, колкото и в моя.

— Но дори не знам какво смяташ да правиш. Страхувам се, че ще се ядосаш, ако отново се проваля…

— Трябва да ми кажеш сега. Това е последният ти шанс. Да или не.

— Ами ако се изплаша отново както вчера?

— Имай ми доверие — отвърна той, а очите му блестяха като диаманти.

Айви не беше сигурна дали можеше да се справи с това. Но когато помисли за устните му, за нежната му милувка, цялото й тяло се отпусна възторжено, всяка клетка очакваше нещо да се случи.

Влечението беше неспирно, а тя беше толкова привлечена от него, че изглежда не можеше да мисли трезво.

— Ще опитам отново — прошепна тя.

— Ще направиш повече от това да пробваш — изръмжа той, хващайки я за косата и опъвайки достатъчно, за да я дръпне назад. Приведе се и прошепна в ухото й. — Нали?

— Да, сър — отговори тя, докато ръката му стискаше гърдата й и дразнеше зърното й с пръсти, което беше достатъчно да я изпълни с възбуда. Никога досега не я бяха докосвали по този начин.

Бедрата й се свиха и Айви усети как между краката й се стичат сокове на блаженство.

— Ох, ох, Кълън — каза, извивайки се към него.

— Държанието ти снощи беше недопустимо — каза той през стиснати зъби. — И трябва да се изправиш срещу последствията.

— Съжалявам, сър — отвърна тя, молейки се. Искаше й се да замоли за всичко, да замоли да бъде изчукана. Да я вземе по всички възможни начини, по които пожелае.

Той пусна косата й и се отдръпна, наблюдавайки я с разширени ноздри и глад в очите.

— Свали си дрехите — нареди. — Напомнят ми за случилото се снощи. Как пиеше и танцуваше с други мъже. Не искам да ги виждам.

— Искаш да сваля всичко?

— Внимавай как се държиш — порица я той.

— Искате да се съблека изцяло ли, господин Шарп?

Той кимна.

— Изцяло. Сваляй всичко. Искам да те видя, Айви.

Тя си пое дълбоко въздух, както когато беше тийнейджърка и отиваше към дъската за скачане в басейна. Винаги я е било страх да се гмурка от високата платформа. Колко пъти се беше изкачвала там, беше заставала до края и след това се беше отдръпвала, неспособна да скочи? Твърде много, за да ги брои.

А сега беше тук, пред Кълън Шарп, а той я караше да направи много по-голям скок от далеч по-висока платформа. Затваряйки очи, тя се чувстваше като на ръба на пропаст, а отдолу даже не можеше да види водата.

Но знаеше, че копнее за допира на изпълнителния директор и ако не направеше това, той можеше никога да не я докосне. А това не беше нещо, с което щеше да се примири. Айви го желаеше прекалено много, за да се откаже. Затова започна да се съблича пред жадния му поглед.

Той стоеше там, само на няколко крачки от нея и я наблюдаваше със студените си, немигащи очи.

Айви се зае с копчетата на ризата си и когато всички бяха разкопчани, по-голямата част от тялото й се откри. Разбира се, все още носеше белия си дантелен сутиен, но розовите й зърна бяха твърди и набъбнали, показваха се под плата и бяха напълно видими за Кълън Шарп.

Ръцете й трепереха толкова много, че се зачуди как изобщо бе успяла да се разкопчае. Най-накрая плъзна ризата по раменете си и я остави да се понесе към пода и да падне в краката й.

— Продължавай — каза Кълън. — Сега полата.

Тя прехапа долната си устна, разкопча полата си, смъкна я надолу и я изрита с крака настрани.

— Съжалявам, не съм много грациозна.

— Не говори, освен ако не ти кажа — смъмри я той. — Продължавай — посочи към сутиена й.

Айви облиза устни и преглътна сухо. Усети как в очите й се заформят сълзи.

„Спри да се държиш като бебе, Айви. Можеш да го направиш. А и на него му харесва. Не виждаш ли?“

Тя го погледна отново и видя, че в изражението му имаше нещо развълнувано и възбудено, но тъй като винаги беше твърде спокоен и недостъпен, не можеше да прецени какво точно си мислеше. Поглеждайки го по-отблизо обаче, видя искрата пламък, която се криеше под леденосините му очи. Кълън Шарп беше възбуден — не, беше нещо повече от това — напълно се наслаждаваше на разсъбличането й.

„Разбира се, че е възбуден, глупаче. Защо иначе ще иска да се събличаш гола пред него?“

Това я накара да се усмихне за момент, след което се сети, че Кълън не беше от търпеливите. Затова разкопча сутиена си и разкри гърдите си изцяло пред погледа му. Докато сутиенът й падаше на земята, тя наблюдаваше лицето му.

За разлика от спокойното изражение, което бе имал вчера, когато разля кафето отгоре му, определено видя как реагира при разкрилата се гледка.

Зениците му се разшириха, а бузите му почервеняха. Ноздрите му пламнаха.

— Сега бикините — каза с глас, задъхан от желание.

Виждайки колко бе възбуден, тя се развълнува още повече и стана по-уверена. Все още наблюдавайки го, хвана бикините си, разпъна ги и ги плъзна бавно надолу по бедрата си, дразнейки го, като ги сваляше внимателно. Беше вълнуващо да знае, че имаше такъв силен ефект върху него, и остана изненадана, че изпълнителният директор наистина притежаваше истински чувства и емоции.

Но когато застана гола пред него с ръце, отпуснати встрани на тялото й, с голите си интимни части, навлажнени и възбудени, с набъбнали зърна, Кълън изглежда успя да възвърне самообладанието си.

Челюстта му трепна.

— Обърни се — заповяда.

— Да, сър — измънка тя, обръщайки се с лице към леглото.

— Наведи се напред и си хвани глезените.

Тя се поколеба известно време.

— Айви — каза Кълън със строг глас, който ставаше нетърпелив. — Когато ти наредя нещо, очаквам да го изпълниш моментално. Ясно ли е?

— Да, господин Шарп — устните й трепереха, докато говореше.

Женствеността й беше влажна и пулсираща, а в стомаха й танцуваха пеперуди. Как можеше да е толкова изплашена и възбудена едновременно? Какво щеше да направи той? Какво друго щеше да поиска от нея? Как щеше да приключи всичко?

— Разтвори крака и хвани шибаните си глезени, преди да съм изгубил търпение — продължи той.

Когато изпълни нареждането му, можеше да чуе стъпките му по дървения под, приближаващи се все по-близо и по-близо до нея. Стисна глезените си, което означаваше, че интимните й части и дупето й бяха напълно изложени на показ.

Кълън я виждаше така, както никой досега не беше. Сърцевината й беше гола и влажна от възбуда, а дупето й навирено нагоре и напълно уязвимо. Кълън Шарп можеше да й направи всичко, което поискаше в момента.

— Снощи беше много непослушна — издиша той, а гласът му беше дрезгав от желание и страст.

— Така е, сър — отвърна тя. Сърцето й препускаше в гърдите, а краката и трепереха.

— Защо отиде в онзи долнопробен бар и се остави да се възползват от теб? — попита.

— Не знам… не знам, сър.

Той удари задника й леко, но не беше и закачливо. Пареше малко и тя изписка тихо в отговор.

— Никога не ми казвай, че не знаеш, когато ти задам въпрос — нареди той. — Щом те питам, значи вече знам, че имаш отговор.

— Съжалявам, господин Шарп.

Той зашлеви задника й отново.

— Извиненията престанаха да вършат работа отдавна, Айви. — Той плесна дупето й още веднъж, а дланта му погали кожата за момент, преди да се отдръпне.

Влажната й женственост запулсира от желание и копнеж за вниманието му. Гъвкавите му пръсти бяха толкова близо и в същото време толкова далеч. Дори ръцете му върху дупето й бяха като наелектризирани, карайки всяка пора да копнее от страст. Никога не бе усещала нещо подобно — да е толкова възбудена и готова за някой мъж.

„Моля те, чукай ме, помисли си. Моля те, вкарай пръстите си в копнеещото ми тяло, Кълън.“

— Сега ми кажи защо отиде на онова събиране снощи.

— Защото исках да се опитам да те забравя… — призна тя, — … сър — добави бързо, сещайки се за пропуска си.

След като го изрече, за известно време настъпи тишина.

— Трябваше да ми кажеш за плановете си — каза той с тих глас. — Трябва винаги да ми съобщаваш, когато имаш желанието да направиш нещо безразсъдно и неразумно. Никога няма да те оставя да се изложиш на опасност — каза й. — Но не помисли за последствията от действията си и се оказа пияна и заобиколена от мъже, които се опитаха да се възползват от теб. Какво щеше да ти се случи, ако не бях там да те спася?

— Щях да имам проблем, мистър Шарп — каза му тя. — Не трябваше да се напивам и да танцувам пред тези мъже, сър.

Той плесна голото й дупе отново и след това още веднъж за всеки случай. Тя усещаше как бузките й се тресяха и как горещият порив след всеки удар обгръщаше цепката й с пареща топлина. Простена и в нея се разля вълна от адреналин и сексуална наслада.

— Щом си знаела, че е грешно, не е трябвало да го правиш. Но си искала да ме разстроиш, нали? — настоя той.

— Да — отвърна тя. И беше истина, че част от нея бе искала да го накара да ревнува, когато остави онази отрепка да се отърква в нея в бара. Но също така искаше да му каже колко лоша и непослушна е била, защото й харесваше как Кълън Шарп я пляскаше по дупето.

Знаеше ли, че се наслаждаваше на това?

Сигурно. Не беше глупак.

Сякаш по сигнал дланта му се залепи за голото й дупе, премествайки я напред и карайки я да изпъшка.

Плесна я отново. Сега редуваше ударите от едната чувствителна и зачервена бузка към другата и обратно.

Плясъците бяха станали ритмични и изключително сексуални, и тя усети вълнението му, от което страстта й нарасна.

Беше спрял да говори. Дишането му беше доловимо в заобикалящата ги тишина. Единствените звуци бяха тези от допира на кожа в кожа, когато дланта му удряше зачервеното й дупе, и тихите звуци, които издаваше Айви при всеки плясък, каращи я да се вълнува още и още.

Интимните й части пулсираха навлажнени. Чувстваше се така, сякаш можеше да свърши само от това, което й правеше в момента.

— Разочарова ме дълбоко — прошепна той, като хвана меките й бедра с ръцете си и загали кожата грубо, притискайки се в нея.

Тя простена, усещайки твърдата издутина да се докосва до хлъзгавото й котенце.

— Бях много лоша, сър — отвърна тя.

— Нямаш си представа колко — каза Кълън. — Мислиш си, че това е игра?

— Не, господин Шарп.

— Да, така си мислиш. — Той я плесна отново и отново.

Тя извика силно, отчасти от болка, отчасти от екстаз. Беше напълно разголена и този мощен мъж правеше с нея каквото си поиска.

— Кълън — прошепна тя, едва изговаряйки името му.

— Ще продължаваш ли да мислиш, че е игра, ако те изчукам като лошото момиче, което си? — попита той, удряйки дупето й още веднъж. И тогава ръката му се разпери, пръстите му, които стискаха кожата й, се спуснаха надолу към женствеността й, която очакваше допира му.

Средният му пръст се плъзна бавно между срамните й устни и тя извика в отчаяние. Бавно, много бавно той напъха пръста си в нея.

— Малкото ти котенце е толкова тясно — каза й. — И си мислиш, че ще позволя на някой друг мъж да го притежава?

— Не, сър — простена тя. — Ще-ще св…

— Да не си посмяла да свършиш сега — нареди той, като започна да я чука с пръста си. — Виж само колко си влажна.

Тя усети как коремът й се свива от потисканото удоволствие. Досега никой мъж не бе навлизал в нея, никога не й се бе налагало да се бори със собствената си кулминация. Как щеше да спре подобна сила?

Най-накрая реши, че единственият начин е, като задържа дъх и упражнява силата на волята си над тялото. Докато трепереше и стенеше, докато Кълън я обладаваше безмилостно, Айви стисна очи и спря да диша. По челото и краката й изби пот.