Кой? Знаеш кой. В съня й виенското колело рязко спря. Шумът беше силен, приличаше на чупене на стъкло и явно беше знак за промяна. Цветовете на карнавала започнаха да избледняват, сцената долу се разтвори в гъсти облаци, които само допреди миг ги нямаше. Сякаш светът бавно се заличи, а после изведнъж всичко помръкна. Тя се оказа заобиколена от непрогледен мрак, нарушаван единствено от някакво блещукане в периферията на зрителното й поле и от нечий говор.

Кейти чу отново гласа на Джо, почти шепот.

Усещаш ли миризмата?

Кейти помириса, все още като в мъгла. Очите й потрепнаха и се отвориха, но кой знае защо засмъдяха, докато тя се мъчеше да проясни зрението си. Телевизорът още работеше и Кейти си даде сметка, че явно е заспала. Сънят вече избледняваше, но тя чуваше гласа на Джо съвсем ясно в главата си.

Усещаш ли миризмата?

Кейти си пое дълбоко въздух, надигна се, седна и тутакси се закашля. Само след миг разбра, че стаята е пълна с пушек. Скокна от дивана.

Имаше ли пушек, значи имаше и огън — вече наистина видя през прозореца оранжевите пламъци, които се извиваха и танцуваха. Вратата гореше, кухнята бълваше пушек на гъсти облаци. Кейти чу боботенето — като от влак, чу пукота, пращенето и разцепването — съзнанието й обхвана всичко едновременно.

О, боже, децата!

Хукна към коридора и изпадна в паника, като видя кълбетата пушек и от двете спални. Стаята на Джош беше по-близо и тя се втурна натам, размахвайки ръце в щипещата черна мъгла.

Стигна до леглото и стисна ръката на момчето.

— Джош! — задърпа го тя. — Джош, събуди се! Къщата гори. Трябва да излезем.

Той понечи да захленчи, но Кейти го дръпна нагоре и го прекъсна:

— Хайде! — кресна.

Момчето веднага се закашля и се преви надве, когато Кейти го замъкна навън. Коридорът се беше превърнал в непреодолима стена от пушек, но тя въпреки това се втурна напред, теглейки Джош подире си. Пипнешком намери бравата на спалнята на Кристен отсреща.

Тук положението не беше толкова сериозно, колкото в спалнята на Джош, но Кейти усети огромното покачване на температурата зад тях. Джош продължаваше да кашля и да стене, мъчейки се да я следва плътно, но тя не се отказваше. Спусна се към Кристен, разтърси я и с другата си ръка я измъкна от леглото.

Огънят бумтеше толкова силно, че Кейти не чуваше дори собствения си глас. Наполовина влачейки, наполовина носейки децата, тя се върна в коридора и видя оранжевото сияние, едва различимо насред пушека, на мястото, където беше изходът от коридора. Стената пълзеше заедно с огъня, пламъците от тавана се спускаха към тях. Кейти нямаше време да мисли, а само да реагира. Обърна се и избута децата обратно в коридора към голямата спалня, където пушекът не беше толкова гъст.

Втурна се в стаята и запали лампата. Още работеше. Леглото на Алекс беше до едната стена, а до другата имаше скрин с чекмеджета. Точно пред себе си тя видя люлеещ се стол и прозорци, за щастие още незасегнати от пожара. Кейти затръшна вратата зад гърбовете им.

Разкъсвана от спазматична кашлица, тя политна напред, помъкнала Джош и Кристен. И двамата стенеха между пристъпите на дрезгава кашлица. Кейти опита да се освободи, за да отвори прозореца на спалнята, но децата се вкопчиха в нея.

— Трябва да отворя прозореца! — провикна се тя и опита да се освободи от детските ръчички. — Това е единственият ни изход!

Те бяха изпаднали в паника и не я разбраха, но Кейти нямаше време да обяснява. Като обезумяла издърпа старомодното резе и се помъчи да вдигне нагоре тежкия прозорец. Той не помръдна. Кейти го разгледа по-внимателно и си даде сметка, че дървенията е залепнала от боята вероятно още преди години. Не знаеше какво да прави, но щом зърна двете деца, вперили ужасени погледи в нея, главата й се проясни. Огледа се трескаво и грабна люлеещия се стол.

Беше тежък, но успя някак да го вдигне над рамото си и с всичка сила го запокити към прозореца. Той се напука, обаче не се счупи. Тя опита отново, хлипайки от последния прилив на адреналин и страх, и този път люлеещият се стол полетя навън и се строполи върху навеса долу. Кейти трябваше да действа бързо — хукна към леглото и раздра завивката. Уви с нея Джош и Кристен и ги забута към прозореца.

Под нея нещо гръмко се разцепи, част от стената избухна в пламъци, които облизаха тавана. Кейти се извърна паникьосана и забеляза портрета на стената. Впери поглед в него, но вече си знаеше, че е на съпругата на Алекс, чий друг можеше да бъде. Примигна и си каза, че е някаква илюзия, разкривен образ заради пушека и страха й. Неволно пристъпи към зловещо познатото лице, когато чу боботенето горе и покривът започна да поддава.

Завъртя се рязко и се притисна към прозореца, обгърнала децата с ръце и молейки се юрганът да ги предпази от острите парчета стъкло. Сякаш цяла вечност висяха във въздуха, а Кейти се изви, докато падаха, така че децата да се приземят върху нея. Тупна, стенейки, върху навеса. Не беше много високо, може би метър и половина, обаче ударът я остави без дъх, преди болката да връхлети на вълни.

Джош и Кристен хълцаха от страх, стенеха и кашляха. Но бяха живи. Кейти примигна, мъчейки се да не припадне, напълно сигурна, че си е счупила гръбнака. Но не беше — раздвижи единия си крак, после и другия. Тръсна глава, за да проясни погледа си. Джош и Кристен се боричкаха върху нея, мъчеха се да се измъкнат от завивката. Над нея огнените езици изскочиха от счупения прозорец на спалнята. Пламъците вече бяха навсякъде, цялата къща гореше, и Кейти прекрасно съзнаваше, че не съберат ли сили да помръднат, им остават броени секунди живот.



Докато се прибираше от къщата на Джойс, Алекс забеляза, че небето оранжевее точно над черната линия от короните на дърветата в покрайнините. Не му беше направило впечатление, когато влизаха в града и обикаляха улиците към дома на Джойс. Сега обаче свъси вежди, когато се обърна натам. Инстинктът му подсказваше опасност и той се позачуди само секунда, преди да натисне газта до дупка.



Джош и Кристен вече бяха седнали, когато Кейти се претърколи. Земята беше на около три метра от навеса, но трябваше да рискува. Нямаха време. Джош продължаваше да хлипа, но не се възпротиви, когато тя набързо им обясни какво предстои да направят. Стисна ръчичките му и се постара гласът й да звучи овладяно:

— Ще те спусна колкото мога по-ниско, но след това ще трябва да скочиш.

Той кимна, видимо в шок, и тя бързо се примъкна до ръба, влачейки го подире си. Джош се приближи до края на козирката и Кейти стисна ръката му. Навесът вече се тресеше, пламъците пълзяха нагоре по двете опорни колони. Джош пропълзя с краката напред, стиснал ръцете й, а тя се плъзна по корем към ръба. Спусна го… Боже, колко я боляха ръцете… на метър и двайсет, не повече, така си каза. Нямаше да падне далеч и щеше да се приземи на краката си.

Пусна момчето, когато покривът се разтърси. Кристен пропълзя до нея.

— Така, скъпа, сега е твой ред — подкани я Кейти. — Дай ръчичка.

Направи същото и с Кристен, притаила дъх, докато я пускаше. След миг и двамата бяха прави, вдигнали поглед нагоре към нея. Чакаха я.

— Бягайте! — провикна се Кейти. — Дръпнете се назад!

Поредният пристъп на спазматична кашлица погълна думите й и Кейти осъзна, че трябва да действа. Стисна ръба на навеса и провеси първо единия си крак, после и другия. Повися само секунда, но хватката й отслабна.

Падна на земята и усети как коленете й се подгъват, преди да се търкулне към входа на магазина. Краката адски я боляха, но трябваше да заведе децата на безопасно място. Запълзя към тях, хвана ги за ръце и ги задърпа.

Огънят танцуваше, подскачаше, стрелкаше се към небето. Съседните дървета се запалиха, а горните им клони припламваха като фойерверки. След това се разнесе силно пукане, чак ушите й забучаха. Осмели се да хвърли поглед през рамо, тъкмо навреме, за да види как стените на сградата рухват навътре. След това се разнесе оглушителна експлозия и палеща гореща вълна повали Кейти и децата.

Когато тримата успяха да си поемат въздух и се обърнаха да видят какво става, от магазина не беше останало нищо, беше се превърнал в огромен огнен конус.

Но те бяха успели да се измъкнат. Кейти придърпа Джош и Кристен към себе си. Те стенеха, когато тя ги прегърна и целуна теметата на главичките им.

— Добре сте, вече те в безопасност — промърмори Кейти.

В този момент пред тях се изпречи нечия сянка и тя осъзна, че греши.

Беше той, надвесен над тях с пистолет в ръка.

Кевин.



В джипа Алекс беше натиснал докрай педала на газта и тревогата му растеше с всяка изминала секунда. Беше все още далеч от пожара, за да определи с точност къде е, но стомахът му се бе свил на топка. В онази посока нямаше много сгради, предимно изоставени фермерски къщи. И разбира се, магазинът.

Приведе се над волана, сякаш за да подкани колата да се движи напред. По-бързо.



Кейти не вярваше на очите си.

— Къде е той? — хрипливо попита Кевин.

Думите му звучаха заваляно, но тя разпозна гласа, въпреки че лицето му беше отчасти скрито. Адът гореше зад гърба му и лицето му беше цялото в сажди и в кръв. По ризата му също имаше кървави петна. Пистолетът в ръката му лъщеше, все едно е бил потопен във варел с масло.

Той е тук, каза Джо във видението на Кейти.

Кой?

Знаеш кой.

Кевин вдигна пистолета и го насочи към нея.

— Искам само да поговоря с него, Ерин.

Кейти се изправи. Кристен и Джош се притиснаха към нея с изопнати от страх лица. Очите на Кевин бяха хищни, движенията му — резки. Пристъпи напред и едва не политна. Пистолетът се залюля. Нестабилно.

Кейти разбра, че той е готов да ги убие. Вече се беше опитал с пожара. Беше много, много пиян. Повече, отколкото го бе виждала някога. Не можеше да се контролира, не бе подвластен на разума.

Тя трябваше да отведе децата, трябваше да им даде шанс да избягат.

— Здравей, Кевин — измърка и се насили да се усмихне. — Защо държиш този пистолет? Дойде да ме вземеш ли? Добре ли си, скъпи?

Кевин примигна. Гласът, толкова нежен и страстен, толкова сладостен. Харесваше му, когато тя му говори така. Помисли си, че сънува. Но не сънуваше, Ерин наистина стоеше пред него. Тя се усмихна и пристъпи напред.

— Обичам те, Кевин. Сигурна бях, че ще дойдеш.

Той впери поглед в нея. Ту виждаше две жени, ту само една. Беше казал на хората, че Ерин е в Ню Хампшър и се грижи за болна приятелка, обаче в снега нямаше следи от стъпки, обажданията му бяха пренасочени, едно момче беше застреляно и по челото му имаше сос от пица, а сега Ерин беше тук и го уверяваше, че го обича.

По-близо, помисли си Кейти, почти стигнах. Пристъпи още малко напред и избута децата зад себе си.

— Ще ме заведеш ли у дома? — попита тя умолително, както правеше Ерин, обаче косата на тази жена беше къса и кестенява, тя се приближаваше и той се озадачи защо не е уплашена и му се прииска да дръпне спусъка, но я обичаше… Само чуковете да престанат да блъскат в главата му!

Внезапно Кейти се метна напред и избута пистолета. Оръжието стреля и изстрелът прозвуча като жестока плесница, но тя продължи да приближава, стисна китката му, не я пускаше. Кристен се разпищя.

— Бягайте! — провикна се Кейти през рамо. — Джош, вземи Кристен и бягайте! Той има пистолет! Бягайте колкото може по-надалеч и се скрийте.

Паниката в гласа на Кейти явно подтикна Джош към действие, той стисна Кристен за ръката и двамата хукнаха. Насочиха се към пътя, хукнаха към къщата на Кейти. Бягаха, за да спасят живота си.

— Кучка! — изврещя Кевин и се помъчи да откопчи ръката си.

Кейти се наведе, ухапа го с всичка сила и той нададе страховит рев. Помъчи се да издърпа ръката си и стовари другия си юмрук в слепоочието й. Пред погледа й просветна бяла светкавица. Отново го ухапа и този път улучи палеца му, Кевин изпищя и пусна пистолета. Той тупна шумно на земята, а Кевин пак удари Кейти — този път я улучи в скулите и я повали долу.