Ритна я в гърба и тя се изви от болка, но продължи да се движи, вече обзета от паника, тласкана от мисълта, че той е твърдо решен да убие нея и децата. Трябваше да им спечели време да се измъкнат. Надигна се на четири крака и запълзя, набирайки бързина. Накрая се изправи като спринтьор на старта и хукна.

Тичаше с всичка сила, устремена напред, но усети как тялото му я връхлита в гръб и отново се озова на земята без дъх. Кевин стисна едната й ръка и я изви, мъчейки се да я издърпа зад гърба й, обаче изгуби равновесие и Кейти гъвкаво се изви по гръб. Пресегна се към очите му, закачи ъгълчето на едното и силно го одра.

Бореше се за живота си и в тялото й рукна адреналин. Сега се бореше заради всички онези случаи, в които не се бе съпротивлявала. Бореше се да спечели време на децата да избягат и да се скрият. Проклинаше го, крещейки, ненавиждаше го, отказваше да му позволи отново да я удари.

Той замахна към пръстите й, но изгуби равновесие и тя се възползва от възможността да се отскубне. Усети, че Кевин дращи по краката й, но хватката му не беше достатъчно силна и успя да измъкне единия си крак. Вдигна коляно към брадичката си и го ритна с все сила, а ударът й го зашемети. Кейти го ритна отново и този път тялото му се катурна настрани и ръцете му безсилно се размахаха.

Тя се изправи и хукна, но той се надигна също толкова бързо. Кейти забеляза пистолета няколко метра встрани и се хвърли да го докопа.



Алекс вече караше като обезумял, молеше се Кристен, Джош и Кейти да са в безопасност, нашепваше панически имената им.

Подмина чакълестия път, зави и коремът му се сви, понеже най-лошото му предчувствие се оказа вярно. През предното стъкло на джипа пред очите му се ширна цялата гледка, същинска пъклена сцена.

Забеляза движение отстрани на пътя, малко по-напред. Две дребни фигурки по пижами. Джош и Кристен. Скочи върху спирачките.

Изхвърча от колата и хукна към тях още преди джипът да спре напълно. Те се провикнаха, тичайки, а той се приведе и ги пое в обятията си.

— Добре сте — заповтаря Алекс отново и отново, стиснал децата здраво с ръце. — Вие сте добре, добре сте.

Кристен и Джош плачеха, хълцаха и за пръв път той не разбираше какво говорят, понеже не беше за пожара. Говореха за някакъв мъж с пистолет, че госпожица Кейти се биела с него, и тогава Алекс се смрази, прозря какво се случва всъщност.

Вкара децата в джипа, рязко обърна и се стрелна към къщата на Кейти, а в това време пръстите му натискаха бутона за бързо набиране. Джойс вдигна смаяна на второто позвъняване и Алекс помоли дъщеря й веднага да я откара в къщата на Кейти, обясни й, че е много спешно и че трябва незабавно да извика полицията. После затвори.

Ситни камъчета се разхвърчаха, когато Алекс спря рязко пред къщата на Кейти.

Свали децата, поръча им да влязат вътре и ги увери, че ще се върне при тях възможно най-бързо. Отброяваше секундите, докато обръщаше колата и я насочваше към магазина, молейки се да не е твърде късно.

И Кейти да е жива.



Кевин забеляза пистолета едновременно с нея, метна се към него и го стигна първи. Грабна го и го насочи към жена си вбесен. Стисна косата й, опря дулото в главата й и я помъкна през паркинга.

— Ще ме напуска! Не можеш да ме напуснеш!

Кейти видя колата му с масачузетските номера зад едно дърво зад магазина. Горещият въздух от пожара парна лицето й и опърли косъмчетата по ръцете й.

Кевин крещеше неистово със завалян и дрезгав глас:

— Ти си ми съпруга!

В далечината Кейти смътно чуваше полицейските сирени, но й се струваха ужасно далеч.

Когато стигнаха до колата, тя отново се помъчи да се бори, обаче Кевин блъсна главата й в покрива на колата и тя едва не припадна. Той отвори багажника и опита да я натика вътре. Тя успя да се извърти и го ритна с коляно в слабините. Той изстена и тутакси отслаби хватката си.

Кейти блъскаше слепешката, измъкна се и хукна да се спасява. Знаеше, че ще последва куршум, знаеше, че всеки момент ще умре.



Той не проумяваше защо тя се съпротивлява и едва дишаше от болка. Никога досега не му се беше опъвала, не беше опитвала да му избоде очите, да го хапе или да го рита. Сега не се държеше като негова съпруга и косата й беше кестенява, обаче крещеше като Ерин… Пое подире й, олюлявайки се, вдигна пистолета, прицели се, но виждаше две Ерин, и двете тичаха.

Натисна спусъка.



Кейти изстена, когато чу изстрела, и зачака болката, но тя не дойде. Продължи да тича и изведнъж осъзна, че той не е улучил. Зави наляво, после надясно, все още беше на паркинга и отчаяно търсеше някакво убежище. Но нямаше такова.



Кевин я последва, залитайки, с хлъзгави от кръвта ръце, които се плъзгаха по спусъка. Усещаше, че отново ще повърне. Тя се отдалечаваше, бягаше на зигзаг и той не успяваше да я следи с поглед. Опитваше да се измъкне, но нямаше да успее, защото му беше съпруга. Той щеше да я отведе у дома, понеже я обича, а после щеше да я застреля, понеже я мрази.



Кейти видя фаровете на кола, която се приближаваше с огромна скорост, като на рали. Искаше да излезе на пътя, да махне на шофьора, но съзнаваше, че няма да стигне навреме. За нейно учудване колата започна да намалява и неочаквано тя разпозна джипа, който влезе в паркинга, и Алекс зад волана…

Профуча покрай нея към Кевин.

Сирените вече се приближаваха. Идваха хора и Кейти усети прилив на надежда.



Кевин видя джипа и вдигна пистолета. Започна да стреля, но джипът продължи да приближава. Кевин отскочи настрани, колата профуча покрай него, но улучи ръката, натроши костите му и пистолетът изхвърча някъде в тъмното.

Той изврещя от болка и инстинктивно притисна ръката си, а джипът се стрелна напред, покрай развалините на магазина, плъзна се по чакъла и се заби челно в склада.

В далечината се чуваха сирени. Кевин искаше да погне Ерин, но съзнаваше, че остане ли тук, ще го арестуват. В плен на страха, закуцука с все сила към колата си, за да опита да избяга, като не спираше да се чуди как така всичко се обърка толкова ужасно.



Кейти видя как Кевин излиза от паркинга, как изпод гумите се разхвърчава чакъл и колата му поема по шосето. Обърна се и зърна джипа на Алекс, наполовина хлътнал в склада, с все още работещ двигател, и хукна нататък. Пожарът треперливо озаряваше задницата на колата и Кейти усети как в гърдите й се надига паника, докато се молеше горещо Алекс да се покаже.

Наближаваше джипа, когато кракът й се натъкна на нещо твърдо и тя се спъна. Забеляза пистолета, вдигна го и продължи към колата.

Пред нея вратата на джипа се открехна, но той беше отвсякъде затиснат от развалини. Заля я облекчение — Алекс беше жив, но в същия момент осъзна, че Джош и Кристен ги няма.

— Алекс! — провикна се Кейти. Стигна до задницата на джипа и заблъска по нея с юмруци. — Трябва да излезеш! Децата са някъде там… трябва да ги намерим!

Вратата си оставаше затисната, но той успя да свали стъклото на прозореца. Измъкна се навън с кървящо чело.

— Те са добре — немощно каза Алекс. — Заведох ги в твоята къща…

Кръвта се смрази във вените й.

— О, боже! — дрезгаво възкликна Кейти и си помисли: не, не, не! — Излизай! Кевин току-що потегли!

Долавяше животинския страх в гласа си.

— И тръгна точно натам!



Болката в ръката му беше неочаквано силна, свят му се зави. Не проумяваше нищичко, а и ръката му вече бе станала безполезна. Чу сирените, но щеше да изчака в къщата на Ерин, знаеше, че тя рано или късно ще се прибере.

Паркира зад другата, празната къща. Странно защо, видя Амбър да стои зад едно дърво и да го пита няма ли да я почерпи с питие, но после образът й изчезна. Спомни си как почисти къщата и окоси тревата, но така и не се научи да пере, а ето че сега Ерин се беше кръстила Кейти.

Нямаше нищо за пиене и умората му ставаше непоносима. Панталоните му бяха изцапани с кръв и Кевин установи, че пръстите и ръката му също кървят, но не можеше да си спомни какво се е случило. Толкова му се спеше. Трябваше да си почине за малко, полицията щеше да го търси и той трябваше да е бодър, когато затегнат примката.

Светът край него избледняваше и се отдалечаваше, сякаш го гледаше през обратния край на телескоп. Чуваше как дърветата се поклащат напред-назад, но не усещаше вятър, а само горещия летен въздух. Затрепери, а се потеше. Толкова много кръв, течеше от ръцете му неспирно. Трябваше да си почине, не можеше да остане буден… очите му започнаха да се затварят.



Алекс рязко даде на заден, форсира двигателя и чу гумите да се въртят, но колата не помръдна. Мислите му препускаха бясно, ясно съзнаваше, че Джош и Кристен са в опасност.

Вдигна крак от газта, включи режима четири по четири и отново опита. Този път джипът помръдна, страничните огледала се откъртиха, развалините одраха ламарината и я огънаха. С едно последно силно хрущене колата се освободи. Кейти безуспешно задърпа предната врата, но тя се отвори едва след като Алекс се завъртя на мястото си я изрита. Кейти скокна вътре.

Алекс направи обратен завой, ускори силно и се стрелна на пътя точно когато пожарните коли пристигнаха. Нищо не си казаха, той просто натисна педала до дупка — за пръв път през живота си изпитваше такъв ужас.

Зад завоя се появи чакълестата алея. Алекс зави рязко и колата поднесе. Задницата изхвърча настрани и той отново ускори. Отпред видя къщите — у Кейти светеше. Нямаше и следа от колата на Кевин и Алекс въздъхна с облекчение — едва тогава усети, че е притаил дъх.



Кевин чу бученето на приближаващия се двигател по чакълестия път и сепнато се събуди.

Реши, че е полицията, и механично се пресегна за пистолета с осакатената си ръка. Изкрещя от болка и объркан установи, че оръжието го няма. Беше на предната седалка, но вече го нямаше и Кевин нищичко не проумяваше.

Излезе от колата и тръгна по пътя. Появи се джипът, онзи от паркинга пред магазина, дето едва не го уби. Спря и отвътре изскочи Ерин. Отначало той не можеше да повярва на късмета си, но после си спомни, че тя живее тук и че точно по тази причина е дошъл и той.

Здравата му ръка силно трепереше, докато отваряше багажника и вадеше лоста. Видя как Ерин и любовникът й хукват към верандата. Олюля се и закуцука към къщата, но не искаше да спира, понеже Ерин му беше съпруга, той я обичаше, а прошареният мъж трябваше да умре.

* * *

Алекс спря рязко пред къщата и двамата едновременно изскочиха и хукнаха към вратата, викайки децата по име. Кейти още стискаше пистолета. Стигнаха до входната врата точно когато Джош отвори, а Алекс грабна сина си в мига, в който го зърна. Кристен се показа иззад дивана и също се спусна към тях. Алекс разпери ръце, за да прегърне и нея, и с лекота я пое. Кейти просто стоеше вътре до вратата и в очите й бликнаха сълзи на облекчение. Кристен протегна ръчички към нея и тя пристъпи и прие прегръдката в изблик на сляпо щастие.

Потънали в прилива на силните чувства, те не забелязаха Кевин, който застана на прага, вдигнал лоста. Той замахна силно и Алекс рухна на пода, а децата политнаха назад и паднаха до стената, ужасени и шокирани.

Кевин чу доволно глухия удар на лоста, усети вибрацията в ръката си. Прошареният лежеше свит на пода, а Ерин пищеше.

В този момент Алекс и децата бяха единственото, което имаше значение за нея, и Кейти инстинктивно се хвърли към Кевин и го избута навън през вратата. Верандата имаше само две стъпала, но бяха достатъчни — той се катурна заднишком в пръстта.

Кейти се завъртя.

— Заключете вратата! — провикна се тя и този път първа реагира Кристен, нищо че пищеше.

Лостът беше паднал отстрани, а Кевин се мъчеше да се търкулне настрани и да се изправи. Кейти вдигна пистолета и го насочи към него, когато той най-сетне стъпи на крака, олюля се и едва не падна с пребледняло лице. Явно не виждаше ясно, а Кейти усети как очите й се пълнят със сълзи.