След час, прясно избръснат и изкъпан, Мат влезе в женската стая. Намръщи се, като видя възглавницата на кръста й.

— Вече ти казах, че не искам повече да носиш това.

Бътън нададе възторжен вик още щом съзря Мат.

И веднага започна да прави опити да се измъкне от Нийли, която на свой ред се опитваше да я облече в чисти дрехи.

— Спомням си, че ми го каза.

— Е?

— Не си ли твърде много подвластен на илюзията, че ти обръщам каквото и да било внимание?

— Та!

— Искам да отида на базар! — намеси се и Луси, излизайки от банята.

Беше с мокра коса, лилавите кичури ги нямаше.

— Нел не е бременна — съобщи й Мат. — Вместо корем си е била сложила възглавница.

— Не ти вярвам.

Той потупа възглавницата, преди Нийли да успее да го възпре.

— Фалшив е.

Луси внимателно огледа корема на Нийли.

— Но защо?

— Ограбила е банка и се спасява с бягство.

— Страхотно! — За пръв път Луси я погледна с уважение. — Уби ли някого, или само го рани?

Нийли за момент се видя като Бони Паркър49.

— Не съм обрала банка. Мат просто се шегува. Аз… се крия от съпруга си и неговото семейство.

— Направо нямам думи — промърмори Луси и напъха дрехите в чантата си.

— Точно това искам да те помоля — да си като няма за моя проблем. — Тя хвърли мрачен поглед към Мат. — Не като някои хора, които държат да кажат на всички какво се е случило.

— Та! — извика бебето, щом Нийли закопча и последното копче на гащеризончето му и се отдръпна от него.

Мат примигна.

— Днес аз отивам на базар, независимо дали някой иска или не — уведоми ги Луси.

Нийли усети да се надига напрежение и за да го потуши, реши да имитира маниера на Минди Колиър, енергичната си секретарка по социалните контакти:

— Мислех си, че днес бихме могли да си направим пикник.

— Пикниците са си чист боклук. Аз отивам на базар.

Бътън прекоси лазешком леглото, за да се озове възможно най-близо до Мат, и щеше да падне, ако Нийли не я беше уловила за глезена и й помогнала да прехвърли тежестта върху крачетата си и да стъпи на пода.

— Не мисля, че наблизо има такъв базар, какъвто търсиш.

— Има в съседния град — отвърна й Луси. — Едно момиче от басейна ми каза.

Бътън се размърда край леглото и изписка призивно към Мат, който се оглеждаше наоколо в търсене точно на ключовете, които в момента се намираха у Нийли — в джоба на шортите й.

— Нека първо да отидем на базар, а след това на пикник — соломоновски предложи тя.

— Каква е тази твоя слабост по пикниците? — учуди се Мат, заставайки точно до нея. — И къде скри ключовете за новата ми таратайка?

— Пикниците просто са забавни. Не!

Реакцията й в защита на фалшивия й корем беше закъсняла. Той беше успял да бръкне под бременната й фланелка и вече развързваше връзките на възглавницата.

— Първо, това ще го изгоря, после отивам да задържа със сила всички механици в гаража, докато не оправят Мабел.

Тя грабна възглавницата от него и я напъха в раницата си.

— Можем да те закараме до гаража, преди да сме отишли на базар и на пикник.

— О, боже, вижте!

Нийли се извърна тъкмо навреме, за да види как Бътън успя да направи три несигурни крачки по мокета към Мат.

— Тя ходи! — възкликна Луси с танцуващи очи. — А аз така се притесних. Защото навърши годинка, обаче баща й беше такъв малоумник, че…

Тя изведнъж млъкна, уплашена, че е показала емоции, различни от обичайното й презрение и надменност. Но така и не успя напълно да прикрие гордостта от случилото се и на Нийли й се прииска да я прегърне.

Бътън се хвърли към крака на Мат, но той се оказа на много далечно разстояние за едно мъниче и тя опасно залитна. Той я подхвана с две ръце също като футболист, спасявайки летяща в тъч топка.

— Тааа… — възкликна Бътън и го погледна с обожание.

Мат се намръщи.

Детето извърна глава настрани и примижа от удоволствие.

— Направо ще повърна — изскърца Луси.

Нийли изхихика.

Той я изгледа кисело, после мушна Бътън под мишница сякаш е торба с картофи.

— Никой да не мърда, докато не открия ключовете.

— Аз съм шофьор днес — отсече Нийли. — Ти имаше лош ден вчера.

— У тебе ли са?

Тя имаше зад гърба си десетки години практика в избягване да отговаря на директни въпроси:

— Много се надявам днес да не вали. Луси, вземи пакета с памперсите. Излизаме!

Нийли грабна чантата си, а също и раницата с нещата си, сложи ги пред себе си наместо бременния си корем и се втурна към коридора. Вратите на асансьора тъкмо бяха започнали да се затварят, но тя успя да се вмъкне вътре и слезе сама долу. Премина като вихър фоайето, без да се оглежда, стискайки здраво чантата и раницата пред корема си и се запъти към паркинга.

След като влезе в стария олдсмобил, посегна да отвори раницата си, но реши преди това да размисли дали наистина отново да си сложи подплънката. Мат я беше възненавидял и беше способен да й вдигне и публичен скандал. С късата си прическа и облечена в евтини дрехи имаше само далечна прилика със стилната първа дама на Америка. Кое беше по-рисковано — да ядоса Мат или да се откаже от подплънката и да се надява, че и така ще се справи?

Докато размишляваше, откъм фоайето се появи Мат с намръщено лице, а след него и Луси, понесла Бътън.

Нийли се загледа в плика на „Фед Екс“50, който той държеше в ръка, и си даде сметка, че за пореден път беше позволила формалностите на обикновения живот да й убегнат. След като три години се беше възползвала от ефективната пощенска система на Белия дом, сега се чувстваше като човек, за пръв път в живота си получил писмо. Това обемисто писмо обаче беше твърде важно за нея и се наложи да си напомни мислено, че вече не разполага с армия от секретарки, които да се погрижат за личната й кореспонденция.

Системата, измислена в Белия дом, така че да може да се отделя личната кореспонденция от хилядите писма от различни организации и отделни хора, които президентското семейство ежедневно получаваше, действаше безотказно ефективно. На най-близките на президента и семейството му се съобщаваше четирицифрен код, който да бъде вписан като част от адреса им — тя и Денис си бяха избрали комбинацията 1776 — и по този начин личната кореспонденция се озоваваше директно на бюрата им.

Мат сложи ръка на тавана на олдсмобила и я погледна през отворения прозорец.

— Администраторката ме спря. Не си ми казвала, че очакваш пратка.

— И какво толкова е станало? — отвърна, протегна ръка, но той не й даде плика.

Луси успя да откопчи пръстчетата на Бътън от косата си и обясни:

— Ядосан е, защото администраторката едва не вдигна скандал, че уж си му жена, а пък фамилията ти не е същата като неговата.

Нийли се загледа в плика.

— Трябваше и аз ли да използвам твоята фамилия като всички други?

Изражението на Мат стана заплашително.

— Какво искаш да кажеш с това като всички други?

Във Вашингтон никога не би допуснала подобен гаф.

— Нищо особено. Недей да се горещиш, ами влез вътре, хайде.

Луси се изхили. Той се извърна бавно към нея. Бътън направо се разтапяше от усмивки и радостни възгласи, но той не й обърна внимание.

— За какво говори Нел?

— Да не мислиш, че си умирам от радост, че името ми е Джорик? — язвително се сопна Луси. — Да не мислиш, че и на Бътън ще й хареса?

— Искаш да ми кажеш, че фамилията ти е Джорик?

— А ти как мислеше?

Мат прокара пръсти през косата си.

— Егати…

— Га-ти! — повтори Бътън.

— Край вече! — извика Нийли. — Повече никакви мръсни думи да не чувам и от двама ви. Иначе Бътън ще тръгне по вашия път!

— Га-ти! — повтори Бътън и доволна запляска с ръце.

Сега Нел усети в нея да се надига гняв като гореща вълна и успя да се отърси от него с един прост жест — протягайки ръка през прозореца към писмото в ръката на Мат.

— Взимам го.

Мат погледна плика.

— От Джон Смит?

Защо Тери не беше пуснал в ход въображението си? Преди години Тери със сигурност би измислил име от рода на Омир Симпсън, Джери Фолуел51 или нещо подобно. Но смъртта на Денис го беше съсипала и лишила напълно от чувство за хумор.

— Мой братовчед — обясни тя.

Мат изпробва теглото на дебелото писмо с ръка, после я погледна изпитателно, преди да й го подаде. Нийли знаеше, че той очаква тя да му каже какво има вътре, но се досещаше, че дори да признае за съдържанието — беше помолила по телефона интимния партньор на мъртвия си съпруг да й изпрати назаем няколко хиляди долара — това нямаше да сложи край на въпросите му.

Сложи плика в скута си и каза.

— Губим ценно време. Хайде да тръгваме.



Макар именно Луси да беше настоявала да посетят базара в близкия град, точно тя изобщо не изглеждаше твърде ентусиазирана, когато пристигнаха. Щом я изгуби от погледа си между щандовете, Нийли се запита дали всъщност момичето искаше не толкова да пазарува, а колкото се може повече да забави пристигането им в Айова.

С Бътън на ръце като добро прикритие Нийли се отправи към стаята за почивка на майки с деца, за да се отърве от плика на „Фед Екс“ и да прибере парите на сигурно място в дамската си чанта. Щом излезе от стаята, установи, че Мат я чака пред вратата, макар да й беше заявил, че щом ги изгуби от поглед, веднага заминава за Мексико.

— Проблеми на границата ли имаше?

— Шааа! — извика възторжено Бътън.

— Какво имаше в плика?

— Пари, за да си купя дрехи. Можеш да дойдеш с мен.

— Някой ти е пратил пари?

— Чудно колко много плаща сега мафията на убийците.

— Луси ти е повлияла много лошо. — Той закрачи до нея. — С колко разполагаш?

— Достатъчно, за да ти върна парите и да си купя нещо, което няма да се скъса още на първия ден. — Усмихна му се. — Достатъчно, за да предпочета да тръгна сама, ако дори съвсем малко започнеш да ми досаждаш.

Изражението му изведнъж стана дръзко.

— Защо ли ми се струва, че се чувстваш прекрасно точно където се намираш сега?

— Това обаче няма нищо общо с теб.

— Няма ли? Целувката ни снощи ми подсказа нещо съвсем друго.

— Коя целувка?

— Онази, която те накара да мечтаеш, преди да заспиш.

Тя тихичко изсумтя и го изгледа с невинни очи.

Той се намръщи.

— Мразя да пазарувам. Особено когато съм с жена.

— Тогава недей да идваш с мен. — Тя закрачи с бодра стъпка към центъра на базара, после изведнъж спря. Това си беше един най-обикновен покрит американски базар и нямаше да й се наложи нито да се здрависва с някого, нито да подканва някого да гласува. — Колко е хубаво!

Той я изгледа сякаш беше полудяла.

— Това е треторазреден базар накрая на света, а всеки такъв базар е част от верига. За човек със синя кръв като твоята е малко чудно, че се задоволяваш с толкова малко.

Тя вече беше твърде заета, устремена към отделението за дрехи, за да му отвърне.

Независимо от изразеното отвращение, Мат всъщност беше така добре дресиран от седемте си сестри, че се беше превърнал в прекрасна компания при пазаруване. Почти не се оплака, носейки Бътън, докато Нийли се ровеше в купчини дрехи, и в основни линии дори премина успешно препитването, което му беше устроила какво би й отивало и какво не. Тъй като от ранни години у нея беше култивиран проницателен усет по отношение на модата, едва ли имаше нужда от неговото мнение, но й беше забавно да узнае предпочитанията му.