В добавка към комплекта най-необходими дрехи, които беше набавила за себе си, тя купи и дрехи в светли цветове за Луси, после се отби и в бебешкото отделение, за да открие подходящи гащеризончета и за Бътън. Мат обаче й развали настроението, като отказа тя да плати за дрехите на децата. Докато той се занимаваше с плащането, тя избърза до друга автоматична маркировъчна каса, за да снабди Бътън и с една сладка шапчица от розов деним с козирка.

Сложи я на главицата на Бътън и Мат, след като я огледа, извъртя козирката назад.

— Ето това е истинското Демонче, което имам предвид.

— Извинявай.

Тя мислеше, че бебето ще поиска да свали шапката от главата си, но тъй като обожаваният от него Мат я беше наместил там, нищо подобно не се случи.

— Аз ти я купих, не той — обърна се към Бътън Нийли.

Бебето притисна глава в ямката на врата му и дълбоко въздъхна.

Нийли едва можеше да повярва, че никой не й обръща внимание. Променената й външност, фактът, че никой не би очаквал да открие Корнелия Кейс в малък покрит базар в Западна Вирджиния, както и отличната маскировка, която представляваше за нея Мат с бебето, й бяха осигурили тази така омайваща незабележимост.

Насочиха се към централното отделение на базара. Новото усещане, че е възможно да пазарува сама без поне дузина души да се опитват да й помогнат, я зареждаше с буйна радост. Почти толкова забавно й беше да подслушва разговорите на останалите, докато чакаше на опашката за автоматичната маркираща каса.

Щом съзря отделението за бельо, поиска да се освободи от присъствието на Мат.

— Сега е мой ред да нося Бътън. Имаш ли нещо против да отнесеш покупките ми до колата?

— Ти май се опитваш да се отървеш от мен.

— Що за хрумване? Каза ми, че не обичаш да пазаруваш, и аз просто ти показвам, че зачитам мнението ти.

— Измисли нещо друго. Или искаш да си купиш тампони, или бельо.

Тези негови сестри…

— Имам нужда от бельо — призна тя — и предпочитам сама да си го купя.

— Груповите покупки на бельо са много по-забавни.

И той се запъти към отделението за бельо. Бътън радостно подхвръкна в ръцете му, беше невероятно сладка с розовата шапчица с обърната козирка.

Нийли побърза да го настигне.

— Ще бъдеш единственият мъж там. И скоро ще ти стане досадно.

— Досадно е да си единственият мъж в отделението за бельо, ако си само на тринайсет. На трийсет и четири това изобщо не е досадно. Даже усещам как интересът ми се засилва. — И той се запъти право към една дантелена нощница в черно, която беше почти изцяло прозрачна. — Смятам дори да започнем с това.

— А аз не смятам така.

— Добре, ами какво ще кажеш за тези тук? — попита и се приближи към витрина с изложени черни бикини.

— Ами ако кажа не?

Той вдигна нагоре черен сутиен тип бриджитки.

— И за това ли ще спорим?

Тя избухна в смях.

— Ти харесваш черно бельо, така ли?

— По-скоро би ми харесало как изглежда на една много слаба жена.

Това като че я преряза като с нож. И я накара просто да грабне няколко чифта гащи от памук, не толкова дълбоко изрязани като бикините.

— Не бъди жестока!

Е, как другояче би могла да реагира на подобно поведение? Корнелия Кейс се чувстваше толкова несигурна по отношение на секса, че не би сторила нищо. Но Нел Кели… Нел може и да имаше куража да опита нещо по-рисковано.

След като плати за покупката си, пак й останаха достатъчно пари, за да продължи пътешествието си сама, но в нейните очи самотното странстване вече нямаше същия чар.

На излизане видяха Луси да тича към тях с блеснали от вълнение очи.

— Търсих ви навсякъде. Ела, Нел. Бързо!

И тя грабна пакетите от ръцете на Нийли, натика ги в ръцете на Мат и я повлече нанякъде.

— Чакай! Какво има?

— Ще видиш.

Нийли се огледа назад към Мат, но той се беше навел, за да вдигне пакета, който беше изпуснала. Тя се остави Луси да я дърпа, зарадвана от факта, че момичето се държи като най-обикновена тийнейджърка, а не като настръхнало зверче.

— Вече те записах. Пъхни си фланелката в шортите, за да не изглеждаш бременна. Хайде, побързай! О, боже, вече са започнали.

— За какво си ме записала?

— За нещо страхотно. — И тя я повлече към средата на базара. — Първата награда е телевизор. Ще си го пускаме в Мабел.

— Луси!

— Бързо!

Около леко издигната платформа вече се беше събрала тълпа, а на нея имаше оркестър и наредени хора с номера.

— Чакай малко. Няма да помръдна, ако…

— Ето я.

Луси избута Нийли към млада жена с дълга коса, вързана на конска опашка. В ръцете й имаше лист, прикрепен към пластмасова подложка, а на гърдите й беше прикрепен стикер с усмихнато човече.

— Успяхте. — Жената залепи стикер с големината на етикет и изписана цифра единайсет на фланелката на Нийли. — Вие сте последната ни участничка. На кого смятате, че приличате?

Нийли остана като втрещена.

— Какво…

— Прилича на Корнелия Кейс! — възкликна Луси. — Нима не си личи отдалеч?

Едва тогава Нийли съзря опънатия високо над платформата транспарант: „Конкурс за двойници на известни личности!“.

10.

Нийли почувства сякаш кръвта й изстива.

— Луси, аз няма да участвам!

— Вече е късно. Платила съм десет долара. Искам, така че гледай да спечелиш!

— Имаме още една участничка — обяви конферансието. — Елате тук, номер единайсет! Вашето име е… — И той погледна в списъка, който жената с пластмасовата подложка му беше подала. — Бранди Бът!

— Измислих го, за да не може бившият ти мъж да те открие — прошепна Луси, докато подбутваше Нийли по стълбите нагоре.

— Не се притеснявайте. Елате при мен.

Цялата насъбрала се тълпа се извърна към нея. Крайниците й изтръпнаха, а пръстите на ръцете й направо се вледениха. Помисли си дали да не избяга, но това само щеше да породи някои подозрения. Краката й така се бяха вдървили, че едва изкачи трите стъпала.

Защо беше оставила Мат да й махне подплънката? Останалите участници се бяха наредили в неравна редица. Тя зае мястото си в края й и си пожела да стане невидима, но тълпата продължаваше да я наблюдава с любопитство. Искаше й се да убие Луси.

— Бранди, кажете ни откъде сте?

Гласът й потрепери:

— Que52?

— Откъде сте? Къде живеете?

— No hablo ingles53.

Луси буквално я простреля с поглед.

Конферансието погледна безпомощно жената с пластмасовата подложка. Луси се провикна от подножието на стълбата:

— Тя е от Холивуд, Калифорния. И вече не можете да я изхвърлите, защото платих десет долара за нея.

— Няма да я изхвърлим, мило момиче — изрече конферансието с школуван глас на човек, привикнал да работи с микрофон. — На кого смятате, че приличате номер единайсет?

— Que?

— Тя прилича на Корнелия Кейс! — извика Луси. — На първата дама!

— А вие, дами и господа, какво смятате?

Тръпки побиха Нийли, щом хората реагираха с аплодисменти.

— Ето какво хубаво състезание се получи, дами и господа. Сега, за кого ще гласувате? Време е да изберем нашите финалисти.

За участие се бяха записали най-различни хора — сред участниците имаше мъже, жени, едно дете, един старец и тийнейджърка. Никой обаче не й напомняше за някоя известна личност, която тя познаваше.

Конферансието ги помоли да подравнят редицата — Нийли усети краката си като залепнали в цимент — и застана зад тях.

— Подкрепете своите фаворити с аплодисменти и не забравяйте, че това състезание е организирано от страхотния и неуморим екип на радио WGRB-FM 1490!

И той започна да посочва с ръка всеки от участниците. Шумът от аплодисментите всеки път караше сърцето на Нийли да потреперва. Жената с пластмасовата подложка измерваше силата им с малък шумомер, приседнала в самия край на платформата. Щом конферансието посочи с ръка Нийли, тя наведе глава и се постара да изглежда като човек, който говори единствено испански. Разнесоха се много по-мощни ръкопляскания.

Гласуването привърши и жената подаде бележка с резултатите на водещия. Той се загледа в тях.

— Вече са известни тримата финалисти. Ето кои са те! — И той посочи огромна жена с изрусена коса.

— Госпожица Джоан Ривърс54! — Тълпата заръкопляска. Конферансието се придвижи до мъж с огромен корем и бяла брада. — Дядо Коледа! — Разнесоха се по-силни ръкопляскания. И най-неочаквано водещият спря до Нийли. — И първата дама Корнелия Кейс!

Оглушителни ръкопляскания.

Последва пространна промоция на програмата на страхотния и неуморен екип на радиото. През цялото това време Нийли не откъсна поглед от върха на обувките си.

— И сега е време за финалния кръг. Отново с ваша помощ, дами и господа, ще изберем победителя в конкурса за най-сполучлив двойник на известна личност, организиран от WGRB!

С крайчеца на погледа си Нийли видя Мат и Бътън, които явно се радваха от развитието на събитията.

— А сега да чуем аплодисментите ви за Джоан Ривърс или госпожа Джанин Паркс!

Разнесоха се бурни аплодисменти за Джанин, чиито джапанки обаче разваляха донякъде впечатлението от приликата й с Ривърс.

— А какво ще кажете за Дядо Коледа? И Клифърд Рейс!

Аплодисментите бяха още по-бурни.

— И сега последната ни участничка за днес. Бранди Бът или първата дама Корнелия Кейс!

Нийли се опита да не мига, макар да се стресна при нечие изсвирване.

Жената с пластмасовата подложка провери показанието на шумомера, след което привика конферансието да се приближи до нея и зашепна в ухото му. Той се върна в центъра на подиума.

— Дами и господа, имаме победител! — Последва драматична пауза за повишаване градуса на напрежението. — Шампионът на конкурса за най-сполучлив двойник на известна личност, организиран от страхотния и неуморен екип на WGRB… и собственик на новичък деветнайсетинчов телевизор „Зенит“ е… господин Клифърд Рейс!

За най-голямо учудване на Нийли водещият сграбчи ръката на дебелака до нея и започна да я разтърсва.

Беше изгубила! Обгърна смаяно с поглед тълпата. Мат й отправи усмивка от типа можеше да се предположи, а Бътън запляска с ръчички, имитирайки хората наоколо.

Един фотограф се подготвяше да ги снима — за Нийли усещането беше като че я поляха със студен душ. Сведе ниско глава и лекичко започна да се придвижва към ръба на подиума.

— Само за минутка, Бранди. Вие сте първа след Дядо Коледа и за вас също има награда.

Тя се престори, че не е разбрала какво й казват, и побягна от сцената. Хората й направиха път, когато тя се запромъква към Мат.

— Няма ли да си вземеш наградата? — попита я той, щом като го наближи.

— Искам просто да се махна оттук — прошепна тя гневно.

Веждите му се извиха подигравателно.

— Ей, пък аз си мислех, че можеш да говориш само на испански.

— Сега нямам нужда от комплименти. Ще се видим при колата. На теб се пада честта да намериш Луси — аз не искам да я виждам никога вече! А сега ми дай Бътън — аз ще се погрижа за нея.

Ако фотографът отново поискаше да я снима, щеше да се прикрие зад бебето.

— С удоволствие.

Още щом бебето премина от неговите ръце в нейните, то изкриви личице в ням протест. Нийли вече беше привлякла достатъчно вниманието към себе си, затова бебешкият рев беше последното нещо, от което сега имаше нужда.

— Не плачи, сладурче. Моля те, не плачи.

Бътън още повече нацупи устнички.