— Не се притеснявай толкова, скъпа. Остави на мъжа да се погрижи.

Клепачите й примигнаха няколко пъти и погъделичкаха кожата му — той знаеше, че я е накарал поне да се замисли. Тялото й се отпусна. Тя обгърна с ръце лицето му и му залепи една целувка по средата. Просто напосоки. Той се усмихна.

Тя рязко се дръпна назад и го погледна.

— Ти се смееш!

Стомахът му се сви. Наистина беше голям идиот, дори и когато се опитваше да не бъде.

— Точно така. Целувките ти ме правят най-щастливия човек в света и ми се иска да празнувам.

Не изглеждаше много уверена в думите му, дори го гледаше с известно подозрение.

— Хайде, започвай да ме критикуваш — промърмори тя. — Зная, че ти се иска да го направиш.

— Това, което искам, е да продължим да се целуваме.

Хайде, не обърквай повече нещата. Беше дал най-доброто от себе си в името на чувствеността, сега просто трябваше да я притисне към себе си и така и направи. Някои идиоти печелеха просто като се държаха като идиоти.

Този път нямаше да й даде шанс да пусне в ход машинката си за мислене. Вместо това щеше да овладее територията и да я остави да поддържа темпото.

Целувката им беше така дълбока и толкова прелъстителна, че изобщо не й остана време да се замисли накъде се движеше езикът й, защото неговият успяваше да бъде навсякъде. Мат никога не беше успявал да разбере мъжете, които искаха единствено да стигнат до главното събитие. На него му харесваше да се целува. А да целува тази невинна жена, тази жена от класа, беше особено сладостно.

Пръстите й поеха под ризата му към раменете, а неговите ръце се вмъкнаха под фланелката й, за да сторят онова, за което си беше мечтал през целия ден.

Кожата й беше мека, също като устните й. Придвижи ръка настрани и разбра, че не носи сутиен. Улови едната й гърда в шепа.

Тя потрепери.

Погали зърното й с възглавничката на палеца си. Тя издаде лек, гърлен звук. Той изгуби контрол над себе си. Стига вече прелъстяване на бавни обороти. Нямаше да чака нощта.

Трябваше да я има сега.

— Га?

Той улови в шепата на свободната си ръка част от заоблените форми на задника й. Гърлените звуци, които издаваше, го подлудяваха.

— Та?

През целия ден си беше представял гърдите й и сега искаше да ги види. Вдигна нагоре фланелката й.

— Та!

Нел замръзна на място. Мънички ноктенца се забиха в крака й. Той свали ръката от фланелката й.

Тя се отстрани от него. Устните й бяха влажни и подути от целувките, бузите й бяха поруменели, а в изражението на лицето й се четеше ужас.

Двамата погледнаха надолу към своята малка придружителка, която ги гледаше с такова разочарование, равносилно само на разочарованието на органист в църквата, прекъснат посред изпълнение. На Мат му се прииска да си удари главата в стената.

— Нъ!

Нел постави ръка на гърдата, която Мат беше докосвал.

— О, господи! Тя знае какво се готвехме да направим.

— По дяволите — изруга той. — Сега ще трябва да я убием.

И той се втренчи в бебето.

Нел се наведе и я вдигна на ръце.

— О, сладурче, така съжалявам… Не биваше да виждаш какво става. — Изви очи към него. — Подобно нещо би могло да й нанесе непоправима травма.

— Искрено се съмнявам.

Точно той сега се чувстваше далеч по-травмиран от бебето.

Нел отново насочи поглед към Бътън — съжалението й беше напълно искрено.

— Не биваше да виждаш какво правим, Бътън. Трябва да ти кажа, че в това нямаше нищо лошо. Е, почти нищо… Искам да кажа, ние сме възрастни, а не тийнейджъри. И когато една зряла жена срещне привлекателен мъж…

— А? Значи мислиш, че съм привлекателен?

Кога щеше да се научи да си държи голямата уста затворена? Тя притисна Бътън към гърдите си и го изгледа критично.

— Зная какво си мислиш — че е глупаво да обяснявам подобни неща на едно толкова малко дете, но никой не би могъл да знае какво и доколко разбират бебетата.

— Е, аз не смятам, че тя ще е в състояние да разбере какво точно е станало поне още няколко години.

Помисли си дали да не си вземе душ и да се преоблече.

Нийли насочи вниманието си отново към бебето.

— Мат и аз сме напълно отговорни големи хора, Бътън, и знаем… — Спря точно когато Мат вече беше решил да се заеме само със себе си и започна да души около устата на бебето. — Мирише ми на… — Измъкна остатъци от храната, с която се беше налапала Бътън, и ги огледа. — Тя яде гризини! О, господи! Събрала ги е от пода. Няма ли някакво слабително в аптечката?

Той изви очи в недоумение.

— Нима ще дадеш слабително на бебето? Ела при мен, Демонче, преди тази дама да ти е изпразнила корема.

Той взе Бътън, макар да беше ясно, че точно сега не преливаше от милосърдие към нея.

— Но…

— Погледни я, Нел. Нищо й няма, откакто сме тръгнали, и малко храна от пода няма с нищо да й навреди. Когато моята сестра Ан Елизабет беше бебе, поглъщаше парчета дъвка, които някой преди това вече беше дъвкал. Не беше толкова лошо, когато го правеше вкъщи, но също така не пропускаше да прочисти от дъвки и тротоара навън.

Нел пребледня.

— Сега да идем да спасим Уейнови, преди Луси да ги е довършила. И, Нел… — Изчака, докато тя изцяло се извърне към него и го погледне в очите, и й отправи най-бавната си и опасна усмивка. — Щом като децата заспят, продължаваме оттам, където спряхме.

11.

На Луси й хареса семейство Уейн. Бяха скучни и Бъртис вече й беше прочела една лекция за хубавото й лице и силния грим, но иначе бяха чудесни. През цялото време, докато й опяваше за грима, Бъртис я беше черпила с домашни сладки и я беше потупвала по рамото. На Луси точно тези докосвания й бяха харесали, след като в последно време се беше докосвала единствено до Бътън и до никого другиго. Дори Санди рядко я беше докосвала, освен когато беше пияна и имаше нужда някой да я заведе в банята.

Луси хареса и Чарли, макар да мислеше, че само глупак може да носи чорапи със сандали. Беше я нарекъл скаут, когато му помогна да съберат двете маси заедно. „Дай още малко надясно, скаут.“

Само да можеше да остави Бътън при Уейнови, но те бяха твърде възрастни, така че се налагаше да остане при Джорик и Нел.

Нареждаше приборите, когато вдигна глава и ги видя да се приближават с Бътън. Изглеждаха някак странно и щом се приближиха, тя ги поразгледа по-внимателно. Нел имаше червенина на врата си, а устните й бяха подпухнали. Като видя, че и устните на Джорик бяха същите, й се прииска да подскочи от радост.

Нийли тихичко простена, като забеляза многозначителния поглед на Луси. Тази тийнейджърка беше прекалено схватлива, което за нея самата никак не беше лошо. Нийли изцяло насочи усилията си да си придаде приятно изражение на лицето, докато се опитваше в същото време да размисли над това, което току-що й се беше случило. И над нещо още по-важно — какво щеше да прави от тук нататък?

Първата дама на Америка щеше да разлисти бележника си и да набележи план, но Нел Кели изобщо не беше такъв организиран човек. Мат възнамеряваше да продължи оттам, където бяха спрели, а това беше и нейното желание — притесняваше я единствено, че нещата се бяха развили толкова бързо. Наистина ли толкова бързо?

Реши, че е по-добре да започне да се безпокои дали у Бътън няма да се проявят признаци на алергия заради това, че беше яла гризини от пода, вместо да занимава съзнанието си с високия сивоок мъж до себе си, който така внезапно беше преобразил емоционалния й живот.

— Я, вижте кой е тук! Нел, ела седни с бебето тук, а ти, Мат, можеш да изнесеш отвътре хладилната камера. Всеки път, когато Чарли вдигне нещо по-тежичко, и хернията му се обажда.

— При вдигане тежестта винаги трябва да пада върху коленете — обади се Чарли. — Хернията не е шега работа.

Нийли се усмихна. Никой досега не беше говорил за херния в нейно присъствие.

— Изглеждаш ми позната, Нел. Нали изглежда някак позната, Чарли? Ходила ли си някога във Форт Уейн?

— Тя прилича на Корнелия Кейс, макар не всички да мислят така. — Луси хвърли язвителен поглед към Мат точно преди той да изчезне в караваната на Уейнови, за да изнесе хладилната камера. — И сега си имам дрелка, която въобще не ми трябва.

— Господи, наистина! Погледни я, Чарли. Наистина прилича на госпожа Кейс. Направо бихте могли да сте сестри.

Нийли категорично не искаше разговорът да продължава в тази насока.

— Много се извинявам, но не успях да донеса нищо за вечеря. Не сме особено практични.

— Няма нищо. Не се притеснявайте, храна има достатъчно.

Докато вечеряха, Нийли се улови, че мисли за всички онези държавни вечери, която тя така старателно беше планирала, за протоколното изискване за всеки участник да бъдат осигурени двайсет и седем принадлежности за хранене. Нито една от тези вечери не можеше да се сравни с удоволствието на сегашната. През цялото време тя и Мат си разменяха погледи, с които успяваха да си кажат много неща — сякаш се познаваха от години. Луси не спираше да се смее на закачките на Чарли. Бътън ту пълзеше, ту щрапаше с краченца около тях, прехвърляйки ръчички от стол на стол, и така успя да навести всички, докато накрая не се върна отново в скута на Мат.

Нийли направо беше като хипнотизирана от Уейнови. Бъртис цял живот беше градила семейство и речта й беше изпълнена с истории за децата й, внуците й, църквата и съседите. Чарли беше притежавал малка застрахователна агенция и съвсем наскоро беше предал управлението й на най-големия си син.

Уейнови не проявиха желание да споделят впечатленията си от Вашингтон, също както и Мат. Докато унищожаваха кекса с плодовия коктейл „Доул“, тя откри, че той беше от онези пристрастни по отношение на политиката хора, които бяха изгубили всякакви илюзии за родните си политици.

Докато се стъмни, тя беше научила, че Уейнови са патриоти — лоялни, но не до степен на заблуда. Бяха привърженици на идеята да дават милостиня на всеки, който им я поискаше, но много повече бяха убедени, че трябва да се дава на хората, които истински се нуждаят от нея. Искаха федералното правителство да не се меси в личния им живот, но в същото време искаха то да намира ефикасни начини против разпространението на дрогата и насилието. Безпокояха се дали здравните им осигуровки ще се окажат достатъчни и очакваха Службата за социална защита да се погрижи за тях, но не искаха децата им да понесат икономическата тежест за това. Макар Мат да не се бе съгласил с всичко, изразено от тях, и тримата се обединиха около мнението, че днешните политици са неспособни и некомпетентни, партизански преследващи единствено политическите цели на партиите, към които принадлежаха, и готови да продадат страната единствено и само за да защитят личните си интереси.

Такава гледна точка беше в състояние винаги да обезкуражи Нийли, макар вече да беше свикнала с изразяването на подобни възгледи. Самата тя познаваше политици, които напълно отговаряха на това описание, но познаваше и такива, които бяха различни. Обаче семейства като Уейнови съставляваха гръбнака на Америка. Със сигурност ли най-доброто, което едно над двестагодишно демократично управление беше успяло да създаде, беше нация от циници?

Така или иначе сега Вашингтон жънеше каквото беше посял — тя и Денис бяха водили множество разговори точно на същата тема през годините. Макар Денис да я намираше за твърде наивна за човек, който беше засукал политиката още с майчиното мляко, тя непоколебимо вярваше, че страната е готова за появата на политици от нов тип. Понякога Нийли се улавяше, че размишлява дали самата тя да не се впусне в политиката. Най-главното правило, което щеше да следва, беше да казва истината, и дори това да я превърнеше в последна сред равни, тя щеше съвсем открито да защитава каузата си пред хората.

Мат премести ножа си така, че Бътън да не може да го достигне.

— Ти много се смълча, Нел. За човек, който има мнение за всичко, сега съм изненадан, че не споделяш нищо за политиката.