— … изчезването на Корнелия Кейс продължава да държи цялата нация в напрежение…

Отпи глътка. Толкова беше погълнат от страстта си, че напълно беше изключил за случилото се с Корнелия Кейс. Трудно беше да се повярва, че досега не се беше издала къде се намира. Чак толкова много места ли имаше, където да може да се скрие най-известната жена на света?

По врата му отново полазиха тръпки.

Вратата на караваната рязко се отвори и в нея връхлетя Луси, загледана право в него.

— Не разбирам защо да не останем още един ден като Бъртис и Чарли! Всичко трябва да става както ти искаш!

— Точно така, по дяволите — изръмжа той. — А сега млъквай. Защото тръгваме.

Нел тъкмо влизаше с Бътън и не се въздържа да извие вежди, учудена от киселия му и дори враждебен тон, но той се направи, че не е забелязал реакцията й. Тя знаеше по-добре от всеки друг каква е причината за раздразнителността му.

Почувства се виновен заради начина, по който се беше озъбил на Луси, и затова изобщо не повдигна въпроса, че любимата му шапка с емблемата на любимия му отбор „Блекхоукс“ беше на главата на момичето. Количеството негови дрехи, които в крайна сметка бяха станали притежание на сестрите му, беше несметно.

След като напълниха резервоара за вода и прочистиха канализацията на тоалетната, потеглиха в западна посока към Индиана. Нел прекара повечето време, посветила вниманието си на Луси — нещо необичайно за нея, и Мат реши, че тя изпитва неудобство заради случилото се през нощта. Децата се бяха превърнали в още по-големи препъникамъни за двамата. Ако не бяха те, чувството на неудобство, завладяло Нел, щеше отдавна да е отминало.

Той завъртя копчето на радиото, заслушан в новините, настройвайки силата на звука така, че никой, освен него да не го чува. Беше му необходимо малко време, за да поразсъждава над голямата новина.

С напредването на времето сензацията беше се превърнала в още по-голяма сензация и с всеки следващ репортаж предположенията на малоумниците, събрали се край Белия дом във Вашингтон, ставаха все по-безотговорни и излизащи извън контрол.

— Макар никой да не й го желае, животът на госпожа Кейс с всяка изминала минута попада под все по-голяма заплаха…

— … невъзможно е да не предположим какво би станало, ако госпожа Кейс се окаже в неподходяща среда…

— … като не бива да се изключват нито вътрешни, нито външни врагове. Да предположим например, че някаква терористична групировка…

Когато известен психолог със собствена радиопрограма изказа предположение, че Корнелия Кейс може да е изпаднала в нервна криза заради смъртта на президента, Мат гневно изключи радиото. Идиоти. Беше много по-лесно да редят думи и да правят какви ли не предположения, вместо да се разтичат и да открият каква е истината.

Обаче кой беше той да раздава правосъдие. Нали точно той преди време беше следил няколко дни с операторски екип един травестит. И на неговата съвест лежаха подобни грехове, така че едва ли имаше право да критикува как останалите журналисти си вършат работата и превръщат случилото се в сензация.

Сутринта отлетя и след като пасажерското място отпред остана почти през цялото време празно, освен когато Луси не се опитваше да го придума да спрат, той си даде сметка, че Нел просто го избягва. Може би беше по-добре така. Иначе можеше да се почувства още по-притеснен. Но колкото повече наближаваха Индиана, толкова по-често се улавяше, че му липсва ободрителното бърборене на Нел по време на пътуване.

Формата на тези облаци ми напомня парада на животните, с който завършва всеки цирк.

Кой, смятате, спонсорира този пункт за рециклиране?

Какво красиво градче! Имат си дори фестивал на боровинките. Хайде да отидем да го видим!

Диви цветя! Нека да спрем!

А на всеки час поне по веднъж казваше: Нека да видим къде води този път!

Макар че му липсваше нейният ентусиазъм, истински се изненада, когато се чу да произнася:

— Някой да иска пикник?

— Аз! — възкликна Нел.

— И аз. — Луси опита да прикрие радостта си, но това много не й се отдаде.

Само след половин час той спря във Винсънс, Индиана, точно пред един колониал „Крогър“. Взе на ръце Бътън и влезе след Нел и Луси вътре.

— Във Винсънс е живял Уилям Хенри Харисън — съобщи Нел. — Бил е девети президент на Съединените щати и починал в кабинета си едва месец след церемонията по встъпването му в длъжност.

Мат си каза, че това е общоизвестен факт. Освен това беше написан и на специална табела на влизане в града.

Нел се отправи към отделението за хранителни продукти, продължавайки да говори за Харисън и неговия наследник Джон Тайлър. Мат я проследи с поглед и видя как опитва боровинките с такова щастливо изражение на лицето, после как се възторгва от вида на ягодите, сякаш никога не беше виждала подобна гледка. Този тип колониали му беше твърде втръснал през годините и усети да го завладява клаустрофобия. Усещането се засили, когато Демончето въздъхна и напъха главичката си под брадичката му:

— Тааа…

— Вземи я, Луси. Ще отида да си купя… някои… мъжки неща.

— Уааа!

Напуснаха Винсънс и почти веднага пресякоха границата с Илинойс. Нел си тананикаше, полюшвайки се в такт с поклащането на колата, докато правеше сандвичи край плота в кухничката. Имаше такъв щастлив вид, че Мат още веднъж мислено се поздрави за предложението си да организират пикник.

— … винаги знаехме, че Нийли ще получи най-добрите оценки на изпит…

Нийли? Беше забравил, че по този начин близките на госпожа Кейс се обръщаха към нея. Журналистите рядко го използваха. Нийли. Нел. Бяха близки по звучене.

Просто забрави! Нали беше журналист? Боравеше с факти, а не с фантазии. Винаги се беше гордял, че може да разчита на въображението си, и точно някой надарен с богато въображение би могъл да си въобрази, че първата дама на Съединените щати би могла да се реши да прекоси страната с чеви тип „Корсика“, после да се повлече с непознат мъж, помъкнал и две деца със себе си, които дори не са негови, да се хване да сменя пелените на едно бебе, да се справя с нахалството на една тийнейджърка и да практикува целувки с език.

Но по врата му пак полазиха тръпки.



Тони отново склони глава, въоръжена с лупа, над снимките, които й беше дал фотографът на малкия вестник от Западна Вирджиния. На тях никъде не личеше ясно състезателката, която се беше обявила за двойничка на Корнелия Кейс. На едната се виждаше рамото й, на другата — върхът на главата й, на третата беше снимана в гръб. И това беше.

Тя ги подаде на Джейсън.

— Да забелязваш нещо странно?

Докато Джейсън проучваше снимките, тя не спря да мери с крачки и без това малкия офис, принадлежащ на фотографа на вестника. От разговорите с Лари Рейнълдс — мениджъра по промоциите на радио WGRB, и конферансието, водило конкурса, не бяха научили почти нищо, на което да се опрат.

Според Рейнолдс жената, представила се под името Бранди Бът, била говорила само на испански и по всичко изглеждало, че участвала в конкурса по настояване на момиче в тийнейджърска възраст, което я придружавало. След края бързо напуснала сцената и Рейнолдс я видял да напуска базара заедно с приятен на вид тъмнокос мъж, бебе с розова шапка и тийнейджърката.

Джейсън остави лупата.

— Изглежда сякаш не е искала да я снимат.

— Не можем да бъдем сигурни, но не е изключено и така да е било.

Той поклати глава.

— Всъщност не знам. Съпруг, бебе, тийнейджърка. Не се връзва с Аврора.

— Съгласна съм. Но… това е малък град. Всеки познава всеки. А нея — никой.

— Сигурно просто е минавала оттам. Момичето казало, че е от Холивуд.

— Едва ли някой в Холивуд дори знае къде е Западна Вирджиния. И защо сякаш не е искала да я снимат и бързо-бързо е изчезнала от сцената. Още по интересно е защо тийнейджърката е дала фалшив адрес, когато е прибрала наградата?

— Защото или Бранди Бът, или някой от семейството й не иска да бъде открит.

Тя отново взе в ръка снимките.

— И все пак е спечелила само второ място. Да не го забравяме.

— Аха. Няма начин да го забравим. — Той извади фунийка ментови бонбони от джоба си и изсипа една в устата си. — Значи си отиваме с нищо?

— Нищо и половина. И продължаваме нататък.



Нийли се отказа от две подходящи места за пикник, преди да открие най-подходящото според нея. Беше в малък парк в самия край на едно от малките фермерски градчета, разположени на запад от Винсънс, на срещуположния бряг на река Уобаш. Избра го заради изкуственото езерце с плаващи патета, детските люлки и поляната, където можеха да играят на фризби.

— Ние нямаме фризби — отбеляза Луси, когато Нийли го спомена.

— Вече имаме. — И Нийли извади едно фризби от торбата, с която беше излязла от колониала, и го подхвърли лекичко в краката на Луси. В същото време видя как Мат се намръщи, знаеше и защо — защото той смяташе, че не бива да си губят така времето. — Луси и аз ще похвърляме фризби — обяви твърдо тя. — Ако не ти харесва, тръгвай за Айова без нас.

Айова. Мат се втренчи в нея и изведнъж тази дума като че увисна помежду им като съблазнителна сексиграчка. Тя си спомни, че беше купила пакетче с презервативи от аптечния щанд, тъй като не й се побираше в представата как би могла да попита Мат дали има подобен запас. Поредното ново нещо в живота й.

— О, боже… — простена Луси. — Сега трябва да хвърлям и фризби.

— Вземи това — каза Нийли и й подаде торбата с храна.

— Толкова си груба.

— Знам. Харесва ми.

Мат се усмихна, после, докато изваждаше безалкохолните напитки от хладилника, си удари лакътя в гардероба. Караваната беше твърде тясна за голям човек като него, но досега нито веднъж не беше възроптал против това. Нийли си помисли до каква степен е свикнал, че повечето неща в този свят се оказваха твърде малки за него.

Тази мисъл я накара да преглътне на сухо, а после припряно да вземе Бътън на ръце и да излезе навън — да отдалечи съзнанието си от мисълта за секс и да се концентрира върху пикника и храната, която беше приготвила. Дали на всички щяха да им харесат сандвичи с пуешко месо? Беше добавила и швейцарски кашкавал, макар че Луси сигурно би предпочела американски. Салатата с тортелини може и да им се стореше екзотична, а салатата само от нарязани моркови — твърде гола. Малките шоколадови кексчета, разкрасени като муцунки на мечета панда, изглеждаха толкова красиви на витрината на магазина, но сега и Мат, и Луси ги загледаха особено, щом ги извади от торбата. Е, надяваше се, че поне Бътън щеше да хареса изненадите, които й беше подготвила.

Иронията, че се беше притеснила как да организира един най-обикновен пикник на фона на цялата сложна подготовка и дълго планиране на всички онези мероприятия, организирани по линия на Белия дом, не й убегна. А това тук беше съвсем лично мероприятие.

— Къде да сложим всичко това? — попита я Мат, щом като се показаха на обедното слънце, огряло неголемия парк.

Тя показа масата за пикник, разположена на сянка близо до детската площадка, после се усмихна при мисълта, че й предстоеше да сложи на масата обикновени пластмасови чинии, а не китайския сервиз с изрисуваните диви цветя на някогашната първа дама госпожа Бърд Джонсън. Луси се загледа в далечния ъгъл на паркинга, където три момчета на нейната възраст се пързаляха насам-натам върху скейтбордовете си.

— Иди да погледаш, докато приготвя храната.

— Защо трябва да гледам някакви идиоти?

— Защото, ако имаш късмет, поне един от тях ще си счупи крака и ще можеш да се посмееш.

Луси се усмихна.

— Ама и ти си била голяма идиотка, Нел.

— Знам.

Нел се поддаде на импулса си и я прегърна. Тялото на Луси като че се стегна за отпор и Нийли моментално се отдръпна. Луси я погали по рамото и се оттегли настрани, не в посока към момчетата, но не и много далеч от тях.