Запуснат път ги отведе до още по-запусната фермерска къща. Паркира уинибагото в алеята между къщата и все още останалия скелет на плевника.

— Надявам се, че поне някой сериен убиец живее тук.

Зад игривия тон на Луси се криеше страх, но Мат не възнамеряваше да я чукне по носа, само лекичко.

— Да не те е страх, шампионке.

— Не ме е страх! Нел ми изглежда малко нервна.

Нел всъщност изглеждаше очарована. Всяко ново приключение беше в състояние да я очарова.

— Смятате ли, че някой ще има нещо против, ако останем да преспим тук?

Мат отвори вратата на караваната и се огледа наоколо — от буренясалия път до изоставената къща.

— По всичко изглежда, че никой не живее тук. Няма място за страх и притеснения.

Той се зае да приготвя Бътън за сън, докато Нел кипваше вода за спагетите, които беше купила за извънредни случаи като този, както и бутилка с подходящ сос. Луси извади остатъците от пикника и ги подреди в чинии, без никой да я беше молил за това. Нел, която явно не би могла да се наслаждава на храна, ако не е полазена от мравки, обяви, че ще ядат навън, и те вечеряха седнали на земята върху постлано старо одеяло, заобиколени от ябълкови дървета.

После Нел обяви, че иска да поразгледа наоколо. И тъй като в една стара и запусната ферма можеха да се очакват какви ли не неприятни изненади, Мат реши да не я оставя сама, а сложи Бътън на раменете си и увлече и Луси в разходката. От време на време бебешка слюнка смазваше косата му, но това не му попречи ведно с цялото си женско войнство да се щура наоколо. Близо до старата фермерска къща съзря нещо розово. Когато се наведе да разбере какво е, видя, че е мъничък храст диворастяща роза. Откъсна една от пъпчиците, която тъкмо беше започнала да се разлиства, и я поднесе на Нел.

— Прекрасна роза за прекрасна дама.

Просто искаше да я подразни, но не се получи така. Прозвуча искрено и Нел го погледна, сякаш й беше подарил скъп диамант.

Обикаляха, докато се стъмни. Тогава изведнъж Луси отново влезе в ролята на сватовница.

— Дай ми Бътън, Джорик. Дори малоумник може да се сети, че й е дошло времето за сън.

Бътън обаче не пожела да се раздели с него и докато Нел остана навън да се наслади на вечерта, с роза затъкната зад ухото й, той се озова в ролята на къпещ бебето татко. Но тъй като не притежаваше търпението на Нел и Луси, реши да не я къпе в мивката, а я сложи да седне под струята на душа. Бързо и ефективно.

Луси я сложи да легне, после се отпусна на кушетката с книга в ръка и му каза да изчезва, за да може да си прочете книгата. Помисли си дали да не й каже, че от сватосването й нищо няма да излезе, но после реши, че ще е пълен глупак, ако не се възползва от възможността да остане с Нел.

Навън, на лунната светлина, разкривените стволове на ябълковите дървета се бяха превърнали в джуджета. Нел стоеше сред високата трева с глава отметната назад и загледана в звездите, които тъкмо бяха започнали една след друга да проличават на небето. Беше на милиони светлинни години далеч оттук.

Той я наближи с тихи стъпки — не му се искаше да я стресне и притесни. Светлината посребряваше косата й и меко осветяваше лицето й. Така я превръщаше в екзотична красавица, едновременно изглеждаща съвсем на място в обкръжението на ябълковите дървета, но и като някакво фантастично същество, незнайно как озовало се в градината.

Точно сега отново усети познатите тръпки по врата, придружени от внезапно присвиване под лъжичката. Тя си беше Нел. Нел Кели, бегълка от аристократичен произход с добро сърце и с вкус към живота.

Нощта беше изпълнена с такова спокойствие, че щеше да е грях да го наруши, като я въвлече в разговор, още повече че единственото, което му се искаше, беше да я люби, затова се изненада, когато се чу, че говори. А още по-изненадан беше от това, което изрече.

— Госпожа Кейс?

— Да? — извърна се тя машинално.

13.

Една безкрайна секунда Нийли стоеше срещу него с идиотска усмивка в очакване да разбере какво иска. А после, когато осъзна какво беше казала, изпита чувството, че земята се срутва под краката й.

Хиляди мисли една след друга нахлуха в главата й и видения — надеждите й… мечтите й… лъжите й…

Твърде късно, каза си тя.

— Ти… ама ти наистина… прекалено се впечатляваш от приликата ми с Корнелия Кейс, а?

Той не й отговори. Дори не помръдна.

Тя реши да отрича докрай.

— Какво ти става?

Само устните му помръднаха.

— Това… това е лудост.

Тя опита да напъха ръце в джобовете си, но изпита чувството като че изведнъж й бяха прикачили ръцете на Тенекиения човек59 и не може да ги помръдне.

— Сложи ли Бътън да легне?

— Недей. — Изрече думата меко, но много емоционално.

Тя призова на помощ въображението си, за да й подскаже какво би могла да изрече в такъв момент и да поправи нещата, но нищо не можа да измисли. И просто се извърна настрани и скръсти ръце на гърдите си, сякаш това би могло да предпази тайните й да излязат наяве.

— Вярно е. — В гласа му нямаше и сянка от съмнение.

— Не. Не разбирам за какво говориш.

— Съобщиха го по новините снощи.

— Какво?

— Че госпожа Кейс… че вие сте изчезнала от Белия дом.

Тя не си беше купила вестник сутринта — дори не беше погледнала към щанда с вестниците в колониала. Не искаше нищо да знае. Сега си припомни как беше намалявал звука на радиото и търсел станция след станция, докато беше шофирал.

Мантията на първа дама започна да се спуска върху раменете на Нел. Нийли обаче не искаше Нел да изчезне като с магическа пръчица. Нел беше новата личност, родена у нея самата, личността, която тя би могла да стане, ако не беше позволила да се превърне в инструмент на бащината си амбиция. Нел притежаваше силата на Корнелия Кейс, но не и нейното чувство за несигурност.

— Сигурно си давате сметка, че всички ви търсят.

Тя усети веднага промяната в тона му — беше станал официален. Такава непоносима официалност придобиваше тонът на всички, когато се обръщаха към първата дама. Той никога не се беше обръщал с подобен тон към Нел и това означаваше само едно — че Мат беше изгубен за нея. Преди още да бяха имали шанс да разберат дали биха могли да се открият един за друг.

Скрити доскоро в подсъзнанието й фантазии, за които тя не си беше давала сметка, че съществуват, напуснаха убежището си. Мечти за Нел и Мат, пътуващи в едно потрошено уинибаго заедно с две деца. Ловящи риба в Големите езера, посещаващи увеселителния парк „Дисни уърлд“, наблюдаващи залязването на слънцето зад Роки Маунтинс, любещи се насред пустинята в Аризона. Едно безкрайно пътуване.

— Надига се вятър — изрече тя с глас, който сякаш принадлежеше на старица.

— Мисля, че трябва да се обадиш на някого.

— Дано Луси не е престояла цяла вечност под душа и е останала поне малко топла вода.

— Трябва да поговорим как най-добре да се справим със ситуацията.

— Добре че използвахме хартиени чинии, няма да хабим вода и за миене на съдове.

— Нел… госпожа Кейс, трябва да обсъдим положението.

Тя се извърна към него.

— Не! Няма нужда да обсъждаме нищо. Отивам да видя Бътън.

Той застана пред нея, препречвайки й пътя, без обаче да я докосва. На лунната светлина чертите на лицето му й изглеждаха като издялани от камък.

— Съжалявам, но ми се налага да настоя.

Тя се вгледа в устата, която беше целувала предната нощ. Сега изглеждаше непреклонна и отблъскваща. Бяха решили, като стигнат в Айова, да се любят, но сега това вече нямаше да се случи. Дори самоуверени мъже като Мат Джорик щяха да се откажат да правят любов с една икона.

Тя опита да надмогне ужасното чувство на загуба.

— Да настоиш? За какво?

— Искам да знам какво става. И какво би искала ти.

Пак тази непоносима официалност!

— Много просто. Искам да забравиш за всичко това.

И тя мина покрай него, а той дори не се опита да я спре. Не би изпитал угризения да се отнесе грубо с Нел, но никога не би пипнал и с пръст една първа дама.



Мат остана загледан в гърба на Нел, докато тя не изчезна във вътрешността на караваната. Нищо в досегашния му житейски опит не го беше подготвило за подобно изживяване. Тя не беше потвърдила, че е госпожа Кейс, и за миг той дори започна да се самоубеждава, че всичко това не е вярно. Нямаше начин обаче да се прескочи истината. Независимо от розата, затъкната зад ухото, жената, която той познаваше като Нел Кели, беше Корнелия Кейс, вдовицата на президента на Съединените щати и първа дама на Америка.

Имаше чувството, че му бяха забили ляв прав право в корема, когато се затътри без посока към грохналата фермерска къща и се строполи на стъпалата пред входната врата. Сега трябваше да си даде сметка какво точно се беше случило. В течение на три дни бяха пътували заедно. Бяха се смели, спорили, бяха се грижили за децата на Санди. Бяха станали приятели. За малко да станат и любовници.

Той си припомни целувките, от които му кипваше кръвта, ласките. Усети по кожата си да плъзва горещина както от възбуда, така и от внезапно изпитан срам. Нещата, които беше направил… предложенията, които беше изказал… На първата дама.

Изведнъж се изпълни с гняв към нея. Тя от самото начало го беше лъгала. Беше си играла с него — като една Мария-Антоанета60, която прелъстява някой селянин, забавлява се известно време и след това го захвърля. А той беше налапал въдицата. И тя сигурно се беше скъсала от смях. Изруга и понечи да стане, но се почувства сякаш го бяха повалили с удар. Отново седна на стъпалата. И с мъка си пое въздух.

Животът му беше сервирал най-голямата си сензация. Неговата журналистическа находка. Историята с главна буква.

Първата дама беше избягала и той беше единственият репортер, който знаеше къде се намира.

Замаян от това, което току-що беше осъзнал, той все пак успя да си даде сметка, че животът му беше дал и шанс да си възвърне репутацията на изключителен професионалист.

Скочи и закрачи, опитвайки се да осмисли новата ситуация, в която се беше озовал, но гневът беше твърде силен, за да му позволи да се отдаде на трезви мисли. Тя беше сложила край на доверието — на неговото доверие — и той никога нямаше да й го прости.

Историята, напомни си. Мисли за историята, която да разкажеш. Нямаше да й разкрие, че е репортер, в това беше дяволски сигурен. Тя го беше лъгала от самото начало и той не й дължеше нищо.

Наложи си да сложи в ред обърканите си мисли. Защо беше избягала и как го беше направила? Опита се да прецени колко време беше изминало от напускането й на Белия дом и момента, в който той я беше видял за пръв път на онзи паркинг на стоянката за тежкотоварни камиони. Но сметката така и не му излезе. Защото осъзна, че мисли как бяха планирали да превърнат Айова в място, където да се любят. Отново предателство. Тя знаеше, че това никога нямаше да се случи.

Припомни си глупавата й измишльотина, че мъжът й бил гей. Беше смехотворно дори това, че й беше повярвал. Но лъжите й бяха така убедителни, начинът, по който уж се беше колебала дали да продължи да му разказва, а после беше продължавала, и така го беше накарала сам да направи идиотския извод за гей съпруга. Беше го водила за носа като истински майстор.

В главата му започна да се очертава план. Рано или късно щеше да й се наложи да му каже поне част от истината — защо го беше направила, как беше успяла да излезе, без да я усетят. Всички откачалници на тема конспирация сигурно се бяха задействали да я търсят, обаче…

Мускулите му се стегнаха и за трети път тази вечер изпита усещането като че го бяха ударили. Гей съпругът… Ами ако не беше излъгала? Ами ако беше казала истината?

За миг направо му се зави свят. Денис Кейс, младият президент на Америка с репутация като сълза, беше се превърнал в чудесна противоотрова за Клинтън с неговите постоянни сексуални забежки. Ами ако причината, поради която Кейс не беше поглеждал към други жени, беше наистина много по-различна от това, че е притежавал висок морал?