— Опитах и да ти изясня истинското положение на нещата…

— Застрашен ли се чувстваш с мен?

Той не отговори веднага, после подхвана с ръка гърдата й и погали зърното й.

— Ти живееш на ръба на опасността.

Тя извърна лице.

— Искам да си махнеш ръката от мен и да станеш от леглото.

— За нищо на света.

— Промених решението си.

— Вече е твърде късно.

Тя отново извърна глава към него.

— Смяташ да използваш сила ли?

— Точно така.

— Ооо… — Престори се, че й е доскучало. — Ами тогава давай.

Той нададе тих тържествуващ вик и погали отново зърното й.

— Цяла армия агенти от Тайните служби не би могла да те спаси сега.

За нея ставаше все по-трудно да се сдържа и да не отвръща на ласките му.

— Ах, ти, негодник…

Той реши да смени тона и да направи ласките си още по-нежни:

— Отпусни се, Нел, отпусни се, нека се любим така, както и двамата го искаме.

— Името ми е Нийли.

Имаше нужда да чуе как той изговаря името й. Имаше нужда от сигурността, че той знае кого люби.

Той си пое дълбоко дъх:

— Нийли.

— Не е лесно, нали?

Искаше в гласа й да прозвучи сприхава нотка, но не се получи.

— Ако не спреш да говориш — изрече нежно той, — ще се наложи да ти запуша устата.

— Искам да стана.

— Да не кажеш сега, че не съм те предупредил.

Устните му леко докоснаха нейните, после изцяло ги покриха — сякаш за да преустановят всякакъв опит за протест от нейна страна. А когато тялото му се притисна до нейното, целувката му вече беше изтрила и последната капка желание у нея да му противоречи. Поначало беше добър в това отношение.

Изведнъж Мат изви глава назад и се отпусна върху леглото, едва доловимо изругавайки:

— Не мога да повярвам!

Тя отвори очи. Той отново си беше спомнил коя е тя. А може и причината да беше друга.

— В целувката нямаше нищо лошо! — каза му.

Усмивката му изглеждаше принудена.

— Беше абсолютно нереална. А това, към което води, може да се окаже много комплицирано. — И той погали бузата й с палец. — Скъпа, имам цял пакет кондоми. Обаче се намират в другата стая.

Тя го погледна самодоволно.

— За щастие, аз съм по-организирана от теб. Погледни в моята чанта.

Слава на Бога, че беше я оставила тук, след като облече пижамката на Бътън.

— Светът не може да е чак толкова идеален.

Той стана от леглото и след минута се върна с пакетчето. После продължи оттам, където беше спрял.

Устните им се докоснаха жадно и тя си помисли, че никога няма да се насити да го целува. Той я завъртя и тя се озова върху него. Улови в ръце мощната му квадратна челюст, леко наклони главата му и взе нещата под свой контрол.

Целувката под нейно ръководство се получи различна — по-несръчна може би, не толкова уверена, но пък страстна… о, толкова страстна. Нийли изви глава назад и се вгледа в очите му с цвят на разтопена стомана, тези негови неумолими устни, покорени от желанието. Тя леко се изви, обви крак около глезена му, премести гърди върху неговите — чисто женско буйство!

Той изстена.

— Надявам се, че поне ти си прекарваш добре, защото… буквално ме убиваш.

— Чудесно. — Тя му се усмихна. — И ти ме убиваш.

— Нямаш представа колко се радвам да го чуя.

Той плъзна едната си ръка от вътрешната страна на бедрото й.

— Усещането да съм до теб е така прекрасно. Дни наред не бях способен да мисля за нищо друго.

Тя му се усмихна и се залови да гали ухото му.

— А това, за което аз си мислех през цялото време, е да те видя гол.

— Искаш да ме видиш гол?

— И то много. — И без да моли за разрешение, тя се претърколи на една страна и застана на колене. — Стани, за да мога да се насладя на гледката.

— Сигурна ли си, че си готова за това?

И той започна бавно да се надига.

— Дори мисля, че мога да ти помогна. — Тя свали фланелката му, после докосна пластмасовия колан на шортите му. Той наблюдаваше през полузатворените си очи как тя бавно, сантиметър след сантиметър, ги дърпа все по-надолу и после как очите й се разширяват. — Къде ти е бельото?

— В сушилнята — провлечено изрече той, после реши да я подразни. — Това проблем ли е за теб?

— Не знам. Да видим.

Тя лекичко го погали около пъпа като продължение на любовната си игра, давайки си време по този начин да привикне към новото развитие на ситуацията. Най-накрая издърпа шортите от тялото му, след като вече не вършеха работата си да прикриват каквото и да било. Гледката беше поразителна, но тя дори още не беше започнала да я изучава подробно, когато изведнъж отново се озова легнала по гръб.

— Ей! Не бях свършила да гледам.

— Друг път. Имаме цяла нощ.

— Защо е това бързане?

— Само една жена може да задава такъв въпрос. Много умна и много секси…

Той я близна по врата, после се залови с устата й, въвличайки я в нова силна и всепоглъщаща целувка. После ръцете му се заловиха с дрехите й и докато се усети, и тя се озова гола до него.

Той се изви настрани, за да обхване с поглед слабото й тяло, и тя си пожела да не беше включвала нощната лампа. Но в изражението му не долови критика, а само желание.

Устните му се разтеглиха в сладострастна усмивка, а ръката му покри гърдите й. Изпусна тих стон, щом усети пръстите й да се плъзват по гърба му. Тя се изправи на колене и остави ръцете й да се плъзгат по тялото му. Не след дълго се озоваха вкопчени един в друг, с преплетени ръце, а устните им не спираха да се поглъщат.

Той се изтръгна от нея с усилие, коленичи до нея и положи длани върху коленете й. Погледите им се срещнаха и в неговия тя прочете, че би предпочел да бърза бавно. Искаше първо да я разгледа и очакваше, че тя ще му позволи да задоволи любопитството си.

Нийли плъзна крака надолу, но не ги раздалечи. В ерата на безразборните сексуални връзки сдържаността й може и да изглеждаше старомодна, но на нея й се искаше той да го възприеме като специален подарък от нея за него. Подарък, който трябваше да бъде отворен от получателя.

Може би го разбра, защото ръцете му забавиха ход и нежно погалиха коленете й. После лекичко започнаха да ги раздалечават.

Тя се почувства като много млада и девствена булка. Това, че не беше много млада, нямаше значение, а за това, че беше почти девствена — нямаше вина.

Ръцете му се плъзнаха по вътрешната страна на бедрата й и лекичко ги повдигнаха, за да ги раздалечат, което я накара да се почувства уязвима. В основата на шията му кожата потрепваше в такт с ускорения пулс. Беше възбуден до крайност.

Завесата се залюля и топъл вятър повя от прозореца към онова горещо и влажно място, което тя се готвеше да му покаже. Очите му бавно се насладиха на гледката — тя видя как в тях с нова сила избухва страстта и се ражда желание да я завоюва.

Той се надвеси над нея и лекичко отметна с ръка светлокестенявите й къдрици. После я предизвика да нададе възглас на удоволствие, когато сложи ръка между бедрата й.

Показалецът му я докосна и тя затаи дъх. За такъв грамаден мъж беше изключително нежен. Докато я изследваше опипом, Нийли изпита чувството като че Мат маркира територията си. Сведе глава и я маркира и с устни.

Тъмната му и остра коса я докосна от вътрешната страна на бедрата. Тя усети натиска на устните му и допира на зъбите му. Остана загледана в тавана, опитвайки се да потисне чувството на екстаз, което се надигаше у нея — не й се искаше всичко това да приключи така бързо. Изминалите години на абсолютен самоконтрол не я бяха подготвили да издържи на такава сила на чувствата.

— Недей — простена тя. — Не и преди… Аз не искам… Не преди да си вътре в мен.

Той погледна нагоре към нея с очи, потъмнели от страстта — по кожата му се стичаше пот. После силното му тяло се отпусна върху нейното слабо тяло. Тя се почувства едновременно защитена и в очакване да й се случи нещо чудесно. След като допуснеше този мъж в тялото си, нищо вече нямаше да бъде същото.

Той навлезе бавно, но решително в нея и макар тялото й да беше влажно от страстта, тя не го пое лесно. Той я целуна… успокои… натисна по-силно… още по-силно…

Жилеща болка я накара да го стисне за раменете, силно да притисне буза в неговата челюст, така че наболата му брада я ожули. Когато той докрай проникна в нея, тя нададе тих стон.

Той целуна ъгълчетата на очите й, устните й, погали гърдите й. Едва тогава направи първото бавно, но рязко движение.

Тя отново изстена и се изви към него.

Той започна да ускорява едно след друго движенията. Мускулите на гърба и раменете му потреперваха под нейните длани, а дълбоко вътре в нея пулсът й бавно ускоряваше ход. Не съществуваше нищо, освен леглото, двете им тела и бурната им страст.

Проникване в нея и оттегляне. Извиване към него и приемане.

Ритъм, установен от древни времена, ги увличаше до пълна самозабрава.



От нея се излъчваха вълни на задоволство — това караше Мат да се чувства прекрасно и усмивката не слизаше от лицето му. Погали я по рамото. Кожата й беше толкова мека и нежна. Тя самата беше така нежна и сладостно неустоима.

Косата й погали брадичката му и тя изви голия си крак около неговия. Ако го придвижеше по-нагоре, щеше да установи, че отново се е възбудил — нещо, което не му се искаше тя засега да разбира. Тъй като се нуждаеше от малко време. По дяволите, и на него му беше нужно малко време. Не за почивка на тялото, а за да може съзнанието му да се пренастрои за новите усещания.

Дъхът й прогори космите на гърдите му, когато проговори:

— Беше страхотно…

Едва ли имаше представа наистина колко страхотно беше.

Не би трябвало да бъде толкова хубаво. Трябваше да е по-сдържано, като се имаше предвид коя беше тя. А като се изключи това, трябваше просто да бъде секс като всеки друг път, който в неговите очи беше добро прекарване на времето в компанията на приятна жена. Но тази точно жена съвсем не можеше да се нарече приятна. Беше високомерна и преднамерено предизвикателна, но го беше развълнувала по начин, който досега му беше непознат.

И още нещо, което някак не беше успял да допусне, че е възможно… онова, което беше се опитвал до този момент да изтласка далеч извън съзнанието си и което сега беше изскочило на преден план… макар да му се струваше невъзможно, всичко го навеждаше на мисълта, че тя не беше изживявала подобно нещо по-рано. Беше й за пръв път.

Опита се да отхвърли тази мисъл, но тя не го напускаше. Беше се държала като човек, който като че вижда Париж за пръв път. Или който за пръв път се качва на сърф. Или пък за пръв път се гмурка с акваланг. Досега не беше спала с мъж. Дори не и със съпруга си — убития президент на Съединените щати.

Това беше факт, от който той нямаше намерение никога да се възползва. Просто го прие като факт. Искаше му се обаче да получи потвърждение. Не за да го включи в статията си. А за себе си.

Тя беше започнала лекичко да гали гърдите му.

— Съзнавам колко съм слаба. Благодаря ти, че не каза нито дума за това.

Той се усмихна. Ах, тези жени и техните тела. Знаеше оплакванията им от А до Я на тази тема. От обикновената констатация. Имам дебели палци на една от сестрите му до мъчението да прекараш увита три дни в „Саран Рап“ — специален колан за отслабване, както беше сторила друга от сестрите му.

— Жените гладуват до смърт, за да се сдобият с тяло като твоето.

— Прекалено съм слаба.

Истина беше, но нейната слабост беше част от самоличността й. Изглеждаше сякаш желанието й да живее изгаряше цялото количество храна, преди още тя да се е натрупала на обичайните места по тялото й. Той положи ръка на корема й.