Внезапно Фий нададе вик, толкова необичаен, че изтръгна Меги от унеса й и накара мъжете, все още около масата за закуска, да извърнат любопитно глави.

— Велики боже! — рече Фий.

Пади скочи на крака изумен: никога не беше чувал Фий да споменава напразно името господне. Тя държеше една къдрица в ръка, вдигнала четката в другата, а лицето й беше изкривено от ужас и погнуса. Пади и момчетата се скупчиха наоколо. Меги се опита да види какво става, но я плеснаха с бодливата четка, от което в очите й бликнаха сълзи.

— Погледни! — прошепна Фий, като поднесе къдрицата към един слънчев лъч, за да я види Пади по-добре.

Косата блестеше като злато на слънцето и отначало той не забеляза нищо. После съзря някаква животинка, която лазеше по ръката на Фий. Той също взе една къдрица и между отблясъците на светлината по нея различи и други такива животинки, забързани насам-натам. Мънички бели гадинки бяха полепнали на гроздове по отделни косми и усилено образуваха нови такива купчинки. Косата на Меги гъмжеше като кошер.

— Тя има въшки! — заключи Пади.

Боб, Джек, Хю и Стю надникнаха и се отдръпнаха като баща си на безопасно разстояние. Само Франк и Фий продължиха да се взират в косата на Меги като хипнотизирани, а Меги седеше свита и се чудеше какво е сторила. Пади се отпусна тежко в уиндзорското си кресло, загледа се в огъня и запремига угрижен.

— От онова момиче на макаронаджиите — каза той най-сетне и погледна гневно Фий. — Проклети копелета, гнусни свини!

— Пади! — ахна Фий потресена.

— Прости за ругатнята, майко, но като си помисля, че тази проклета макаронаджийка е предала въшките си на Меги, ще ми се начаса да ида в Уахин и да разбия цялото им мръсно кафене! — избухна той и стовари с ожесточение юмрук върху коляното си.

— Мамо, какво има? — успя най-сетне да проговори Меги.

— Виж, мърла такава! — Майка й тикна ръката си пред очите й. — Цялата ти коса е пълна с тези неща от онова кръглооко момиче, с което си толкова близка. Сега какво да те правя?

Меги зяпна по малкото нещо, което търсеше по гладката кожа на Фий по-космато място, и се разплака.

Без да става нужда да му се казва, Франк грабна бакъра за вода, а Пади крачеше из кухнята, викаше и гневът му растеше, щом погледнеше към Меги. Най-после отиде до закачалките, заковани на стената зад задната врата, нахлупи си шапката и откачи от пирона дългия камшик.

— Отивам в Уахин, Фий, за да пратя онзи проклет макаронаджия по дяволите с гнусните му риби и картофи. После ще ида при сестра Агата и ще й кажа мнението си за нея, дето пуска в училище въшливи деца.

— Внимавай, Пади — замоли го Фий. — Ами ако не е виновно онова момиче? Дори да има въшки, може и тя като Меги да ги е хванала от някой друг.

— Глупости — прекъсна я той презрително; слезе тежко по задните стълби и след няколко минути чуха копитата на кобилата му да трополят надолу по пътя. Фий въздъхна и отчаяно погледна Франк.

— Е, дано имаме късмет да не отиде в затвора. Франк, я извикай момчетата вътре. Днес няма да се ходи на училище.

Фий внимателно прегледа косите на синовете си, един след друг, после на Франк, а него накара да провери и нейната. Оказа се, че не е засегнат никой друг освен Меги, но Фий нямаше намерение да рискува. Когато водата в големия казан за пране завря, Франк свали от стената легена за чинии и го наля до половина с гореща вода; после го допълни със студена. Отиде до навеса и донесе оттам една неотворена двадесетлитрова туба с газ, извади от килера един калъп силен сапун за пране и се зае с Боб. Главата на всеки потапяше за момент в легена, после отгоре й изсипваше няколко чаши газ и тази лепкава сплъстена маса се натриваше със сапун. Газта и сапунената луга пареха, момчетата виеха от болка и ожесточено триеха очи, чешеха почервенялата щипеща кожа по главата, като заплашваха с ужасна мъст всички макаронаджии.

Фий извади от кошничката за шев ножиците. Върна се при Меги, която от цял час и повече не смееше да мръдне от стола, и с ножица в ръка се загледа в красивите вълни коса. После взе да ги реже — щрак! щрак! — докато дългите къдрици се струпаха на лъскави купчинки по пода, и бялата кожа на Меги се показа тук-там на неравни петна по цялата й глава. Разколебана, Фий се обърна към Франк.

— Дали да не я острижа до кожа? — попита тя и стисна устни.

Франк посегна да я спре.

— Недей, мамо — възропта той. — Няма нужда. Достатъчно е да я облеем добре с газ. Моля те, не я стрижи!

Закараха Меги до масата и я държаха над легена, докато заливаха обилно главата й с газ и търкаха с разяждащия сапун остатъка от косата. Когато най-после решиха, че й стига, тя вече не можеше да вижда: толкова бе трила очите си от лютивия сапун, а по лицето и по кожата на главата й се бяха появили мехурчета. Франк събра отрязаните къдрици в хартия и ги хвърли в печката, после взе метлата и я потопи в съд с газ. Той и Фий също си измиха косите, задъхвайки се от паренето на сапуна. След това Франк взе едно ведро и изтърка пода с дезинфекционен разтвор.

Когато кухнята стана стерилна като болница, те минаха през спалните, събраха всички чаршафи и одеяла от леглата и до края на деня изваряваха, изстискваха и простираха спалното бельо на цялото семейство. Дюшеците и възглавниците бяха извадени до задната ограда и напръскани с газ, на килимите от салона извадиха душата от тупане. Всички момчета бяха впрегнати да помагат, само Меги бе изолирана в пълна немилост. Тя се промъкна зад плевнята и заплака. Сърцето я болеше от търкането, изгарянията и мехурите и така се срамуваше, че не смееше дори да погледне Франк, когато той дойде да я потърси и напразно я убеждаваше да се прибере.

Накрая я издърпа в къщи насила, а тя риташе и се бореше, докато се сви в един ъгъл и там дочака Пади да се върне от Уахин късно следобед. Той видя остриганата коса на Меги и заплака, като се поклащаше в уиндзорското кресло, захлупил лицето си с ръце, а другите пристъпваха наоколо от крак на крак и им се щеше да са навсякъде другаде в този момент, но не и тук. Фий свари чай и сипа една чаша на Пади, който почваше да се съвзема.

— Какво стана в Уахин? — попита тя. — Ужасно се забави.

— Най-напред натрих с камшика онзи проклет макаронаджия в обора. После забелязах, че Маклиъд, застанал пред магазина си, гледа, и му разказах какво се е случило. Маклиъд събра неколцина от мъжете в кръчмата и набутахме всичките италианци в обора заедно с жените, после плиснахме вътре няколко галона дезинфекционен разтвор. Тогава отидох в училището при сестра Агата и ако ме питат, тя е за връзване, дето не е забелязала нищо. Издърпа онова момиче от чина да му погледне косата и, разбира се, цялата беше въшлясала. Прати я в къщи и й каза да не се връща, докато не се изчисти. Оставих я заедно със сестра Диклън и сестра Катрин да преглеждат главите на всички ученици, защото много от тях се оказаха с въшки. Трите монахини се чешеха като луди, когато смятаха, че никой не ги гледа. — Той се засмя широко, като си спомни, но щом видя главата на Меги, пак помръкна. — А що се отнася до теб, госпожице — заговори й той строго, — повече никакви макаронаджии и въобще никой друг освен братята ти. Ако те не ти харесват, толкова по-зле. А ти, Боб, да знаеш, че отсега нататък Меги няма да има нищо общо с когото и да било в училище освен с теб и момчетата. Ясно ли е?

— Да, татко — кимна Боб.

На другата сутрин Меги с ужас разбра, че трябва да върви на училище както обикновено.

— Не, не! Не мога да ида! — простена тя, вкопчила ръка в главата си. — Мамо, мамо, не мога да ида така на училище при сестра Агата.

— Можеш, можеш — отвърна майка й, без да обръща внимание на умолителния поглед на Франк. — Ще те науча аз тебе!

И Меги тръгна, като влачеше крака, а главата й бе увита в голяма кафява кърпа. Сестра Агата не й обърна никакво внимание, но през междучасието другите момичета я хванаха и дръпнаха забрадката й да видят на какво прилича. Лицето й не беше толкова обезобразено, но главата й представляваше ужасна гледка, цялата в рани и мехури. Щом видя какво става, Боб пристигна и дръпна сестра си в един отдалечен ъгъл на „ямата за крикет“.

— Не се занимавай с тях, Меги — каза той грубо, завърза неумело кърпата около главата й и я потупа по скованите рамене. — Злобни животинчета. Защо не се сетих да скрия няколко от онези гадинки — сигурно щяха да изтраят. И щом всички забравят случая, да ги пръсна отново по няколко глави.

Другите трима Клийри също се скупчиха около тях и останаха да пазят Меги, докато избие звънецът.

Тереза Анунцио дойде за малко на обяд — с остригана глава. Опита се да се нахвърли върху Меги, но момчетата веднага я отблъснаха. Докато отстъпваше, тя размаха във въздуха дясната си ръка със свит юмрук и удари с него лявата по бицепса — смайващ, загадъчен жест, който никой не разбра, но който момчетата жадно поеха и запомниха за бъдеща употреба.

— Мразя те — запищя Тереза. — Татко ми трябва да се махне оттук заради това, което направи баща ти. — Извърна се и побягна от двора с рев.

Меги стоеше с вдигната глава и правеше усилия да не заплаче. Извличаше поука. Няма значение какво мислят другите, няма, няма. Останалите момичета я отбягваха отчасти защото се страхуваха от Боб и Джек, отчасти защото родителите им, подочули за случая, им бяха наредили да стоят настрана: приятелството с Клийри обикновено навличаше неприятности. Така че Меги прекара последните няколко учебни дни напълно отлъчена. Дори сестра Агата съблюдаваше новата политика и си изливаше яда само върху Стюърт.

Както ставаше при рождените дни на всички малки деца, ако се случеха в учебен ден, така и празникът на Меги бе отложен за събота, когато тя получи мечтания порцеланов сервиз за чай с китайски мотиви. Той беше подреден върху изящна чуждоземска маса със столове, изработени в несъществуващото свободно време на Франк, а на едно от двете малки столчета беше настанена Агнес с нова синя рокля, ушита в несъществуващото свободно време на Фий. Меги се загледа жално във веселите синьо-бели мотиви, опасващи всеки един от малките предмети, в причудливи дървета с пухкави цветчета, в плетениците на мънички пагоди, в странно стихналата двойка птички и във фигурките на другите птици, полетели над извитото мостче. Те бяха загубили цялото си очарование. Тя се досещаше защо семейството се разоряваше да й купува онова, което смятаха, че най-силно желае. Затова тя покорно приготви чай за Агнес в малкия ъгловат чайник, изпълнявайки ритуала като в захлас. След това упорито продължи да си играе със сервиза години наред, без да счупи, нито да нащърби дори едно съдче. На никого не можеше да мине през ум, че тя ненавиждаше и сервиза, и синята масичка със столовете, и синята рокля на Агнес.



Два дни преди Коледа на 1917 г. Пади донесе седмичния си вестник и нов куп книги от библиотеката. Този път обаче той се залови най-напред с вестника. Редакцията беше заимствала нова идея от големите американски списания, каквито много рядко стигаха до Нова Зеландия: всички вътрешни страници бяха с материали за войната. Имаше мъгляви снимки от щурма на Австралийския и Новозеландския армейски корпус срещу непристъпните скали на Галиполския полуостров; дълги статии, възхваляващи смелостта на войниците от Южното полукълбо; биографии на всички австралийци и новозеландци, удостоени с Викторианския кръст — от основаването му досега, и прекрасен офорт върху цяла страница, изобразяващ австралиец от леката кавалерия на кон, с извадена сабя и дълги меки пера, втъкнати в подвитата периферия на шапката му.

При първата възможност Франк грабна вестника и жадно зачете статиите, като се опиваше от приповдигнатия им шовинистичен тон, а очите му блестяха странно.

— Татко, искам да отида! — каза той и почтително остави вестника на масата.

Фий се извърна рязко и разля яхнията по цялата печка, а Пади замръзна в уиндзорското кресло, забравил книгата си.

— Твърде млад си, Франк — отвърна той.

— Не съм! На седемнадесет години съм, татко. Вече съм мъж. Защо да стоя тук тихо и кротко, докато швабите и турците колят като добитък нашите хора? Крайно време е и един Клийри да направи нещо.

— Не отговаряш на възрастовите изисквания, Франк — няма да те вземат.

— Ще ме вземат, ако ти не си против — възрази веднага Франк, впил тъмните си очи в лицето на Пади.

— Но аз съм против. Сега работиш само ти и парите, които печелиш, са ни нужни, знаеш много добре.

— В армията също ще ми плащат.

— Ха, войнишка заплата — изсмя се Пади. — Има повече сметка да си ковач в Уахин отколкото войник в Европа.

— Но като отида там, може би ще ми се удаде да стана нещо повече от ковач. Това е единственият начин да изляза оттук, татко.

— Глупости! Бога ми, момче, не знаеш какво говориш. Войната е ужасно нещо. Аз съм роден в страна, която е воювала хиляда години, и знам по-добре от теб. Не си ли чувал какво разправят онези, които са участвали в Бурската война? Като ходиш толкова често в Уахин, вслушай се следващия път. Във всеки случай прави ми впечатление, че проклетите англичани използват австралийските и новозеландските войници като пушечно месо за оръдията на врага там, където не искат да хабят своите хора. Видя ли как онзи самохвалко Чърчил изпрати нашите в такава безсмислена битка като тази при Галиполи! Десет хиляди убити от общо петдесет хиляди. Двойно повече от средновековното наказание, когато са убивали по един на всеки десет души. Защо ти е да се биеш за майка Англия? Какво е направила тя за теб, освен че обезкърви колониите си? Ако отидеш в Англия, ще те гледат с пренебрежение, защото си от колониите. Не е застрашена нито Нова Зеландия, нито Австралия. Едно поражение може да бъде дори от полза за майка Англия. Крайно време е някой да й го върне за онова, което направи с Ирландия. И една сълза няма да пролея, ако кайзерът мине с войските си по Странд4.