Сюзън Филипс - Рай в Тексас

— Бодигард! Не се нуждая от никакъв проклет бодигард!

Сребърните върхове на пурпурните ботуши от гущерова кожа на Боби Том Дентън проблеснаха на светлината, когато бившият футболист прекоси килима и сложи длани върху бюрото на адвоката си.

Джак Ейкън го изгледа предпазливо.

— От студиото „Уиндмил“ смятат, че се нуждаеш.

— Не ми пука какво мислят те. Всички знаят, че в Южна Калифорния и трън да завъртиш, няма да закачиш нито един, който да притежава капчица здрав разум — заяви Боби Том категорично. — Е, може би някои от фермерите правят изключение, но те са единствените. — Намести високата си и стройна снага в коженото кресло, качи обутите си в ботуши крака върху бюрото и кръстоса глезени.

Джак Ейкън огледа мъжа, който бе най-важният му клиент. Днес Боби Том беше облечен направо консервативно в бели ленени панталони, бледолилава копринена риза, пурпурни ботуши от гущерова кожа и светлосива шапка „Стетсън“. Бившият уайд рисийвър1 не се разделяше със стетсъна си. Някои от гаджетата му се кълняха, че не я свалял дори в леглото, но Джак не вярваше особено на тези твърдения. Без съмнение Боби Том се гордееше, че е тексасец, макар че заради професионалната си футболна кариера бе принуден да прекара по-голяма част от последните десет години в Чикаго.

С външния си вид на сякаш слязъл от лъскава корица на списание, с усмивка, която тутакси пленяваше всяко женско сърце, и с впечатляващия чифт диамантени пръстени на Суперкупата, Боби Том очевидно бе най-чаровното и бляскаво момче в професионалния американски футбол. От самото начало на кариерата му телевизионната публика се влюби в провинциалния му момчешки чар, но онези, които играеха срещу него, не можеха да бъдат заблудени от излъчването му на „добро“ момче. Те знаеха, че Боби Том е умен, неудържим и корав противник. Той беше не само най-колоритният уайд рисийвър в Националната футболна лига, но и най-добрият, когато раната в коляното му, получена преди пет месеца по време на последните мачове за Суперкупата, го извади от строя и го принуди да се оттегли на трийсет и три години. Така че сега бе повече от естествено онези от Холивуд да се надпреварват да го направят новия герой в някой от своите екшън филми.

— Боби Том, хората от „Уиндмил“ имат право да се тревожат. Те ти плащат няколко милиона долара, за да снимаш първия си филм с тях.

— Аз съм футболен играч, а не проклета филмова звезда!

— От миналия януари ти си бивш футболен играч — изтъкна Джак. — Освен това, решението да сложиш подписа си под договора беше твое.

Боби Том смъкна шапката си, прокара ръка през гъстата си руса коса и я нахлупи отново.

— Бях пиян и търсех нова посока в живота си. Ти би трябвало да ме предпазваш от това да вземам важни решения, когато не съм трезвен.

— Двамата с теб сме приятели от доста време и досега не съм те виждал пиян, така че това извинение не минава. Освен това, ти си един от най-умните бизнесмени, които познавам, а и със сигурност не се нуждаеш от пари. Ако не си искал да подпишеш онзи договор с „Уиндмил“, нямаше да го направиш.

— Ами, промених си мнението.

— Сключвал си повече сделки, отколкото мога да преброя, и никога не съм чувал да си нарушавал договор. Сигурен ли си, че искаш да започнеш сега?

— Не съм казал, че ще наруша проклетия договор.

Джак помести върху бюрото си две папки и пакетче с ментови бонбони. Двамата бяха приятели повече от десет години, но той подозираше, че едва ли познава Боби Том повече от бръснаря, който подстригва косата му. Въпреки приветливото си и любезно държание, бившият футболист не обичаше да споделя лични неща.

Не че Джак го упрекваше за това. Всеки на този свят искаше частица от Боби Том и спортистът се бе научил да се защитава. Макар че според мнението на Джак, невинаги се справяше добре. Боби Том се бе превърнал в лесна мишена за всеки западнал бивш спортист, по-засукана жена или негов земляк, изпаднал в житейско затруднение.

Джак обели фолиото на пакетчето с бонбони.

— Питам само от любопитство: разбираш ли нещо от актьорската професия?

— Не, по дяволите.

— Така си и мислех.

— Не виждам какъв е проблемът. Във филми като този всичко се свежда до сритване на задници и събличане на мацки. Че аз, дяволите да ме вземат, се занимавам с това от осемгодишен.

Такъв коментар беше характерен за Боби Том Дентън и Джак не успя да сдържи усмивката си. Независимо от това, което каза Боби Том, той не се съмняваше, че клиентът му възнамерява да постигне успехи във филмовата си кариера. Досега Джак никога не бе виждал бившия футболист да се заеме с нещо, което не възнамерява да свърши добре — от придобиване на недвижими имоти до впускането в нов бизнес. От друга страна обаче, Боби Том със сигурност обмисляше добре всяко ново начинание.

Джак се облегна на стола си.

— Преди два часа разговарях с Уилоу Крейг от студиото „Уиндмил“. Беше много нещастна, задето си настоял снимките да бъдат в Телароса.

— Те се нуждаят от някой малък град в Тексас. А ти много добре знаеш, че в Телароса са го закъсали с парите и снимките ще им помогнат да се съвземат.

— Мислех, че известно време няма да се появяваш в родния си град, особено след цялата тази лудница около големия фестивал, който планират за съживяването на града.

— Не ми го напомняй — изтръпна Боби Том.

— Факт е, че трябва да отидеш там. „Уиндмил“ вече са преместили в града оборудването и персонала си, но без теб не могат да започнат снимките.

— Казах им, че ще се появя.

— Също както преди две седмици им каза, че ще се появиш за всички онези срещи и за пробите на костюмите, които ти бяха определили в Ел Ей.

— Онова беше тъпо и ненужно разтакаване. По дяволите, вече разполагам с по-добър гардероб от всеки друг играч в Националната футболна лига. За какво са ми проби?

Джак се предаде. Както обикновено, Боби Том правеше всичко посвоему. Под привидната си сговорчивост тексасецът притежаваше магарешки инат и никак не обичаше да бъде пришпорван.

Боби Том спусна краката си от бюрото и бавно се изправи. Макар да го прикриваше ловко, Джак знаеше, че клиентът му е съсипан от принудителното си оттегляне. Откакто лекарите му казаха, че никога повече няма да играе, Боби Том се бе впуснал в най-различни бизнес начинания с дивата решителност на мъж, намиращ се на ръба на финансовия банкрут, докато всъщност беше една от спортните легенди на „Чикаго Старс“, а заплатата му в милиони долари бе само малка част от богатството, което притежаваше. Джак се чудеше дали тази филмова сделка не беше за Боби Том само начин да убива времето, докато се мъчеше да измисли как да продължи живота си.

Боби Том се спря до вратата, обърна се и удостои агента си с един от онези пронизващи погледи на сините си очи, които всяваха страх у защитниците от всички отбори в лигата.

— Какво ще кажеш да се свържеш още сега с онези от „Уиндмил“ и да им предложиш да отзоват бодигарда си?

Макар че молбата бе изречена с кротък тон, Джак не се остави да бъде подлъган. Боби Том винаги знаеше много точно какво иска и обикновено го получаваше.

— Опасявам се, че вече са изпратили някой и сега той пътува насам. Само че изпращат придружител, а не бодигард.

— Казах им, че сам ще пристигна в Телароса и ще го направя. Ако някой проклет бодигард цъфне тук и си въобрази, че ще започне да ме командва, по-добре ще е да е корав мъжага, иначе ще свърши с моите инициали, гравирани на задника му.

Джак сведе поглед към документите пред себе си и реши, че сега не е най-подходящият момент да уведоми Боби Том, че „коравият мъжага“, изпратен от студиото „Уиндмил“, се нарича Грейси Сноу. И докато прибираше документите в папката, разчиташе единствено на това госпожица Сноу да се окаже с великолепно дупе, с убийствени цици и инстинкти на пираня. Защото в противен случай нямаше никакви шансове срещу Боби Том Дентън.

През този месец на Грейси Сноу не й вървеше с косата. Влажният нощен бриз, типичен за началото на юли, запрати пред очите й немирен къдрав кичур от меднокафявата й коса и тя с въздишка си рече, че не биваше да се доверява на фризьор, когото всички наричаха просто „господин Ед“. Но тъй като не вярваше, че има полза от това да се вторачваш в лошите неща, вместо да се тръшка заради ужасните къдрици, младата жена заключи вратата на взетата под наем кола и закрачи по тротоара към къщата на Боби Том Дентън.

Половин дузина коли бяха паркирани на извитата алея за автомобили и когато наближи стройния кедър и остъклената веранда с изглед към езерото Мичиган, чу гърмящата музика. Наближаваше девет и половина. Отчаяно й се искаше да отложи тази среща за сутринта, когато щеше да е по-отпочинала и не толкова нервна, но просто не разполагаше с толкова време. Трябваше на всяка цена да докаже на Уилоу Крейг, че е способна да се справи безпроблемно с първата си наистина отговорна задача.

Къщата изглеждаше необикновена: ниска, но просторна, със стръмен покрив. Лакираните входни врати имаха продълговати алуминиеви дръжки, напомнящи за бедрени кости. Не можеше да се каже, че всичко бе точно по вкуса й, но тъкмо това го правеше по-интересно. Опитвайки се да потисне присвиването на стомаха си, тя натисна звънеца с решителен жест и подръпна сакото на тъмносиния си костюм — безформено постижение на шиваческото изкуство, което не беше нито прекалено дълго, нито прекалено късо, а просто безнадеждно демоде. Искаше й се полата й да не беше толкова омачкана след полета й от Лос Анджелис до чикагското летище О’Хеър, но кога ли й бе вървяло с дрехите. Понякога й се струваше, че усетът й за стил се бе изкривил, след като бе отраснала сред толкова много старци, защото винаги изглеждаше поне с две десетилетия изостанала от последната мода.

Когато натисна отново звънеца, й се причу отекване на гонг отвътре, но музиката кънтеше толкова силно, че бе трудно да се каже дали не се заблуждава. Обзе я леко нетърпение. Явно вътре се вихреше див купон.

Макар че беше на трийсет години, Грейси никога не бе присъствала на див купон. Зачуди се дали няма да има порнографски филми и кокаин за гостите. Бе почти сигурна, че не одобрява и двата порока, ала след като нямаше опит с нито един от тях, реши, че ще е по-честно да не съди прибързано. В края на краищата какъв смисъл има да започва нов живот, ако не е отворена за нови преживявания? Не че щеше да се впусне в експерименти с наркотици, но относно порнографските филми… може пък да им хвърли един поглед.

Натисна два пъти звънеца и намести поредния немирен кичур в разхлабения си кок. Беше се надявала, че като се накъдри, ще се отърве от демодираната си, но удобна прическа, с която бе свикнала през последните десетина години. Представяше си нещо меко и вълнисто, което ще я накара да се почувства като нова личност, но ситните къдрици, с които господин Ед я бе снабдил, далеч не бяха това, за което си мечтаеше.

Май беше забравила, че още като тийнейджърка всичките й усилия да подобри външния си вид винаги бяха завършвали катастрофално. Цели месеци се бе разхождала със зелена коса заради грешно дозираната кислородна вода. После пък кожата й се зачерви и изприщи от алергичната реакция към крем за премахване на лунички. В ушите й още кънтеше подигравателният смях на съучениците й от гимназията, когато подплънките на сутиена й се разместиха, докато правеше литературен анализ на един роман. Този инцидент се оказа окончателният удар върху самочувствието й. Тогава тя си обеща да приеме и да се примири с думите на майка си, повтаряни със съкрушителна откровеност още откакто Грейси бе шестгодишна.