С предпазливи движения свали сакото си. Боби Том я дари с одобрителна усмивка, сякаш току-що бе направила нещо удивително. Трите метра, които все още ги деляха, вече й изглеждаха като милион километри. Той преметна глезена си в каубойския ботуш върху коляно и халатът му се разтвори още повече, като оголи мускулестото му бедро. Скованите й пръсти неусетно изпуснаха сакото й.

— Точно така, скъпа. Наистина много те бива. — Очите му заискриха от възхищение, все едно тя бе най-талантливата танцьорка, която някога бе виждал, а не най-неопитната и некадърната.

С поредица от тромави движения Грейси се приближи към него. Стараеше се да не обръща внимание на прекалено шумните окуражителни възгласи, надигащи се от всички страни.

— Действително го даваш много добре — пак я похвали той. — Не мисля, че някога съм виждал подобно представление.

С последното поклащане на бедрата тя се добра до него, свалила само сакото си, и успя да застави скованите си устни да се опитат да изобразят нещо като приветлива усмивка. За нещастие, тъкмо когато се навеждаше към ухото му, за да обясни шепнешком затрудненото положение, в което неволно се бе озовала, бузата й закачи периферията на стетсъна и го килна настрани. Той оправи шапката с едната си ръка, а с другата придърпа Грейси в скута си.

Шумната музика заглуши смаяното й възклицание. Замря, изгубила дар слово от усещането на твърдото му тяло под нейното, и на мускулестите гърди, притиснати в нея.

— Нуждаеш ли се от помощ, скъпа? — Ръката му се протегна към най-горното копче на блузата й.

— О, не! — Тя се вкопчи в ръката му.

— Интересно го даваш, скъпа. Малко по-бавно от обичайното, но вероятно още си нова в занаята. — Ухили й се, но по-скоро развеселено, отколкото похотливо. — Как се казваш?

Трябваше да преглътне притеснено, за да може да отговори.

— Грейси… Грейси Сноу. Госпожица Сноу — додаде, като закъснял опит да постави някаква психологическа дистанция помежду им. — Не съм…

— Госпожица Сноу. — Изговори думите бавно, сякаш за да ги вкуси с наслада, както се опитваше изискано вино. Излъчваната от мощното му тяло топлина я замайваше и тя се опита да се надигне от скута му.

— Господин Дентън…

— Само блузката, скъпа. Момчетата започнаха да губят търпение. — И преди да успее да го спре, той разкопча копчето на яката на бялата й блуза. — Сигурно си нова. — Върхът на показалеца му се плъзна по вдлъбнатината на шията й, от което цялата изтръпна. — Мислех, че вече познавам всичките момичета на Стела.

— Да, аз… искам да кажа, не, аз съм…

— Не се притеснявай. Справяш се много добре. И имаш много хубави крака, ако не възразяваш, че ти го казвам. — Пъргавите му пръсти освободиха още едно от копчетата на блузата й.

— Господин Дентън!

— Госпожице Сноу?

Грейси зърна в очите му същите развеселени искри, както преди малко, когато задаваше на Джули трудни въпроси за историята на американския футбол, и тя осъзна, че бе разкопчал следващото копче, разкривайки секси сутиена й, в бледо прасковено, с повдигнати, силно изрязани чашки с форма на мида. Порочното й бельо, глупава глезотия на една невзрачна жена, беше най-дълбоко пазената й тайна. Горката Грейс не можа да сдържи отчаяния си стон.

От тълпата се надигнаха бурни одобрения, ала не заради прасковения й секси сутиен. Възторгът на присъстващите беше заради една от сирените край ваната, която бе смъкнала горнището на бикините си и бурно го въртеше над главата си. Грейси тутакси установи, че за пищните форми на непозната конкурентка е нужно нещо по-солидно от сутиен с размерите на нейния.

Мъжете заръкопляскаха и затропаха с крака. Грейси побърза да се възползва от разсейването им, за да се опита да закопчее копчетата на блузата си, ала Боби Том улови пръстите й и нежно ги стисна в дланта си.

— Май нашата Кенди те изпревари, госпожице Сноу.

— Мисля, че… Може би… — Тя преглътна с усилие. — Има нещо, за което трябва да поговорим. Насаме.

— Искаш да танцуваш само за мен? Това е адски мило от твоя страна, но гостите ми ще останат безкрайно разочаровани, ако аз видя повече, отколкото те.

Грейси едва сега усети, че той бе успял да откопчее копчето на колана на полата й и дори бе започнал да сваля ципа.

— Господин Дентън!

— Наричай ме Боби Том, скъпа. Всички ми казват така. — Около ъгълчетата на очите му се появиха бръчици, сякаш се смееше на някаква страхотна шега, която само той разбираше. — Е, това вече действително ме заинтригува. Не мисля, че някога съм виждал стриптийзьорка с чорапогащник.

— Не съм стриптийзьорка!

— Разбира се, че си. Защо иначе ще си смъкваш дрехите пред банда пияни футболисти?

— Не съм си смъквала дрехите… Ох!

Пръстите му, привикнали ловко да се справят с всевъзможни изплъзвания на топката, я освободиха от блузата с такава лекота, все едно бе хартия. Грейси събра цялата си сила и се оттласна от скута му, за да усети, за свой позор, как в следващия миг полата й се смъкна до глезените.

Ужасената млада жена моментално се наведе, за да я вдигне. Докато я закопчаваше около кръста си, лицето й бе почервеняло като божур. Как можеше една жена, която се гордееше с дарбата си безупречно и ефективно да организира всичко, да позволи да се случи всичко това? Сграбчи блузата си и се обърна лице в лице с него, колкото и да й бе неприятно.

— Аз не съм стриптийзьорка!

— Така ли? — Той измъкна нова пура от джоба на халата си и я повъртя между пръстите си.

Грейси забеляза, че никак не остана изненадан от признанието й. Думите й обаче привлякоха вниманието на най-близките му гости и тя осъзна как плановете й да поговорят насаме бързо се стопяват. Опита се да говори колкото може по-тихо, почти шепнешком:

— Получи се ужасно недоразумение. Не виждате ли, че съвсем не приличам на стриптийзьорка?

Той захапа незапалената си пура и след като я изгледа небрежно от главата до петите, заговори с нормален тон:

— Колкото до това, трудно е да се каже. Последната стриптийзьорка, която се яви пред мен, беше облечена като монахиня, а пък по-предишната страхотно добре имитираше Мик Джагър.

Някой спря музиката и над тълпата надвисна неестествена тишина. Въпреки решимостта си да запази самообладание, тя повече не можеше да говори спокойно. С трескави движения закопча сакото, което преди малко бе свалила.

— Моля ви, господин Дентън, може ли да поговорим някъде насаме?

Той въздъхна и се надигна от камъка.

— Предполагам, че така ще е по-добре. Но трябва да ми дадеш дума, че ще си останеш с дрехите. Няма да е честно аз да те видя гола, а гостите ми да не могат да се порадват на гледката.

— Обещавам ви, господин Дентън, че никога няма да ме видите гола!

Той я изгледа замислено.

— Сигурен съм в добрите ти намерения, скъпа, но съдейки по опита си, се съмнявам, че ще успееш да ми устоиш.

Мащабът на егото му я слиса.

— Предполагам, че ще е по-добре да отидем в кабинета ми, където да проведем частния разговор, за който толкова настояваш. — Хвана я за ръката и я поведе извън подиума.

Докато прекосяваха просторното помещение, приличащо на пещера, тя си припомни, че той не изглеждаше ни най-малко изненадан от признанието й, че не е стриптийзьорка. Беше твърде хладнокръвен, твърде спокоен и прекалено открито се забавляваше с цялата ситуация. Но преди мисълта й да стигне до логично заключение, червенокосият футболист, който преди това бе говорил с нея, пристъпи напред и тупна приятелски Боби Том по рамото.

— По дяволите, Боби Том. Надявам се поне тази да не забременее.

2

— Още от самото начало знаехте, че не съм стриптийзьорка, нали?

Боби Том затвори зад тях вратата на кабинета.

— Не бях сигурен.

Грейси Сноу съвсем не беше глупава.

— Смятам, че сте знаели — рече твърдо.

Той посочи към блузата й и тя отново видя малките бръчици в ъгълчетата на убийствено красивите му очи, на които никоя жена не можеше да устои.

— Закопчала си копчетата накриво. Искаш ли да ти помогна да ги оправиш? Не, предполагам, че не искаш.

Нищо не се получаваше така, както го бе планирала. Какво имаше предвид приятелят на Боби Том, когато подхвърли, че се надява тя да не забременее? Припомни си и коментара на Уилоу по адрес на един от актьорите, който преди няколко години бил въвлечен в няколко дела за бащинство. Сигурно са говорили за Боби Том. Очевидно той беше един от онези отвратителни мъже, които съблазняват слаби и уязвими жени, а после с лека ръка ги зарязват. Яд я беше на нея си, но трябваше да признае, че един толкова неморален мъж я бе очаровал, макар и за кратко.

Обърна се с гръб към него, за да оправи копчетата на блузата си и да възвърне самообладанието си. Като приключи с това и отново се обърна, тя се озова пред най-колосалното излагане на показ на нечий егоцентризъм, което някога бе виждала.

Целият кабинет представляваше нещо като храм за прослава на успешната футболна кариера на Боби Том Дентън. Увеличени снимки висяха закачени по всички възможни места на стените, боядисани в имитация на сив мрамор. На някои от тях той бе с екипа на Тексаския университет, но на повечето снимки бе с екипа на „Чикаго Старс“ — в небесносиньо и златисто. На няколко от снимките беше скочил във въздуха, с изпънати пръсти на краката, извил тяло в елегантна дъга, за да сграбчи летящата топка. Имаше и снимки в близък план, с небесносиня каска на главата, с изрисувани върху нея три златни звезди, поставил единия си крак пред другия, грациозен като балетист. Лавиците бяха отрупани със спортни трофеи, почетни грамоти и окачени в рамки дипломи.

Грейс проследи с поглед Боби Том, докато той се настаняваше, лениво и грациозно, в кожен въртящ се стол, зад грамадно бюро с гранитен плот, като че ли излязло от сериала „Семейство Флинстоун“. Върху бюрото се мъдреше лъскав сив компютър, а до него — телефон, последен писък на високите технологии. Тя си избра едно кресло, разположено под серия рамкирани корици на списания, някои от които го показваха как целува великолепна блондинка край страничната линия на игрището. Грейси я позна — беше виждала снимката й в една статия в списание „Пийпъл“. Името й беше Фийби Съмървил Кейлбоу, красивата собственичка на „Чикаго Старс“.

Боби Том погледна Грейс и ъгълчетата на устните му се извиха нагоре.

— Скъпа, не искам да наранявам чувствата ти, но тъй като може да се каже, че съм нещо като експерт в тази област, ми се струва редно да те информирам, че ако си търсиш работа за през нощта, не е зле да се замислиш по-скоро за касиерка в някоя денонощна бензиностанция, отколкото да се посвещаваш на кариерата на стриптийзьорка.

Грейси не беше много добра в раздаването на смразяващи погледи, но сега се опита да даде най-доброто, на което бе способна.

— Вие съзнателно направихте всичко възможно, за да ме засрамите.

Той също даде най-доброто, на което бе способен, за да се престори на дълбоко засегнат и наранен.

— Никога не бих причинил това на една дама.

— Господин Дентън, подозирам, че много добре знаете, че съм изпратена тук от Уилоу Крейг, продуцент на студиото „Уиндмил“, със задача…

— Ъхъ. Искаш ли чаша шампанско, кока-кола или нещо друго? — Телефонът му зазвъня, но той не му обърна внимание.

— Не, благодаря. Още преди четири дни трябваше да сте пристигнали в Тексас за началото на снимките на „Кървава луна“ и…

— А какво ще кажеш за бира? Забелязах, че напоследък все повече жени пият бира.

— Аз не пия.

— Така ли?

Вместо делово, прозвуча предвзето, което може би не беше най-доброто поведение, когато си имаш работа с толкова необуздан мъж, затова се опита да бъде по-любезна.

— Самата аз не пия, господин Дентън, но нямам нищо против тези, които употребяват алкохол.

— Казвам се Боби Том, скъпа. Никой не ме нарича другояче.

Говореше й като каубой, току-що завърнал се от дълго преследване на избягал добитък, но като го гледаше как я преценява с насмешка, заподозря, че бе по-умен, отколкото се представяше.