Грейси Сноу, ти си потомка на род с обикновени и грозновати жени и така е било поколения наред. Примири се с факта, че никога няма да бъдеш красавица и ще си малко по-щастлива.

Тя беше средно висока — нито достатъчно ниска, за да изглежда сладка, нито толкова висока, че да бъде грациозна. Не можеше да се каже, че е плоска, ала не бе много далеч от това определение. Очите й не бяха нито топло кафяви, нито искрящо сини, а безлично сиви. Устата й бе прекалено широка, а брадичката й издаваше упорития й характер. Вече не изпитваше благодарност за гладката кожа, прозираща изпод луничките, с които бе осеяна горната част на носа й. Или че носът й беше малък и прав. Вместо това бе съсредоточила благодарността си към Бог, задето я бе дарил с други важни предимства: интелигентност, чувство за хумор и ненаситен интерес към всички аспекти на човешкото поведение. Все си повтаряше, че силата на характера е много по-важна от всякаква хубост. Само когато изпаднеше в най-дълбоко униние, й се искаше да размени частица от своята цялостност, късче от добродетелността си или няколко трохи от организационните си умения срещу по-голям размер на сутиена си.

Вратата най-после се отвори и размислите й рязко бяха прекъснати. Тя се озова пред най-грозния мъж, когото някога бе виждала — великан с дебел врат, с плешива глава и приведени рамене. Изгледа го с интерес, докато неговите очи се плъзнаха по тъмносиния й костюм, по спретната й бяла блуза и ненужно официалните й черни обувки.

— Да?

Грейси изпъна рамене и леко вирна брадичка.

— Тук съм, за да се видя с господин Дентън.

— Крайно време беше. — Без никакво предупреждение той я сграбчи за ръката и я вмъкна вътре в къщата. — Носиш ли си музика?

Въпросът му така я стресна, че тя огледа съвсем бегло фоайето: варовикови плочи по пода, масивна алуминиева скулптура на стената и гранитен блок, служещ за пиедестал на самурайски шлем.

— Музика ли?

— Господи, изрично предупредих Стела да не забрави да ти поръча да си донесеш музика. Няма значение. Ще използваме касетата, която предишното момиче забрави тук.

— Касетата?

— Боби Том е в басейна. С момчетата искаме да го изненадаме, затова изчакай, докато не подготвя всичко за появата ти. Тогава ще влезем заедно.

С тези думи изчезна зад японския параван отдясно. Тя зяпна смаяно след него, разкъсвана между тревогата и любопитството. Очевидно я бе сбъркал с някоя друга, но тъй като Боби Том Дентън не приемаше никакви телефонни обаждания от студиото „Уиндмил“, тя се запита дали да не се възползва от това недоразумение.

Предишната Грейси Сноу щеше да изчака търпеливо мъжа, докато се завърне, за да му обясни мисията си, но новата, жадна за приключения Грейси Сноу пое по извития коридор, от дъното на който гърмеше музиката.

Стаите, покрай които мина, не приличаха на нищо, което бе виждала досега. Винаги си е била прикрита почитателка на всичко чувствено, затова не се задоволи само да гледа. Ръцете я засърбяха да погали грубите на вид скулптури върху никелираните метални постаменти и гранитните блокове, върху които бяха изсечени поставки с неправилна форма, приличащи на разрези на праисторически дървета. Искаше да прокара пръстите си по стените, някои от които бяха лакирани в бледосиво, докато други бяха покрити с дълги ленти от изкуствено състарена кожа, избелени до цвета на пепел. Дълбоките, ниски фотьойли и дивани, тапицирани с ленено платно на бели и черни ивици, я приканваха да се отпусне в тях, а нежното евкалиптово ухание, носещо се от античните урни, подразни ноздрите й.

Грейси долови и мирис на хлор, смесващ се с аромата на евкалиптите. Очите й се разшириха от изненада, докато заобикаляше масивен комплект от каменни блокове, спускащи се артистично от стената. Коридорът се разшири, за да премине плавно в луксозна пещера, чиито стени бяха покрити с широки плоскости от пясъчно стъкло. Пораснали палми, бамбукови стъбла и друга екзотична зеленина растеше от лехи в причудливи форми, издълбани в пода от черен мрамор. Всичко това придаваше на пещерата едновременно тропически и праисторически вид. Асиметрично оформеният плувен басейн, облицован с черни плочки, напомняше за скрито езеро от древна епоха, любимо място за водопой на динозаври. Дори обикновените шезлонги без украса и масивните маси, издялани от плоски камъни, се вписваха в интериора, оформен като пейзаж от природата.

Интериорът може и да изглеждаше праисторически, обаче гостите имаха съвсем модерен вид. В смесената компания имаше около трийсетина души. Жените бяха млади и красиви, а мъжете, както белите, така и тъмнокожите, имаха изпъкнали мускули и яки вратове. Грейси не знаеше нищо за футболистите, освен че се славеха с лоша репутация. Докато оглеждаше оскъдните бански, носени от повечето от жените, не успя да потисне плахата надежда, че след малко пред очите й ще се развихри неистова оргия. Не че щеше да участва в нещо подобно — дори и ако предположеше, че някой би я поканил — но щеше да й бъде интересно да наблюдава.

Пронизителните женски писъци привлякоха вниманието й към вана, покрита с пяна, сгушена сред купчина каменни блокове върху подиум близо до прозорците. Сред мехурите лудуваха четири жени и Грейси изпита едновременно завист и възхищение, докато оглеждаше загорелите им от слънцето бюстове, с блестящи по тях капки вода, подскачащи под оскъдните горнища на банските. Тогава погледът й се отмести към единствения мъж на подиума и всичко в нея замря.

Тутакси го позна, защото бе виждала доста негови снимки. Той се бе изправил до ваната като султан, надзираващ харема си. И докато го съзерцаваше, всичките й най-спотаени и най-съкровени сексуални фантазии мигом се пробудиха. Това наистина бе той, самият Боби Том Дентън. Мили боже!

Беше като въплъщение на всеки мъж, за когото тя някога бе копняла. Всички съученици от гимназията, които я бяха пренебрегвали; всички млади мъже, които така и не успяха да запомнят името й; всички красиви колеги, които я удостояваха с комплименти за ясната й мисъл, но никога не се сещаха да я поканят на среща. Той бе бляскав супермен, спуснат на земята от перверзния Господ, само за да напомня на грозничките и безлични жени като нея, че някои неща са недостижими.

Пак от снимките знаеше, че любимият му стетсън скрива гъста руса коса, докато периферията засенчваше чифт тъмносини очи, дълбоки и кадифени като лятна нощ. За разлика от нейните, неговите скули бяха като изсечени от ренесансов скулптор. Имаше идеално изваян прав нос, решителна челюст и уста, която трябваше да се показва само с табелка: „Внимание, жени! Смъртоносна опасност!“. Беше абсолютно и върховно мъжествен. Докато се взираше в него, я прободе същият сладък копнеж, който бе изпитвала в онези летни вечери, когато лежеше в тревата и се любуваше на звездите. Той грееше също тъй ярко, но бе също толкова недостижим.

Носеше неизменния черен стетсън, каубойски ботуши от змийска кожа и копринен халат, осеян с червени и зелени светкавици. В едната си ръка държеше бутилка бира с кехлибарен цвят. Пушеше пура, затъкната в ъгъла на устата му, а димът от нея се виеше на кръгчета. Между края на каубойските му ботуши и ръба на халата се виждаше гола кожа и се разкриваха силни, великолепно оформени прасци. Устата й пресъхна, като се запита дали е гол под халата.

— Хей! Нали ти казах да ме изчакаш пред вратата.

Стресната, тя подскочи, когато едрият мъж, който я бе пуснал в къщата, изникна зад нея с малък касетофон в ръка.

— Стела те похвали, че си много секси, но аз исках блондинка. — Той я огледа недоверчиво. — Боби Том си пада по блондинките. Блондинка ли си под тази перука?

Ръката й се стрелна към кока.

— Всъщност…

— Харесва ми облеклото на библиотекарка, което си надянала, но се нуждаеш от доста грим. Боби Том харесва жените да са с грим.

И с големи гърди, помисли си тя, когато погледът й отново се насочи към подиума. Явно бе, че Боби Том си пада по жени с огромни бюстове.

Погледът й се върна на касетофона, докато се опитваше да разгадае възникналото недоразумението. И точно когато започна да се досеща за правилното обяснение, мъжът се почеса по гърдите.

— Стела каза ли ти, че искаме нещо по-така, по-специално, защото той е много депресиран напоследък заради раздялата си с футбола? Дори започна да говори, че ще напусне Чикаго, за да живее в Тексас през цялата година. С момчетата си помислихме, че трябва да го поразвеселим. Боби Том обича стриптийзьорките.

Стриптийзьорките! Пръстите на Грейси конвулсивно се впиха около фалшивите й перли.

— О, мили боже! Трябва да обясня…

— Имаше една стриптийзьорка, за която едва не се ожени, но тя не се справи с футболния тест. — Мъжът поклати глава. — Още не мога да повярвам, че най-великият в тази игра замени шлема за Холивуд. За всичко е виновно проклетото му коляно.

Тъй като той явно предпочиташе да говори на себе си, вместо на нея, Грейси не каза нищо. Вместо това се опита да осмисли невероятния факт, че този мъж бе сбъркал нея — последната трийсетгодишна девственица, останала на планетата — със стриптийзьорка!

Беше смущаващо.

Беше ужасяващо.

Беше умопомрачително!

Той отново я огледа критично.

— Последната, която Стела ни изпрати, се беше облякла като монахиня. Боби Том обича да се смее до пръсване. Но тя беше яко гримирана. Боби Том обича жените да са здравата гримирани. По-добре ще е да се понаконтиш.

Крайно време бе да се приключи с това недоразумение. Тя се изкашля, преди да заговори:

— За съжаление, господин…

— Бруно. Бруно Метучи. В доброто старо време играех за „Чикаго Старс“, още когато Бърт Съмървил притежаваше отбора. Разбира се, никога не съм бил звезда като Боби Том.

— Разбирам. Ами, всъщност…

Пронизителни женски писъци откъм ваната отново привлякоха вниманието й. Грейси вдигна очи и видя Боби Том да се взира снизходително в жените, палуващи в краката му, докато далечните светлини откъм езерото Мичиган блещукаха през стъклото зад него. За миг си представи как той се носи в пространството, космически каубой с шапката си „Стетсън“, с ботушите и халата, мъж, неподвластен на същите правила на земното притегляне, чиито роби бяха всички останали обикновени същества на планетата. Като че ли имаше невидими шпори на ботушите си, които му позволяваха да се движи със свръхзвукова скорост, пръскайки гигантски бляскави искри, които осветяваха всичко, което правеше, превръщайки го в най-прекрасния блян на света, по-велик от живота.

Една жена се надигна от мехурите във ваната.

— Боби Том, ти ми каза, че отново мога да се опитам да се справя с теста.

Говореше високо, а останалите гости я приветстваха с грубиянски възгласи. Всички от групата като един се извърнаха към подиума в очакване на отговора на домакина.

Боби Том, с пура в устата и бутилка бира в едната си ръка, пъхна другата в джоба на халата си и изгледа момичето замислено.

— Сигурна ли си, че си готова, скъпа Джули? Знаеш, че можеш да опиташ само два пъти. Предишния път сбърка с рекорда на Ерик Дикерсън.

— Сигурна съм. Наистина се подготвях много усилено.

Джули имаше вид на модел на бански костюми, слязъл от корицата на „Спортс Илюстрейтид“. Като се изправи във водата, мократа й руса коса се разпиля на светли кичури по раменете. Приседна на ръба на ваната, за да се вижда още по-добре банският й костюм от три малки тюркоазносини триъгълници, обшити с яркожълти ивици. Грейси знаеше, че много от познатите й нямаше да одобрят толкова предизвикателен бански костюм, но като предана почитателка на идеята, че всяка жена трябва да се възползва от това, което Бог й е дал, Грейси си каза, че непознатата изглежда чудесно.

Някой от тълпата изключи музиката. Боби Том седна на един от каменните блокове и преметна единия си ботуш от змийска кожа върху голото си коляно.

— Тогава ела тук и ме целуни за късмет. И гледай този път да не ме разочароваш. Тъкмо сега съм склонен да ти отдам сърцето си и да те направя госпожа Боби Том.

Докато Джули изпълняваше желанието му, Грейси погледна любопитно към Бруно.

— Той наистина ли ги изпитва за познанията им по американски футбол?

— Разбира се. Футболът е животът на Боби Том. За нищо на света не иска да стига до развод, но е наясно, че никога няма да бъде щастлив с жена, която не разбира тази игра.