Докато Грейси се опитваше да осмисли тази информация, Боби Том целуна Джули, после я тупна по мокрото й дупе и я върна на мястото й на ръба на ваната. Гостите се струпаха около подиума, за да наблюдават какво ще се случи. Грейси се възползва от това, че Бруно също се приготви да не изпусне нищо от размяната на въпроси и отговори, и се качи на едно стъпало зад нея, така че и тя да не пропусне нещо.

Боби Том изтръска пурата си в големия пепелник от оникс.

— Добре, скъпа. Да започнем с куотърбеците. Да се опитаме да сравним Тери Брадшоу, Лен Даусън и Боб Грийз. Кой от тях е постигнал най-висок процент на майсторски изпълнени удари? Забележи, че се опитвам да не те затруднявам. Не те питам колко точно е този процент, а само кой е най-добрият?

Джули отметна през рамо лъскавата си мокра коса и се усмихна уверено.

— Лен Даусън.

— Наистина се справи много добре.

Във ваната светеха подводни лампички, така че сега лицето му се виждаше по-ясно под периферията на стетсъна. Макар че Грейси стоеше доста встрани, за да бъде сигурна, на нея й се стори, че долови проблясъци на развеселеност в тъмносините му очи. Като отдаден изследовател на човешката природа, интересът й към ставащото пред очите й все повече нарастваше.

— А сега да видим дали си научила това, което те затрудни при предишния тест. Върни се мислено назад чак в 1985 година и ми кажи името на най-добрия нападател в Националната футболна лига.

— Лесен въпрос. Маркъс Алън.

— А в Американската футболна лига?

— Кърт… Не! Джералд Ригс.

Боби Том сложи ръка на гърдите си.

— Брей, за малко да накараш сърцето ми да спре. Добре, а сега ми кажи кой е най-отдалеч отбелязаният гол в мач от Суперкупата?

— Голът на Джан Стенеръд, на четвъртия финал на Суперкупата.

Боби Том огледа тълпата, преди да се ухили радостно.

— Само аз ли чувам сватбени камбани?

Грейси също се усмихна на тази закачка и се наведе към Бруно, за да му прошепне:

— Но това не е ли малко унизително за нея?

— Не и ако спечели. Имаш ли представа колко струва Боби Том?

Сигурно много, предположи тя. Заслуша се в следващите му два въпроса. Джули отговори успешно и на двата. Освен че беше красавица, блондинката явно знаеше много за американския футбол, но Грейси не можеше да се отърси от смътното усещане, че нямаше да се окаже достатъчно умна, за да задоволи всички изисквания на Боби Том Дентън.

Тя отново зашепна на ухото на Бруно.

— Всички тези млади жени наистина ли вярват, че той приема теста на сериозно?

— Разбира се. Защо иначе според теб мъж, който толкова обича жените, не се е оженил досега?

— Може да е гей — предположи младата жена, просто в името на спора.

Рунтавите вежди на Бруно подскочиха на челото му и той едва не се задави.

— Гей? Боби Том Дентън? — рече разгорещено. — Глупости, той може да се похвали с повече трофеи от всеки първокласен трапер. Господи, само се моли да не те е чул. Тогава сигурно… е, дори не искам да си представям какво ще направи.

Грейси никога не бе предполагала, че мъж, който със сигурност е хетеросексуален, може да се ядоса, ако го заподозрат, че е гей, но понеже тя самата едва ли можеше да се нарече експерт по мъжкото поведение, сигурно нещо й убягваше.

Джули отговори на следващия въпрос за някакъв играч, наречен Уолтър Пейтън, както и на следващия за футболния отбор на Питсбърг. Боби Том се надигна от мястото си и закрачи около задния край на подиума, с дълбоко замислен вид, което нито за миг не заблуди Грейси.

— Добре, скъпа, а сега се концентрирай. Само един въпрос те дели от дългата разходка по централата пътека в църквата. Вече дори си мисля за красивите бебчета, които ще си имаме. Не съм бил толкова развълнуван, откакто спечелих първата си Суперкупа. Концентрира ли се вече?

Джули сбърчи леко красивото си чело.

— Готова съм, напълно концентрирана.

— Добре, скъпа, само гледай накрая да не ме разочароваш. — Поднесе бутилката с бира до устните си, изпи съдържанието й и я остави на пода. — Всички знаят, че страничните греди са с височина осемнайсет фута2 и шест инча3. А напречната греда е на…

— … височина десет фута над терена! — изкрещя Джули.

— Е, скъпа, ценя прекалено много твоята интелигентност, за да ти задавам такъв лесен въпрос. Почакай да свърша, защото иначе те заплашва наказание от два допълнителни въпроса.

Джули придоби толкова ужасено изражение, че сърцето на Грейси се сви от съчувствие.

Боби Том скръсти ръце пред гърдите си.

— Горната напречна греда е на десет фута над терена. Вертикалните стълбове се издигат най-малко на трийсет фута над нея. Ето го сега и въпросът ми към теб, скъпа, но преди да ми отговориш, не бива да забравяш, че в момента сърцето ми е в твоите ръце. — Грейси затаи дъх в очакване. — За да имаш шанса да станеш госпожа Боби Том Дентън, кажи ми точните размери на лентата, закрепена на върховете на двете странични греди.

Джули рязко подскочи от ръба на ваната.

— Зная отговора, Боби Том! Зная го!

Боби Том застина неподвижен.

— Наистина ли?

Грейси не можа да се сдържи и тихо се изкиска. Ако Джули отговореше на въпроса му, Боби Том щеше да си получи заслуженото.

— Четири инча на шейсет инча!

Боби Том се удари в гърдите.

— Ах, бейби! Направо ми изтръгна сърцето и го стъпка най-безмилостно.

Лицето на Джули се сгърчи.

— Отговорът е четири инча на четирийсет и осем инча. Четирийсет и осем инча, скъпа. Само дванайсет инча ни делят от вечното брачно блаженство. Не помня кога за последен път съм бил толкова потиснат.

Грейси видя как той прегърна Джули и я целуна най-нежно. Този мъж може и да беше най-безсрамният шовинист в Северна Америка, но не можеше да не се възхити на дързостта му. Тя наблюдаваше очаровано как ръката му, загоряла, силна мъжка ръка, се изви около чудесно заобленото дупе на Джули, за да я потупа успокоително. В отговор неволно се стегнаха и мускулите по дупето на самата Грейси.

Гостите се размърдаха и неколцина от мъжете се качиха на подиума, за да поднесат съболезнованията си на красивата губеща.

— Да вървим — подкани я Бруно, като улови ръката на Грейси. И преди тя да успее да го спре, той я тласна силно напред.

Грейси затаи дъх от тревога. Това, което бе започнало като съвсем безобидно недоразумение, сега заплашваше да излезе извън контрол. Извърна се припряно към мъжа.

— Бруно, има нещо, за което непременно трябва да поговорим. Още сега. Наистина е много смешно, но…

— Хей, Бруно! — Отнякъде до тях се довлече още един як мъжага, но този се отличаваше с яркочервената си коса. Първо огледа Грейси, след което удостои Бруно с един критичен поглед.

— Не е достатъчно гримирана. Знаеш, че Боби Том харесва жените гримирани. И се надявам под тази перука да се крие руса коса. Както и да има по-големи цици. Сакото й е прекалено широко, за да се разбере какво крие под него. Нали имаш цици, кукло?

Грейси не бе сигурна кое беше по-смайващо: да я питат за циците й или че я нарекоха „кукла“? За миг загуби и ума, и дума.

— Бруно, кого си ми довел?

Стомахът й натежа като напълнен с олово, щом чу гласа на Боби Том. Той бе пристъпил до края на подиума с ваната и се взираше в нея с огромен интерес, но в тъмносините му очи се мерна нещо като замисленост.

Бруно потупа касетофона.

— С момчетата си казахме, че няма да е зле да те изненадаме с едно малко забавление.

С нарастващ ужас Грейси видя как широка усмивка огря лицето на Боби Том, разкривайки два реда блестящи равни бели зъби. Погледът му срещна нейния и тя се почувства сякаш крачеше прекалено забързано по пътечка за бягане в някоя фитнес зала.

— Хайде, ела тук, сладурче, за да може добрият стар Боби Том да те поогледа по-добре, преди да си започнала. — Мекият му тексаски провлечен говор погали тялото й, като замая обичайния й здрав разум. Може би тъкмо заради това изтърси първото, което й дойде на ум:

— Аз… ъъ… първо трябва да се гримирам.

— Не се притеснявай за това.

Младата жена ахна смутено, когато Бруно я тласна още по-напред. Преди да успее да се дръпне, голямата ръка на Боби Том я обгърна през талията. Напълно вцепенена, Грейси сведе очи към дългите му пръсти, които само преди малко се бяха залепили за дупето на Джули, но сега я издърпваха върху подиума, по-близо до него.

— Направете малко място за дамата, момичета.

Обзета от тревога, Грейси се вторачи в жените, излизащи от ваната, за да я наблюдават. Опита се да му обясни:

— Господин Дентън, непременно трябва да ви кажа кой ме изпраща…

Бруно натисна бутона на касетофона и гласът й се загуби, заглушен от шумната музика на „Стриптийзьорката“4. Всички присъстващи мъже започнаха да подвикват и подсвиркват. Боби Том й намигна окуражаващо, освободи я от прегръдката си и се отдръпна, като седна върху най-близкия камък, за да се любува на шоуто.

Бузите на Грейс горяха. Стоеше сама в средата на подиума и всички в помещението се взираха в нея. Всички тези съвършени представители на двата пола чакаха нея, невзрачната Грейси Сноу, да се съблече!

— Хайде, бейби!

— Не бъди срамежлива!

— Поразкърши се, скъпа!

Докато някои от мъжете надаваха съвсем животински крясъци, една от жените сложи два пръста между устните си и изсвири оглушително. Грейси изгледа множеството безпомощно. Те започнаха да се заливат от смях, също както съучениците й от девети клас в часа по английски, когато се изместиха подплънките на сутиена й. Единствената разлика бе, че този път се бе изправила срещу стадо животни, държащи се в съзвучие с дивашката си природа и очевидно убедени, че неохотата й да се разсъблече е част от представлението.

Но докато стоеше вцепенена пред тях, идеята, че погрешно я бяха взели за стриптийзьорка, внезапно й се стори по-малко смущаваща от мисълта, надвиквайки силната музика да изкрещи обяснението си на цялата тази отбрана светска тълпа, които мигом щяха да разберат каква провинциална недодялана нещастница е тя.

От Боби Том Дентън я деляха около пет метра. Грейси внезапно осъзна, че трябва само да се озове достатъчно близо до него, за да може да му прошепне коя е. След като той разбере, че е изпратена от студиото „Уиндмил“, толкова ще се притесни от недоразумението, че ще се погрижи тя да изчезне дискретно от сцената и ще й съдейства напълно.

Ново изригване на животински крясъци заглуши музиката от касетофона. Злочестата Грейси предпазливо протегна десния си крак с няколко сантиметра и изпъна върха на старомодната си черна обувка. Отново се разнесе дружен смях.

— Точно така!

— Покажи ни какво можеш!

Сега вече й се струваше, че от Боби Том я делят стотици километри. Като придърпа нагоре полата на тъмносиния си костюм, тя се наведе леко към него. Още изсвирвания се присъединиха към смеха, когато подгъвът на полата й стигна до върха на коляното.

— Много си секси, бейби! Обичаме те!

— Смъкни тая перука!

Бруно се изтъпанчи пред тълпата и описа голям кръг с показалеца си. Отначало Грейси не проумя какво искаше той, но скоро се досети, че я подканваше да остане с лице към Боби Том, докато се съблича. Тя преглътна мъчително и се извърна към онези невероятни тъмносини очи.

Боби Том бутна назад стетсъна си и заговори, достатъчно силно, за да го чуе тя.

— Остави перлите за накрая, скъпа. Обичам една дама да е с перли.

— Започна да ни става скучно! — измуча единият от мъжете. — Свали нещо, де!

Грейси едва не изгуби контрол. Единствено мисълта какво ще каже работодателката й, ако побегне от къщата, без да изпълни мисията си, я накара да се стегне. Грейси Сноу нямаше да избяга! Тази работа бе възможността, която бе чакала цял живот, затова нямаше да подвие страхливо опашка при първия признак за надвиснала беда.