– Открих, че изгаря. Крайно неприятно.

– Кожата ти истинска ли е?

Той махна кърпата.

– Докосни я! – когато не направих движение да го докосна, той каза: – Съжалявам, че си имунизирана към мен. Човешкото съблазняване на такава като теб може да отнеме еон. Да, МакКайла, в тази форма кожата ми е точно толкова истинска, колкото твоята.

В ръката ми се появи питие – сметанов коктейл от ананас, кокос и ароматен ром.

– Разкажи ми за Крус! – казах.

– Защо? – попита В’лане.

– Интересува ме.

– Защо?

– Изглежда, е бил някак различен от другите Ънсийли принцове. Другите не са имали имена. Защо е имал Крус? Когато се срещнахме за първи път, ти ми предложи гривната на Крус. Защо е наречена така? Къде е научил проклятията, с които е повредил сребрата? Изглежда, с него има свързана много повече история, отколкото с другите принцове.

В’лане въздъхва в перфектно човешко подражание.

– Някой ден ще искаш да говориш за мен. Ще имаш също толкова въпроси за моето съществуване и за моето място в историята на Фае. То е величествено, много повече от това на Крус. Той беше новооперен принц. Аз мога да предложа повече.

Почуквах с пръсти, чакайки.

Той прокара длан по ръката ми и сплете пръсти с моите. Ръката му беше топла и силна и я усещах като на истински мъж. Той сериозно залагаше на човешкото днес.

– Вече ти разказах повече древна Фае история, отколкото някой човек някога е знаел.

– И аз все още знам единствено най-голата схема на събитията. Казваш, че искаш да те видя като мъж, да ти се доверя, но доверието идва от споделянето на знание и откриването на допирни точки.

– Ако други от расата ми открият колко много ти казвам...

– Ще рискувам. А ти?

Той се загледа в морето, сякаш търсеше мъдрост в тюркоазените вълни. Накрая каза:

– Както желаеш, МакКайла, но никога не трябва да разкриваш знанието си на друго Фае.

– Разбирам.

– След като Ънсийли кралят бил доволен, че значително е подобрил уменията си след началните, несъвършени експерименти, които завършили с нисшите касти Ънсийли, той започнал да копира йерархията на Сийли. Създал четири кралски дома – мрачни съответствия на кралските линии на Сийли. Домът на Крус бил последният, който направил. Самият Крус бил последното сътворено Ънсийли. По времето, когато кралят започнал работа по четвъртия кралски дом, вече бил виртуоз в създаването на своите полуживи деца, дори без Песента на Сътворението. Въпреки че с гарвановите си коси, черни торкви и натрапчиви мелодии никога нямало да минат за Сийли, те били също толкова красиви, еротични и величествени, като най-висшите сред светлите Фае. Някои казват, че кралят спрял с Крус, защото знаел, че ако направи още едно от неговите „деца“, детето ще убие бащата и ще узурпира кралството му, точно като във вашите митологии.

Кимнах, припомняйки си моя Едип от колежа.

– В началото кралят се радвал на Крус и споделял знанието си свободно. Бил намерил достоен събеседник, с когото да работи, в усилията си да направи възлюбената си наложница Фае. Крус бил умен, учел бързо и изобретил много неща. Гривната била едно от първите му творения. Направил я като дар, който кралят да даде на наложницата си, за да може тя, когато желае неговото присъствие, само да докосне гривната и да мисли за него, за да го призове. Накитът също така я предпазвал от определени заплахи. Кралят бил доволен от подаръка. Двамата с Крус изковали няколко амулета, за да ù дадат способността да плете илюзия. Кралят сам създал последния, който връчил на любимата си. Някои казват, че тя можела да заблуди всекиго с илюзиите, изтъкани с него, дори краля. Кралят дал на Крус по-голям достъп до своите проучвания, библиотеки и лаборатории.

– А как ти си получил гривната на Крус?

– Моята кралица ми я даде.

– Тя как я е получила?

– Допускам, че е била свалена от Крус, когато е бил убит, после е била предавана от кралица на кралица, за да бъде опазена.

– Значи, докато кралят доверявал на Крус всичко, което знаел, принцът решил да го свали и да открадне наложницата му? – попитах. Не можех да скрия нотката укор в гласа ми.

– От кого чу това?

Поколебах се.

– Доверието трябва да е взаимно, МакКайла – смъмри ме той.

– Видях Крисчън в Сребрата. Той каза, че е научил, че Крус мразел краля, искал наложницата му и проклел Сребрата, за да не може кралят да стигне до нея. Той ми каза, че Крус планирал да отнеме жената на краля и всички светове в Сребрата за себе си.

В’лане поклати глава, златната коса проблесна на слънцето.

– Не е било толкова просто. Нещата рядко са. Ще използвам човешка дума. Крус обичал краля повече от всичко. Създателят на Ънсийли е същество с непоносимо съвършенство. Ако наистина е Фае, значи е от най-древната, най-чиста линия, съществувала някога. Някои казват, че той е Бащата на Всичко. Някои казват, че надживял стотици кралици, преди времето на кралицата, която убил. Много от формите, които може да приеме, са отвъд способнистите за възприемане дори на Фае. Според описанията има огромни черни крила, които могат да обгърнат целия Ънсийли двор. Ако пожелае да приеме човешка форма, би трябвало да заеме множество тела и да се раздели на части. Той е твърде голям, за да бъде побран в един смъртен съд.

Отново потреперих. Бях зърнала намек за тези крила в Белия палат. Бях почувствала усещането на наложницата за тях, съпричастно бях споделила очарованието ù от мекото им докосване по голата ù кожа.

– Мислех, че кралицата е най-могъщата от вашата раса.

– Кралицата е наследник на магията на нашия народ. Различно е. Това, че магията никога не е приемала мъж от Истинската раса, макар че...

– Макар че какво?

Той ме изгледа странично изпод клепачите си.

– Казвам ти твърде много неща – въздъхна. – И се наслаждавам твърде много. Много време мина, откакто познавах друг, достоен за доверие. Един древен мит казва, че ако няма претенденти за матриархалния трон, магията вероятно ще бъде привлечена от най-доминиращия мъжки от нашата раса. Някои казват, че нашите управници са като главата на вашия Янус[13], като вашите ин и ян. Кралят е мощта на нашия народ, кралицата е мъдростта. Мощта се извлича от грубата сила, мъдростта се извлича от истинската сила. В хармония кралят и кралицата водили обединен двор. Противопоставени, ние воюваме. Противопоставени сме от деня, в който кралят уби кралицата.

– Но тя е била последвана от други кралици. Не е ли могъл кралят да сключи мир?

– Дори не се опита. Той отново изостави децата си. След като намерил наложницата си мъртва, в своя акт на изкупление той направил това, което се бил зарекъл да не прави. Чрез изливането на цялото му мрачно знание на страниците на омагьосания том, той неволно създал най-могъщото си „дете“. После изчезнал. Слухове сред Сийли и Ънсийли твърдят, че оттогава се е опитвал да я приспи, но не е успявал. Твърди се, че Ловецът, който уби Даррок, е личният ловец на краля от стотици хиляди години. Носел го е от свят в свят, за да търси своето възмездие. Кралят, както всички Фае, не обича нищо друго повече от собственото си съществувание. Докато Книгата е на свобода, той няма да има покой. Подозирам, че Шинсар Дъб се е забавлявала да вземе „коня“ на краля. Също така подозирам, че въпреки че кралят вече не използва този Ловец, а Ловецът е тук, в този град, тогава и кралят също е тук.

Ахнах.

– Имаш предвид в Дъблин?

В’лане кимна.

– В човешка форма?

– Кой би могъл да каже? Никой не може да предскаже каквото и да било за някой като него.

„Би трябвало да заеме множество тела и да се раздели на части.“ Помислих за Баронс и неговите осмина. Поклатих глава, отхвърляйки мисълта.

– Върни се на Крус! – казах бързо.

– Защо е този интерес към Крус?

– Опитвам се да разбера хронологията. Значи кралят се доверил на Крус, работил с него, обучил го, а Крус го предал. Защо?

Очите на В’лане се присвиха и ноздрите му трепнаха със студено презрение.

– Привързаността на краля към наложницата му била неестествена. Това е отклонение за нашата раса. Хората ценят моногамията, защото са заедно само за едно мигване на окото. Вие сте родени под сянката на смъртта. Това ви кара да копнеете за неестествена връзка. Ние не прекарваме повече от век, най-много два с един партньор. Ние пием от Котела. Променяме се. Продължаваме. Кралят – не.

– В тази връзка, ти откъде знаеш всичко това?

– Имаме книжници и писани истории. Като един от Висшия съвет на кралицата, мой дълг е да разказвам миналото ни в тези случаи, когато тя издава указ. Тя настоява да мога да рецитирам всяка част по всяко време.

– Значи кралят бил верен, а Фае не харесват това.

Той ме изгледа.

– Прекарай хиляда години с някой и ми кажи, че не е неестествено. Най-малкото еднообразно.

– Очевидно кралят не е мислил така – харесвах краля за това. Харесваше ми идеята за истинска любов. Може би, само може би, някои хора имат достатъчно късмет да намерят своята половинка, тази, която ги допълва. Като бог Янус.

– Кралят станал опасност за децата си. Дворът му започнал да говори. Решили да го изпитат. Крус щял да съблазни краля, да обърне обсебеността му от наложницата, да го накара да забрави всеотдайността си към смъртната.

– Кралят бисексуален ли е?

В’лане ме изгледа празно.

– Мислех, че Фае са с определен пол.

– Ах, позоваваш се на това кой кого чука, а ние сме, как го казвате? Моносексуални?

– Хетеросексуални – казах. Да чуя В’лане да казва думата „чукам“ с музикалния си чувствен глас, беше предварителна игра само по себе си. Отпих от питието си, провесих крак от шезлонга си и охладих палец във водата.

– Фае съблазняването е различно от човешката похот. Това е очарованието от... – той, изглежда, търсеше отчаяно дума. – Хората нямат подходяща дума. Самата психика. Всичко, което е някой. Крус щял да стане любимец на краля, да измести смъртната, от която неговият господар толкова дълго бил обсебен, която дори не била от нашия вид. Крус щял да накара краля отново да се влюби в нашата раса. Щом кралят върнел вниманието си към Двора на Сенките, щял да ги издигне на полагащито им се място под светлината, заедно с другите от тяхната раса. Децата му се били уморили да се крият. Искали да се срещнат със своите събратя и да вкусят от живота, на който те се наслаждавали. Искали кралят да се бори за тях, да накара кралицата да ги приеме, да обедини дворовете в един. Смятали, че всичко е както трябва да бъде. Кралицата била мъдрият и истински водач на Сийли, кралят бил силният и горд водач на Ънсийли. Те били богът Янус, цялостни, само ако кралят и кралицата им позволели да живеят заедно.

– Дали Сийли са се чувствали по същия начин? – не можех да си го представя.

– Сийли бяха в пълно неведение за съществуването на Ънсийли.

– Докато някой не предал краля на кралицата.

– Предателството е в очите на наблюдателя – каза В’лане остро. Затвори очи за миг. Когато ги отвори отново, ядосаните златни проблясъци ги нямаше. – Би трябвало да перефразирам това правилно за теб. Някой е трябвало да каже на кралицата много преди тя да научи. Всички трябва да се подчиняват на кралицата във всичко. Кралят не ù се подчинявал многократно и когато отхвърлил Крус, Ънсийли разбрали, че никога няма да застане зад тях. Заговорили за бунт, за гражданска война. За да я избегне, Крус отишъл при кралицата, за да говори от името на мрачните си братя. Докато го нямало, другите принцове създали проклятие, което да бъде хвърлено в Сребрата. Ако кралят не пожелаел да се откаже от своята смъртна, те щели да му забранят достъпа до нея, като му попречат да влиза в Сребрата и така той нямало да може да я види повече.

– Значи не бил Крус този, който покварил мрежата на Сребрата?

– Не, разбира се. Сред моята раса името на Крус е като синоним на един от вашите хора... Вярвам, че името беше Мърфи, на чието име е бил издаден определен закон? Ако нещо се обърка, обвинявате Мърфи. Същото е с Крус. Ако Крус наистина е хвърлил проклятието върху Сребрата, то нямало да поквари основната им функция. Просто щяло да пречи краля да влиза. Крус изучавал магията със самия крал, той бил много по-умел от събратята си.

– Какво казала кралицата, когато отишъл при нея? – попитах. В разказа на В’лане Крус изглеждаше почти като герой-ренегат. Наистина, въпреки че Ънсийли са безчестни, такива са и повечето Сийли, които съм срещала. Според мен те се заслужават едни други. Трябвало е да се обединят в един двор, да се контролират и да стоят далеч от моя свят.