– Къде беше, мамка му? Мина повече от месец! Направи още един такъв номер, без първо да ми кажеш какво правиш, и ще те окова за леглото си, когато се върнеш.

Това трябваше да ме възпре или да ме поощри? Представих си как лежа, просната по гръб, а тъмната му глава се движи между краката ми. Представих си Мак 1.0 да знае това, което аз знаех сега – че след няколко месеца Баронс щеше да прави всичко, което един мъж може да прави с жена в леглото. Дали тя щеше да избяга с писъци, или да разкъса дрехите си още там и тогава?

Докато обикаляше канапето с висок гръб, той забеляза слабата жена в ръцете ми с коса, провлачена по пода. Той сякаш не можеше да повярва, което при Джерико се изразяваше с леко накланяне на главата и с присвиване на очите.

– Къде я намери, по дяволите?

Бутнах крехкото тяло в ръцете му. Бях я докосвала повече, отколкото някога съм искала. Чувствата ми бяха твърде сложни, за да ги разбера.

– В затвора на Ънсийли. В гроб от лед.

– В’лане, този идиот! Знаех си, че е предател!

Въздъхнах. Това означаваше, че и Джерико смяташе, че тя е кралицата. А той трябваше да знае. Беше прекарал известно време в двора ù. Но аз знаех, че тя е наложницата. Тогава кой беше умрял в будоара на Ънсийли краля преди еони? Умирал ли е изобщо някой? Наложницата не се беше самоубила. Как се беше озовала от Сребрата в света на Фае, за да стане един ден настоящата кралица? Беше ли ме излъгал В’лане? Или всички те бяха пили от Котела толкова много пъти, че нито една част от историята на Фае не беше правилна? Може би някой беше саботирал писмените им архиви.

– Как я измъкна от там? Среброто трябваше да я е убило.

– Очевидно кралицата има същия имунитет към Среброто, какъвто има към Шинсар Дъб – бях приятно изненадана от това колко гладко излъгах. Баронс има остър нюх за лъжата. – Тя може да докосва и двете. Изглежда, кралят и кралицата не могат да правят магии, които другият да не може да разбие – най-добрите лъжи са здраво циментирани в познати изключения на правилото. Самото ù естество на матриарх и владетел на двата двора беше универсално изключение от всяко правило, което обвързваше по-нисшите от двора на Фае. Нямаше да се поколебая да го използвам, за да подсигуря прикритието си, докато не разбера без сянка от съмнение какво да мисля за себе си. Видях в тъмните очи на Баронс как прие логиката на лъжата ми.

Как можех да съм Ънсийли кралят? Не се чувствах като краля. Чувствах се като Мак с купчина спомени, които не можех да обясня. Е, това не беше цялата истина. Имаше го също и онова място в главата ми, от което получавах чудесни дребни неща като паразитни руни с древен произход и... прекъснах тази линия на мисли. Нямах настроение да отмятам по списък всички неща, които не можех да обясня за себе си. Щеше да бъде ужасно дълъг.

Той я постави на дивана, подпъхна одеяла около нея, избута дивана по-близо до камината и запали огъня.

– Тя замръзва. Почти съм готов да я върна обратно и да оставя мястото да я довърши – каза той мрачно.

– Нуждаем се от нея.

– Може би – той не изглеждаше убеден. – Шибани феи!

За едно мигване вече не беше до дивана, а опрял нос в моя. Дишането ми се учести. За първи път използваше необикновената си скорост пред мен.

Затъкна кичур коса зад ухото ми и плъзна пръсти по бузата ми. Проследи формата на устните ми, после остави ръката си да падне.

Навлажних устни и го погледнах. Желанието, което изпитвах, когато стоях толкова близо до него, беше почти нетърпимо. Исках да се облегна на него. Исках да дръпна главата му надолу и да го целуна. Исках да го съблека и да го избутам назад, да го яздя здраво, докато не започне да издава онези груби секси звуци, когато свършва.

– Откога знаеш, че си наложницата на Ънсийли краля? – гласът му беше мек, но думите бяха твърде точни. Напрежение оформяше устата му. Познавах всеки нюанс на тази уста. Яростта го гризеше и се нуждаше от отдушник. – Ти влезе в това Сребро без никакво съмнение, че ще преминеш.

В смеха ми имаше нотка на истерия. О, ако проблемите ми свършваха дотук!

Дали бях жена, обсебена от жената на дивана?

Или бях мъж – кралят на Фае, обсебен от Джерико?

Смятам се за либерална относно половите предпочитания – любовта е любов и кой може да каже как тялото следва сърцето? Но ми беше трудно да приема за себе си и двата сценария. Нито едно от двете не ми пасваше като ръкавица, а сексуалността трябва да ти е по мярка. Когато е истинска, я усещащ добре, като твоя собствена кожа. Единственото, което аз усещах като кожа за мен, беше връзката между жена и мъж. После го имаше и цялото: „О, не! Аз съм откаченият, отговорен за цялата тази каша!“. Край с обвиненията към Ънсийли краля за вземането на толкова много лоши решения и объркването на моя свят. Аз ли бях отговорната за объркването на техния? Ако беше така, носех непоносимо количество вина.

Загребах косата си назад с две ръце. Ако продължавах да мисля за това, щях да откача.

„Аз не съм наложницата, Джерико. Боя се, че сигурно съм някаква част от Ънсийли краля в човешка форма.“

– Не отдавна – излъгах. – Познах неща в Белия палат и продължавам да имам сънища, които имат смисъл само ако съм наложницата. Знаех, че има начин да го изпробвам.

– Скапана глупачка! Ако грешеше, щеше да те убие!

– Но не грешах.

– Тъпо и нелогично.

Свих рамене. Очевидно бях нещо по-лошо от тъпа и нелогична глупачка.

– Никога повече няма да правиш такова идиотско нещо! – каза той, няколко мускула подскачаха по челюстта му.

Като се има предвид всичко, което ми се беше случило дотук, бях съвсем сигурна, че щях. Имам предвид, ако наистина бях Ънсийли краля – най-могъщото Фае, съществувало някога, и някак си се бях оказала в човек, който няма представа кой е и на какво е способен, това означаваше, че не само бях зъл, обсебен и унищожителен, аз бях и непростимо глупав.

Той започна да ме обикаля в кръг, оглеждайки ме от горе до долу като екзотично животно в зоологическата градина.

– И мислеше, че аз съм кралят. Затова се опита да ме завлечеш през огледалото с теб. Просто не можеш да се наситиш да ме убиваш, нали? Какво беше последното, което ми каза? – с подигравателен фалцет той каза: – „Какво е най-лошото, което може да се случи? Да те отведа до някакъв капан и ти да умреш за известно време?“

Не казах нищо. Вече не виждах смисъл да се опитвам да се оправдавам.

– Представям си как това е разцвърчало малките ти романтични представи.

– „Разцвърчало“?

– Да не мислеше, че сме злочести любовници, госпожице Лейн? Нуждаеше ли се от това извинение?

Той ми показа вълчата си усмивка и аз помислих: „Да, злочести любовници с двуостър меч помежду им“. Защото точно това беше този мъж. Остър, раздразнителен и опасен. Той нямаше безопасна страна. И да, всъщност бях помислила, че сме злочести любовници. Но нямаше да му го кажа.

Въртях се в кръг заедно с него, срещайки тъмния му враждебен поглед.

– Мислех, че сме разрешили това в палата, Джерико. Името ми е Мак.

– Мак е, когато те чукам. През останалото време е госпожице Лейн. Свиквай!

– Граници, Баронс?

– Точно. Къде е кралят, госпожице Лейн?

– Мислиш, че ми се обажда, за да ми каже: „Скъпа, ще се прибера за вечеря в седем“. Откъде да знам, по дяволите? – което технически беше истината. Дори Крисчън щеше да се затрудни с това. Не знаех къде са всичките му останали части.

Наложницата издаде тих звук и ние се обърнахме към нея.

Очите му се присвиха.

– Трябва да я махна от тук. Няма да позволя цялата Фае раса да се опитва да мине през защитите ми. Предполагам, че ще трябва да я защитим – отвращението му нямаше как да е по-явно. Ако трябваше да избира между клизма с остър като бръснач иригатор и да защитава Фае (ако беше което и да е друго Фае, освен всемогъщата кралица), Баронс щеше доброволно да умре няколко пъти от вътрешно кървене.

Но тя беше единственото Фае, което той нямаше желание да пожертва... все още.

Определено бях съгласна да я преместим някъде другаде – колкото по-далеч от мен, толкова по-добре. Бях разтревожена, че може да се опита да я задържи в книжарницата и се бях подготвила да споря, че независимо колко мъчнопреодолими са защитите му, след като ние двамата непрекъснато идваме и излизаме, тя ще остава сама твърде дълго, за да бъде гарантирана безопасността ù.

– Какво имаш предвид? – попитах.

Половинка от Ежедневника на Дани се вееше от една улична лампа на ледения нощен вятър. Откъснах я, потърсих датата ССС и пресметнах набързо. Ако е бил залепен днес, а вероятно не беше, като се има предвид състоянието му, датата беше двадесет и трети март. Може би седмица по-късно.

Прочетох го и се усмихнах леко. Беше хванала бика за рогата, докато ме нямаше. Хлапето не се страхуваше от нищо.

Ежедневникът на Дани

147 дни ССС

Пичове, слушайте, ако искате да оцелеете!

Няколко прости правила и предписания ще ви опазят живи!

1. Прилепнали дрехи или изобщо нищо! Не бъдете свенливи, не бъдете срамежливи! Не оставяйте място, където да се крие книга! Шебаното нещо върлува от седмици! Трябва да виждате със собствените си очи, че нищо не се крие по ваш’те хора.

2. Не се разделяйте! НЕ ходете никъде сами! Точно тогава тя ви пипва. Ако видите книга, НЕ Я ВДИГАЙТЕ!!!!!

3. Не напускайте скривалищата си нощем! Не знам защо, но ù харесва мракът. Да, говоря за ШИНСАР ДЪБ. Казах го, чухте ме. За пичовете, дето не са виждали вестника ми, това е книга с черна магия, създадена от Ънсийли краля преди почти един милион години. Крайно време е да научите истината. Ако я вдигнете, тя ще ви накара ДА УБИЕТЕ ВСИЧКИ ОКОЛО ВАС, започвайки с хората, които обичате. Започвайте да спазвате правилата! Никакви отклонения, никакви шибани...

Долната половина беше откъсната, но нямаше нужда да виждам повече. Просто исках да знам датата. Бях пропуснала рождения ù ден. Шоколад върху шоколад, беше казала. Планирах да ù направя торта лично. Щях да ù направя парти на патерици, дори да бяхме само двете.

Нещото, за което Ънсийли кралят едва ли би помислил, беше парти за рожден ден за хора.

– Ти може да имаш цяла нощ, но някои от нас нямат – изръмжа Баронс през рамо.

Натъпках хартията в джоба си и забързах да го настигна. Бяхме паркирали Вайпъра на съседната пряка. Кралицата носеше наметало с качулка и беше увита в одеяла.

– Ти имаш цяла нощ и утрешната и цяла вечност, ако трябва да сме честни. Е, колко дълго беше мъртъв този път? – попитах, бодвайки го.

Гърмящата змия в гърлото му се раздвижи.

Доставяше ми извратено удоволствие да го дразня.

– Ден? Три? Пет? От какво зависи? От това колко зле си ранен ли?

– На твое място, госпожице Лейн, никога не бих споменал това отново. Мислиш, че внезапно си станала голям играч, защото си минала през онова Сребро...

– Оставих Крисчън в огледалото. Намерих го в затвора – отрязах го.

Устата му се затвори рязко, после:

– Защо, мамка му, винаги ти отнема толкова много време, да ми кажеш важните неща?

– Защото винаги има толкова много важни неща – казах отбранително. – Косата ù отново се влачи.

– Вдигни я! Ръцете ми са пълни.

– Няма да я докосвам.

Той ме погледна.

– Проблеми, госпожице Наложница?

– Тя дори не е истинската кралица – казах сприхаво. – Не е тази, която е съсипала живота на наложницата. Просто не харесвам Фае. Аз съм шийте зряща, забрави ли?

– Нима?

– Защо си ми толкова ядосан? Не съм виновна аз за това коя съм. Единствената вина, която може да ми бъде вменена, е за това какво избирам да правя със себе си.

Той ми хвърли кос поглед, който казваше: Това може да е единственото интелигенто нещо, което си казала тази вечер.

Погледнах покрай него към разрушената фасада на „Честър“ пред нас и за миг тя изглеждаше зловещо като руини на побити камъни, черно върху синьочерно небе от далечни времена и от друго място. Отгоре висеше пълна луна, която имаше пурпурен ореол – кръгло лице, изпъстрено с кратери с кръв. Още Фае промени в нашия свят.

– Когато влезеш вътре, отиди право при стълбите и един от тях ще те придружи горе! Отиди право при стълбите! – каза той подчертано. – Опитай се да не се забъркваш в проблеми или да не създаваш бунтове по пътя!

– Не мисля, че това е честно изказване. Животът невинаги е хаотичен около мен.