Карън Монинг - Разкритието на древния ръкопис

– Още удобни съкращения?

Нямаше го.

– И знаеш как да намериш мен също, принцесо – В’лане ме обърна към себе си и покри устата ми със своята.

– Мак, какво мислиш, че правиш, по дяволите? – настоя Крисчън.

Олюлях се леко, когато В’лане ме пусна. Името му отново беше намотано на езика ми.

– Знаете ли какво? – казах ядосано. – Предлагам да не се бъркате в моите работи. Не отговарям пред никой от вас!

Определено имаше твърде много тестостерон в живота ми.

Това, от което се нуждаех, беше една момичешка вечер.

АЗ НЕ СЪМ ЗЛО.

Тогава защо унищожаваш.

ПОЯСНИ!

Правиш отвратителни неща.

ТЪЛКУВАЙ!

Ти убиваш.

ТЕЗИ, КОИТО СА УБИТИ, СТАВАТ ДРУГО НЕЩО.

Да, мъртви. Унищожени.

ФОРМУЛИРАЙ УНИЩОЖАВАМ!

Да разрушаваш, да повреждаш, да съсипваш, да убиваш.

ФОРМУЛИРАЙ СЪЗДАВАМ!

Да издигнеш, да направиш нещо от нищо, да вземеш суров материал и да изобретиш нещо ново.

НЯМА ТАКОВА НЕЩО КАТО НИЩО. ВСИЧКО Е НЕЩО. ОТКЪДЕ ИДВА ТВОЯТ „СУРОВ МАТЕРИАЛ“? НЕ Е ЛИ БИЛ НЕЩО, ПРЕДИ ДА ГО НАКАРАШ ДА СТАНЕ НЕЩО ДРУГО?

Глината е просто буца глина, преди майсторът да я оформи като красива ваза.

БУЦА. КРАСИВА. МНЕНИЕ. ЛИЧНО. ГЛИНАТА Е БИЛА НЕЩО. МОЖЕ БИ ТИ СИ БИЛА ТОЛКОВА НЕВПЕЧАТЛЕНА ОТ НЕЯ, КОЛКОТО СЪМ АЗ ОТ ХОРАТА, НО НЕ МОЖЕШ ДА ОТРЕЧЕШ, ЧЕ Е БИЛА СЕБЕ СИ. ТИ СИ Я СМАЗАЛА, РАЗТЕГНАЛА, ИЗДЪРПАЛА, СТОПИЛА, БОЯДИСАЛА И ПРИНУДИЛА ДА СТАНЕ НЕЩО ДРУГО. ТИ СИ НАЛОЖИЛА ВОЛЯТА СИ ВЪРХУ НЕЯ. И НАРИЧАШ ТОВА СЪТВОРЯВАНЕ?

АЗ ВЗЕМАМ ЕДНО СЪЩЕСТВО И КАРАМ МОЛЕКУЛИТЕ МУ ДА ПОЧИВАТ. КАК ТОВА ДА НЕ Е СЪТВОРЯВАНЕ? БИЛО Е ЕДНО НЕЩО, А СЕГА Е ДРУГО. НЯКОГА Е ЯЛО, СЕГА ГО ЯДАТ. НЕ СЪЗДАВАМ ЛИ ПРЕПИТАНИЕ ЗА НЕЩО ДРУГО С НОВОТО МУ СЪСТОЯНИЕ? И МОЖЕ ЛИ ДА ИМА АКТ НА СЪТВОРЕНИЕ, КОЙТО ДА НЕ УНИЩОЖАВА? СЕЛА ПАДАТ. ИЗДИГАТ СЕ ГРАДОВЕ. ХОРА УМИРАТ. ЖИВОТ НИКНЕ ОТ ПОЧВАТА, КЪДЕТО ТЕ ЛЕЖАТ. НЕ Е ЛИ АКТЪТ НА УНИЩОЖЕНИЕ, СТИГА ДА МИНЕ ДОСТАТЪЧНО ВРЕМЕ, АКТ НА СЪТВОРЕНИЕ?

– Разговори с Шинсар Дъб

− Честит Рожден ден! – извиках, докато отварях предната врата на КДБ. Когато Дани влезе вътре, закачих заострена шапка за купони на главата ù, пуснах ластика така, че да изшляпа под брадичката ù и ù подадох свирка.

– Сигурно се шегуваш, Мак. Той беше преди месеци – тя изглеждаше смутена, но видях искрата в очите ù. – В’лане каза, че ме викаш. Това е супер, пич! Фае принц идва да търси Мега! К’во става? Не съм те виждала отдавна.

Заведох я до Центъра на купона в задната част на книжарницата, където гореше огън, свиреше музика и бях натрупала пакети на масата.

Очите ù се разшириха.

– Всичко това за мен ли е? Никога не съм имала купон.

– Имаме чипс, пица, торта, бисквити, бонбони и сладките са с тройна шоколадова лакта, с шоколадов крем или с шоколадови парченца. Ще хрупаме чипс, ще отваряме подаръци, ще се тъпчем и ще гледаме филми.

– Както сте правили ти и Алина?

– Точно така – обвих с ръка раменете ù. – Но едно по едно! Седни долу и стой тук!

Забързах обратно към предната част на магазина, извадих тортата от хладилника, забодох четиринайсет свещи и ги запалих.

Гордеех се с тортата си. Бях се постарала да направя глазурата ù с извивки и шарки, после я бях украсила с горчивосладки шоколадови пръчици.

– Ще трябва да си пожелаеш нещо и да духнеш свещите.

Поставих тортата на масичката за кафе пред нея.

Дани я зяпаше с колебливо изражение и за миг можех само да си мисля: „Моля те, не я забивай в тавана!“. Беше ми отнело цял следобед и три опита да изпека такава, която да става.

Тя ме погледна, стисна очи и намръщи лице със свирепа решителност.

– Не се наранявай, скъпа! Това е просто желание – подразних я.

Но тя си намисли желанието по начина, по който правеше всичко останало – на сто и петдесет процента. Стоя толкова дълго, че започнах да се чудя дали няма нещо като адвокат в нея, който добавяше клаузи и допълнения.

После очите ù се отвориха рязко и тя ми хвърли наперената си усмивка. Едва не издуха глазурата от тортата.

– Значи ще се сбъдне, нали? Защото духнах всичките?

– Никога ли не си имала торта за рождения ден, Дани?

Тя разклати глава.

– От този ден нататък ще има поне една торта за рожден ден за Дани Мега О’Мали всяка година – възвестих тържествено.

Тя засия, наряза тортата и сложи две огромни парчета в чинии. Добавих бисквити и шепа бонбони.

– Пич – каза тя щастливо, облизвайки ножа, – какво ще гледаме първо?

Откакто бях дошла в Дъблин, не беше имало много моменти в живота ми, в които бих могла да седна, да се отпусна и да забравя.

Тази вечер беше един от тях. Беше блаженство. За една открадната вечер отново бях Мак. Имах добра храна, наслаждавах се на добра компания и се преструвах, че нямам никакви грижи. Едно нещо бях научила. Колкото по-тежък става животът ти, толкова по-нежен трябва да си със себе си, когато най-после получиш малко почивка, или няма да бъдеш силен, когато трябва да си.

Гледахме черна комедия и си скъсахме петуниите от смях, докато лакирах късите ù нокти в черно.

– Какво е това? – попитах, когато забелязах гривната ù.

Бузите ù порозовяха.

– Нищо не е. Дансър ми я даде.

– Кой е Дансър? Имаш гадже?

Тя сбърчи нос.

– Не е това.

– А какво е?

– Дансър е супер, но той не е... той има... просто приятел.

Да бе! Мега се беше изчервила. Дансър беше повече от приятел.

– Как се запозна с него?

Тя се размърда неудобно.

– Филма ли ще гледаме, или ще сме момиченца?

Взех дистанционното и натиснах паузата.

– Сестри, не момиченца. Изплюй камъчето, Дани! Кой е Дансър?

– Ти никога не ми разказваш нищо за твоя сексуален живот – каза тя сърдито. – Обзалагам се, че с Алина сте говорили за секс през цялото време.

Изправих се разтревожена.

– Ти имаш ли сексуален живот?

– Не, човече. Не съм готова още. Само казвам. Ако искаш да говорим като сестри, трябва да направиш нещо повече, отколкото да ми прочетеш закона.

Отново задишах. Тя беше принудена да порасне прекалено бързо. Исках част от живота ù да се разкрива бавно и перфектно, с рози и романтика. Не исках първото ù преживяване да е в Камаро, чието табло се забива в кръста ù, а някакъв тип, когото едва познава, да пъшка върху нея, въпреки че със сигурност би помнила нещо подобно вечно.

– Помниш ли когато казах, че сме закъснели с един разговор?

– А, ето я и лекцията – измърмори тя. – Пич, слушай! Те не ни казаха всички важни неща за пророчеството. Пропуснали са много – изстреля тя внезапно и по този начин ме извади от релси напълно, както знаеше, че ще стане.

– И ти ми казваш това едва сега?

Тя издаде долната си устна.

– Щях да стигна до това. Ти си тази, която искаше да говорим за глупави неща, докато аз се опитвах да съм професионалистка. Всъщност и аз го научих съвсем скоро. Не се въртя много около манастира. Изнесох се много отдавна.

Бях предположила, че се е върнала! Някой ден щях да се науча да спра да правя предположения.

– Къде си се настанила? При Джейни в Дъблинския замък?

Тя скръсти ръце пред гърдите, перчейки се.

– Отскачам да убивам Фае шебаняците, които ни ловуват, но си имам моя квартира. Наричам я Каза Мега.

Дани живееше сама? И имаше гадже?

– Ти току-що стана на четиринайсет! – бях ужасена. Частта с гаджето беше приемлива (е, може би, в зависимост какъв е той, на колко години е и дали е достатъчно добър за нея), но да живее сама... Това трябваше да се промени бързо.

– Знам. Закъснели сме с един разговор – тя ми пусна онази нахакана усмивка. – Имам няколко места за различни настроения. Разполагам с всичко. Имам даже пистов мотор! – тя размаха ръце. – При това без пари. Създадена съм за този свят.

Кой щеше да се грижи за нея, ако настине? Кой щеше да говори с нея за контрол върху раждаемостта и болести, предавани по полов път? Кой щеше да бинтова порязванията и ожулванията ù и да се грижи да се храни правилно?

– За пророчеството, Мак. Има цяла друга част, за която не ни казаха.

Загърбих родителските тревоги за момента.

– Къде научи това?

– Джо ми каза.

– Мислех, че Джо е лоялна към Роуина.

– Мисля, че в Джо има нещо. Тя е част от Убежището на Роуина, но не мисля, че изобщо я харесва. Каза, че Ро не им позволила да ти кажат цялата истина и са я скрили от мен, защото не вярват и на мен. Мислят, че ти казвам всичко.

– Е, казвай! – пришпорих я.

– Пророчеството има цял куп други части, още подробности за хора и как ще се случат нещата. Казва, че тази, която умре млада, ще предаде човешката раса и ще се свърже с тези, които са създали Звяра.

Размърдах се неспокойно. Хиляда години преди Алина да се роди е било предсказано, че тя ще се присъедини към отбора на Даррок?

– Казва, че тази, която копнее за смърт, тази, която ще търси Книгата – това си ти, Мак, – не е човек и че двете, които са от древни кръвни линии, нямат по-голям шанс, отколкото има снежна топка в ада, да оправят нашата каша, защото няма да искат.

Отворих уста, но думи не излезнаха.

– Там пише, че има около двайсет процента шанс да се получи и че ако се провалите, второто пророчество има само около два процента шанс.

– Кой пише пророчества с такива скапани шансове? – казах ядосано.

Тя се захили.

– Пич, аз казах същото!

– Защо не са ми казали? Изкараха го така, сякаш аз съм буквално назначителна – така ми харесваше повече. Имах достатъчно проблеми, с които да се справям.

Дани сви рамене.

– По същата причина, по която Ро никога не ни е казвала, че може да сме Ънсийли каста. Според нея, ако знаеш какво предсказва пророчеството, може подсъзнателно да го изпълниш. Аз казвам, че трябва да знаеш коя си, нали? Като погледнеш в огледалото, очите трябва да срещат очи или спираш да гледаш.

– Какво още? – настоях. – Имаше ли още?

– Има нещо като цяло друго... подпророчество. Казва, че ако двете от древни кръвни линии са убити, нещата ще се разиграят различно и шансовете за успех ще бъдат по-високи. Колкото по-млади са убити, толкова по-добре.

Лед се плъзна по гръбнака ми. Това беше жестоко и точно. Кой докъде би стигнал, за да наклони везните по-силно в полза на човешката раса? Бях изненадана, че не са ни убили при раждането. Ако приемех, че съм била родена.

– И аз мислех, че вероятно за това ти и Алина сте дадени за осиновяване. Някой не е искал да ви убива като малки, затова са ви отпратили.

Разбира се. И ни е било забранено да се връщаме. Но Алина искаше да отиде да учи в Дъблин, а татко никога не е бил в състояние да ни отказва нищо.

Едно решение, едно дребно решение и светът, какъвто го познавахме, започна да се разпада.

– Какво още? – притиснах я.

– Джо каза, че са говорили с Нана О’ зад гърба на Ро. Казва, че старата жена е била в манастира в нощта, когато Книгата се е измъкнала. Видяла е някои неща. Шийте зрящи разкъсани на парчета, накълцани. Каза, че открили само малки части от някои. Други никога не намерили.

– Нана е била там, когато Книгата е избягала? – не беше споменала и дума в нощта, когато с Кат бяхме говорили с нея в къщурката ù до морето. Освен че ме нарече Алина и ни каза, че внучката ù Кейли е била най-добрата приятелка на Айла и също така член на Убежището, и че почувствала мрачни вълнения в земята, не ни беше разказала почти нищо друго.