Никол кипеше от ярост, но не каза нищо. Херцогът се усмихна победоносно.

Графинята размени тревожен поглед със съпруга си и преди дъщеря им и гостът да са се впуснали в нов словесен дуел, побърза да каже:

— Защо не седнем на масата да похапнем? — Тя се усмихна някак прекалено лъчезарно. После пристъпи към херцога и му подаде ръка. Погледът й обаче бе насочен към Никол. — Не си ми споменавала, че се познавате, скъпа.

— Не е ставало дума — отвърна Никол и продължи подигравателно: — За разлика от някои други неща, които винаги стават.

Като почетен гост херцогът бе настанен вдясно от графа. Вечеряха в по-малката от двете трапезарии на имението, тази, която обикновено използваха за семейни и други събирания в тесен кръг. Графинята бе седнала в срещуположния край на масата, която събираше дванадесет души, а Чад беше вдясно от нея. Никол седеше срещу херцога, от другата страна на баща си. Херцогът помогна на Джейн да се настани, после се върна до собственото си място точно навреме, за да се полюбува на Никол, която в този миг се приведе напред, за да седне, разкривайки щедро част от гърдите си.

Нарочно? Беше достатъчно опитен, за да е сигурен, че е така. Играта на думи помежду им и близостта на Никол вече бяха сторили опасни неща със слабините му, разпалили бяха в тях огън, който херцогът не желаеше ни най малко, нито сега, нито когато и да било. Стиснал устни, той седна, решен да не поглежда изобщо към нея.

Последната й забележка още звучеше в ушите му. Наистина ли бе имала предвид това, което си мислеше? Нима се бе осмелила да коментира колко лесно се възбужда, когато е покрай нея? Погледът му неволно се спря отново на лицето й. В отговор Никол се усмихна многозначително — усмивка, която бе безкрайно съблазнителна и безкрайно вбесяваща.

Тя го предизвикваше и ако не бяха тук, в Драгмор, щеше да я измъкне навън и да й покаже колко е опасно да си играе толкова опасна игра с мъж от неговия калибър. Досега нито една жена не бе дръзвала да предизвика гнева му така, както бе сторила тя тази вечер, а също и при последната им среща. Глупачка ли е или безкрайно смела и също толкова безразсъдна? Времето ще покаже, помисли си той и веднага се сепна, осъзнал че очаква някакво продължение на отношенията помежду им. А това бе не само невъзможно, беше изключено.

Никол го гледаше и погледите им се срещнаха. Въпреки че бяха в Драгмор на вечеря със семейството й, скоро щеше да дойде и неговия ред. Той задържа погледа й толкова дълго, че накрая чувството за благоприличие я принуди да извърне първа очи.

— Какво възнамерявате да правите с Чапман Хол? — попита графът, докато им сервираха първото блюдо — студена сьомга с лек лимонов сос.

— Още не съм решил, но навярно ще го обявя за продан.

— Толкова работа само за да го продадете? — попита с предизвикателен тон Никол.

Смръщеният му кафяв поглед отново се впи в нейния.

— Някои начинания изискват човек да се потруди и колкото повече е трудът, толкова по-голяма е наградата накрая. — Думите му можеха да се отнасят за какво ли не, но в случая се отнасяха за нея.

Тя се усмихна.

— А понякога може да има огромен труд и никаква награда.

Как ми се иска да доиграя тази игра до края, помисли си херцогът. Как му се искаше да я доведе до мига, в който тя ще се поддаде изцяло на властта му, безсилна да я отхвърли.

— Подобни случаи са много, много редки. — Той рязко се обърна към майка й. Не искаше да продължава тази схватка, боеше се, че вече са разкрили прекалено много. — Сьомгата е вкусна, лейди Джейн.

Колкото и да се опитваше да се сдържи, Джейн непрекъснато местеше очи от него към дъщеря си и обратно.

— Радвам се, че ви харесва — промълви тя, като хвърли поглед към съпруга си.

Графът разбра и подхвана по-безопасна тема: състоянието на пазара. Макар че по правило такива въпроси не се обсъждаха в смесена компания, като глава на семейството графът можеше да избира за какво да се говори. При това и двете жени изглеждаха напълно заинтригувани от разговора и го слушаха с внимание. Херцогът отговаряше на своя домакин автоматично, ала вниманието му бе насочено другаде. Защото Никол продължаваше да го предизвиква — този път като му хвърляше коси погледи изпод полуспуснатите си мигли, — сигурна, че ще й се размине безнаказано.

След като се нахраниха, всички се преместиха в салона за по едно питие след вечеря. Графът попита херцога дали има нещо против дамите да им правят компания. Разбира се, след като му се бе наложило да понася цяла вечер съблазните на Никол, херцогът вече беше напълно изнервен и копнееше да изпуши една пура на спокойствие с графа и Чад. Като джентълмен обаче, той не можеше да откаже.

Но двадесет минути по-късно Никол се извини, като хвърли един последен поглед на херцога. Той се загледа след нея, докато излизаше от стаята. Сигнал ли му бе дала? Погледът й беше едновременно леден, самодоволен и някак свенлив. Дошъл ли бе най-после неговият ред да изравни резултата?

След пет минути той също помоли да го извинят за малко. Домакините би трябвало да решат, че е отишъл по нужда. Докато вървеше по коридора, оставил салона зад гърба си, всичките му сетива бяха нащрек. Знаеше, просто знаеше, че тя е някъде наблизо. Когато мина покрай библиотеката и надникна вътре се увери, че е бил прав и се спря.

Тя лежеше на една страна на дивана и четеше. Позата, преднамерена или не, бе поза на класическа Венера. Хълбоците и бяха пищно заоблени, тежките й гърди преливаха от деколтето. Щом го видя, очите й се разшириха, Херцогът не можа да определи дали и това е поза или не.

Той се усмихна — първата му истинска усмивка за вечерта, при това безкрайно заплашителна. После влезе в библиотеката и затвори вратата.

Никол изпусна книгата и възкликна:

— Какво си мислиш, че правиш?! Не можеш да влизаш тук!

— Не мога ли? — попита той, като тръгна към нея.

Тя се надигна без да спуска крака на пода. Херцогът се наслаждаваше на гледката на гърдите й, които се вълнуваха задъхано.

— Ти си поигра — каза той с измамно мек глас — и сега е време да си платиш.

Никол тутакси скочи на крака. В същия момент той се хвърли към нея, сграбчи я и я придърпа към себе си.

— Забавлява ли се тази вечер, Никол?

— А ти забавлява ли се? — попита вместо отговор тя.

— Не — отвърна той. — Но смятам да се позабавлявам сега.

Сигурна какво ще последва, Никол се опита да се изтръгне от хватката му. Той обаче не я пусна, въпреки че част от него бе шокирана от неуважението, което проявяваше към своя домакин и от безразсъдното му пренебрежение към възможните последици от това. Без да обръща внимание на тази част от себе си, той притисна Никол към себе си и я целуна.

От устните й се изсипа порой от яростни протести, ала херцогът пренебрегна и тях. Стиснал китките й в стоманената си хватка, той мачкаше устните й с безкрайно търпение. Тя си пое дъх и той веднага се възползва от това, за да провре език дълбоко в нея. Никол изстена и не след дълго притихна в ръцете му, попивайки жадната му, пламенна целувка.

Херцогът обаче не се задоволи само с това, а улови китките й с една ръка. Другата впи в хълбоците й и я притисна плътно към себе си. Никол се отпусна в обятията му, стенейки тихо. В отговор прегръдката му също се промени — вече не беше хватка на враждебен хищник, а сладка, опияняваща ласка. Целувката им се превърна в горещо единение, което не свършваше и не свършваше.

Внезапно до слуха му достигна някакъв шум. Това начаса му припомни кой е той, коя е тя, къде се намират и какво правят. И той я отблъсна от себе си.

Никол залитна, изчервена и задъхана. Погледът, който му отправи, бе замаян и премрежен — поглед на жена, обладана от страст.

— Моята награда — приглушено каза херцогът. Знаеше, че не може да остане с нея и миг повече, знаеше, че да го хванат тук би било краят и на двама им. Затова рязко се обърна и излезе, оставяйки слисаната Никол вътре сама.

Беше стигнал вече до средата на коридора, когато я чу да го проклина. После се чу и звук на строшено стъкла. Запита се какво ли е счупила, ала не можа да се усмихне. Победата невинаги е сладка.

6

Облечена в син копринен халат, Джейн влезе в спалнята на графа, прилепена до нейната собствена. Никога не спеше в своя апартамент, макар че държеше всичките си вещи в него и от време на време обичаше да посяда пред камината с книга в ръка. На прага тя се спря. Изражението й беше тревожно.

Графът беше гол до кръста. Все още не бе свалил панталоните и чорапите си. Прехвърлил вече петдесетте, той имаше стройното, здраво тяло на мъж, който през по-голямата част от живота си се е занимавал с физически труд. Беше се научил да изпитва удоволствие от физическата работа още по време на детството си в Тексас и така и не бе пожелал да се откаже от този си навик. И до ден днешен имаше ли някъде да се гради каменна стена или да се ограждат обори, той с радост се включваше, доколкото му позволяваше времето. Сега обаче графът посрещна синия поглед на съпругата си с мрачно изражение.

Тя прехапа устни и пристъпи напред.

— Какво става между тях двамата, Никълъс?

— Значи и ти си забелязала?

— Как бих могла да не забележа? Колкото и да се опитваше да го скрие, херцогът кипеше от гняв, а Никол го предизвикваше, готова съм да се закълна в това.

Графът приседна на един диван, за да свали чорапите си.

— Никога не съм виждал Никол такава.

Очите на Джейн внезапно блеснаха развълнувано.

— Никълъс, тя се беше облякла така заради него. Тя проявява интерес към него.

Графът се изправи. Необикновено светлите му сиви очи святкаха.

— Звучиш така, сякаш си щастлива. Да не си си загубила ума?

Джейн се сепна. Съпругът й никога не й беше говорил така.

— Уверявам те, че умът ми си е съвсем на мястото.

— Извинявай — изпъшка той, като придърпа крехката си, изящна съпруга в прегръдките си. — Разстроен съм и си го изкарвам на теб.

Джейн го прегърна. Обичаше да усеща мощното му тяло, обичаше съпруга си по-силно дори от времето, когато се бяха запознали и когато беше едва шестнадесетгодишна. Преди цял един живот — цял един прекрасен живот.

— Никълъс, би трябвало да се тревожим, знам, но… — Тя си пое дъх. — Можеш ли да си представиш? Нашата дъщеря — херцогиня?

Никълъс я пусна и я изгледа невярващо.

— Джейн, ти изобщо не знаеш какво говориш! Херцог Клейбъроу е сгоден.

— Знам това. Но годежите се развалят.

Никълъс я погледна мрачно.

— Не и в този случай — рязко каза той. — Достатъчно добре познавам Клейбъроу. Той спазва неотклонно девиза на своя род — „Честта над всичко“. Дори да се влюби до полуда в нашата дъщеря, той никога, за нищо на света, няма да развали годежа си. Вместо това ще разбие сърцето на Никол.

— Божичко! — възкликна Джейн.

Никълъс се извърна и прокара ръка през гъстата си черна коса, набраздена от сиви кичури.

— Така че каквото и да е имало между тях, то вече свърши. Колкото по-скоро Клейбъроу се върне в Лондон, толкова по-добре за всички ни.

— Но ти каза, че той е мъж на честта и аз съм сигурна, че си прав. Човек трябва само да го погледне, за да разбере, че е почтен и честен. Никога не би сторил нещо, което би компрометирате Никол. Прекалено много се тревожим.

Никълъс се извърна към нея с кисела гримаса.

— Джейн, той е мъж. Този факт говори сам за себе си. Или си забравила, че понякога почтените мъже се държат ужасно непочтено, щом става въпрос за жените, които обичат?

Думите му върнаха и двама им назад във времето, На същото това място, когато Джейн бе на шестнадесет години, а той — неин настойник.

— Сега вече наистина съм разтревожена, Никълъс — каза тя, преди да се отпусне в прегръдките му.



Никол се престори, че се е успала, ала в мига, в който чу чаткането на подкови под прозореца, скочи от леглото и проследи с поглед баща си и Чад, които се отдалечаваха от къщата. Тя прехапа нервно устни, после се спусна към скрина и измъкна оттам широка бяла риза и чифт панталони. Снощи беше разярена, но тази сутрин се чувстваше странно възбудена, почти щастлива.

Не че гневът й към херцога бе преминал, разбира се. Беше върхът на арогантността от негова страна да дойде на вечеря тук след случилото се помежду им, след долните му предположения за нея, след похотливия му интерес и след бруталния начин, по който я беше отблъснал. Хиляди, хиляди пъти по-нагли бяха волностите, които си бе позволил в библиотеката, само през няколко врати от родителите й. А ако имаше смелостта да погледне в очите цялата истина, трябваше да осмисли преди всичко собствената си реакция към неговите аванси — та тя бе капитулирала пред него почти без да каже и дума! Споменът за това я изпълваше с гняв, срам и унижение. Такива ли са били намеренията му — да я унижи, като я съблазни? Нямаше да се изненада, ако е било така, защото вече знаеше, че този мъж има скандалната репутация на заклет женкар. Очевидно той не притежаваше нито морал, нито чувство за чест. И тя възнамеряваше да му каже право в очите какво мисли за позорното му поведение.