Бренда Джойс - Скандална любов

Облече се и се спусна забързано по стълбите, сигурна, че в такъв ранен час не ще срещне никого друг, освен прислугата; майка й обичаше да спи чак до към осем, макар че за една дама дори това бе твърде ранен час за ставане. Стомахът й се беше свил на топка от напрежение и нетърпение, затова не се спря да закуси, не изпи дори чаша чай. Изтича право в конюшнята, оседла с помощта на един от конярите своя грамаден жребец и препусна в галоп.

Студеният режещ въздух на ранното утро вещаеше приближаването на есента. Никол премина по алеята пред къщата, после кривна през моравата и прескочи без усилие каменната ограда, която я отделяше от ширналите се отвъд ливади. Овцете, които пасяха там, се разпиляха подплашени. Никол се засмя ликуващо, сетне прескочи още една ограда с лекотата и грацията на превъзходна ездачка, и се понесе по една пътечка през гората, разпръсквайки златистите и кафявите листа, нападали по земята. Около миля по-нататък тя дръпна юздите на коня си. Беше стигнала края на моравата, ограждаща Чапман Хол.

Сърцето й туптеше силно в гърдите, страните й бяха зачервени от лудешката езда. Жребецът изпръхтя нетърпеливо, жаден за още. „После“, обеща му Никол като погали запотената му шия и го подкара по-спокойно напред.

Беше рано, но откъм конюшнята вече долитаха силните удари на чуковете на дърводелците. Никол отиде до къщата, завърза коня си за един стълб, изкачи тичешком стъпалата и похлопа с тежкото медно чукало.

Не последва никакъв отговор.

Тя почука още няколко пъти. Започваше да я обзема безпокойство. Възможно бе херцогът да не си е у дома, ала прислугата със сигурност беше тук. Въпреки това цялата къща изглеждаше пуста, сякаш изоставена.

В гърдите й се надигна ужас. Тя хвана отново юздите на коня си и се отправи решително към конюшнята. Може би той е вътре, за да следи работата на хората си. Ако не е, те със сигурност ще знаят къде е. Той трябва да е тук, нали?

Никол остави коня отвън и пристъпи в конюшнята. Чуковете замлъкнаха. Двамата мъже, които ги държаха, се обърнаха към нея.

— Търся Негова светлост — каза тя. Вече бе успяла да привикне към сумрака в конюшнята и да разпознае в работниците двама селяни от Лесинг. Втренчените им погледи обаче я караха да се чувства неловко. Никога не общуваше с работниците, освен ако не беше с баща си и Чад. Сега си даваше ясно сметка и за мъжките си одежди, и за това, че беше напълно незащитена.

— Няма го — каза по-възрастният мъж, като й намигна. Младият се изправи и се ухили.

— Него го няма, ама ние сме тук.

Никол му хвърли строг поглед, който казваше, че не бива и през ум да му минават каквито и да било похотливи мисли.

— Къде е? И защо никой не ми отвори вратата на имението?

Младият, чието име, ако не грешеше, бе Смит, пристъпи напред.

— Няма никой. Затова, мис.

— Никой? — повтори като ехо тя.

— Херцогът и цялата прислуга потеглиха — намеси се по-възрастният.

— Ами вие защо толкова питате за Негова светлост? — подсмихна се Смит.

Никол не го чу.

— Потеглили? Потеглили за къде?

— Обратно за Лондон — отвърна възрастният.

— Обратно за Лондон — повтори тя, неспособна да възприеме новината. — Но кога ще се върне?

— Не каза.

— Обаче докато го чакате да се върне, аз винаги съм на разположение — каза Смит, като пристъпи още по-близо до нея.

— Върви по дяволите! — изръмжа Никол, стряскайки и двамата мъже. Сетне се завъртя и изтича навън. Все още неспособна да възприеме чутото, тя се метна на коня и го пришпори в галоп.

Заминал! Той е заминал!

Сърцето й посърна. Да, тя беше напълно смазана.

Беше нахлул в живота й толкова внезапно, а ето че сега също толкова внезапно си беше отишъл. До скоро за нея бяха съществували само семейството й, конете, книгите и Драгмор, после бе дошъл той — великолепният, мъжествен херцог. А сега си беше отишъл.

Би трябвало да е облекчена. Би трябвало да е щастлива. Ала не беше нито едното, нито другото; беше дълбоко разочарована.

— Какво ти става? — запита се на глас тя. — Нима наистина си полудяла? Спрямо теб той има единствено долни намерения, кани се да се жени за друга, а ти скърбиш за отсъствието му!

Логиката обаче не премахна странното й треперене, нито успя да повдигне духа й.

Когато стигна до пътечката, пресичаща гората, Никол забави ход. След няколко минути пред нея изникна буйното поточе и в паметта й нахлу споменът за това как бяха яздили заедно до тук, как я беше целунал, докосвал. Тя спря коня, скочи на земята, коленичи до потока и докосна ледената вода.

Животът не винаги е справедлив. Беше научила това още отдавна; защо тогава се чувстваше толкова наранена? Защо той се бе върнал в Лондон толкова внезапно? Снощи бе казал, че ще тръгне след няколко дни. Снощи… Ами да, заминал е заради снощи!

Никол се изправи. Вече беше убедена, че причината е в нея, че е прекалила с предизвикателното си поведение. Но той бе започнал пръв, идвайки в Драгмор при положение, че би могъл просто да се извини, че е зает. А тя не беше от хората, които бягат от сблъсъците, да не говорим, че в дадения случай се бе хвърлила в битката с огромно желание и настървение.

Но какво от това? Той не беше за нея и никога нямаше да бъде. Можеше да се надява най-много на неговите целувки или още по-лошо — да се вмъкне в леглото му. Мисълта я накара да се изчерви. Сексът бе тема, която никога не се обсъждаше между дами, но Никол знаеше основните неща, защото беше отраснала в провинциално имение и веднъж бе видяла жребец да се чифтосва с кобила. Зрелището беше шокиращо, ала и възбуждащо. Никога не бе виждала гол мъж, но беше почувствала мъжествеността на херцога, когато се бе притиснал към нея, и можеше да си представи как изглежда. Да си представи какво би било да го усети вътре в себе си. Разгорещена, тя несъзнателно погали шията на коня. Знаеше, че трябва да се срамува от посоката, в която се носеха мислите й. Но не се срамуваше, не се срамуваше ни най-малко, и точно там бе целият проблем.

Естествено, тя никога нямаше да направи подобно нещо с него; всичко, което си представяше, бяха само празни фантазии. И никога повече няма да се наслаждава на целувките му, на неговите опасни, опияняващи целувки. В гърлото й се надигна буца, чувство на задушаваща паника стегна сърцето й.

Крайно време беше да се вземе в ръце. „Така е най-добре“, каза тя на жребеца си, който кротко пасеше трева. После рязко се метна на гърба му, пришпори го напред и се спря чак пред конюшнята на Драгмор. Там повери животното на един коняр и забърза към къщата, като се стараеше да не мисли за нищо.

Когато минаваше покрай трапезарията, отвътре долетя гласът на майка й, който я накара да се спре и да влезе. Сутрин Джейн обикновено пиеше чай с кифлички в стаята си, докато се обличаше, ала днес изненадващо бе слязла да закуси долу.

— Добро утро, мамо — колебливо каза Никол. Нещо я караше да се чувства неловко.

— Олдрик каза, че още не си яла — усмихна се Джейн. Изглеждаше поизморена, сякаш не бе спала добре. — Седни и хапни с мен, скъпа. — Тя наля на дъщеря си чаша чай и й я подаде.

— Днес не съм много гладна — каза Никол, като седна до нея.

— Добре ли си?

— Да, напълно.

— Нямаше как да не забележа, че днес не тръгна с баща си и Чад.

— Аз… бях уморена от снощи.

Джейн кимна, намаза с масло една топла кифличка и й подаде половината.

— Приятна ли беше сутрешната езда?

Никол се изчерви.

— Горе-долу.

Джейн остави своята половинка от кифличката в чинията си, без да отхапе и хапка.

— Никол, къде ходи?

Никол не съумя да издържи на изпитателния поглед на майка си. Лицето й почервеня още повече.

— Пояздих наоколо.

— До Чапман Хол?

Никол зяпна.

— Какво… какво те кара да смяташ така?!

— Най-добре ще е да поговорим за това — тихо каза Джейн.

— Няма за какво да говорим — извика Никол, обзета от паника.

— Очевидно е, че между теб и херцог Клейбъроу има нещо.

— Мамо! Грешиш! — Никол понечи да стане от масата, но майка й я задържа.

— В такъв случай се радвам, защото той е сгоден и скоро ще се ожени за своята годеница. Той никога няма да развали годежа си, Никол — меко каза тя.

Никол знаеше това, но кой знае защо изпита болка, когато го чу произнесено на глас.

— Между нас няма нищо — рязко отвърна тя. — Ако държиш да знаеш истината, аз го презирам. Според мен той е един арогантен и надут задник.

Думите й очевидно шокираха Джейн. Внезапно Никол се вторачи в нея.

— Мамо, днес ли се връщаш в Лондон?

— Да, днес следобед. Не ми се ще да оставям Реджина там сама, въпреки че и лейди Хендерсън е при нея. В края на краищата, редно е да бъда с нея през целия сезон.

Никол навлажни устни.

— Идвам с теб. Ей сега ще си събера багажа!

Джейн премигна слисано.

— Но ти никога не напускаш Драгмор. Ти мразиш Лондон.

— Промених се — обяви Никол и се изправи. — Животът тук ми доскуча. Имам нужда да изляза навън, да се срещам с хора. Не си ли съгласна?

— Това винаги е било най-голямото желание и на мен, и на баща ти — каза Джейн, все още изненадана. — Не е здравословно човек да се усамотява в провинцията чак до такава степен.

— Ще се приготвя веднага — увери я Никол с ослепителна усмивка и се втурна към стаята си.

Джейн я проследи с поглед. На нейните устни също имаше усмивка. Точно от това имаше нужда дъщеря й — да се появи отново в обществото, където все още имаше шанс да срещне някой почтен мъж, да намери любовта. А и щом херцог Клейбъроу е тук, в Чапман Хол, още по-добре, че Никол идва при нея и Реджина в Лондон. Без да престава да се усмихва, Джейн посегна към кифличката си. Апетитът й се беше възвърнал.