Той си пое дълбоко дъх, за да се успокои. Пулсът му още препускаше, адреналинът му се беше покачил. Не можеше да отпъди образа й от съзнанието си — прекрасна, стройна, гъвкава амазонка, която се носи като вихър със засияло от радост лице. Още чуваше необуздания й, луд смях. Още я чувстваше до себе си, сякаш продължаваха да яздят един до друг като подгонени от демони. През тялото му премина тръпка.

Тя наистина яздеше като амазонка. Трябваше да признае, че беше великолепна. Не се съмняваше, че и в леглото щеше да бъде не по-малко великолепна. Точно в този момент я желаеше толкова силно, че беше готов тутакси да я отвлече в гората и да утоли безумната си жажда.

Пое още няколко големи глътки въздух, за да преодолее най-мъчителното състояние, в което беше изпадал някога. Не почувства облекчение, затова се обърна да я зърне. За негова изненада Никол не се виждаше никъде.

Херцогът веднага обърна коня си и се отправи към дамите, които яздеха последни в колоната.

— Къде е лейди Шелтън?

Изненадани, те се обърнаха назад.

— Не зная, Ваша светлост — каза графиня Аръндейл. — Само преди миг беше зад нас.

Ейдриън се намръщи и подкара назад, за да я намери. Чудеше се какво ли се е случило сега. След пет минути я видя надолу по пътя, там, където гората още не беше свършила. Тя водеше коня си без изобщо да бърза. Насочи се право към нея. Никол го видя и въздухът помежду им се нажежи до червено.

— Какво се е случило? — попита той рязко.

— В подковата му е влязъл камък.

Херцогът мигновено се смъкна от коня си и се опита да се концентрира върху проблема. Подаде юздите на коня си на Никол, без да промълви и дума. Пръстите им се докоснаха. Той тихо изруга, коленичи до големия черен кон и повдигна копитото му.

— Не е толкова лошо, но не бива да го яздиш сега. — Едва сега се осмели да вдигне поглед към нея.

Никол стоеше неподвижно. Бузите й бяха поруменели от слънцето и вятъра, а очите й блестяха като сребро.

— Ще вървя с теб — каза той, връчи й юздите и пое от нея юздите на своя кон.

— Няма нужда — каза тя и не помръдна.

Без да й отговори, херцогът мина пред нея с широки, решителни крачки. След малко я чу да тръгва след него.

Вървяха мълчаливо. Само вятърът шумолеше в листата на дърветата. Въпреки това Ейдриън знаеше, че тя е зад него, едва на няколко стъпки от него. Усещаше не само присъствието й, но и нещо друго, нещо, което опитът му позволи да разпознае — болезнено силното привличане помежду им.

Защо желаеше толкова тази жена? Нима защото му бе забранено да я има? Или защото беше толкова различна? Или защото от една страна бе горда и силна, а от друга — така уязвима? Знаеше, че няма да намери отговор на тези въпроси.

Усети, че се изпотява. Идеше му да захвърли жакета си, но беше възбуден и не искаше да то показва. Не искаше да разкрива себе си и своята слабост. Нима се бе превърнал в животно, неспособно да се контролира? Нима заприличваше на Франсис? През изминалите седмици бе успял да с пребори с изкушението, не биваше да се предава сега.

Докато се бореше със себе си, той чуваше зад себе си стъпките й, нежното й, някак плитко дихание. Накрая Никол наруши мълчанието.

— Защо се върна дотук?

Ейдриън рязко спря, но не се обърна. Конят му започна да рие неспокойно пръстта.

— Хрумна ми, че след днешното ти представление може да си направила още нещо толкова необмислено и безразсъдно.

Никол също спря до него.

— Но защо се върна?

Той се обърна с лице към нея.

— Защото съм глупак. Помислих, че може да си в беда.

Тя се усмихна.

Той се намръщи.

— Върнал си се, за да ме спасиш.

Херцогът не отрече.

— Очевидно това започва да ми става навик.

— Нямам нищо против.

— Онзи ден имаше.

Никол го погледна право в очите.

— Не, нямах. Преструвах се.

Двамата се взряха един в друг. Моментът беше напрегнат и интимен. Херцогът преднамерено го прекъсна.

— Днес ти язди като луда. Кажи ми, винаги ли си толкова безразсъдна? Боя се, че наистина е така.

Никол вирна глава. Беше откопчала жакета си и пищният й бюст се повдигаше. Това му напомни, че тя няма навик да носи корсет.

— Не съм. Аз съм отлична ездачка и не се излагам на никакъв риск.

— Никакъв риск? Напротив! Някой ден ще се пребиеш!

— Какво те интересува това? — попита тя с нежен шепот.

Ейдриън не бе в състояние да й отговори, не искаше да й отговаря, не искаше дори да изследва собствените си чувства.

— Наблизо има поток — наруши той легналото помежду им мълчание. — Сигурно си жадна. Хайде да напоим конете и да пием вода.

Потокът беше на няколко минути от пътя. Двата коня бяха прежаднели и нетърпеливо сведоха глави към водата. Херцогът стоеше неподвижно встрани. Никол коленичи и невъзмутимо започна да загребва вода с шепи и да пие от тях.

Той я гледаше като омагьосан. За пореден път го порази разликата между нея и всички останали дами, които познаваше. Тя пиеше жадно. Водата изтичаше между пръстите й и се разливаше по нея. После Никол наплиска лицето си и го вдигна към слънчевите лъчи, които проникваха през клоните на дърветата. Ейдриън не можеше да свали очи от нея, не можеше да престане да я желае. Тя внезапно усети погледа му, застина и вдигна очи към него.

В тях имаше разбиране. Разбиране и съгласие. Ейдриън изведнъж проумя, че тя няма да му откаже. Не днес, не сега. Тръгна към нея. Сърцето му удряше като чук, тъпото бучене в ушите му заглушаваше всяка забрана, която би могъл да му наложи разумът.

Никол бавно се изправи.

Той улови ръцете й.

— Кажи ми не.

Тя поклати глава и не изпълни молбата му.

— Да.

Устните му докоснаха нейните и в този момент цялата му съпротива се пречупи. Вече нямаше игри, нямаше преструвки. Никол веднага вдигна ръце, обви ги около врата му и се притисна към него. Ейдриън я прегърна така, сякаш беше нещо безценно, което е уловил и което всеки момент може да изгуби.

Езиците им се преплетоха страстно, тъй както жадуваха да се преплетат и телата им.

Смъкнаха се върху влажната, глинеста земя. Ръцете му намериха жакета й и го разтвориха. Нежните й стенания го окуражиха. Положи я по гръб и пъхна ръка под долната й риза. Докосна голите й гърди.

Плътта й изпълни дланта му и преля навън. Той беше мълчалив любовник, който умее да се контролира, но сега му се искаше да зареве като звяр, за да даде израз на върховното си удоволствие. Не го направи, но продължи да я гали непрестанно, завладян от неустоима жажда и ликуваща възбуда.

Никол простена от наслада, а той прокара длани по кожата й, по твърдите й, стегнати зърна. Когато отметна дрехите и сведе лице към гърдите й, тя отново простена.

Трябваше поне да промълви името й, трябваше.

— Никол.

Тя обхвана главата му с длани и се вкопчи в косите му.

— Ейдриън. — Беше като въздишка.

С уста и с език той продължаваше да гали пламналата й от желание плът.

— Кажи ми да спра.

— Не. Не спирай, Ейдриън, никога не спирай.

Той впи устни в зърното на гръдта й и потъна в пълна забрава. Никол се изви като дъга към него. Той усети, че тя бързо приближава към връхната си точка и в отговор тялото му пламна. Не беше любовник, който шепти нежни думи и обещания, но тялото му й даваше безброй обещания.

Обещания, които в разумно състояние нямаше да може да спази.

Никол започна настойчиво да отвръща на ласките му. Ръцете й докоснаха кожата му, провряха се под ризата му. Той също плъзна ръце под ризата й, под памучните гащи, обгръщащи бедрата й. Когато я докосна, тя изкрещя името му. Никога досега името му не бе звучало така прекрасно.

Завладя го желание да я види напълно задоволена в ръцете си. Щеше да направи всичко възможно, за да го постигне. По челото му изби пот.

— Сега ще полетиш, Никол — прошепна той, като я обсипваше с ласки и целувки.

Скоро беше възнаграден. От гърдите й се изтръгна вик, тялото й се изви в прегръдките му. Дланите му усетиха силните й, ритмични спазми. Когато тя притихна, той изпита огромно задоволство. Задоволство, каквото никога не беше изживявал.

Ръцете й се обвиха около шията му.

— О! — беше всичко, което успя да произнесе.

Той разбра. Това беше първият й оргазъм. Тя нямаше опит. Несъмнено беше девица. Беше лейди Шелтън. Погледът му се плъзна от пламналото й лице надолу по тялото й до разтворените бедра и отметнатата нагоре до кръста пола. Изпитваше болезнен копнеж да се освободи от панталоните си, но ръката му застина. Не беше сега времето съвестта му да се пробужда и да му напомня коя е тя и кой е той. Но вече бе прекалено късно. Ейдриън затвори очи. Бореше се със себе си. Мислите му изведнъж бяха станали кристално ясни. Беше й дал нейния пръв оргазъм, а ако продължеше нататък, щеше да стане и първия мъж в живота й. Не можеше да стори това.

Без да каже нищо, той се отдръпна от нея и легна по гръб върху мократа, влажна трева.

15

Никол се надигна и седна. Беше потресена. Макар че определено знаеше за секса повече от мнозинството млади жени, никога не бе предполагала, че това може да се окаже толкова разтърсващо преживяване. Все още неспособна да си поеме дъх, тя погледна към херцога.

Той лежеше по гръб върху калната трева, неподвижен като дъска, като изключим това, че дишаше тежко. Никол си припомни колко рязко се бе отдръпнал от нея и разбра, че за разлика от нея той съвсем не е изпитал всичко, което може да се изпита по време на истински акт.

Тя потръпна, а погледът й се плъзна по тялото му. Той бе най-мъжественият, най-прекрасният мъж, когото бе виждала, и сега, когато бе пред нея, обладан от толкова диво желание, собствената й жажда се разпали с нова сила, макар да смяташе, че вече я е утолила. Изпитваше обаче и още нещо, нещо болезнено-сладко и много, много нежно.

— Ейдриън? — прошепна тя, усещайки как в гърдите й се надига любов и я залива като вълна. Пръстите й докоснаха бузата му.

Той се дръпна и в миг скочи на крака.

— Не ме докосвай!

Никол трепна, шокирана от гневния му тон и от това, че я бе отблъснал.

— И не ме гледай така, сякаш току-що съм те сритал в ребрата!

Тя се вкамени.

— Извинявай.

Без да й обърне внимание, той закрачи към потока, влезе до средата му и се потопи под водата.

Никол нададе уплашен вик. Водата бе ледено студена. Той беше луд!

— Ейдриън! — възкликна тя, когато той се изправи отново, треперейки от студ. — Ще се простудиш до смърт!

— Ти ще си моята смърт.

Никол го погледна неуверено.

— Имаш предвид… смъртта, за която ми спомена веднъж… Това ли?

— Не! Нямам предвид тази смърт!

— Защо си толкова ядосан? Какво съм сторила?

— Всичко — изръмжа той.

За Никол обаче това не обясняваше нищо. Когато го видя да се потапя отново в ледения поток, тя се изправи бавно на крака. Ужасно се боеше, че не ще могат вече да си върнат топлината и близостта от преди малко, защото усещаше как помежду им се отваря дълбока бездна. Трябваше да направи нещо, за да угаси този негов необясним гняв, и то бързо. Тя вдигна жакета му и щом той се изправи отново и водата се плъзна по стройното му, силно тяло, каза:

— Ела тук.

Погледът, който й отправи, беше суров и груб, но все пак излезе от водата, като отново потрепери. Никол обгърна раменете му с жакета като с кърпа и започна да го разтрива. Той обаче изтръгна жакета от ръцете й и се отдръпна встрани.

— Да ме съблазниш ли се опитваш?

Това ли се опитваше да направи?

— Толкова ужасно ли би било?

— Ти си единствената жена, която би си признала подобно нещо. Това не е нормално!

— Когато сме двамата — промълви съвсем тихо тя, — няма нищо по-нормално.

Той се взря в нея с неразгадаем поглед.

Въпреки привидната си дързост, вътрешно Никол трепереше цяла, защото в този момент бе заложила на карта всичко. Приближи се до него, докосна го. Този път той не помръдна.

— Защо се отдръпна от мен точно в този момент? Не съм толкова глупава и знам, че има още. Не ме ли искаш?

В продължение на няколко мига херцогът не каза нищо и тя потрепери.

— Иска ми се да не те исках — отговори най-накрая той.

Не изглеждаше щастлив от отговора си. Обзета от страх, Никол посегна отново към него и хвана ръката му.

— Аз те искам, Ейдриън. Все още те искам.

Той отново не се отдръпна. Стоеше напълно неподвижен.

— Ти си безмилостна. Не виждаш ли, че се опитвам да бъда благородник?