Ейдриън стисна зъби. Беше разбрал за какво намеква графът и нямаше да остави нещата така.

— Съжалявам, ако съм наранил дъщеря ти, Никълъс — каза той внимателно. — Ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, трябва да ти кажа, че когато се срещнахме за пръв път, тя не знаеше, че съм сгоден и искаше да се омъжи за мен. Много вода изтече оттогава, но съм сигурен, че с времето нещата ще се оправят.

— Въпросът наистина е как ще се почувстваш след време.

Смутен, Ейдриън замълча за миг, после отговори откровено:

— Нямам възражения срещу женитбата си с Никол.

Шелтън го изгледа с любопитство. Ейдриън усети, че се изчервява.

Внезапно графът се засмя.

— Да — каза той също толкова внимателно — мисля, че си прав. След време нещата ще се наредят много добре.



— Още ли не си готова? — попита Реджина.

Никол седеше на леглото си по долни дрехи. Погледна сестра си, която беше като зашеметяващо златисто видение в жълтата си шифонена рокля, и въздъхна.

— Иска ми се да не бях обещавала да ходя.

— Никол! Ти обеща и чичо Джон ще ти бъде страшно обиден, ако не дойдеш. Освен ако не се закълнеш, че си болна.

Никол знаеше, че Реджина е права. Макар че Джон Линдли не й беше истински чичо, той бе най-добрият приятел на баща й и тя го познаваше от дете. Когато беше малка, той никога не пропускаше да дойде в Драгмор с подаръци за нея, за сестра й и братята й. Не би могла да го обича повече дори ако наистина й беше чичо.

Само че още не се беше възстановила от следобеда, от онова тъй дяволски благородно предложение за брак на Ейдриън. Никога нямаше да се възстанови. Как би могла? Копнежът й да се омъжи за него й беше донесъл болка, но ако сега се бе съгласила да го стори, щеше да я боли още повече.

Реджина се приближи до нея, шумолейки с роклята си.

— Никол, какво има? Откакто си дошла в Лондон не съм те виждала така разстроена. — Тя седна на леглото до сестра си. В кехлибарените й очи се четеше загриженост. — Не е заради него, нали? — попита със снижен глас.

Никол кимна и срещна погледа на сестра си. Реджина улови ръката й.

— Той те харесва, Никол, това е ясно. Ще видиш, когато спре да оплаква Елизабет. Сигурна съм, че ще започне да те ухажва. А ти трябва да го окуражаваш — аз ще ти покажа как.

Никол едва не избухна в сълзи.

— Той вече ми предложи да се омъжа за него.

Реджина ахна.

— Какво? Това е зашеметяващо!

Никол поклати глава.

— Аз му отказах.

— Какво?

— Отказах му.

— Луда ли си?

Никол сграбчи ръката й.

— Той не ме обича, обича Елизабет. Сърцето му принадлежи на една мъртва жена. Предложи ми да се ожени за мен само защото ме целуна… неприлично. — Тя се изчерви. Не смееше да каже истината дори на сестра си. — Интимно.

Реджина я погледна объркано.

— Какво имаш предвид като казваш интимно?

Никол затвори очи.

— Лорд Хортънс целувал ли те е?

— Естествено.

От този отговор Никол веднага разбра, че сестра й не знае какво представлява интимната и безсрамна целувка, страстната целувка с разтворени устни, със сплетени езици.

— Какво направи той, Никол? Какво значи, че те е целунал интимно? Целувката е интимна.

— Има целувки и целувки — каза меко Никол.

Реджина беше объркана и не по-малко любопитна.

— Няма ли да ми кажеш?

— Добре! — почти изкрещя Никол. Сълзите я задавиха. — Целуваше ме толкова силно, че устните ме заболяха. А той не спираше и не спираше. Езиците ни бяха сплетени и той ме докосваше на места, където не биваше да ме докосва! Е, задоволих ли любопитството ти?

Реджина беше занемяла от изненада.

— Никога не позволявай на лорд Хортънс или на който и да било друг мъж да се държи така с теб! — извика Никол. — Или ще се окажеш в моето положение!

Все още потресена, Реджина успя да промълви:

— Трябва да се омъжиш за него.

— Няма. Не мога! Той си призна, че е поискал ръката ми само от чувство за дълг.

Сестра й отново я погледна с широко ококорени очи. Най-накрая тя успя да проговори:

— Добре, значи не всичко е идеално. Но той е херцог Клейбъроу. Трябва да кажеш „да“.

— Не мога! — каза отново Никол. — Той се държи отвратително с мен! Аз го обичам, а в неговото сърце няма и капка обич към мен! Не разбираш ли? Не бих понесла да съм му съпруга и да го обичам, а той да не изпитва нищо към мен, да тича след други жени и да има любовници! Не можеш ли да ме разбереш?

— Не — заяви безцеремонно Реджина. — Всички мъже имат любовници, Никол. Но тук става въпрос за херцог Клейбъроу! Ти си луда, ако не се омъжиш за него, особено щом го обичаш!

— Не ме интересува, че е херцог. Интересува ме какво чувства към мен. И не всички мъже имат любовници. Татко няма любовница — отвърна й Никол. — Нито пък виконт Сърл!

— Те са изключение — поклати глава Реджина. — А ти си изключително глупава.

— Чудя се дали ще нехаеш толкова, ако разбереш, че лорд Хортънс поддържа любовница, след като си се омъжила за него?

Реджина се поизчерви.

— Няма да се изненадам.

— Значи не го обичаш! — Никол скочи и закрачи с развети фусти.

— Обичам го! — извика Реджина. — Луда съм по него!

— Ако го обичаше, нямаше да ти е толкова безразлично дали ходи по жени.

— Може би просто съм реалистка, а ти, Никол, си романтичка!

Двете сестри се вгледаха една в друга. Подобна мисъл беше абсурдна. Всеки, който ги познаваше, би се заклел, че е точно обратното, но в този момент изглеждаше, че Реджина е права.

На вратата се почука и това спаси Никол от необходимостта да отговаря.

В стаята надникна Джейн.

— Никол, когато се облечеш, ела при мен и при баща си в библиотеката.

Никол се смути.

— Защо, мамо?

— Баща ти иска да обсъди нещо с теб — каза Джейн със сериозно изражение.

Никол се вцепени от ужас. Отнасяше се за Ейдриън. Сигурна беше. Навярно някак си бяха разбрали за вчерашното й посещение в Клейбъроу. Но как?

— Какво?

— Моля те, просто ела при нас в библиотеката. — Това не беше молба, а заповед. Джейн се усмихна и затвори вратата.

Никол разбра колко е изнервена, когато сестра й докосна ръката й и тя подскочи.

— Облечи се — каза Реджина. Лицето й, обикновено весело, сега беше смръщено. — И по-добре бързо промени решението си и кажи на херцога, че приемаш предложението му.



— Моля те, затвори вратата.

Никол погледна първо баща си, застанал пред своето писалище, после майка си, която седеше на дивана. Сетне затвори махагоновата врата зад себе си.

— Направила ли съм нещо, за което не се сещам? — опита да се усмихне тя.

Нито един от двамата не отвърна на усмивката й. Баща й беше много намръщен. Отново я обзе ужас. Особено когато майка й се изправи с угрижено изражение и се приближи до нея.

— О, скъпа — каза нежно Джейн.

— Какво има? — попита Никол.

— Херцог Клейбъроу беше тук днес — каза Никълъс. — Поиска ръката ти и аз се съгласих.

В първия момент Никол реши, че става дума за следобедното посещение на Ейдриън, когато й беше направил предложение в гостната. В следващия момент осъзна какво точно има предвид графът. Херцогът бе идвал още веднъж на Тависток Скуеър и беше отправил предложението си директно до баща й.

— Какво?

— Адвокатите ни ще се срещнат утре сутринта.

— Не! — избухна тя. — Няма да се омъжа за него!

Джейн стисна по-силно ръката й, но преди да успее да каже каквото и да било, Никълъс вече крачеше към тях.

— Мисля, че нямаш друг избор.

Никол замръзна, прикована от погледа му. Той знаеше. Ейдриън му беше казал. Тя простена.

— Малко е късно за съжаления — каза той, като продължаваше да я гледа. — И тъй като е възможно да си бременна, ще се омъжиш още след две седмици.

— Ще го убия — изкрещя Никол.

— Няма връщане назад, Никол. Ако толкова не искаш да се омъжиш за Ейдриън, да беше помислила за това преди да легнеш с него.

Никол се освободи от ръката на майка си и се втурна към прозореца. Опитваше се да овладее истерията си. Беше разярена, разярена на Ейдриън, задето бе отишъл при баща й и му бе казал всичко — не само за да я унижи, а и за да е сигурен, че Никълъс ще приеме предложението му. Освен това я изпълваше паника.

— Скъпа — наруши Джейн напрегнатата тишина. — Няма да бъде толкова лошо. Ейдриън е добър мъж. Ще бъде и добър съпруг. А аз знам, че ти изпитваш чувства към него. Дори ако си мислиш, че вече не го обичаш, сигурна съм, че с времето чувствата ти ще се съживят.

Никол се обърна рязко.

— Той обича друга жена! Влюбен е в Елизабет!

Родителите й търпеливо изчакаха гневът й да се уталожи, после Джейн се приближи до нея.

— Елизабет е мъртва.

— Това влошава нещата още повече. Не разбирате ли? Не можех да си съпернича с нея и когато беше жива, но сега, сега споменът за нея ще ме преследва завинаги!

— Ти го обичаш — каза Джейн меко и докосна бузата на дъщеря си.

Никол се отдръпна.

— Ти си избягала от татко, защото си го обичала! Точно по същата причина и аз не мога да се омъжа за Ейдриън! Само ти, мамо, можеш да ме разбереш!

— Бях глупачка — каза Джейн. — Слава богу, че баща ти ме намери и ме принуди да се омъжа за него.

Никол стисна устни.

— Няма да се омъжа за него. Няма.

— Приех предложението на Ейдриън и няма да променя решението си — проговори Никълъс, напомняйки им, че все още е там. — Или забрави, че има вероятност да си бременна?

Никол потръпна.

— Да, Никол, бременна — каза рязко Никълъс. — Няма да допусна внукът ми да бъде копеле.

Очите й се изпълниха със сълзи. Не знаеше, че баща й може да бъде толкова жесток.

— Ако изчакаме, може би…

— Не. Стига толкова. Без друго очевидно го обичаш. Ти…

— Не го обичам! — извика тя и в този миг наистина не го обичаше. — Мразя го!

— Независимо от това решението ми е окончателно — каза сурово Никълъс.

— Скъпа, всичко ще бъде наред — каза Джейн с утешителен глас.

Никол дишаше тежко. Отново се освободи от ръката на майка си.

— Ще стане скандал. Татко, не мога да понеса още един скандал.

— Няма да има скандал. Херцогът е готов да поеме изцяло вината за прибързаната ви женитба. Той ще накара хората да повярват, че е лудо влюбен в теб. Никой няма да заподозре какви са истинските обстоятелства, а и да заподозрат, няма да бъдат сигурни.

— Той ще се направи, че ме обича? — Не можеше да понесе това!

— Той те предпазва от скандала — каза Никълъс.

— Значи пак ще ме накараш да се омъжа насила?

— Да.

— Не си ли спомняш какво се случи предишния път?

Думите й увиснаха в тишината. Веднага й се прииска да не ги беше изричала. Никълъс се взря в нея.

— Заплашваш ли ме, Никол?

За пръв път в живота си тя се страхуваше от баща си, но настоя на своето.

— Не прави това с мен!

— Няма да та позволя да избягаш — каза свирепо Никълъс. — Не и този път.

— Ще трябва да ме вържеш и да ме закараш насила пред олтара!

— Щом искаш да предизвикаш скандал, така да бъде.

Никол занемя. Джейн се опита да се противопостави на съпруга си. Но на Никол й беше дошло твърде много. Той нямаше да промени решението си. Тя изхлипа и изскочи от стаята.

21

Никол бе обхваната от паника. Баща й и херцог Клейбъроу бяха най-властните мъже, които познаваше. Щом и двамата бяха решили, че трябва да се омъжи за Ейдриън, значи това щеше да стане. Предишния път бе успяла да изненада баща си, като избяга в последния момент. В действителност тя се срамуваше от стореното, ала тогава нямаше друг избор. Този път обаче баща й бе предупреден. Никол потръпна. Беше напълно сериозен, когато й каза, че няма да й позволи да избяга и че ако се наложи ще я върже и ще я заведе насила пред олтара! Беше непоколебим, че тя ще се омъжи за Ейдриън, и нищо нямаше да промени решението му.

Тя яростно закрачи из стаята си. Някога баща й беше нейният най-голям съюзник, най-добрият й приятел. Как може да направи такова нещо? Как може да я кара да се омъжи против волята си? Сякаш е някаква вещ. Сякаш е робиня, която всеки може да купи. Другите жени също нямаха избор за кого да се омъжат и не очакваха да имат избор, но Никол не беше възпитана като другите жени. Винаги и бяха предоставяли пълна свобода. Самият Никълъс не я бе възпитал да бъде безмозъчна и префинена порцеланова кукла, нито съпруга, служеща само за украса и за нищо друго. Той одобряваше заниманията й със земеделие, животновъдство и математика, одобряваше нетрадиционното й обучение. Винаги бе търсил и уважавал мнението й по всякакви въпроси, като се почне от онези, които касаеха Драгмор и се свърши с политиката. Нямаше възражения срещу начина, по който се обличаше, когато бе със семейството си в Драгмор. Изцяло споделяше мнението й, че бричовете са най-подходящото облекло за езда. За голямо нейно облекчение той бе напълно съгласен, че рисуването, когато нямаш талант, и пеенето, когато нямаш глас, са глупави и безполезни занимания. Гордееше с необикновените й постижения и с интелекта й.