Никол дръпна разкъсаната рокля надолу и тя се свлече по стройните й крака. След това се освободи от нея и я ритна към него. Накрая задъхана вдигна обезумелия си поглед към него.

Той не бе помръднал. Гледаше я без дори да мига.

Но тя още не беше приключила. Вече бе започнала да сваля надиплените си фусти и да ги изритва настрани с високите си сребърни обувки. Накрая цялото пространство около нея се изпълни с бухнати, съблазнителни коприни и шифони. Със същото свръхчовешко напрежение Никол дръпна горните връзки на гърба на корсета си, свали го и го захвърли право към Ейдриън, който автоматично го хвана.

Двамата се вторачиха един в друг. Никол все още бе обзета от истерия и тежкото й дишане изпълваше стаята.

— Готова ли си? — попита тихо Ейдриън.

— А ти доволен ли си?

Той отново реши, че е по-добре да не отговаря. Мълчанието се проточи. Постепенно Никол се поуспокои. Ейдриън наблюдаваше как разумът й се връща, как дъхът й се забавя и успокоява, докато голите й гърди не започнаха да се повдигат едва забележимо. Наблюдаваше я как идва на себе си. Наблюдаваше как потъмнелият й поглед почва да се избистря, а лицето й се обагря в руменина. Неспособна да направи нищо друго, тя прикри с ръце голата си гръд.

Можеше да реагира с някоя хаплива забележка, но не го направи. Вместо това протегна ръка и каза меко:

— Ела при мен.

Никол го погледна със замъглени очи. В тях блестяха нови сълзи. Вместо да му подаде ръка в знак, че се предава, тя му обърна гръб, скръстила ръце пред гърдите си. Трепереше.

Ейдриън се приближи безшумно зад нея.

— Няма нужда да го правим по този начин — промълви той нежно.

— Няма ли?

Той докосна голите й рамене. Кожата й бе топла и гладка като коприна.

— Не, никаква.

Приведе се към нея. Ръцете му я обгърнаха през кръста и я притеглиха към тялото му. При допира до него тя потръпна. Устните му докоснаха извивката на шията й.

Никол остана неподвижна. Устните му продължаваха да обхождат нежно шията и раменете й. Ала в натиска на огромната му мъжественост между хълбоците й нямаше нищо нежно.

— За бога, недей — простена тя.

Без да обърне внимание на думите й, той хвана гърдите й през сключените й ръце, притисна се силно към нея и продължи да я обсипва с целувки.

От устните на Никол се отрони сподавен стон. Това бе моментът, в който тя се предаде и Ейдриън го знаеше. Той бързо я обърна към себе си, вдигна я на ръце и я отнесе до леглото. Миг преди да се отпусне върху нея, погледите им се срещнаха. Нейният все още бе пълен със сълзи, но Ейдриън видя и искри на желание. Изсуши с целувки влагата по клепките й, ала все още беше нащрек. Това бе най-трудната борба на воли през целия му живот.

Никол отпусна глава в пищния разкош на копринените и кадифени възглавници и изви тялото си като дъга към него.

— Ейдриън — прошепна тя и внезапно зарови пръсти в косата му.

Точно този момент чакаше той, чакал го бе цял живот. Страстта му избухна. Стисна я в желязна прегръдка, впи устни в нейните, поглъщаше я и искаше още. Никол се предаде напълно.

Езиците им се стрелнаха един към друг. Бедрата й се сключиха около неговите. Ръцете му обхождаха стройните извивки на тялото й и търсеха топлината и влагата — приветствието — на нейната женственост. Тя го посрещна с бърз тласък на бедрата си. Внезапно той почувства как губи разсъдък. Повдигна хълбоците й и зарови глава в топлината й. През целия си живот не бе правил нещо толкова безразсъдно. Тя изстена и той я благослови с устни, целувайки я интимно, диво. След това езикът му се плъзна във всяка гънка прелестна плът, която успя да открие.

Тя стигна до мощен оргазъм и той усети всяка нейна тръпка по лицето си. Получи втори оргазъм, стенейки името му, докато той продължаваше да я целува, заровил глава между краката й. След това се надигна над нея. Мускулите на раменете му, гърдите и ръцете му бяха издути до пръсване. Огромните му длани уловиха лицето й.

— Погледни ме!

Очите й се разтвориха. Бяха тъмни и горящи от страст… но все още пълни със сълзи. Душите им се сляха. Ейдриън проникна в нея.

Телата им лудо се издигаха и потъваха в диплите на кадифената розова кувертюра. Копринените, сатенените и брокатените възглавници се пръснаха по пода. Таблите на тривековното легло стенеха, балдахинът с цвят на сьомга се тресеше, а пискюлите по краищата му буйно подскачаха. И почти като един, виковете им, неговият и нейният, разцепиха нощта.

Никол се опита да не плаче, но няколко непокорни сълзи се търкулнаха по бузите й. Не знаеше дали са сълзи на отчаяние или на радост. Или просто на емоционално изтощение?

Тя обърна глава към съпруга си. Нейният съпруг. Самата мисъл накара пулса й да се ускори. Лежеше гола върху розовото кадифе на леглото си, а Ейдриън подклаждаше огъня в камината. Той също беше гол. Обърнат бе с гръб към нея и Никол се подпря на лакът и започна да го изучава открито.

Той беше великолепен. От гърдите й се отрони въздишка, която не успя да сподави. Докато слагаше нови съчки в пламъците, мускулите на широките му плещи и жилестите му ръце играеха. Гърбът му бе издължен и опънат от блестяща, изваяна мощ. Хълбоците му бяха стегнати, твърди и изпълнени с мъжка сила. Погледът й се плъзгаше с неутолимо любопитство по всяка изваяна част на тялото му.

Внезапно Ейдриън се изправи, обърна се и погледите им се срещнаха.

Той знаеше какво е правила. Руменина заля лицето й. Гореща тръпка премина през вените й и нахлу в слабините й. Тя се размърда неспокойно.

— Заслужавам ли одобрението ти? — попита Ейдриън тихо.

Никол се вгледа в очите му. Огънят играеше зад голото му, облято в златисто сияние тяло. Това бе само илюзия, нали, тази топлина, която виждаше в него? Преди да успее да го спре, погледът й отново се плъзна по него, по широките му гърди, по стройните му бедра, по огромния, тежък член, който сега бе отпуснат и влажен.

— Да — чу се тя да прошепва.

Ейдриън се приближи към нея. Никол се помъчи да отклони поглед, но това се оказа невъзможно. Той седна на леглото до нея и за нейна изненада прокара ръка през гъстата й вълниста коса и я погали нежно. За втори път в живота си Никол почти загуби съзнание, но сега от шеметна наслада.

Опита се да прочете мислите му, опита се да проникне в тях и да разбере топлината — защото това със сигурност бе топлина, — която съзираше в погледа му. Страхуваше се, че всичко е само илюзия, но бе невъзможно да прогони надеждата. А щом той сведе глава към лицето й, това изгуби значение. Нищо не можеше да има значение в миг като този. Чака цяла вечност да усети устните му. Когато те я докоснаха, Никол простена. Простена и се предаде.



Никол се събуди прекалено развълнувана, за да усеща умора, въпреки че почти не бе спала — благодарение на ненаситния си съпруг. Протегна се доволно и погледна към неговата част от леглото, но установи, че него го няма.

Тя се надигна и седна в леглото. Все още беше гола и усещането бе възхитително, въпреки че тялото я болеше от толкова луда страст. Усмихна се. После още веднъж. И още веднъж.

О, колко глупаво се бе държала! Сега вече осъзнаваше това. Как бе могла да се противи на брака си с Ейдриън? Да се противи на женитбата си за мъжа, когото обичаше тъй силно, чак до болка?

По-добре бе да е с него, отколкото далеч от него. Много, много по-добре!

Тя стана лениво от леглото. Наближаваше обяд — бе спала до безобразно късно. Намери халата си на пода и се загърна в него, след това отиде до завесите и ги дръпна. Зимата наближаваше.

Зачуди се къде може да е Ейдриън.

Питаше се и как ще се държи той с нея сега.

Отиде в мраморната баня, пусна водата и замислено приседна на ръба на ваната. Знаеше, че не бива да се заблуждава. Бурната страст, сляла телата им през нощта, съвсем не означаваше, че той я обича. Още не бе минал и месец от смъртта на Елизабет. Все пак, с времето неговата мъка щеше да утихне. И тя, Никол, още щеше да бъде тук, като негова съпруга.

Щом сега между тях бушуваше такава страст, може би един ден той щеше и да я обикне?

Напомни си, че Ейдриън се бе оженил за нея от чувство за дълг. Но това вече не изглеждаше толкова важно.

Ръцете й потрепериха. Изобщо не трябваше да се противи на този брак. Не трябваше да демонстрира гнева си пред всичките им гости. Не трябваше да се опитва да се заключи от него миналата нощ. О, колко ненавиждаше гордостта си в този момент! Печално осъзна, че вероятно вече не й бе останала никаква гордост. Миналата нощ той се бе погрижил за това. Това обаче не я интересуваше.

На вратата й се почука. Никол отиде да отвори и видя мисис Вийг и Ани. Икономката носеше поднос със закуска и изглеждаше смутена.

— Ваша светлост, никога не бих си позволила да ви притеснявам, но чух шума на водата — каза тя и хвърли неодобрителен поглед на Ани.

Никол се усмихна.

— Тъкмо смятах да си взема вана.

— Имате прислуга, която да ви приготви банята, Ваша светлост — заяви мисис Вийг, сетне отново изгледа строго малката Ани. — Опомни се, момиче! Върви и се погрижи ваната да е точно такава, каквато я предпочита Нейна светлост!

— Да, мадам! — отвърна Ани и се втурна към банята.

Никол премигна. Беше забравила измеренията на новия си живот. Тя вече не беше лейди Шелтън, беше херцогиня Клейбъроу. А херцогините, предположи Никол, не би трябвало да приготвят ваната си сами.

— Съжалявам — каза тя.

Мисис Вийг обаче не я чу, или поне се престори, че не я е чула, влезе в стаята и остави подноса на изящно обкованата стъклена масичка до камината. В нея пращеше огън и икономката се наведе да го разгори. Никол се зачуди дали Ейдриън — нейният съпруг — се бе погрижил за него преди да напусне леглото й на разсъмване.

— Идвал ли е някой, Ани например, тази сутрин да запали камината?

— Не, Ваша светлост. — Мисис Вийг бе шокирана. — Не бих позволила на никой да ви безпокои, освен ако не сте дала специални нареждания за това. Желаете ли прислужницата ви да подклажда огъня на развиделяване? Тя може да го прави безшумно, без да ви събуди.

Дали Ейдриън отново ще сподели леглото ми тази вечер, питаше се Никол.

— Не, не. Няма нужда. Спя много леко и предпочитам да не ме безпокоят.

Мисис Вийг кимна и се отправи към леглото.

Никол седна малко сковано в креслото и впери невиждащ поглед в подноса с препечени кифлички, сладко и чай. Ейдриън бе стъкнал огъня заради нея. Толкова дребен жест, а я бе развълнувал до сълзи!

— Ани — извика рязко мисис Вийг. — Веднага щом свършиш там, отнеси тези чаршафи на перачката и след това можеш да оправиш леглото.

Никол погледна към икономката. Тя се обърна, дръпна завесите на останалите прозорци и в стаята нахлу ярка светлина. Очите на Никол се разшириха, когато видя леглото. В средата му имаше тъмночервено петно, което изглеждаше като кръв.

Не можеше да повярва на очите си.



Никол слезе по стълбите бавно и несигурно. Сега това бе нейния дом, но тя се чувстваше като чужд човек, а не като господарка, още по-малко като херцогиня. Нямаше представа къде отива и какво трябва да направи.

Тя бе съпругата на Ейдриън, херцогиня Клейбъроу. Неговата съпруга. Не беше толкова лошо, изобщо не беше лошо. Може би дори щяха да постигнат съгласие, с малко усилие от нейна страна. Тя ще стори всичко, което е по силите й, за да компенсира катастрофалното начало. Ще направи нещо повече от това да приеме положението си на негова съпруга. Ще се опита да стане добра съпруга, да му доставя радост. И да спечели любовта му.

Искаше да се държи както подобава на една херцогиня. Искаше да избегне собствената си склонност към нетактичност. Искаше да се държи прилично. Вложила бе много и най-старателни усилия в тоалета си тази сутрин. Ани й помагаше, но подобно на своята господарка малката прислужница нямаше никаква представа как се обличат херцогините сутрин. С тях, за щастие, беше и мисис Вийг, която следеше неотклонно Ани и се грижеше всяка нужда на Никол да бъде задоволена.

Единственото, от което имаше нужда Никол, бе да разбере какво трябва да облече. Не искаше да се покаже невежа, затова небрежно попита мисис Вийг какви са собствените й предпочитания, показвайки й няколко рокли и костюми. Поласкана, икономката избра прекрасен костюм в жълто и зелено, с втален жакет и богато надиплена отзад пола. Опасенията на Никол се бяха потвърдили. Херцогините наистина се обличаха официално. Перспективата да носи такива натруфени премени толкова рано през деня не я зарадва кой знае колко, но тя щеше да го прави.

На слизане по стъпалата мина покрай ято прислужнички, които усърдно чистеха коридора, площадката на втория етаж и фантастичната бална зала, която започваше оттам. Вратите й бяха широко разтворени и разкриваха блестящия под от черен и бял мрамор, белите колони и изписания с фрески таван. Всички бързо й се поклониха и весело я поздравиха в хор „Добро утро, Ваша светлост“.