— Мислех, че искаш да бъдеш моя жена — подигра се Джейк. — Сигурно няма да си доволна, ако имаш призрак за мъж.

— Що се отнася до мене, аз съм ти жена — прошепна рязко Сюзан, — а ти трудно можеш да минеш за призрак, и двамата го знаем.

— Тогава Бенджамин какъв е?

Бузите на Сюзан бяха станали аленочервени. Тя бе направила някои дискретни проучвания относно законността на положението си.

— Той ми е съпруг.

Джейк избухна в смях.

— Да не искаш да ми кажеш, че си двубрачница, скъпа моя?

— Не беше нарочно, и ти го знаеш — извика тя и стисна юмруци. — Ами ако Сейнт Клер те представи на Бенджамин?

— Няма.

— Откъде си така сигурен?

— Защото той знае истинската история. Защото знае кой съм аз в действителност.

Сюзан възкликна.

Джейк се усмихна, но усмивката му не беше приятелска.

— Не съм те лъгал, като казах, че той ми е добър приятел, Сюзан.

Сюзан успя да усмири истерията си.

— Ти си едно проклето копеле, не мога да те понасям.

— Не казваше това в писмата си.

— Защо изкарваш наяве най-лошото у мене?

— Не ми е приятно да ти казвам това, Сюзан, но никой не те кара да постъпваш така, както постъпваш.

Тя не можеше да спечели, нито с него, нито без него.

— Джейк… трябва да поговорим насаме.

Погледът му се спусна по почти голите й гърди.

— Да поговорим?

Въпреки огромните й грижи през ума й минаха различни сценарии. В леглото Джейк бе ненаситен, егоистично взискателен, но и се раздаваше безрезервно. В леглото Джейк щеше да я измори, докато тя не започне да моли за милост, но тя щеше да го измори също така, че той да моли за почивка.

— Проклет да си, не ме дразни — каза тя тихо, не можейки да се сдържи да не оближе устните си.

— Не мога ли да взема това, което ти така добре умееш да даваш?

Сюзан замря на място.

— Ще те чакам в библиотеката в края на коридора — каза тя, обърна се и побягна.

Джейк я наблюдаваше през тежките си замрежени клепачи. Думите от писмата й отекваха в ума му.

Липсваш ми Винаги си ми липсвал… и винаги ще ми липсваш. Ти си единственият мъж, когото някога съм искала наистина. Ще напусна Бенджамин… ще се самоунищожа… за тебе, само ако кажеш една дума. Аз съм твоя жена, Джейк, и ти го знаеш. Вземи ме при себе си.

Толкова те обичам, скъпи

Всеки път, щом Джейк получеше някое от писмата й, знаеше, че трябва да го изгори, без да го е отворил, но бе прочел всичките, и то неведнъж.

Толкова те обичам, скъпи

Някога и той я бе обичал. Чудеше се дали не е затаил тази любов някъде дълбоко в себе си.

Без да откъсва поглед от нея, с ускорен пулс, дишайки неравно, той се отдели от колоната и я последва.



Единствената причина, поради която Джейк бе останал толкова дълго на бала, бе да дразни Сюзан и да я ядосва. Дори да й бе поискал развод толкова отдавна, дори да бе принуден малко след това да избяга от Ню Йорк, изоставяйки нея и дъщеря си, дори да бе мъртъв пред закона, истината бе, че тя все още е негова жена, защото той си беше напълно жив.

Както всеки мъж, независимо какви бяха истинските му чувства към нея, всеки път, когато помислеше за нея и Бенджамин, изпитваше внезапна ярост.

Тя казваше, че го обича. Обичаше ли го, когато сегашният й съпруг се любеше с нея? Обичаше ли го? Джейк можеше да си каже, че това никак не го интересува, можеше силно да се надява, че е истина, но знаеше твърде добре, че тя не вика името му, когато спи с Бенджамин Ралстън.

Спря пред една тежка двойна врата от орехово дърво, която тя бе оставила открехната. Поколеба се, инстинктите му казваха да се обърне и да избяга, но той бутна едното крило и влезе. Сюзан стоеше в стаята, опряла гръб на вратата, застинала като класическа гръцка статуя. И напук на себе си, напук на миналото — също толкова красива.

Някога Джейк бе обожавал красотата й. Някога я бе обичал цялостно. Тя беше всичко, което той не беше, всичко, за което всеки мъж като него си мечтаеше да има за жена. Бе красива, елегантна, аристократична и богата. Тъй като той беше обикновен ирландец, а тя беше от висшето общество, изглеждаше му недостижима, но той се бе оженил за нея и тя му бе родила неговото скъпоценно дете.

Оттогава между тях бе имало много предателства и гняв, много разочарования и много тъга. За двамата. Той не можеше да й прости многобройните любовници, след като вече бяха женени, но може би най-малко можеше да й прости, че се е омъжила за Бенджамин Ралстън седмици след като бе научила, че той е мъртъв.

Понякога, в най-дълбоките нощи, сам с бутилка ирландско уиски, Джейк се питаше какво би станало, ако тя не се бе омъжила повторно, ако Той бе успял да се свърже с нея, ако тя бе отишла при него в Австралия със Софи, както бе планирал още докато беше в затвора, преди да избяга. Мечтаеше за прост живот, в който той ще работи усилено с ръцете си, за да осигури основното за своето семейство. Мечтаеше за любов и смях, за неугасваща страст.

Това беше абсурд. Когато бе трезвен, знаеше, че е така. Сюзан го бе ненавиждала още когато бяха младоженци, защото той я бе откъснал от висшето общество. Как можеше изобщо да мисли, че тя ще бъде щастлива като жена на фермер в австралийската пустош?

Сега тя имаше това, което бе искала да има — място във висшето общество, богат съпруг със синя кръв, богатство и уважение. Джейк се вгледа в нея. Вярваше само наполовина на уверенията й, че още го обича. Вярваше само наполовина на думите и, че би захвърлила всичко заради един обикновен ирландец като него.

Нарочно, но и със съжаление, той се държеше на разстояние от нея.

— Какво искаш да обсъждаме? Какво е толкова важно?

Сюзан намокри устни.

— Софи.

Джейк я загледа втренчено.

— Какво се е случило?

Сюзан преглътна.

— Джейк… ужасно е. Софи съсипва живота си, и аз не мога да я вразумя! Толкова ме е страх. И за да стане още по-лошо… — Изведнъж истински сълзи се посипаха по бузите й, — тя избяга от къщи. Мислех, че ще се върне… но тя ме мрази, Джейк!

Той се приближи до нея и хвана ръцете й, разтърсвайки я.

— Какво, по дяволите, значи това, „избяга от къщи“?

— Точно това! — извика Сюзан — Избяга оттук… дори не знам къде живее!

Той отново я разтърси.

— Защо? Какво си направила? Знам, че е заради тебе!

Сюзан замръзна.

— Проклет да си! Не е заради мене! Искам само най-доброто за нея и съм я насърчавала да прави това, което трябва! — Тя се освободи от ръцете му. Погледите им се срещнаха. — Искам тя да се откаже от незаконната си дъщеря и да я даде за осиновяване на една прекрасна двойка!

Лицето на Джейк стана бяло като стена.

— Какво?

— Софи роди дете. Във Франция. Мисли да не се омъжва и да задържи детето. Но тя не може да направи подобно нещо и двете го знаем. Всички от персонала вече знаят истината… но никой няма да тръгне да клюкарства. Мога да те уверя, защото ще унищожа всекиго, който дръзне да очерня дъщеря ми.

Джейк се хвана за облегалката на един стол, за да остане прав. Лицето му изразяваше неприкрит потрес.

— Не знаех. Не знаех.

— Как би могъл? Не можеш да очакваш да знаеш всичко за живота ни, след като си се уединил в анонимност някъде в ирландските провинции!

Джейк вдигна глава, шокът започваше да се разнася.

— Бащата. Кой е? — изрева той.

Сюзан се поколеба.

— Кажи ми, по дяволите! — отново изрева той. Стигна с две крачки до Сюзан и я повдигна от пода. После очите му се разшириха. — Деланза е, нали? Нали? — извика той, като я разтърсваше отново.

Сюзан кимна и очите й се напълниха със сълзи.

— Проклет да е — извика Джейк. Пусна я изведнъж на пода. — Забрави за осиновяването, Сюзан. Това копеле ще се ожени за Софи — няма две мнения по този въпрос.

Сюзан побледня, поклащайки глава.

— Не.

Усмивката на Джейк не беше от най-красивите.

— Да — каза той. — Да.

25

Софи най-накрая си възвърна самообладанието и излезе от мястото си зад една колона до вратата към терасата. Знаеше, че Едуард я наблюдава от другия край на залата. Не беше лесно да го убеди, че трябва сама да се сбогува с Хенри.

Сега трябваше да намери Хенри. Софи тръгна бързо към периферията на балната зала, оставяйки терасата отдясно на себе си, с надеждата да избегне всякакви срещи с познати, все още доста по-разтреперана, отколкото би си признала, от всичко, което се бе случило навън. Враждебността на Едуард и гневните му, но въпреки това възбуждащи целувки бяха повече от достатъчни, за да я зашеметят, но въпросът му относно нейната връзка с Хенри бе непростим.

Софи огледа празнуващата тълпа, но никъде не видя Хенри. Страхуваше се, че чувствата му са били наранени от внезапната поява на Едуард и от начина, по който Едуард така собственически я бе отмъкнал със себе си. Хенри щеше да бъде още по-наранен, когато тя му кажеше, че Едуард настоява още сега тя да го заведе при Едуина.

Софи хвърли напрегнат поглед към вратата на балната зала, където за последен път бе видяла Едуард, но него го нямаше. Тя трепна, оглеждайки се неловко наоколо си, защото очакваше той да се появи изневиделица пред нея от сенките на високите папрати. Но не беше там.

Тя нямаше време да се чуди къде е изчезнал. Зърна майка си да влиза в балната зала от другата врата. Софи се обърна рязко и избяга на терасата. Сърцето й биеше твърде силно, тя стискаше юмруци. Едуард й бе казал да се сбогува с всички, с които иска, но тя нямаше намерение да говори пак със Сюзан тази вечер. Може би и никога повече няма да говори с нея.

Тя преглътна огромната топка от тъга, която внезапно бе заседнала на гърлото й. Ярки фенери блестяха в центъра на терасата, която сега бе пуста, а краищата й бяха осветени само от лъчите на пълната луна. Софи се поколеба, пулсът й започна да се успокоява, тя вдъхваше аромата на вечнозелените храсти, натрапчив и гъст. Разбра, че трепери и имаше защо. Вън беше студено, не можеше да стои без наметка или палто. Едуард скоро щеше да дойде да я потърси, ако тя не го намери във фоайето, както бе обещала. Трябваше да направи това, за което бе тръгнала.

Софи се насочи към вътрешността на къщата. Очите й се разшириха. Недалече от мястото, където бе застанала, стоеше Джулиан Сейнт Клер. Без съмнение и той бе сметнал това място за идеално закътано. Защото се навеждаше над една жена и я целуваше страстно… и тази жена трябва да беше Лиза.

Но като си спомни притеснението на Лиза, Софи остана на място, без да помръдва, наблюдавайки страстната прегръдка.

Маркизът се изправи и каза нещо, тихо и безстрастно. Последва движение и Софи дочу звук от удар на длан по нечия буза. После Лиза избяга тичешком от него и профуча покрай Софи, без да я забележи.

Софи обаче бе видяла Лиза достатъчно добре, за да разбере, че се е разплакала. Тя повдигна полата си и хукна подир нея, забравяйки за Хенри и Едуард.

Лиза изтича през балната зала и гостите се обръщаха след нея. Тя не обърна внимание на това, може би беше прекалено развълнувана; изтича нагоре по стълбите в централното фоайе. Софи изтича след нея.

— Лиза! Чакай! Аз съм, Софи!

Лиза не спря. Повдигнала високо полата си, откривайки прасеца и глезена, тя тичаше нагоре по стълбите.

Софи спря на долния край на стълбите, за да си поеме дъх; глезенът ужасно я болеше от тичането през балната зала, но беше твърдо решила да помогне на сестра си. Едуард изникна отнякъде.

— Какво става?

— Не знам — каза тя, все още задъхана. — Лиза е много разстроена. Трябва да ида при нея.

Очите й блеснаха предизвикателно и той не посмя да я спре. Едуард стисна челюст.

— Ще те чакам тук. Ако не дойдеш до петнайсет минути, ще се кача горе да те намеря.

Софи вдигна брадичка.

— Говорех напълно сериозно, като ти казах, че съжалявам, задето съм отделила Едуина от тебе. Нямам намерение пак да бягам.

Усмивката му бе горчива и изпълнена с недоверие. Тя се обърна и хукна нагоре по стълбите, искаше й се това да заличи миналото, да го промени и да го направи съвършено.

Софи спря пред вратата на Лиза, чувайки звук от удар. После се чу друг шум, като от падане на някакви неща, сякаш някой влачи нещо из стаята. Тя не можеше да си представи какво прави Лиза. Софи опита да отвори вратата, като същевременно повика Лиза по име. Но вратата беше заключена.