Вестибюлът беше по-разкошно обзаведен от парадното антре. Не само бе голям, колкото дневната й, но и сводестият му таван беше много по-висок от нейния и беше съвършено кръгъл; като погледна нагоре, главата й се замая. На върха имаше малък стъклен купол, през който се процеждаше слънцето.

Четири много високи сводести врати водеха към други стаи и коридори. Сводовете бяха от черен мрамор, напръскан със златисто, а подът бе от ослепително блестящ бял мрамор също като стените.

Тя се обърна с лице към него, със замаяна от впечатления глава.

— Винаги съм се чудила как така си спечелил толкова богатство, че да построиш такава къща.

Джейк се облегна на стената със скръстени ръце и я загледа.

Тръпка премина през нея — тръпката на предчувствието. Джейк я гледаше така, както мъж гледа жена, която иска да отведе в леглото си — за пръв път, откакто бе научила, че той е жив. Странно, но тя се почувства нервна.

— Без да споменаваме трите ти други къщи.

— Вече ти казах — обади се той. — От строежи.

Тя вдигна вежда.

— Не ти вярвам.

— И от кораби.

Ъгълчето на устата му се повдигна в измъчваща я усмивка.

— Страхувам се да питам какво си превозвал с тях.

— Тогава недей.

Тя намокри устни. Независимо от добрите си намерения тя остави погледа си да се плъзне по дългите му крака и силните му прасци, по ръба на червения му копринен халат.

— Къде са ти слугите, Джейк?

— Имам само иконом и камериер. Вършат си работата.

— Трябва ти жена — каза Сюзан, но съжали за пламенния си тон, защото нима не бе го молила във всяко свое писмо да я вземе пак при себе си… А той не благоволи да отговори на никое от тях.

Този път обаче Джейк нито се усмихна, нито й се подигра. Загледа се в нея и в очите му плувнаха сенки. После се отдели от стената.

— Защо си дошла?

Сюзан не можа да не забележи как халатът му се открехна, когато той се раздвижи. Откривайки част от едно твърдо, загоряло бедро. Тя се отърси от неканените мисли. Съблазняването — нейното или неговото — не бе намерението, с което идваше тук.

— Софи ме мрази.

— Каза го снощи.

Сълзи изпълниха очите й.

— Джейк, опитах се да се срещна с нея, но тя ме изгони. Беше готова да повика персонала на хотела, за да ме изхвърлят.

Тя си каза, че няма да му разкрива колко голяма е мъката й, не и сега, не и след като я бе изоставил за толкова дълго време. Но сълзите потекоха по бузите й.

— Ще й дойде умът — каза Джейк, загледан в нея.

Сюзан потрепери и се сви на две, хлипайки.

— Н-не! Н-не мисля така! Т-ти не разбираш! Н-не можеш да разбереш! Аз съм й майка! Обичам я! Не мога да я изгубя! О, господи! П-първо тебе… а с-сега нея!

Единствения миг, когато бе изпитвала подобна мъка, бе преди години, когато бе научила, че Джейк е мъртъв, но тогава тя бе по-млада и не толкова мъдра, не разбираше изцяло нито живота, нито смъртта, със сигурност не и както в сегашния момент.

— Не плачи — каза Джейк. — Софи те обича и ще ти прости.

Сюзан се изправи и малко по малко престана да хлипа, но сълзите не спираха. Тя срещна погледа на Джейк и видя, че той й съчувства… даже не толкова й съчувства, колкото е поразен.

— Т-тя ме ненавижда. Аз с-само се опитвах да й спестя мъката.

Джейк стоеше неподвижен, извил надолу ъглите на устата си, а в очите му се четеше съчувствие. След миг той пристъпи към нея. Но Сюзан очакваше това, разкъсвана между болката и радостта. Защото почти веднага, след като бе дошла, бе отгатнала, че в края на краищата двамата ще се съберат, както трябваше да стане още преди много време. Ръцете му я обгърнаха.

— Не плачи — каза той отново, притегляйки я към силното си мускулесто тяло. — Моля те, Сюзан.

Сега Сюзан заплака още по-силно заради всичко. Заради това, че бе изгубила Софи, заради това, че някога бе изгубила Джейк… и че сега си го бе върнала.

Ръцете на Джейк се плъзнаха по гърба й и нежните им поглаждания искаха само да я успокоят, но не и да я възпламеняват. Но докато той я галеше, пулсът на Сюзан подскочи до небесата. Обзе я зашеметяващо желание.

Сълзите й спряха, когато тя се вкопчи в широките му силни рамене. Ръцете му се спряха на хълбоците й. Тя се притисна по-плътно до него, шепнейки името му. Ръцете му се спуснаха надолу по седалището й. Сюзан потрепна, мокрото й лице се притисна до шията му. Най-естественото нещо на света бе да положи там целувка след целувка. После тя усети как устата му докосва слепоочието й съвсем леко, точно под ръба на шапката й. Когато устните му докоснаха кожата й и спряха там, ръцете му се спуснаха по задника й и го обхванаха с чувствено притискане.

Тя стисна раменете му и го погледна в очите.

— О, Джейк.

Той срещна погледа й за миг и тя видя дълбокото му желание. В следния миг той прилепи уста към нейната и я овладя, примирайки от сексуален глад. Сюзан извика. Притисна рязко таза си до набъбналите му слабини. Разгорещената му твърдост я изгаряше. Това не беше фантазия. Това беше Джейк.

Без да отделя уста от нейната — той я вдигна на ръце и с бързи стъпки се отправи към един от високите черни сводове, влизайки в салон с под от черен и бял мрамор. Сюзан чу как вратата се хлопна. Джейк я положи на дивана и я притисна с цялата си тежест, прекъсвайки за миг целувката.

Той обхвана лицето й с ръце и се загледа търсещо в очите й.

— Обичам те — каза Сюзан с дрезгав глас. — Наистина, Джейк, наистина, обичам те.

Челюстта му се стегна и той отново овладя устата й. Когато се откъсна от нея, след много минути, изрече:

— Покажи ми.

В думите му имаше предизвикателство. Сюзан се усмихна с блеснали очи, навлизайки с лекота в ролята на съблазнителка. Разгърна халата му. Все още усмихвайки се, тя остави погледа си да се плъзне по плоския, силен гръден кош, който бе оголила, по стройния му напрегнат корем и накрая се спря на набъбналия му фалос. Бе забравила колко е голям и силен. За миг дъхът й спря.

После наведе глава и подразни кадифеното му връхче с езика си.

Сюзан го накара да се отпусне по гръб на дивана, последва го и се отпусна върху него. Веднага го взе в устата си. Джейк отметна глава и я остави да го овладее. Тя бе опитна, знаеше точно какво прави и отдавна не се бе наслаждавала на това.

— Стига! — Джейк я обърна по гръб, притисна ръцете й под нея и започва ловко да разкопчава роклята и. — Искам да видя всеки инч от тебе, Сюзан, всеки инч без нищо отгоре му!

Тя се засмя, възбудена и триумфираща. Знаеше, че е на върха си, че никога не е изглеждала по-красива. Искаше Джейк да я види гола. Искаше да го възбуди със страстната си, зряла красота.

Дрехите й отлетяха в купчина на пода. Джейк сграбчи гърдите й, а очите му бяха потъмнели от страст. Наведе се, за да подразни издължените им зърна. Сюзан извика. Той смучеше силно и все по-силно, докато Сюзан започна да го моли да спре. Без да й обръща внимание, той разтвори широко краката й. Наведе се и вмъкна езика си в трептящата гънка. Сюзан изстена, когато той докосна най-чувствителното й място, напрегнатата от възбуда розова плът. Езикът на Джейк трептеше като крилата на пеперуда в полет.

Сюзан нададе рязък вик и застена от удоволствие. Джейк се отпусна върху нея и я изпълни докрай. Телата им се движеха в див ритъм. Сюзан отново достигна върховното удоволствие. Джейк се претърколи по гръб, увличайки я със себе си. Пъхна пръст в гънката й, без да излиза от нея, като същевременно наблюдаваше лицето й.

— О, копеле такова! — извика Сюзан със затворени очи, отметнала глава, оголила дългата си бяла шия. Заля я още една вълна от почти непоносимо удоволствие. Насладата бушуваше в нея на несекващи приливи.

Когато се опомни, тя все още го бе възседнала и той бе затихнал, вгледан в нея с блестящите си златисти очи. Самият му поглед й казваше, че той е далеч от кулминацията, потвърждаваше го и това, че още беше твърд и огромен в нея, пулсирайки като двигател на бавен ход. Очите й се разшириха, когато срещна погледа му.

— Беше толкова отдавна, Сюзан. И аз вече не съм момче.

Пулсът й запрепуска лудо.

— Никога не съм мислила, че си.

Той се изсмя дрезгаво и я дръпна долу, обръщайки я под себе си с ловко движение. Устните му намериха чувствителната кожа в долната част на шията й. Той започна отново да се движи в нея, но този път много, много бавно.

Дългите копринени завеси бяха изненадващо бледи, с цвета на лунната светлина, спускащи се до мраморния под. Не бяха дръпнати и контрастираха ярко с цвета на черната нощ зад прозорците на салона. Сюзан лежеше на дивана в прегръдките на Джейк Червеният му копринен халат бе паднал върху купчината нейни дрехи, струпани на осеяния с бледокремави рози килим.

Тя сякаш бе заспала, но Джейк знаеше, че е будна, защото пръстите й галеха съвсем леко китката му и от време на време тя изпускаше по някоя въздишка.

Джейк нямаше нужда да поглежда към лицето й, за да разбере, че тя се усмихва като добре нахранена котка. Но все пак я погледна. Без никакво особено изражение, но и без никакви особени чувства.

Не си бе отишла. Празнотата още бе тук.

Бе мислил — дори се бе надявал — че още я обича. Тайно и дълбоко вътре в себе си. Но се почувства също толкова празен и сам, колкото всеки път, след като спеше с някоя жена. Макар да бе познавал Сюзан повече от двадесет години, макар че бе била негова жена близо десет години, макар че бе родила дъщеря му, между тях нямаше нищо, само плътска страст.

И ако не беше пил с Деланза в ранния следобед, изливайки в ушите му всички свои тайни, разтоварвайки се така, както никога не бе го правил пред друг човек, дори пред Сейнт Клер, може би никога нямаше да потъне в желанието, което още изпитваше към Сюзан. Дълги години избягваше нейната примамка.

Възстановяването на сексуалния им съюз бе до известна степен неизбежно. Сега виждаше, че е имал нужда отново да бъде с нея, за да разбере дали помежду им е останала все още някаква любов.

Но любов нямаше. Нито капка. Каза си, че е облекчен, и здравомислещата част от него наистина беше, но същевременно бе така ужасно тъжен. Тъжен до болка.

Как може човек да има жена и дъщеря и същевременно да бъде така непреодолимо далече от техния живот? Сюзан бе негова жена, но сега щеше да си иде у дома при друг мъж Софи бе негова дъщеря, но дори не знаеше, че той е жив, а ако узнаеше, щеше да бъде шокирана и сигурно би го отблъснала. Той беше предател, убиец… и лъжец. Джейк затвори очи, спомняйки си как Едуард часове наред го бе убеждавал, че Софи ще подскочи от радост, ако научи, че е жив… че няма да избяга от него, а ще се втурне в прегръдките му. Само да беше вярно.

Сюзан отново въздъхна и се изправи лениво. Джейк я погледна, почти радостен, че прекъсна болезнените му размисли. Тя се усмихна, нямайки ни най-малка представа за чувствата му — или за липсата им. Макар че много пъти в миналото го бе наранявала и той също я бе наранявал, не му се искаше сега да я нарани. Време беше да се отърси от миналото — стига да можеше.

— Станала си наистина красива жена, Сюзан — каза той мрачно.

Беше вярно. Тя бе също като Венера с овалното си лице и класически черти, с облака махагонова коса, с пълните си гърди и зрелия ханш, със страстните си бедра.

Сюзан се засмя, поласкана, и разтърси глава.

— А ти си съкрушителен, Джейк. И си станал още по-красив. Наведе се и го целуна леко по устата.

Джейк не се усмихна.

Нейната усмивка също потъмня.

— Джейк?

Той се почуди какво да й каже. Почуди се какво ли иска да й каже. Бавно се надигна и седна, прехвърляйки дългите си здрави крака през дивана, облицован с дамаска на кремави и червени ленти, и посегна към халата си. Облече го. Сюзан хвана китката му.

— Джейк? Какво ще правим?

Той се напрегна.

— Късно е. Пропусна вечерята. Трябва да си идеш у дома, Сюзан.

Тя не помръдна.

— Разбирам, знам. Но…

Той нямаше избор.

— Няма място за никакво „но“. Бенджамин сега е твоят съпруг, а не аз. — Поколеба се. — Това беше моя грешка. Съжалявам. Не трябваше да се случва.

Тя бе станала на крака, бледа и зашеметена.

— Не трябваше да се случва? Това беше най-хубавото нещо, което някога се е случвало на някого от нас. Джейк! Обичам те! И ти ме обичаш… сигурна съм!

Той стана, загърна халата си и го пристегна с колана. Тя бе невероятно красива в съвършената си голота, но той не усети дори най-малко желание. Стоеше потресен, осъзнавайки, че наистина всичко между тях е свършило. Никога повече нямаше да почувства желание към нея. Някак си го знаеше.