Силен порив на вятъра раздруса вратата и Каролайн се стресна. През последните часове вятърът се бе засилил и пред ярко светещата пълна луна вече имаше плътна стена от облаци. Трепкащата светлина на свещите не й позволяваше да идентифицира сенките, които се стрелкаха по балкона й.

Някъде в замъка часовникът удари полунощ. Всеки от глухите тонове разкъсваше опънатите й нерви. Единственото й желание беше да свали проклетата рокля на Елоиза, да се пъхне в леглото и да се завие презглава. Вместо това си заповяда да се приближи до призрачното отражение в стъклото и да провери дали наистина е спуснала резето.

Минутите минаваха, съмненията й се увеличаваха. Може би Ейдриън изобщо няма да дойде. Може би я обвинява за провалянето на плана си. Сега сигурно никога няма да му се удаде да примами Дювалие в капан и да го унищожи. Вероятно е толкова отвратен от перспективата да се ожени за нея насила, че съжалява за всеки миг, който са прекарали заедно — за целувките, за ласките…

Каролайн направи няколко крачки към леглото, после се върна обратно. Той не можеше да я обвини, че го принуждава да се ожени за нея. Той беше този, който я компрометира пред очите на всички свои гости. Той е мъжът, който ми отне любовта на сестрите ми и я използва като оръжие, каза си сърдито тя и се ядоса на тази несправедливост.

Нямаше никакво намерение да прекара остатъка от живота си в очакване да чуе стъпките на съпруга си по стъпалата към стаята й. Щом той не иска да дойде при мен, аз ще отида при него, каза си гневно тя.

Тъкмо се обърна към вратата, когато френският прозорец се отвори. Каролайн резличи неясен мъжки силует в мрака, в следващия миг в кулата нахлу вятър и угаси всички свещи.

Тя затаи дъх и зачака облаците да се разнесат, тънък лунен лъч да посребри косата му и да огрее острите черти на лицето.

Тогава видя лицето на воина от портрета. Тази нощ беше дошъл за нея. Каролайн неволно направи крачка назад. Куражът я напусна. Ейдриън все още носеше черен панталон и риза и те пасваха съвършено на мрачното му изражение. Колкото по-дистанциран и недостъпен изглеждаше, толкова по-силно биеше издайническото й сърце за него.

— Учудвам се, че не си спуснала резето — отбеляза тихо той.

— Нима то би могло да те спре?

— Не — призна той и направи крачка към нея.

— Тогава явно имаш повече прилика с предните си, отколкото съзнаваш.

— Опитах се да те предупредя, че всички са били негодници и бандити, така ли беше или не? Сигурен съм, че поне половината от тях са откраднали дамите на сърцето си.

Каролайн толкова се ядоса на арогантността му, че забрави добре заучената реч.

— Докато ти и сестра ми самодоволно решавахте бъдещето ми, нито един от вас не помисли, че би трябвало поне да ме попитате.

— В тази ситуация просто нямаш друг избор. Доброто ти име е унищожено. Никой почтен мъж няма да поиска ръката ти.

Значи той се смяташе за непочтен? Това не би трябвало да я учудва.

— Ето как виждам аз нещата — продължи Кейн. — Имаш само две възможности. Първата е да станеш моя съпруга. — Дрезгавият глас предизвика тръпки по тялото й. — А втората е да ми бъдеш метреса… разбира се, с всички задължения, които се пораждат от тази позиция.

Каролайн си заповяда да не се изчерви и вирна брадичка.

— Съпругата има същите задължения, права ли съм? Само че не получава срещу тях цветя и скъпоценности. Или поне не редовно.

Очите му се присвиха.

— Това ли е, което искаш? Рози и диаманти?

Каролайн захапа здраво долната си устна, за да не изкрещи какво искаше от него. Искаше отново да я докосва чака унищожително нежно. Искаше дълги, разтапящи целувки под лунната светлина. Искаше той да зарови пръсти в косата й и да я нарече „любима“.

— Не искам нищо от теб — излъга тя. — Сестра ми се изрази съвсем ясно: ти се жениш за мен само от чувство за дълг. Само че тук не е Воксхол и аз няма да допусна отново да изиграеш ролята на мой спасител. Не е нужно да ме спасяваш, защото нямам намерение да съм една от многото похитени девици, на които си помогнал. Не искам съжалението ти. Може да си унищожил доброто ми име, но все още имам гордост.

— Сестра ти е абсолютно права — кимна спокойно той. — Да се оженя за теб е последното, което искам.

Каролайн простена задавено. Колкото и лоши неща да мислеше за него, в каквото и да го подозираше, никога не беше вярвала, че може да бъде умишлено жесток.

— Не искам да се оженя за теб. Не искам да те желая — продължи той все по-гневно и направи крачка към нея, после още една. — И със сигурност не искам да те обичам. Но, небето да ми е на помощ, просто не мога да престана! — Преодоля оставащото между тях разстояние с една единствена крачка и я сграбчи за раменете. Пламтящият му поглед се плъзна по лицето й, сякаш искаше да запечата в паметта си всяка подробност. — Не искам да се оженя за теб, защото те обичам твърде силно, за да те помоля да прекараш остатъка от живота си в мрак, макар и с мен.

Сърцето й се препълни с ново, великолепно чувство. Каролайн вдигна ръка и помилва бузата му.

— Предпочитам да прекарам живота си в мрак с теб, отколкото да ходя сама под слънцето. — Забравила гордостта си, тя попита през сълзи: — Ще се ожениш ли за мен?

Ейдриън сведе глава и целувката му й даде единствения отговор, който желаеше. Устата му помилва устните й, притисна ги, сякаш искаше да я убеди, езикът му нахлу навътре. Без да прекъсва целувката, той я притисна до себе си и я вдигна, сякаш беше лека като перце.

Когато я понесе към вратата, тя попита тихо:

— Къде отиваме?

Прегръдката му стана по-силна, собственическа.

— В леглото ми. Там ти е мястото.

Той я пренесе по стълбата и по тясното каменно мостче, като я пазеше с тялото си от силните пориви на вятъра.

Прозорците под тях бяха отдавна тъмни. Нямаше любопитни очи, които да следят пътя им. Каролайн прегърна любимия си и зарови лице на топлите му гърди. Вдиша дълбоко мъжествения аромат на сандалово дърво и лавър и си каза, че никога няма да му се насити.

Все още целуваше шията му, когато той я сложи да стъпи на пода. Очакваше веднага да я хвърли на леглото, но когато отвори очи, стоеше в средата на стаята, точно пред високата, обвита в коприна мебел, която бе събудила любопитството й при последното посещение в тази стая.

Ейдриън отиде до френския прозорец и вдигна тежките кадифени завеси, за да пусне в стаята лунната светлина.

После, безшумен като сянка, застана зад нея. Извади розата от косата й и накъса кадифените листенца, докато сладкият им аромат изпълни въздуха. Докато те се стелеха по пода, той свали сатенения тюрбан и освободи косата й, която се спусна по раменете като копринен водопад. Повдигна гладките кичури и притисна устни в тила й. По гърба й пробягаха сладостни тръпки. Едната му ръка се уви около талията й, за да я подкрепи, и тя усети навсякъде горещината на тялото му.

Ейдриън нави косата й на ръката си, за да разголи шията й.

— Ти си абсолютно права по отношение на мен, знаеш ли? — пошепна дрезгаво в ухото й. — Още от първия миг, когато те видях, горя от желание да те погълна. — Устните му намериха лудо биещия пулс на шията й и той облиза внимателно мястото, където миналата нощ я беше ухапал. — Искам да пия от устните ти, да вкусвам меката ти кожа. — Устата му се плъзна към ухото и настойчивостта на дрезгавия шепот беше като разтопен мед. — Искам да изпия всяка капка от нектара, който може да ми предложи сладката ти плът.

Устните му помилваха ухото и спряха в чувствителното му крайче. Докато грапавият език изследваше ушната мида, между бедрата й в отговор на нежността му се събираше течна горещина. Коленете и поддадоха. Тя затвори очи и се отпусна на коравото му тяло. Чувстваше се мека и податлива като платнена кукла в ръцете му.

Усети как ръката му се протегна и изведнъж разбра какво има зад коприненото платно. Стисна здраво очи, защото някъде дълбоко в главата си все още се страхуваше, че като ги отвори, ще види само себе си, обгърната от ръцете на ужасен любовник, на когото нямаше нито сили, нито воля да се противопостави.

Чу шумолене на коприна, когато завесата падна на пода.

— Погледни ме, любов моя — помоли дрезгаво Ейдриън. — Погледни нас двамата.

Неспособна да му откаже, Каролайн се подчини и погледна в блестящите очи на мъжа, когото обичаше. Отражението на Ейдриън във високото огледало със златна рамка личеше съвсем ясно, като нейното, двамата бяха свързани с много повече от нежна прегръдка. За първи път в живота си Каролайн остана шокирана от онова, което я гледаше от огледалото. Не заради блестящата бална рокля или заради сиянието на сребърнорусата й коса под лунната светлина. Вярно, всичко това я правеше красива, но най-прекрасното беше желанието в очите на Ейдриън.

— О, небеса — пошепна тя и се обърна в ръцете му.

Той я бутна към леглото, изрече гърлено името й и двамата се търкулнаха на копринените чаршафи. Той се намести върху нея и устата му завладя нейната. Тя го обгърна с ръце и се наслади на прекрасното чувство да лежи в прегръдките му. Той никога нямаше да принадлежи на Вивиан или на друга жена. От този момент нататък принадлежеше на нея. Само на нея.

Хипнотичните движения на езика му я изкушиха да му отговори със своя, да го привлече по-навътре и да му позволи неограничен достъп до устата си. Той се подчини с радост, докато и двамата се задъхаха от желание. Плахостта й изчезна и тя задърпа тънката му ленена риза.

Ейдриън се засмя тихо, възхитен от смелостта й. Захвърли ризата настрана и със същата бързина се освободи от панталона, ботушите и чорапите. После внимателно свали от гърба й роклята на Елоиза и се зае да развързва корсета й.

— Ти… обичаше ли я? — попита Каролайн, когато свали камеята през главата си и я остави на масичката до леглото.

Междувременно тъгата, чувството за вина и разкаянието до такава степен се бяха смесили в сърцето на Ейдриън, че той изобщо не беше в състояние да каже какво е изпитвал към Елоиза. Затова само целуна нежно Каролайн по рамото и обясни:

— Мислех, че я обичам. Докато не срещнах теб.

Камеята се изплъзна от пръстите й. Тя се обърна устремно към него и устните им се сляха в страстна целувка. Когато се отдели от нея, той го направи само за да свали корсета и ризата й. Вятърът прогони и последните облаци от луната и кръглата стая в кулата се потопи в сребърна светлина.

— Мили боже — пошепна възхитено той, впил поглед в нея. Очите му я поглъщаха жадно. Тя беше по-красива, отколкото беше очаквал — фини, елегантни линии и меки закръглености. Когато вдигна глава към него, сивите очи заискриха, а косата се разсипа като паяжина по червените възглавници. Неволно си я представи как лежи върху постеля от мъх в омагьосана гора и очаква белия еднорог. Не. Тя беше тук и чакаше него.

Погледът му спря върху нежните розови пъпки на гърдите й, после се плъзна към копринения триъгълник между бедрата. Беше готов да се закълне, че това е невъзможно, но русите косъмчета там бяха още по-светли от косата й.

— Слава богу, че има луна — изрече дрезгаво той. — Мракът беше започнал да ми омръзва.

— На мен не ми пречи — пошепна Каролайн и нежно плъзна пръсти по косъмчетата на гърдите му, — стига ти да си до мен.

Каролайн още не можеше да повярва, че двамата са голи и лежат в обятията си, но не изпитваше смущение. Най-учудващото беше, че милувките на този великолепен, силен мъж могат така да я извадят от равновесие. Когато ръката й се плъзна надолу и опипа напрегнатите мускули на корема му, цялото му тяло потръпна като улучено от светкавица.

Той хвана ръката й, погледна я дълбоко в очите и я плъзна по-надолу. Когато пръстите й напипаха втвърдения член, Каролайн простена задъхано. Толкова голямо, значи, беше желанието му. Той беше голям мъж — в повече от едно отношение. Пръстите й инстинктивно го обхванаха. Как можеше нещо толкова силно и кораво да се усеща така кадифено меко?

Ейдриън отметна глава назад, стисна здраво зъби и се опита да запази самообладание. Каролайн веднага отдръпна ръката си.

— Какво има? Сбърках ли нещо?

Той сплете пръсти с нейните, повдигна ръката й към устните си и нежно я целуна.

— Не, ангеле мой, ти направи точно каквото трябваше. Но ако го направиш още веднъж, тази нощ ще свърши, преди да е започнала.

Сведе глава, но този път не се насочи към устните й, а към розовите зърна на гърдите. Първо духна едното, после нежно го взе в устата си. Когато помилва с език леко подутото връхче, в тялото й се разля горещина и тя се изви като струна. Макар че гърдите и изобщо не можеха да се мерят с тези на Порция, неговите умели милувки ги направиха по-пълни и по-тежки. Когато посвети вниманието си на другата й гърда, тя се заизвива под него, пленница на примитивно желание, което не можеше да се опише с думи.

Ейдриън вдигна глава и впи жаден поглед в лицето й.