оглеждам помещението, а започвам да се преобличам в дрехите, които ми е дал. За късмет,
ми пасват идеално. Поглеждам се в огледалото и се свивам засрамено при вида на косата си.
Истинска катастрофа. Би трябвало да ме е срам да се наричам стилистка. Не съм я
докосвала, откакто тази сутрин излязох от апартамента, затова набързо я вчесвам с един от
гребените на Оуен и я прибирам на кок. Сгъвам току-що съблечените дрехи и ги оставям
върху плота.
Когато излизам от банята, Оуен е в кухнята и налива две чаши вино. Замислям се за миг
дали да му кажа, че ми остават още няколко седмици, докато стана достатъчно възрастна, за
да имам право да пия алкохол, но в момента нервите ми са опънати до крайност и имам
въпиюща нужда от чаша вино.
— Стават ми — осведомявам го, приближавайки към него.
Той вдига очи и се взира в ризата малко по-дълго, отколкото е нужно, за да прецени дали
ми става, или не. Прокашля се и свежда поглед към виното, което налива.
— На теб ти стоят по-добре — подхвърля кратко.
Плъзвам се на стола, опитвайки се да скрия усмивката си.
Минало е доста време, откакто съм получавала комплимент, и съм забравила колко е
приятно.
— Не искаше да кажеш това. Просто си огорчен от раздялата.
Оуен побутва чашата по плота.
— Не съм огорчен, а облекчен. И съм напълно искрен. — Вдига чашата и аз на свой ред
вдигам своята. — За бившите гаджета и новите служителки.
Смея се и чашите ни се чукат.
— По-добре, отколкото да пием за бивши служителки и нови гаджета.
Той поднася чашата към устните си и ръката му застива, докато наблюдава как пия от
виното. Когато свършвам, се усмихва и най-накрая отпива и той.
Щом оставям чашата на плота, нещо меко докосва крака ми. Първоначалната ми
реакция е да закрещя и именно това се случва. Или може би звукът, излизащ от устата ми,
повече прилича на скимтене. Във всеки случай вдигам крака, поглеждам надолу и съзирам
черна, дългокосместа котка, която се търка о стола, на който съм седнала. Тутакси спускам
краката си обратно на пода и се навеждам, за да взема котката. Не знам защо, но това, че този
мъж има котка, ме кара да се чувствам по-спокойно. Едва ли човек, който има домашен
любимец, може да бъде опасен. Знам, че това не е най-доброто оправдание да се намираш в
апартамента на непознат, но ме кара да се чувствам по-добре.
— Как се казва котката ти?
Оуен протяга ръка и заравя пръсти в гъстата козина на животното.
— Оуен.
Аз тутакси прихвам на шегата, но той запазва невъзмутимото си изражение. Млъквам за
няколко секунди, очаквайки го да се засмее, но той явно не споделя веселието ми.
— Нарекъл си котката на себе си? Без майтап?
Оуен ме поглежда и аз забелязвам лека усмивка да потрепва в ъгълчето на устата му.
Свива рамене, почти срамежливо.
— Тя ми напомня на мен самия.
Отново прихвам.
— Тя? Нарекъл си женска котка Оуен?
Той свежда поглед към котката Оуен и продължава да я гали, докато тя се е разположила
удобно в ръцете ми.
— Шшт — тихо ме порицава Оуен. — Тя те разбира. Не й насаждай комплекс.
Сякаш той е прав и тя наистина ме чува да се надсмивам над името й. Котката Оуен
скача от ръцете ми и се приземява на пода. Изчезва зад бара и аз се заставям да изтрия
усмивката от лицето си. Харесва ми, че е нарекъл котката на свое име. Но кой прави така?
Подпирам лакът върху плота и отпускам брадичка върху ръката си.
— И така, какво трябва да направя за теб тази вечер, ОМГ?
Оуен клати глава, взема бутилката вино и я прибира в хладилника.
— Започни с това, никога да не ме наричаш с инициалите ми. След като се съгласиш с
това, ще ти обясня накратко какво предстои да се случи тази вечер.
Би трябвало да се почувствам неловко, но той изглежда развеселен.
— Става.
— Преди всичко — подхваща събеседникът ми и се накланя през бара, — на колко си
години?
— Не са достатъчно, за да пия вино. — Отпивам още една глътка.
— Опа — процежда той сухо. — С какво се занимаваш? В колеж ли учиш? — На свой
ред отпуска брадичка върху ръката си и зачаква отговор на въпросите си.
— Как тези въпроси ще ме подготвят за тазвечерната ми работа?
Той се усмихва. Усмивката му ми е изключително приятна, особено когато е придружена
с няколко глътки вино. Оуен кимва веднъж и се изправя. Взема чашата от ръката ми и я
оставя обратно на плота.
— Последвай ме, Обърн Мейсън Рийд.
Подчинявам се, защото за сто долара на час ще направя почти всичко.
Почти.
Когато отново слизаме на долния етаж, Оуен пристъпва в средата на помещението и
вдига ръце, описвайки пълен кръг. Проследявам погледа му наоколо, обхващайки
просторната площ. Това, което веднага се набива на очи, е как пада осветлението. Всяка
лампа е насочена към картината, украсяваща съвършено белите стени на ателието,
фокусирайки вниманието върху творбата и нищо друго. Е, всъщност там няма нищо друго.
Само високи до тавана бели стени, полиран бетонен под и картини. Обстановката е
едновременно семпла и поразяваща.
— Това е моето ателие. — Той спира и сочи една картина. — Това е изкуството ми. —
После сочи към щанда в другия край на помещението. — Ето къде ще бъдеш ти през
повечето време. Аз ще работя в залата, а ти ще регистрираш покупките и ще прибираш
парите. Като цяло това е всичко.
Той го обяснява толкова небрежно, сякаш всеки е способен да създаде нещо от такъв
"Споделени тайни" отзывы
Отзывы читателей о книге "Споделени тайни". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Споделени тайни" друзьям в соцсетях.