С теб си поръчвахме пица, поделяхме бутилка вино и се любехме върху всяка възможна повърхност. На дивана, на пода, на масичката за кафе — е, и на леглото, разбира се. На следващата сутрин се събуждахме и повтаряхме всичко отначало.

Само че с теб не си миехме един на друг косата под душа, както направихме с Дарън в оная първа сутрин. Не знам как не сме се сетили за това, но е нещо прекрасно — да измиеш косата на човек, когото обичаш, а после той да направи същото за теб. Толкова е интимно. Може би се дължи на генетичния материал, който сме наследили от маймуните: те постоянно пощят партньора си.

Освен това ние с теб не си оставяхме бележки в хладилника. Малки листчета, залепени върху бутилките, съдовете и кутиите с продукти; така например млякото казваше: „Обичам те", портокаловият сок — „Ти си красива", опаковката със сиренето на конци — „Толкова съм щастлив" и „Аз също" непосредствено до картинката на оня папагал Polly-O.

Нямам спомен откъде тръгна тая наша традиция с Дарън, но помня как си помислих: „Ето това е нещо, което Гейб никога, ама никога не би направил. Сигурно щеше да реши, че е супер тъпо". Дано не е така. Дано греша. Защото това ми харесваше.

XLIII

КАТО СЕ ВИДЯХМЕ НА КАФЕ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА — ти пак беше в Ню Йорк — усетих, че нещо в теб се е променило. Градът също беше някак различен. На Кота нула започваха да строят Кулата на свободата. Все едно превързваха рана или татуираха много сложна рисунка върху стар белег. Разбирах желанието мястото да се възстанови в предишния си вид и там да се построи нещо високо и грандиозно, което да стърчи като среден пръст в небето на Ню Йорк. За мен обаче това място беше сакрално и болеше като незараснала рана. Не смятах, че е заздравяла достатъчно, та да се строи отгоре.

Не че новият строеж пряко засягаше някой от нас, двамата. Засягаше ония хора, които подобно на птици се разхвърчаха от прозорците, докато двете горящи кули рухваха. Сега, с построяването на новата сграда, щеше да ми е все по-трудно да ги виждам в спомените си. Затова странях от тая част на Манхатън. Ужасно ли ще е да ти призная, че така и не отидох повече там — даже след като всичко беше завършено. И вече има поставен мемориал. Не вярвах, че бих се справила сама, а не исках да ходя с Дарън.

На срещата обаче ние с теб не приказвахме за Кулата на свободата, нито за мемориала, нито за деня, в който се запознахме.

Ти започна с това колко си впечатлен от последния епизод на „Иска се цяла галактика" — беше го гледал по време на престоя в Лондон.

— В него Електра доказва на дядо си, че може да поправи космическия му кораб, въпреки че той настоява брат й да свърши тая работа. Твой ли беше сценарият? — попита.

Усмихнах се.

— Признавам се за виновна по всички обвинения — отвърнах.

— Така си и мислех — каза ти, отпивайки от кафето американо. — Напомняше кратка екскурзия из твоето съзнание.

Дарън никога не говореше за „Иска се цяла галактика". И определено не би се изразил по такъв начин. Почувствах пронизваща болка, копнеж. Страхотно беше да имам до себе си човек, който така милее за моята работа и разбира тази част от мен.

— Как беше в Исламабад? — попитах.

— Добре — отвърна ти. — Беше… добре.

За теб — за нас — подобно отбягване на директен отговор беше нещо необичайно. Тогава се взрях по-внимателно в теб, за да видя какво пропускам. Ти изглеждаше спокоен. Седеше облегнат назад с чашата в скута.

Започнах да стрелям наслуки.

— Харесваш ли жилището си?

— Бива си го — отвърна. — Всъщност е къща. Делим си я с други журналисти.

— А, сигурно е забавно. Свестни момчета ли са?

Ти сведе поглед към чашата.

— Всъщност я деля с Рейна — уточни. — Запознахме се първия път, когато от „Асошиейтед прес" ме пратиха в Исламабад. И заедно подготвихме материала като съавтори. — Ти сви рамене.

— Сътрудничеството ви продължава ли? — улесних те аз. Питах се дали такъв вид професионално и житейско сътрудничество си беше представял за нас, двамата, когато ме помоли да замина с теб.

Ти пак сви рамене, сякаш се стесняваше да отговориш.

— Тя е Пегас — каза най-накрая, — също като теб. Думите ти ме поразиха като юмрук в стомаха, което беше идиотско, защото никога не съм приемала твоята интерпретация на старогръцкия мит. Но знаех какво означава за теб. Макар да бях с Дарън вече близо две години, а ти досега живееше сам и беше съвсем нормално най-после да срещнеш друга жена, пак ме заболя. Дарън така и не успя да заеме твоето място в сърцето ми, затова ми причерняваше при мисълта, че някой е заел моето място в сърцето ти.

— Страхотно — едва успях да изрека. — Радвам се за теб, Гейб.

Ти прокара пръсти през косата си, както те бях виждала да правиш стотици пъти.

— Благодаря — отвърна. — Ами, с твоето гадже как върви? Даниел ли беше? Или Дерик?

— Дарън — казах. — Той е добре.

Нарочно ли обърка името му? Винаги съм смятала, че го направи умишлено, но тогава не казах нищо.

Радвам се, че тоя ден се видяхме само на кафе. Не мисля, че бих могла да издържа по-дълго. Ревността, която изпитах, ме плашеше — тя поставяше под съмнение връзката ми с Дарън, а аз не го исках. Обичах Дарън. А ти обичаше друга.

XLIV

ИМА ОПРЕДЕЛЕНИ ВЪПРОСИ, КОИТО ПРОМЕНЯТ СВЕТА. Не големия, а оня, малкия — личния свят. Мисля, че „Ще се омъжиш ли за мен?" е начело в тоя списък.

Последната седмица на май, малко след като двамата с теб се видяхме, Дарън внезапно ми каза да стягам куфарите, защото планираше изпреварващо годишнината ни пътуване по време на почивните дни за Деня на загиналите във войните. Този изненадващ четиридневен уикенд извън града трябваше да отбележи събирането ни под един покрив и че скоро се навършваха две години, откакто ходехме. Той все още не беше схванал, че големите изненади никак не са ми по вкуса, но аз се стараех да играя по неговите правила. Очевидно Дарън обичаше да планира всичко и да ме изненадва в последния момент, затова опитах да потисна чувствата си и просто да оценя колко много е вложил в този жест. Но все пак опитах да отгатна къде ще ме води. Предполагах, че ще бъде в Кейп Код или някъде по крайбрежието на Мейн, защото разполагахме само с четири дни, и двамата харесвахме плажовете и на нито едно от тия места не бяхме ходили като двойка. Но когато Дарън ми връчи списък какво да взема, забелязах, че там не е споменат бански костюм.

— Не забрави ли нещо? — провикнах се, докато подреждах куфара.

Дарън се приготвяше да ляга и се появи по тениска и боксерки, ухаещ на тоалетен сапун и паста за зъби. Хвърли един поглед на списъка в ръката ми, препрочитайки го от горе до долу.

— Не — каза най-накрая. — Нищо не съм забравил. Всичко е тук.

— А бански — попитах.

— Не — пак каза той. — Всичко, от което имаш нужда, е тук. Наложи се да ревизирам очакванията си за уикенда. Дали пък не отивахме в Бъркшиърс? Или в оня спа курорт в Кънектикът, за който най-голямата му сестра постоянно приказваше? И на двете места щеше да е забавно.

— Ще можеш ли утре да си тръгнеш от работа точно в пет? — попита той.

Кимнах.

— Предупредих Фил и той каза, че няма проблем.

Дарън стоеше пред куфара си и също подреждаше багажа.

— Ще те чакам пред офиса и ще продължим заедно.

— Мога да дойда направо във фирмата за коли под наем — предложих.

— Недей. — Той сгъна чифт панталони, така че ръбовете им да не пострадат, и ги сложи в куфара. — Някак по-логично е аз да дойда да те взема.

Спрях за момент да подреждам моя куфар, за да видя как прави чорапите на топка и ги пъха в обувките — сложи по три чифта във всяка маратонка, като протягаше врат, за да се убеди, че пространството е максимално оползотворено.

Понякога се случваше да го наблюдавам с една-единствена мисъл в главата: „Мой. Това е моето гадже; тялото, до което се сгушвам; ръката, която хващам". Теб никога не съм те чувствала изцяло мой, както усещах — усещам — Дарън. С теб имах чувството, че принадлежиш единствено на себе си и само понякога, когато ти решиш, ми се отдаваш за кратко под наем; аз обаче никога не съм била твой пълновластен собственик. Но Дарън ми принадлежеше. Фактът, че го чувствах изцяло мой, ме караше да пренебрегвам неща, които може би не е трябвало да игнорирам.

По-късно се промъкнах в леглото при него, обвих ръце около гърдите му и го целунах по тила.

— Добре, схванах, това пътуване е твоята изненада. Край на опитите да променя каквото си намислил.

Той се обърна, целуна ме и аз почувствах как набъбва и се втвърдява.

— Ей! — възкликнах с вдигнати вежди.

— Ей — отвърна тихичко той.

Повдигнах тениската му и очертах с целувки пътя си надолу по торса, чак до ластика на боксерките, после ги смъкнах и продължих да целувам по-надолу.

— О, Луси! — И той ме повали на леглото до себе си. Тая нощ останахме будни до много късно.

Целия следващ ден бях гроги на работа и слязох при Дарън с десет минути закъснение.

— Къде се губиш? — посрещна ме той, когато най-накрая се появих на тротоара.

Заварих го да крачи нервно напред-назад край една лимузина, спряна до бордюра.

— Това не ми прилича на кола под наем — казах.

Той се разсмя и нервността му, или каквото там беше, се изпари.

— Не е. Отиваме на летището.

— На летището?! — възкликнах.

— Ще те водя в Париж! — обяви той. — Как беше тая точка в твоя списък на живота: „Да отида в Париж за един дълъг уикенд просто ей така".

Ококорих очи.

— Ама, ти сериозно ли?! — попитах напълно втрещена. Неочаквана ваканция в Париж! Такива неща стават само по филмите, не и в реалността. Но сегасе случвашев действителност. И се случваше на мен!

Това беше невероятен и страшно романтичен жест. От ония, за които всяко момиче мечтае. Но след преминаването на първоначалния шок се почувствах малко странно — също както когато Дарън взе Ани.

Щеше ми се и аз да имах право на глас. Ами, ако исках да отседнем в някой определен арондисман[31]. Или да отскочим до Биариц[32], докато сме там? А защо не и до Живерни[33]?

— Сериозен съм като глобалното затопляне — отвърна той. — Хайде, трябва да сме навреме на летището! — И отвори пред мен вратата на лимузината.

— А паспортът ми? — казах, докато се настанявах в колата.

— Тук е — успокои ме и седна до мен, барабанейки с пръсти върху чантата на лаптопа.

КОГАТО ПРИСТИГНАХМЕ НА ЛЕТИЩЕ „КЕНЕДИ", установих, че е запазил места в бизнес класа.

— Ти луд ли си?! — възкликнах, докато чакахме в салона на „Американ Еърлайнс".

— Натрупах мили[34]— отвърна той. — И точки от кредитната карта. Нищо не ми струваше.

Измерих го с присвити очи и той се разсмя.

— Добре, де, дори да съм платил за всичко като поп — каза, — заслужава си до последния цент. Това е първото ни пътуване до Париж!

НА БОРДА НИ ПОДНЕСОХА НАЙ-ВКУСНАТА ХРАНА, която някога съм яла в самолет; всеки от нас получи и по една малка бутилка вино. Дарън ми наля, бъбрейки с такъв ужасен френски акцент, че от смях чак ми потекоха сълзи. Те отмиха и последните следи от раздразнението, че е планирал пътуването без мен. Заспахме, хванати за ръце, и се събудихме чак когато стюардът донесе закуската.

Щом излязохме от летището, Дарън ме поведе към перона на влака за града, който после сменихме с метро.

— Къде отиваме? — попитах по някое време.

— Изненада — отговори той.

Когато излязохме на повърхността от спирката на метрото, се оказа, че се намираме точно до катедралата „Нотр Дам".

— Божичко! — възкликнах.

— Красиво е, нали? — каза той. — Но това още не е изненадата. Апартаментът ни е съвсем наблизо. Надявам се и на живо да е толкова хубав, колкото беше на снимките.

Дарън беше открил жилището по интернет и го беше наел за три нощувки, което във времето преди Airbnb[35]си беше същинско чудо. Като пристигнахме, се оказа, че не е точно като на снимките, но пак беше очарователно. Имаше балкон, който гледаше към Сена, и беше обзаведено точно както човек си представя един парижки апартамент — богато орнаментирани гипсови корнизи, дръзки цветове и чудати декорации. Освен това леглото беше кръгло.

— Никога не съм виждал такова нещо! — възкликна Дарън, като влязохме в спалнята. — Това определено го нямаше на снимките.

Стоях до него, забила поглед в леглото.

— Не знаех, че произвеждат кръгли чаршафи и завивки — отбелязах. — И одеяла. Може пък да е някоя френска мода.

Дарън се почеса по главата.

— Може да е просто приумица на собственика. Разсмях се.

— Дано да си доволна — каза той, прегръщайки ме през раменете.

— Разбира се, че съм доволна — отвърнах. — Това ще е истинско спално приключение.

ПРЕЗ НОЩТА СЕ НАЛОЖИ ДА СПИМ ПРИТИСНАТИ по-плътно от обикновено, за да не ни провиснат краката извън кръга. Имаше нещо мило в това да спим вплетени един в друг, както навремето спяхме с теб. И с Рейна ли спеше така? А с Алина? Ами, с жените, които — сигурна съм — си имал междувременно, въпреки че никога не призна за тях.