Нощта преди сватбата прекарах в къщата на нашите в Кънектикът и се събудих в леглото си от детинство, когато мобилният ми иззвъня. Изписаният на екрана номер беше с много цифри, очевидно чуждестранен. Можеше да са няколко души — или Лиз, сестрата на Кейт, или колеги от филиалите в Англия и Германия, където „Иска се цяла галактика" имаше почти същия успех като в Щатите — но нещо ми подсказа, че си ти. Изчаках телефонът да звънне още веднъж, после още веднъж и накрая реших да вдигна. Предполагах, че се обаждаш да ми пожелаеш на добър час или нещо подобно.

Обаче ти, изглежда, нямаше никаква представа що за ден е този. Или поне не си го съзнавал. Винаги съм се питала дали някак подсъзнателно все пак не си знаел. Все някой трябва да ти е казал. Или да си го видял във фейсбук. Но може и да си пропуснал. Вероятно е било чисто съвпадение.

— Луче? — проговори.

— Гейб? — отвърнах.

— Аз съм — каза. — Съжалявам, ако прекъсвам нещо. Знам, отдавна не сме се чували, но. имам нужда от теб.

Седнах в леглото си от „Лора Ашли" — тялото ми реагираше на твоя глас както обикновено — и се облегнах на възглавниците.

— Какво става? — промълвих, представяйки си експлозии, рани и откъснати крайници.

— Рейна не е Пегас — каза ти.

Въздъхнах облекчено. Ти не беше ранен. Не беше на парчета. Поне физически. Надявах се и емоционално да си цял.

— Какво стана? — попитах.

— Срещна един хуманитарен работник. И предпочита да е с него. Каза, че бил по-всеотдаен от мен. Аз не съм ли всеотдаен, Луче?

Отначало не знаех какво да отговоря, но после ми хрумна, че аз също бих могла да съм откровена.

— Не знам — казах. — Не сме приказвали повече от година. Вече не те познавам като преди.

— Напротив — възрази ти. — Аз съм си същият. Ти ме познаваш като никой друг. Просто. имам нужда да разбера — права ли е Рейна?

Направо не беше за вярване, че правех психоанализа на бившето си гадже в деня на своята сватба.

— Според мен — отвърнах, подбирайки внимателно думите, — да си всеотдаен означава да поставяш на първо място отношенията с човека, с когото си в момента. Не е задължително винаги да е така, но поне в повечето случаи. Означава да вземаш решения, които са добри и за двама ви като двойка, дори това да е с цената на известен личен компромис. Означава да споделяш всичко. Гейб, когото познавах, не се интересуваше от това.

Последва дълго мълчание.

— Сигурно е така — каза най-накрая толкова тихо, че едва успях да доловя разочарованието в гласа ти. — Надявах се да чуя нещо по-различно.

— Съжалявам — отвърнах. — Май днешният ден не е най-подходящият за такова нещо.

— Всичко наред ли е? — побърза да кажеш. — Най-напред това трябваше да попитам. Ако имаш нужда да поговорим за нещо.

— Просто… днес е сватбата ми. — Трудно ми беше да го кажа. Трудно ми беше да го кажа точно на теб.

— Луче? — Звучеше така, сякаш съм те зашлевила. — Ти се омъжваш днес?

— Да, днес се омъжвам — повторих като ехо.

— О! — възкликна. — Мамка му! — Това го помня, като че е било днес. Начинът, по който го каза, интонацията ти. „О! Мамка му." Сякаш всяка от тия думи сама по себе си беше изречение.

Замълчах.

От твоята страна на линията също настана мълчание. Почувствах се зле.

— Всичко ще се нареди — казах. — Ще си намериш друг Пегас.

— Ами, ако… — Ти така и не довърши изречението, сякаш се боеше да го кажеш докрай, или пък се боеше аз да не го чуя.

— Ще си намериш — повторих. — Сега май трябва да вървя — добавих съвсем тихо.

— Да — каза ти. — Съжалявам. че се обадих.

— Няма нищо — побързах да те уверя, — не се притеснявай. Всичко е наред.

— Съжалявам — повтори ти.

И двамата затворихме, но аз, естествено, цяла сутрин непрекъснато мислех за теб.

XLVII

ЕДВА ЛИ БИХ МОГЛА ДА ИЗКАРАМ СВАТБАТА СИ без водоустойчива спирала за мигли. Докато се обличах, докато завиваха косата ми на кок, докато една мила жена на име Джаки нанасяше коректор върху лицето ми, аз продължавах да си мисля как ти произнесе: „О! Мамка му!". Още чувах в ушите си недовършеното ти изречение: „Ами, ако…". Аз бях сигурна, че Дарън е онова, което искам. Поне така си мислех. Допреди този момент се чувствах сигурна. А после ти ме накара да се разколебая.

Когато Джаки най-накрая обяви, че се предава и не може да направи очната линия на долния клепач, защото от очите ми постоянно се стичат сълзи, мама помоли всички да опразнят стаята.

— Дайте ни само минутка — каза, докосвайки перлената огърлица на врата си, сякаш в това наследствено бижу се съдържаше някаква суперсила.

Щом останахме само двете, тя се облегна на барплота в апартамента за младоженци.

— Луси — каза, — какво не е наред?

Не ми се щеше да признавам, че мисля за теб в деня на сватбата си и че съм разколебана за решението си.

— Предполагам, че емоциите ми идват малко в повече — казах. Тя ме изгледа твърдо, леденият й поглед проби моята лъжа точно както ставаше в детството ми.

— Луси — повтори, — аз съм ти майка. Можеш да ми кажеш всичко.

Така че се наложи все нещо да й кажа. Казах й за онова, което ме тревожеше от месеци; нещо, което не бях признавала пред никого другиго.

— Мисля, че Дарън ме обича повече, отколкото аз него — казах.

Тя ме прегърна — предпазливо, така че още пресният ми грим да не се размаже по нейната копринена рокля в цвят шампанско.

— О, миличка — каза. — В една връзка чувствата никога не са равнопоставени. Балансът непрекъснато се променя. Кой кого обича повече, кой от кого се нуждае повече. Отношенията ви с Дарън, каквито са днес, няма да бъдат същите дори само след година.

Хвана ме за раменете и леко ме отдалечи от себе си, за да може да ме погледне в очите.

— Освен това според мен не е чак толкова ужасно, че сега той те обича малко повече, отколкото ти него. Така ще си сигурна, че ще се държи с теб като с принцеса.

Разсмях се и си избърсах очите. Тя обаче продължаваше да ме наблюдава внимателно с поглед като детектор на лъжата.

— Има и нещо друго — каза най-накрая.

Сведох поглед към ръцете си и елегантно положения френски маникюр.

— Гейб се обади тази сутрин.

— Гейб Самсън? — попита тя.

Кимнах и очите ми отново се напълниха със сълзи.

— Ами, ако ми е било писано да съм с него, а не с Дарън? Мама отново се опря на барплота и потърка перлите си.

Известно време не проговори.

— Искам да се замислиш, сериозно да се замислиш за вашите отношения с Дарън и за връзката ти с Гейб — каза най-накрая. — Искам да помислиш кой от двамата би бил по-добър партньор, по-добър баща за децата ти. Ако решиш, че не е Дарън, тогава не си длъжна да се жениш днес. Дори това да не е и Гейб. Ако има друг, който би те направил по-щастлива, отколкото си сега с Дарън, тогава може да си тръгнеш. Няма да е лесно, но можеш да го направиш. Кажи само една дума и аз ще кажа на баща ти, а той — на гостите. След това обаче няма да има връщане назад. Ако днес се сбогуваш с Дарън, това ще е завинаги. Виждала съм колко се грижите един за друг и колко ви е забавно заедно. Но ако за теб не е така, тогава никой не може да те принуди да се омъжиш за него.

Кимнах. Мама отиде до прозореца. А аз си мислех за теб, Гейб. Мислех си колко прекрасно се чувствах с теб, но и колко ужасно. Колко повече те беше грижа за теб самия, отколкото за нас, двамата. Как накрая животът ни се превърна в „Шоуто на Гейб" и ако исках да остана, трябваше да играя поддържаща роля край звездата. Сигурно не ти е никак лесно да го чуеш, но казвам истината. Това си мислех в сватбения си ден.

Мислех и за Дарън. За това, че не е съвършен. За това, че все още не приема моята професия на сериозно. Понякога се притеснявах, че той именне приема съвсем на сериозно. Но смятах, че това би могло да се промени; че бих могла да се постарая още повече, за да му покажа какво означава моята работа за мен. Можех да го накарам да разбере, че искам да съм негов партньор, да съм му равна. Пък и го обичах. Обичах смеха му, чувството му за хумор, неговата усмивка. Той не беше мрачна и сложна натура — животът с него беше лесен и забавен. С него се усещах цялостна и стабилна. Той ме правеше щастлива — през повечето време. Двамата заедно щяхме да съградим основите на едно красиво бъдеще. Никога не бих могла да го зарежа там, в „Боутхаус", в деня на нашата сватба.

Изтрих си очите.

— Благодаря ти — казах на мама. — Сега вече съм добре. И съм готова.

Тя въздъхна дълбоко и ме прегърна.

— Знаеш, че бих те подкрепила, каквото и да решиш.

— Знам — отвърнах, поемайки аромата на нейния парфюм „Шалимар".

— Само помни — добави тя, — че има разлика между увлечение и обич.

Кимнах.

Увлечена ли бях по теб? Това, между нас, само увлечение ли беше? Щеше ли да издържи дълго? Или нашето винаги е било любов. Ще ми се да вярвам, че е точно така.

XLVIII

ВЪПРЕКИ ЧЕ ОТ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ ИЗДИРВАХ реални житейски истории за „Иска се цяла галактика", с които опитвах да представя колкото се може повече проблеми, отколкото се може повече страни и култури, за да послужат на сценаристите като база за различните епизоди, самата аз не бях стигала по-далече от Европа. Ето защо двамата с Дарън решихме да прекараме медения си месец в Турция. Исках да чуя призива за молитва от минаретата. Исках да видя поне малка част от една от страните, които проучвах. И още щом пристигнахме, започнах да си водя бележки. Видях на улицата жени с покрити глави, които разговаряха с друга, чиято коса падаше свободно по раменете. И веднага на коляно, върху използвано билетче, си записах да предложа подобна сцена в следващия ни епизод, но изпълнена от извънземни, разбира се.

— Стига си писала! — обади се Дарън. — Нали сме на меден месец! Работата остана в Ню Йорк. Откакто сме тук, нито веднъж не съм се обадил в офиса, а ти непрекъснато драскаш нещо и си мърмориш под нос.

Спрях да пиша насред думата.

— Моята работа е важна за мен — отвърнах. После обаче си спомних какво ти бях казала, когато се обади. — Ние, двамата, обаче сме по-важни. Спирам. — И наистина го направих.

Въпреки това не престанах да си мисля какво ли щеше да е, ако на това пътуване бяхме ти и аз. Ти не би ме спрял да записвам — вместо това щеше да предложиш още идеи. Двамата заедно щяхме да се оглеждаме за най-добрата гледна точка за снимка — както правехме, обикаляйки из Манхатън, докато не се протрият подметките на кецовете ни.

СВАТБЕНОТО НИ ПЪТЕШЕСТВИЕ С ДАРЪН НИ ОТВЕДЕ в Кападокия и ние попаднахме сред пейзаж, който приличаше на лунен. Малко преди зазоряване полетяхме с балон, който се издигна нависоко точно навреме, за да видим изгрева. Гледката беше изключителна — водовъртежи от розово, оранжево и пурпурно — а ръцете на Дарън бяха сключени около мен, топлеха ме и ме караха да усещам любовта му насред небесното величие. Аз обаче не спирах да мисля за ония жени. Щеше ми се да бях поговорила с тях, да ги разпитам за живота им и какво биха искали да знаят американските деца за Турция.

ПО-КЪСНО ДВАМАТА С ДАРЪН се озовахме на място, наречено долината Дервент. Дарън се зачете в пътеводителя. „Дервент, или Долината на въображението, е покрита със скални образувания, които имат формата на хора и животни. Отделете време, за да разберете какво виждате вие в техните очертания."

Стоях до него и виждах пред себе си камила, делфин и змия в шапка.

— Според мен онова, там, прилича на Дева Мария — каза той, сочейки към една скална колона. — А вие какво мислите, госпожо Максуел? — Наричаше ме госпожа Максуел по време на цялото пътуване, което отначало ми се виждаше сладко и забавно, после обаче взе да ме дразни. Казах му, че съм приела неговата фамилия само в личния си живот, но в работата продължавам да бъда Луси Картър. Така ли фигурирам в указателя на твоя телефон? Или промени името ми, когато двамата с Дарън се оженихме? Твоят шеф ми казва Луси Картър-Максуел. Всъщност ти също ме наричаш така. Предполагам, че по този начин си ме възприемал.

Загледах се в скалата, която сочеше Дарън, търсейки да съзра фигурите на майка и дете, очертания на воал.

— Виждам само човек, който държи фотоапарат — казах.

XLIX

ПОЗНАВАМ ТОЛКОВА МНОГО ЖЕНИ, КОИТО ЧАКАХА с години да забременеят. Ванеса и Джей се сдобиха с тризнаци след лечение с кломид. На два пъти Кейт се подложи на инвитро процедура. Дарън се шегува, че дори да кихне върху мен, аз пак зачевам. Усмихвам се, като го казва, но изобщо не го намирам за забавно. Всеки път ми напомня за жените биологични майки от книгата „Пазителят", която прочетох в гимназията — те забременяват отново и отново, това е единственото им задължение, единственият им принос към обществото.

Малко след сватбата Дарън взе да прави планове за деца. Според него бяхме на идеалната възраст за раждане. На същите години родителите му се бяха сдобили с най-голямата му сестра. Кейт току-що ми се беше похвалила, че е бременна, но аз не бях много сигурна за себе си. Тризнаците се бяха родили преждевременно — седмица по-рано, но в забележително добро състояние. Ванеса и Джей имаха бавачка и нощна сестра, но въпреки това като ми се обади, Джей звучеше като някое зомби. Звънна ми от лабораторията в първата седмица след раждането на тризнаците, докато бях още на работа.