Ще е страхотно да те видя пак. Какво ще кажеш за утре в три следобед, Бруклин Хайтс? На „Монтагю" има кафене на „Старбъкс".

Изобщо не споменах за Вайълет.

Ти реагира веднага:Звучи добре.

Вече имахме уговорка.

НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН издокарах Вайълет в бебешки джинси, бебешки ботуши „Ъг" и сив пуловер с апликирано розово сърце. Вързах й розова панделка. Аз също се облякох в подобен стил, само дето пуловерът ми беше кафяв, без апликация и не си вързах панделка.

Дарън беше на фитнес, когато закопчах зимните ни палта и тръгнахме.

Надникнах през стъклената врата на кафенето и те видях да седиш на една от масичките със сведена глава — четеше нещо на блекберито си. Двамата с Дарън тъкмо бяхме минали на айфони, но че ти оставаше верен на своето блекбери ми се стори някак логично. Намерих място за количката отвън, подпрях Вайълет на хълбок и отворих вратата. Ти вдигна поглед.

— Здрасти, Луси — посрещна ме. — Здравей и ти…

— Вайълет — подсказах му. — Вайълет, това е Гейб, приятел на мама. Гейб, това е дъщеря ми.

— Хи-хи — отвърна Вайълет. Това беше една от нейните думи, които винаги удвояваше — двамата с Дарън изобщо не проумявахме защо.

— Цялата се е метнала на теб — каза ти, докато се изправяше. — Еха!

Какво си мислеше в този момент? Винаги ми е било чудно. Дали това, че Вайълет приличаше на мен, а не на Дарън я правеше. по-вълнуваща? По-поносима? Привлекателна?

Вайълет явно почувства нещо приятно, защото протегна ръце и ти я взе.

— Хи-хи — повтори тя и те потупа по бузите. После ти ме прегърна със свободната си ръка.

— Толкова време мина. Радвам се, че дойде.

Взех си Вайълет обратно и двамата с теб седнахме един срещу друг. Извадих на масата няколко книжки с картинки и блокчета за оцветяване и тя започна да си играе.

— Видях, че се беше сгодил — подхванах. — От фейсбук го разбрах.

Не знаех с колко време разполагаме, а исках да науча какво се случва в живота ти. Дарън беше прав за едно — след толкова време нямаше видима причина за срещата ни.

Ти се разсмя.

— Право на въпроса!

Свих рамене и вдигнах книжката, която Вайълет събори на пода.

— Значи искаш да знаеш какво стана — продължи ти.

— Само ако имаш желание да ми разкажеш — отвърнах.

И ти ми разказа за Алина и за работата, която й предложили във Вашингтон — това станало повод да си дадете сметка, че професионалната кариера и за двамата е по-важна от връзката ви. Тя искала да отиде във Вашингтон, ти си държал да останеш в чужбина и никой от двама ви не бил склонен да направи компромис, за да продължите заедно. Нямаше как да не си спомня за нас, двамата, и как ти замина по същата причина.

— Просто един случаите, когато на хубави хора не им е било писано да са заедно.

Питах се дали си говорил същото и по мой адрес.

— Съжалявам — казах.

— Съ-ляя-вам — откликна като ехо Вайълет, вдигайки поглед от книжките. Още една нова дума.

Ти се разсмя.

— Да не си се клонирала? — възкликна. — Или си направила ксерокопие на самата себе си? Тя е направо фантастична.

— Ти фантастична ли си? — обърнах се към Вайълет. Тя се усмихна и запляска с ръце.

И аз се разсмях.

— Щастлива си — обърна се ти към мен. — С Дарън, с Вайълет, наистина си щастлива.

— Така е — казах. И беше самата истина.

— Доволен съм, че поне един от двама ни е щастлив. — Не прозвуча нито саркастично, нито злобно. Само някак тъжно, копнежно.

— Ти си тръгна пръв — напомних ти.

— Знам — отвърна. — Много съм мислил за житейския си избор. Защо направих точно това. И какво щеше да е, ако бях постъпил другояче.

Изглеждаше потънал в размисъл, сякаш правеше разбор на живота си досега, преоценяваше го.

— Как мислиш, дали щеше да си по-щастлив, ако беше останал? — позволих си да попитам.

Ти въздъхна.

— Не знам — отвърна. — Понякога си мисля, че щях да съм по-щастлив, ако изобщо не се бях захващал с фотография. Навремето се гордеех със стремежите си, с това, че правя нещо важно. Но се оказа трудна работа. И ми отне много. Обаче… знам ли. Изглежда, не съм от хората, които могат да бъдат напълно щастливи. Може да не съм човека, който се надявах да бъда.

— Мама! — намеси се Вайълет.

— Вайълет! — отвърнах й. И тя отново се заигра с книжките пред себе си.

— Просто искам толкова много изключващи се едно друго неща — продължи ти, загледан в дъщеря ми, която прелистваше страниците на книжката. — Даже не знам дали изобщо са постижими.

— В момента просто преживяваш лош период — казах. — Ще намериш изход.

— Досега не съм успял — каза ти на чашата с кафе. — И страшно ми липсва онова, между нас, ти ми липсваш, каквото имахме, ми липсва. — Вдигна поглед към мен. — Гледам предаванията ти при всяка възможност. Когато съм изплашен, си мечтая за теб. Когато съм тъжен, ми се ще да не бях заминавал.

Биенето на сърцето ми леко се ускори.

— Моля те, не го прави — казах, вкопчвайки се във Вайълет. Ти прокара пръсти през косата си.

— Извинявай — отвърна. — Все едно не съм го казал. Обърнах Вайълет на стола, за да мога да я вдигна.

— Виж — подхванах, — беше страхотно да се видим, Гейб, но ние с Вайълет, изглежда, трябва да вървим.

Ти кимна.

— Дано намериш онова, което търсиш.

— Благодаря. — Гласът ти секна. — И аз се надявам.

— Кажи „бай-бай", Вайълет — обърнах се към дъщеря си.

— Бай-бай — каза тя и отново протегна ръце към теб.

Ти я гушна. После ме погледна — явно ти се искаше да прегърнеш и мен. Вместо това обаче сведе поглед и тръгна. Облякох палтото си, после това на Вайълет и й вдигнах качулката. И макар да беше облачно, зарових из чантата с памперси за слънчевите очила. Не исках никой да вижда сълзите ми, също както ти не искаше да видя твоите.

LVI

ОНОВА ЛЯТО ДВАМАТА С ДАРЪН СЕ НАКОНТИХМЕ за първи път от много време и отидохме на сватбата на Гевин. Почти не го бяхме виждали след раждането на Вайълет и едва познавах годеницата му.

Дарън подсвирна възхитено, когато се появих в дневната с тъмносиня рокля с дълбоко деколте.

— Секси мамче — възкликна. Усмихнах се.

— Хайде да потегляме, хубавецо.

Трябваше да пристигнем по-рано от останалите гости, защото Дарън беше шафер. Гевин ни посрещна весело.

— Ето че и аз открих моето момиче като от картинка — каза през смях.

Не се бях сещала за това от години — как навремето, като се запознахме, ме нарече момиче като от картинка.

— Какво всъщност означава това? — попитах.

— Нищо сериозно — побърза да се намеси Дарън. После се обърна към Гевин. — Е, човече, какво се иска от мен?

Двамата се отдалечиха, а аз тръгнах към групата съпруги и приятелки на останалите шафери, които стояха скупчени около поднос с шампанско. Много хитро измислено. Типично за Гевин.

ПО-КЪСНО НА СВАТБЕНОТО ТЪРЖЕСТВО се озовах на бара до Гевин. И двамата бяхме пили доста. Всички гости вече бяха попрекалили с алкохола.

— Ама, наистина — взех да подпитвам, — какво значи това „момиче като от картинка"?

Той се разсмя.

— Дарън ще ме убие, че съм ти казал, но онова лято той си направи списък точно какво гадже търси. Ти отговаряше на всички точки. Брюнетка. Завършила университет от „Бръшляновата лига". От Бруклин. Между двайсет и две и двайсет и пет. Израснала на Източния бряг. С хубаво тяло. Останалото вече не го помня. С две думи, сякаш беше слязла от картина, затова те кръстихме.

— Момиче като от картинка — довърших вместо него.

— Точно така! — провикна се Гевин и чукна чашата си с „Джони Уокър" в моята водка с мартини, после отпи.

Такова нещо звучеше съвсем в стила на Дарън, така че не би трябвало да съм изненадана. Но сега любовта му към мен вече ми се виждаше някак по-малко истинска и спонтанна, някак предварително изчислена. Не ми хареса усещането — все едно бях приравнена до списък с критерии, които трябваше да покрия.

Дарън се зададе отнякъде.

— Току-що научих, че съм била измислена на хартия — посрещнах го. — Добре че не съм няколко сантиметра по-висока, иначе щях да бъда дисквалифицирана.

Той се разсмя.

— Човек нищо няма да намери, ако не знае какво точно търси. — Шотовете, които беше обърнал с останалите шафери, го бяха направили по-небрежен към думите. И по-шумен. — Онова лято търсех теб.

— Или някоя като мен — отвърнах. Аз също не внимавах много с приказките.

— Стига, исках точно теб — каза той, обви ръка около талията ми и ме придърпа към себе си. — Списъкът просто ми помагаше да се съсредоточа върху жените, които си заслужават.

— Жените, които си заслужават?! — повторих като ехо.

— Хайде и ти сега! — Той обърна поредния шот, който му подаде Гевин. — Ела да танцуваме.

Оставих се да ме отведе на дансинга. Щом се завъртяхме във вихъра на туиста обаче — и двамата го танцувахме ужасно — взехме да се заливаме от смях и мрачните ми мисли за списъка с идеалното гадже се разсеяха. Но напоследък много мисля за него. Ако тогава и аз си бях направила списък, ти и Дарън едва ли щяхте да покриете всички критерии. А ако Дарън направи такъв списък сега, аз едва ли ще съм неговото момиче като от картинка.

LVII

НЯКЪДЕ ЧЕТОХ, ЧЕ В НЮ ЙОРК СЕ ОТДАВА много по-голямо значение на рождените дни и организацията им е много по-сложна, отколкото на други места по света. Не разполагам със социологическо проучване по въпроса, нито мога да се позова на сериозно изследване, както иначе държа, ако някой в офиса направи подобно изявление, но съдейки по един конкретен случай, не бих го оспорвала.

За моя трийсети рожден ден Дарън осигури целодневни спа процедури за мен, Кейт и Джулия в център на Bliss и организира едноседмична екскурзия за нас, двамата, до Австралия.

— Това го имаше в твоя списък на живота! — каза.

Тоя път поне първо ме попита. Двамата се справяхме отлично с нашите списъци на живота. Няколко месеца по-рано той беше карал сегуей на едно ергенско парти в Маями и най-после беше зачеркнал първа точка в своя списък.

— Ами, Вайълет? — попитах. По онова време тя беше почти на две години и половина; понякога я оставяхме на родителите на Дарън или на нашите за три-четири дни, никога повече, освен това не бяхме пътували по-далеч от Калифорния.

— Според мен Вайълет също може да си почине от нас — каза той.

Вайълет беше на пода с Ани, заобиколена от своите пастели с безопасна триъгълна форма. Тя обичаше такива неща — можеше да дращи часове наред. Изобщо не преувеличавам.

— Ей, Вай! — подвикна й той.

— Ей, тате! — откликна тя.

— Имам страхотна новина. Отиваш при нани и папи за цяла седмица, докато ние с мама сме на пътешествие!

— Папи! — възкликна Вайълет с ококорени очи. — Да, моля — каза и продължи да оцветява.

— Мисля, че всичко ще бъде наред — заключи Дарън.

И така, ние поехме на път. Със самолет от Ню Йорк до Сан Франциско. После от Сан Франциско до Хавай. От Хавай до Фиджи. От Фиджи до Сидни. Не обичам самолети. Ставало ли е дума за това? Заради теснотията вътре, заради преработения въздух, заради невъзможността да си тръгнеш — всичко това ме вади от равновесие, ако мисля по-дълго за него. Ето защо Дарън реши да съчетаем няколко по-къси полета, за да нямам много време да се паникьосам във въздуха. Идеята му се оказа сполучлива — щом ми се стореше, че полетът трае прекалено дълго и шапката започваше да ме стяга, идваше време за кацане. Оттогава се придържам към тази летателна стратегия. Въпреки това взех директен полет от Ню Йорк за Тел Авив. Така най-бързо можех да стигна дотук.

В края на краищата кацнахме двайсет и четири часа преди рождения ми ден. От летището ни взе лимузина и ни откара до нашия хотел „Четири сезона".

— Запазих апартамент — каза Дарън, когато се разположихме на задната седалка.

— Как можа да ти хрумне?! — възкликнах. Той сви рамене.

— След медения месец не сме били на истинско пътешествие. Един господ знае кога пак ще ни се случи.

Щом се настанихме, аз се включих към безжичния интернет на хотела и звъннах на нашите.

— Вайълет се чувства чудесно — каза мама. — Джейсън и Ванеса също са тук с тризнаците. В момента тя вилнее на старата ти люлка.

Не бях сигурна дали ще е уместно да извикам Вайълет на телефона; в края на краищата тя се забавляваше, затова реших да звънна по-късно.

— Трябва да видиш това! — провикна се Дарън откъм спалнята.

— Пак ще се обадя, мамо — казах. — Целуни Вайълет от мен.

— Разбира се — отвърна мама.

Отидох в спалнята — на тоалетката имаше ягоди в шоколад и шампанско. Върху леглото беше оставена кутия дългостеблени рози.

— Какво им каза? — попитах Дарън.

— Че имаме празник — отвърна той. — И да изпратят най-доброто, което имат.

После ме целуна, а аз се отпуснах в прегръдките му. Присъствието му ме караше да се чувствам така, все едно съм се освободила от високите токчета след дълъг работен ден. Естествена, освободена, безгрижна.