Джаки Колинс - Светът е пълен с женени мъже

1 април 2007 — Цветница

— Когато бях петнайсетгодишна бях страхотна, абсолютно страхотна! Скъпата Мамичка изпитваше ужас да ме пусне да бъда самостоятелна; тя чувстваше, че непременно ще се върна бременна или нещо такова.

Говореше Клаудия Паркър. Слушаше Дейвид Купър. Клаудия беше в леглото. Беше много красиво момиче и го знаеше, а и Дейвид го знаеше, така че и двамата бяха щастливи. Тя имаше дълга, блестяща, пепеляворуса гъста коса, която се спускаше от двете страни на лицето й, и гъст бретон до веждите, който подчертаваше много големите й, извити като на котка очи. Лицето й имаше съвършени черти, с малък прав нос и сочни, сладострастни устни. Нямаше никакъв грим и никакви дрехи и беше завита единствено с тънък чаршаф.

Дейвид седеше на края на леглото. Беше четиридесетгодишен и изглеждаше на толкова. Имаше черна, леко къдрава коса и решително лице с правилни черти.

Носът му беше малко издаден и имаше очила с дебели рогови рамки. Беше мъж с подчертано мъжествено изражение и се радваше на голям успех сред другия пол.

— И така, най-накрая напуснах дома — продължи Клаудия. — Искам да кажа, че беше наистина невероятно и ужасно. Една нощ се измъкнах навън и никога вече не се върнах. Всъщност, срещнах онова чудесно момче, актьора, той ме доведе със себе си в Лондон и оттогава съм тук. — Въздъхна и се изви под чаршафа. — Имаш ли една цигара, мили?

Дейвид извади пакет цигари с филтър от джоба на пижамата си и й подаде една. Тя запали, дръпна дълбоко и продължи:

— Искаш ли да чуеш още от моята сензационна биография?

— Искам да чуя всичко за теб.

Тя се усмихна:

— Толкова си мил. Въобще не си скучен. Когато те срещнах за първи път си помислих, че ще се окажеш абсолютен досадник. Но се оказа, че съм сгрешила много. Луда съм по теб! — Повдигна се и се приведе към него. Чаршафът остана зад нея, докато тя обви с ръце врата му и започна да хапе ухото му. Тя имаше наистина невероятно тяло.

Той я повали и притисна по гръб на леглото.

— Желаеш ли ме, мили? — прошепна тя. — Желаеш ли ме лудо?

Той изръмжа в знак на съгласие. Внезапно тя се изви и освободи от него, скочи от леглото и изтича до вратата.

— Много искаш — каза тя, — но не сега, мили. Навярно ще можеш да го направиш пак доста скоро, но аз се нуждая от малко почивка. — Изкикоти се. — Ще си взема душ, после може би ще можем да обядваме някъде навън и тогава, мили, тогава можем да се върнем и да го правим през цялата нощ!

Изчезна зад вратата и Дейвид чу в банята да тече вода.

Помисли си за Клаудия и за деня, в който се срещнаха за първи път. Наистина ли беше само преди три седмици? Тогава беше имал извънредно труден ден в офиса и Линда, неговата жена, му беше натякнала, че изглежда се занимава прекалено много с извънредна работа и че въобще не го вижда вече. Беше станало шест часа и той тъкмо се беше наканил да си тръгва, когато Филип Абътсън се беше втурнал в неговата канцелария.

— Слушай, Дейв — рече Филип, — имаш ли една свободна минута да дойдеш долу в студиото и да вземеш едно решение вместо нас? Имаме две момичета, които пробваме за новата марка сапун „Красивата Девойка“, и е страшно объркано и напрегнато. Просто не можем да решим коя от двете.

Дейвид неохотно отиде с Филип до студиото на партера в огромната сграда на рекламната компания „Купър-Тейлър“. Тя се притежаваше от неговия чичо Р. П. Купър, който имаше двама синове, и от Санфърд Тейлър, който нямаше никакви синове, но имаше зет. Дейвид беше шести по ред в линията на подчиненост, което в бизнес от такъв мащаб беше доста значимо, но не толкова значимо, що се отнасяше до Дейвид. Той завеждаше отдела за телевизия и тъй като сапунът „Красивата Девойка“ трябваше да бъде рекламиран сериозно по Канал 9, беше наложително да се подбере подходящото момиче.

Влязоха в студиото и Дейвид веднага я забеляза. Беше се отпуснала разкрачена на един платнен стол, облечена с бяла хавлиена роба. Косата й беше вдигната нагоре; ядеше ябълка. Другото момиче попадна във фокуса на погледа му по-късно. Имаше хубостта на лъскава кутия шоколадови бонбони, изглеждаше прекалено морална и девствена. Въпреки това, фигурата й опровергаваше лицето. Имаше огромни гърди, големината на които беше подчертана от банския костюм с цвят на човешка кожа, който носеше.

— Какви цици — избоботи Филип.

— Винаги ли мислиш само за това? — попита Дейвид.

Филип извика да се пази тишина в малкото студио и направи жест на момичето с едрите гърди. Тя се отправи към малкия декор на снимачната площадка, където имаше подготвена импровизирана баня. Приближи се и влезе с изящна походка в голяма, заоблена мраморна вана с почти невидимия бански костюм с цвят на човешка кожа. Един реквизитор се втурна усърдно към нея и напръска с пяна от спрей обилните й пропорции. Друг пъхна голям сапун в ръката й и тогава Филип извика:

— О’ кей, да започваме снимките.

Камерите започнаха да се въртят и Дейвид започна да наблюдава сцената на малък монитор.

Момичето спретна сияйна усмивка с всички зъби пред камерата.

— Аз съм една „Красива Девойка“ — изкука тя. Разтри сапуна в ръце и намаза обилно едната си ръка към рамото, после другата. — „Красивата Девойка“ е направен за мен. Толкова е нежен, толкова фин, толкова свеж. — Извади дълъг крак над пяната във ваната и насапуниса и него. — Защо не опитате „Красивата Девойка“ и вие също може да станете една „Красива Девойка“! — Усмихна се отново на камерата и се повдигна леко, така, че огромните й гърди да застанат добре в обектива.

— Стоп — извика Филип. — Сега, мис Паркър, моля.

Дейвид се обърна да види как Клаудия зае мястото на другото момиче. Във всяка своя част беше грациозна като пантера. Гласът й беше тих и секси, докато произнасяше думите си. Когато свърши, небрежно стана и се върна до мястото си, облече робата си и седна. Другото момиче продължаваше да се върти из банята.

— Избери Клаудия Паркър — каза Дейвид на Филип. — Безспорна е.

Когато излизаше от помещението, Клаудия улови погледа му. Тя се усмихна и той почувства повече от обещаващ намек в усмивката й, Той се върна в кабинета си, прибра няколко документа, обади се на Линда, че ще се прибере за вечеря и излезе. Клаудия стоеше до сградата.

— Здравей — каза тя. — Колко е малък светът. Разговаряха няколко минути за пробните снимки, сапуна „Красивата Девойка“, времето и след това Дейвид предложи вечеря. Клаудия каза, че мисли, че това е страхотна идея.

Отидоха до един интимен италиански ресторант в Челси1, където Дейвид знаеше, че е малко вероятно да бъде забелязан от който и да е от неговите или на Линда приятели. Обади се на Линда по телефона и се извини. Звучеше объркан, но съчувствен и разбран. Клаудия също се обади по телефона на свой приятел и отказа да се види с него. Двамата ядоха канелони2, разговаряха, държаха ръцете си и така започна всичко.

Клаудия се върна от банята.

— Мили, какво правеше, докато бях в банята?

Дейвид я дръпна и повали на леглото.

— Мислех за теб, как ме свали.

— Не е вярно! — протестира тя. — Ти си точно един дърт мръсник, който ме избройка веднага, щом ме зърна в оная вана! — Сега пак беше облечена с бялата хавлиена роба. Дейвид прокара ръце под нея. Тя потръпна. Телефонът иззвъня.

— Спасена от телефона — изкикоти се тя и се претърколи през леглото да вдигне слушалката. Беше нейния агент.

Дейвид се облече бавно, наблюдавайки я през цялото време. Тя говореше оживено по телефона, като прекъсваше отвреме-навреме, за да изплези малкия си розов език към него. Накрая постави слушалката.

— О, ти си се облякъл — каза тя укорително. — Имам просто чудесни новини. — Утре ще имам интервю с Конрад Лий. Дошъл е тук да търси съвсем ново лице да играе главна роля в последния му филм; ще бъде „Дева Мария“ или нещо такова. Както и да е, утре вечерта в шест часа ще се видя с него в апартамента му в хотел „Плаза Карлтън“. Не е ли страхотно?

Дейвид не остана зарадван.

— Защо се налага да се виждаш с него вечер? Какво лошо има, ако бъде през деня?

— Миличък, не бъди толкова глупав. Господи, та ако той поиска да спи с мен, може да го поиска и сутрин и по всяко друго време. — Отиде с решителни крачки до тоалетката и започна педантично да си слага грим.

— Добре, извинявай, че го казах. Просто не знам защо си се захванала с тая твоя тъпа кариера. Защо не вземеш…

— Защо не взема какво? — прекъсна го тя хладно. — Да зарежа всичко и да се омъжа за теб ли? И какво предлагаш да направим с твоята жена, хлапета и цял куп най-различни семейни ангажименти?

Той не отговори.

— Виж какво, мили — тонът й омекна. — Аз не ти досаждам с нищо, и тогава защо просто не забравим за това? Ти не ме притежаваш, аз не те притежавам и точно така трябва да бъде. — Сложи си гланц за устни със замах. — Умирам от глад. Какво ще кажеш за един обяд?

Отидоха в любимия си италиански ресторант, където доброто чувство за хумор беше възстановено.

— Неделята е толкова отегчителен ден — замислено рече Клаудия. — Проточва се толкова вяло и скучно. — Отпи от червеното си вино с видимо удоволствие и се усмихна на ниския, дебел собственик на ресторанта, който беше наблизо и в отговор й се ухили щастливо. — Знаеш ли, всички си мислят, че са красиви, сигурна съм. Оглеждат се в огледалото и виждат две очи, нос, уста и си мислят точно така… ама че дрънканици ти наприказвах!

Смехът й оживи ресторанта и Дейвид се засмя с нея. Беше толкова красиво, жизнено момиче. Той беше имал много любовни връзки извън брака досега, но тази беше различна; този път, за първи път, поиска да е свободен.

— Срещнах този мъж веднъж — започна да разказва Клаудия за един свой бивш познат. — Обеща ми яхта в Южна Франция, вила в Куба, безброй диаманти и всякакви такива глупости и после просто изчезна. По-късно разбрах, че бил шпионин и бил застрелян. Животът наистина е странен.

След обяда отидоха с колата до Уест Енд3, където искаха да потърсят и гледат филм, който и двамата да харесват.

— Виж тия побърканите — възкликна Клаудия, гледайки към голямо шествие от хора, насочило се към Трафалгарския площад. — Можеш ли да си представиш да прекарваш цялото си свободно време, да търчиш насам-натам, да се връзваш за посолства и да седиш постоянно край тях? И всичките типове имат бради, чудя се защо. — Сгуши се още по-близо до Дейвид. — Да забравим за киното. Хайде да се върнем у нас и да се чукаме. Иска ми се пак да легна с теб, а ти?

Кой беше той, че да възрази?