— Господин Броницки, вие сте сключили договор с баба ми.

— Договорът ми беше с «Брачна агенция Мирна». Да не би да си забравила мотото на баба си: «Моята специалност е третата възраст»?

Как би могла да го забрави, след като бе отпечатано върху десетките листовки, пръснати от Нана из къщата?

— Но «Брачна агенция Мирна» вече не съществува.

— Пълни глупости. — Махна рязко с ръка към приемната, в която Анабел бе заменила дървените гъски, изкуствените копринени цветя и малките декоративни масички с няколко керамични изделия в средиземноморски стил. След като още не можеше да си позволи да изхвърли столовете и диваните, чиято дамаска бе украсена с воланчета, младата жена ги бе освежила с декоративни възглавнички в жизнерадостни червени, сини и жълти калъфки с щамповани провансалски рисунки в тон с прясно боядисаните яркожълти стени. — Няколкото ненужни дрънкулки не променят нищо — тросна се възрастният мъж. — Това все още е брачна агенция и двамата с баба ти имаме сключен договор. С гаранция.

— Подписали сте договора през 1989-а — изтъкна младата жена, при това не за пръв път.

— Платих й двеста долара. В брой.

— След като двамата с госпожа Броницки сте живели заедно почти петнайсет години, бих казала, че са били съвсем заслужено платени двеста долара.

Той измъкна от джоба си лист с оръфани краища и го размаха пред лицето й.

— В договора пише: «Удовлетворението е гарантирано». А аз не съм удовлетворен. Тя се смахна.

— Зная, че ви е било много трудно, и много съжалявам за смъртта на госпожа Броницки.

— Съжалението ти хич не ме грее. Не бях удовлетворен дори и когато тя беше жива.

Анабел не можеше да повярва, че спори с един осемдесет годишен старец за един договор за двеста долара, подписан по времето на президента Рейгън.

— Вие сте се оженили доброволно за госпожа Броницки — изрече брачната посредничка с възможно най-търпеливия си тон.

— Момиченца като теб не проумяват какво означава да се удовлетворят желанията на клиента.

— Това не е вярно, господин Броницки.

— Племенникът ми е адвокат. Мога да те съдя.

Тя отвори уста да му каже да действа по въпроса, но той беше един заядлив стар чудак и нищо чудно да го направеше.

— Господин Броницки, какво ще кажете да се разберем с добро? Обещавам да ви потърся нещо подходящо.

— Искам блондинка.

Анабел прехапа устни.

— Ще го имам предвид.

— И да не е много млада. Не ми трябва някаква двайсетгодишна хлапачка. Моята внучка е на двайсет и две. Няма да е прилично.

— Имате предвид…

— Трийсет е добре. И да не е кожа и кости.

— Нещо друго?

— Католичка.

— Разбира се.

— И да е мила. — Погледът му изведнъж се смекчи и веждите му вече не изглеждаха толкова застрашителни. — Да е някоя мила и добра — додаде замечтано.

Без да иска, Анабел се усмихна.

— Ще видя какво мога да направя.

Когато най-сетне успя да се отърве от досадния кандидат-жених, тя си спомни, че ненапразно е извоювала славата си на неудачницата на семейството. Сякаш на челото й бе написано с големи букви: ЗАГУБЕНЯЧКА.

Защото твърде голяма част от клиентите й живееха от социални помощи.

5.

Боди намали скоростта на бягащата пътека.

— Разкажи ми повече за Порша Пауърс.

Капка пот се стече по вече влажната яка на избелялата тениска на Хийт с емблемата на «Долфинс», когато напрегна мускули и остави щангата на стойката.

— Запозна се с Анабел. Представи си пълната й противоположност и ще получиш Пауърс.

— Анабел е интересна. Струва ми се, че е костелив орех.

— Тя е празноглава. — Хийт се протегна. — Никога не бих я наел, ако не бе извадила късмет с Гуен Фелпс.

Боди се разсмя.

— Още не мога да повярвам, че са ти били шута.

— Най-после да срещна интригуваща жена, а тя да не се интересува от мен.

— Животът е гаден.

Скоростта на пътечката спадна и тя спря. Боди слезе от нея и взе кърпата си от незастлания под на дневната.

В къщата на Хийт на «Линкълн Парк» още миришеше на ново, вероятно защото той се бе нанесъл съвсем наскоро. Елегантната постройка от стъкло и камък се извисяваше над улицата като нос на кораб. През триъгълните прозорци, високи от пода до тавана, се виждаха небето, дърветата, две реставрирани къщи от деветнайсети век на отсрещния тротоар и добре поддържан градски парк, заобиколен от стара желязна ограда. От плоския покрив — Хийт признаваше, че се е качвал само два пъти — в далечината се откриваше гледка към залива Линкълн Парк.

След като си намереше съпруга, щеше да й възложи да обзаведе къщата. Засега в иначе празната дневна имаше само фитнес уреди, много скъпа уредба, истинско чудо на техниката, легло с ортопедичен матрак и голяма плазма, предназначена за голямата аудио видео зала на долния етаж. Всичко това в комбинация с дървените и мраморните подове, изработените по поръчка шкафове, ваните от варовик и кухнята, обзаведена с най-модерни европейски уреди, превръщаше това място в дома, за който Хийт мечтаеше от дете.

Жалко, че вече не му харесваше чак толкова. Може би трябваше да наеме декоратор, вместо да изчаква, но така бе постъпил с предишното си жилище — струваше му цяло състояние — и никак не остана очарован от резултатите. Интериорът може и да беше впечатляващ, но той се чувстваше странно вътре, все едно бе гост в нечия чужда къща. Продаде всичко, когато се премести тук, с намерението да започне начисто, но сега съжаляваше, че не е задържал част от мебелите, за да не кънти мястото на празно.

Боди взе бутилка вода.

— Разправят, че била много свирепа.

— Гуен ли?

Хийт се качи на пътечката.

— Пауърс. Често уволнява служителите си.

— На мен ми изглежда като делова жена. Освен това съветва на доброволни начала жени с дребен бизнес.

— Ако е толкова добра, защо тогава тя не присъства на срещите ти с кандидатките, както постъпи миналата седмица с Анабел?

— Опитах веднъж, но не се получи. Тя е много напориста и е трудно поносима в големи дози. Но намери няколко много прилични кандидатки, което доказва, че си знае работата.

— Това обяснява защо не покани нито една от тези жени на втора среща.

— Рано или късно, ще го направя.

Боди се запъти към кухнята. Той имаше апартамент в Ригливил, но понякога идваше тук, за да потренират заедно.

Хийт увеличи скоростта на пътечката. Двамата бяха заедно от почти шест години. След катастрофата с мотоциклета Боди се бе превърнал в затънал в самосъжаление наркоман, но Хийт му се възхищаваше като играч и го нае за куриер. Добрите куриери бяха бивши спортисти, които студентите в колежите познаваха и им имаха доверие. Агентите ги използваха да привличат потенциални клиенти. Въпреки че Хийт не го бе поставил като предварително условие, Боди знаеше, че първо трябва да се изчисти от всякакви отрови, и точно това направи. И не след дълго сериозното и стабилно отношение към работата го превърна в един от най-добрите в професията.

От време на време служеше и като шофьор. Хийт прекарваше доста часове по магистралите на Чикаго на път към Халас Хол, централата на «Чикаго Беърс», централата на «Старс» или летището «О’Хеър». Мразеше да си губи времето в задръствания, а Боди обичаше да шофира, така че това бе удобно и за двамата. Докато Боди Грей беше зад волана, Чампиън провеждаше телефонни разговори, отговаряше на имейлите, отхвърляше малко бумащина, макар че доста често двамата използваха времето, за да начертаят някоя бъдеща стратегия, и тъкмо поради това Хийт му плащаше шестцифрена годишна заплата. Зад страховитата външност на Боди се криеше остър и аналитичен ум — хладен, съсредоточен и лишен от всякаква сантименталност. Той бе станал най-близкият приятел на агента и единственият, на когото напълно се доверяваше.

Боди се върна от кухнята с бира в ръка.

— Твоята сватовница не те харесва.

— Много ми пука.

— Но мисля, че я забавляваш.

— Забавлявам я? — Хийт изгуби ритъма на пътеката. — Какво, по дяволите, означава това?

— Питай нея, не мен.

— Да я питам? Как ли пък не!

— Ще е интересно да видим коя ще е следващата й кандидатка. Онази брюнетка, с която те запозна Пауърс миналата седмица, определено не ти хареса.

— Твърде много парфюм, а и освен това едва се отървах от нея. — Хийт натисна един бутон върху дисплея, за да увеличи наклона на пътечката. — Предполагам, че не е зле Пауърс да присъства на срещите като Анабел, но тя е толкова властна и обсебваща, че в нейно присъствие ми е трудно да преценя добре кандидатката.

— По-добре кани Анабел на всички срещи. Изглежда, тя не ти лази толкова по нервите.

— Какви ги дрънкаш? Този следобед определено ме изнерви, и тя, и въпросникът й. — Мобилният му телефон иззвъня и Боди му го подхвърли. Хийт погледна кой се обажда и натисна бутона. — Роко? Тъкмо с теб исках да се чуя…

— Според теб той колко е богат?

За разлика от гривата на Анабел, на която не действаше дори специалният гел за изправяне на косата, дългите кафяви коси на Бари Делшайър обрамчваха безупречно овала на лицето й.

— Достатъчно богат — кимна Анабел и затъкна зад ухото една непокорна къдрица.

— Това е добре. Последният ми приятел ме завлече с петдесет долара, но обеща да ми ги върне.

Бари не блестеше с някакви особени качества, но бе добра, много красива, а пищният й бюст би трябвало да впечатли Хийт. Жената не искаше да влиза сама в ресторанта, затова Анабел се срещна с нея в близкия магазин, работещ до късно. Когато приближиха «Сиена», стилна, слаба като вейка жена с бледа кожа и смолисточерни коси, застанала пред витрината, върху която бе залепено менюто, се извърна и се втренчи в тях. Беше облечена със синя копринена блузка с презрамки зад врата, бял панталон и обувки с високи токчета в тъмносиньо и бяло. Изгледа Анабел с неприязън, обърна се и отново се посвети на менюто.

Бари отметна косите си.

— Още веднъж ти благодаря, че ми уреди тази среща. Вече ми дойде до гуша да излизам с неудачници.

— Хийт определено не е неудачник.

През деня бе прекалено нервна, за да яде, и когато влязоха в ресторанта, апетитното ухание на прясно изпечени чеснови хлебчета мигом изостри апетита й. Чампиън седеше на същата маса, както когато го запозна с Гуен. Тази вечер бе облякъл риза с отворена яка, с цвят малко по-светъл от този на гъстата му вълниста коса. Като се приближиха, го видя как пъхна в джоба си блекбърито.

Надигна се с едно грациозно движение — никакво препъване в стола, нито туткане около масата. Анабел ги запозна. Трудно бе да се отгатнат мислите му, но като видя погледа, който той хвърли върху дългата коса и изумителния бюст на Бари, брачната посредничка веднага усети, че той се заинтересува от новата кандидатка.

Влажните устни на Бари се извиха в очарователна усмивка.

— Анабел не ме е заблудила. Вие сте истински красавец.

Хийт изгледа развеселено своята сватовница.

— Нима?

Анабел си заповяда да не се изчервява. Тя просто си вършеше работата и нищо повече.

Разговорът продължи без много усилия от нейна страна, ако не се брои моментът, когато се наложи да отклони предложението на Бари да обсъдят хороскопа й. За щастие, Бари беше заклета привърженичка на «Старс», така че имаха за какво да си приказват и Хийт я слушаше много внимателно. Анабел неволно завидя, искаше й се и нея да я слушат с такъв интерес. Мобилният му звънна. Той го извади, за да провери кой го търси, но не отговори на повикването. Анабел го възприе като добър знак, а може би беше лош, защото, докато ги слушаше, все повече се убеждаваше, че Бари никак не му подхожда.

— Играли ли сте футбол? — попита девойката, нетърпелива да узнае отговора.

— Играех в колежа, но не бях достатъчно добър, за да бъда нещо повече от резерва при професионалистите, затова се отказах.

— Отказали сте се от шанса да играете за професионалистите? — ахна тя.

— Никога не се заемам с нещо, в което не мога да бъда най-добрият.

На Анабел й се искаше да попита дали не се е занимавал с нещо само за развлечение, но си премълча, като си спомни за братята си работохолици.

Бари пак отметна разкошната си коса на модел за реклама на шампоани.

— А в кой колеж учихте?

— Станах бакалавър в университета в Илинойс, а после се възползвах от шанса си да постъпя в Юридическия факултет в «Харвард».

— Учили сте в «Харвард»? — възкликна Бари. — О, боже, направо нямам думи, много съм впечатлена. Винаги съм искала да постъпя в някой от добрите университети по Западното крайбрежие, но родителите ми нямаха достатъчно средства.

Хийт примигна.

Анабел сграбчи своя коктейл «Зелен фантом» и запресмята как най-бързо да намери следващата кандидатка.

— Приятелката ти не може да се похвали с блестящ ум — отбеляза Хийт, след като Бари си тръгна. Анабел с мъка се сдържа да не пресуши чашата със «Зелен фантом».