Тя се втренчи в него, сетне се засмя.

— Току-що си го измисли.

Рядко някой можеше да го изненада, но Анабел Грейнджър го бе постигнала. Хийт я удостои с възможно най-ледения си поглед.

— Доста е интересно да намираш нечия трагедия забавна.

Очите й се присвиха в ъгълчетата, а в ирисите й затанцуваха златни точици.

— Пълна измислица.

Той се опита да я смрази с поглед — беше ненадминат в умението да застави другия да сведе очи — но тя изглеждаше толкова доволна от себе си, че Хийт се предаде и избухна в смях.

Анабел го измери със самодоволен поглед.

— Имам двама братя, които също са преуспели работохолици, така че съм запозната отблизо с всичките номера на мъжете от твоята порода.

— Нима имам порода?

— При това точно определена.

— Най-после схванах… — Събеседникът й опря лакът на масата, потри ъгълчето на устата си и я изгледа изучаващо. — Бедната, нещастна Анабел. Всички тези неподходящи подхвърляния, заядливите коментари… Случаят е съвсем ясен. Резултат от детството, изживяно в сянката на съвършените ти братя. Много ли е било болезнено да се чувстваш напълно пренебрегната? Зарасналите рани още ли болят, когато вали?

Тя изсумтя — изненадващо шумен звук за такава дребничка жена.

— Аз се молех да бъда пренебрегната. Балет, пиано, езда. Дори и фехтовка, за бога. Кой кара децата си да вземат уроци по фехтовка? Участие в момичешки скаутски групи, в оркестъра, частни учители, ако получа някоя четворка, парични поощрения, ако успея да стана член на престижен клуб, и специален бонус, ако ме изберат в ръководството. При все това някак си успях да оцелея, макар че мъчението още продължава.

Тя току-що бе описала мечтаното от него детство. В съзнанието му изплуваха откъслечни спомени. Пиянският глас на баща му… «Вдигни проклетия си нос от тази книга и върви да ми купиш цигари.» Хлебарки, щъкащи под хладилника, протекли тръби, от които капе ръждива вода върху линолеума. Миризмата на антисептици за дезинфекция — много добре си я спомняше — когато една от приятелките на стареца му се опита да почисти караваната, и сетне неизбежното затръшване на металната врата, когато тя изхвърча навън.

Анабел избута последната мида към края на чинията си и го погледна.

— Наистина мисля, че ще харесаш Рейчъл.

— Харесвам Гуен.

— Защото ти отказа. Между двама ви нямаше химия.

— Грешиш. Определено имаше химия.

— Наистина не разбирам защо точно сега си решил да се жениш? Имаш Боди, асистенти и винаги можеш да наемеш икономка, която да организира някой от важните ти делови приеми. Колкото до децата… Трудно е да ги гледаш и възпитаваш, когато мобилният ти телефон е постоянно залепен за ухото.

Крайно време беше да сложи Тинкърбел на мястото й. Хийт се облегна на стола си и погледът му се плъзна към гърдите й.

— Забрави секса.

Беше й нужно малко по-дълго време, за да отговори.

— И това можеш да си купиш.

— Скъпа — изрече провлечено нахалникът, — никога в живота ми не се е налагало да плащам за секс.

Анабел се изчерви и той реши, че най-сетне й бе натрил малкото носле, но в същия миг видя как тя го вирна дръзко във въздуха.

— Което само доказва колко отчаяни могат да бъдат някои жени.

— Това от личен опит ли го знаеш?

— Така смята Раул. Моят любовник. Той е много проницателен.

Хийт се ухили и в същия миг го озари прозрението, че отдавна не се бе забавлявал толкова в компанията на жена. Ако Анабел Грейнджър беше с няколко сантиметра по-висока, значително по-изтънчена, по-организирана, не толкова властна и по-склонна да попива с обожание всяка негова дума, от нея щеше да излезе идеалната съпруга.

6.

Някой седна на седалката до Хийт в салона за първа класа, но той беше прекалено зает с таблицата на екрана на лаптопа, за да обърне внимание. Едва когато стюардесата подкани да се изключат електронните устройства, той усети лекото ухание на парфюм. Вдигна глава и се взря в две интелигентни сини очи.

— Порша?

— Добро утро, Хийт. — Тя се отпусна на облегалката. — Как, по дяволите, се справяш с тези ранни сутрешни полети?

— Свикнал съм.

— Ще се престоря, че ти вярвам.

Беше облечена в тясна копринена лилава рокля без презрамки и ръкави. Върху раменете й бе наметната пурпурна жилетка, а на шията й блестеше сребърна верижка с три диаманта в изящен обков. Тя беше красива жена, образована и изискана и му харесваше да я има за делови партньор, но не я намираше за секси. Порша полагаше твърде много усилия да изглежда сдържана и хладнокръвна, но бе доста агресивна. С една дума — неговата женска версия.

— Какво те води в Тампа? — попита той, макар предварително да знаеше отговора.

— Във всеки случай, не и времето. Днес се очаква там да е 34 градуса.

— Нима?

Хийт не обръщаше внимание на времето, освен ако не влияеше върху резултата от някой мач.

Тя го дари с най-очарователната си усмивка. Можеше и да има ефект, ако той не използваше такава точно със същата цел.

— След снощното ти обаждане реших, че трябва да определим докъде сме стигнали и да обмислим какво да променим, ако е нужно. Обещавам, че няма да ти надувам главата през целия полет. Нищо не е по-досадно, отколкото да си приклещен в самолет с някой, който не желае да млъкне.

Ако се налагаше да се озове затворен в самолет с една от сватовниците си, предпочиташе да е Тинкърбел. Поне нея можеше да я сплаши и да я накара да го остави на мира. Появата на Порша тази сутрин нямаше нищо общо с внезапно желание да посети Тампа. Миналата вечер й бе обяснил по телефона новото им споразумение и когато затвори, тя все още бе в шок. Очевидно вече се бе съвзела.

Преди да излетят, Порша се задоволи с неангажиращ разговор, но когато стюардесите започнаха да сервират закуската, премина към действие.

— Мелани те е харесала, дори много. Струва ми се, че се е влюбила от пръв поглед.

— Надявам се да не е. Тя е мила жена, но помежду ни няма много общи неща.

— Били сте заедно само двайсет минути. — Тя го удостои със съчувствената усмивка, неговата запазена марка за по-трудни клиенти. — Разбирам, че си много зает, но малкото време, което си отпуснал за една среща, създава проблеми. Аз се занимавам с този бизнес достатъчно дълго, за да зная кога двама души трябва да си дадат втори шанс. И смятам, че вие с Мелани го заслужавате.

— Съжалявам, но няма да стане.

Челото й остана гладко, а изражението — сдържано.

— Така няма да се получи. — Тя завъртя кофичката с плодово кисело мляко върху подноса. — Никога не се опитвам да съсипя конкуренцията, особено толкова нищожна като «Брачна агенция Мирна». Твърде много прилича на тормоз. Но…

— «Идеалната половинка».

— Какво?

— Тя го нарича «Идеалната половинка», а не «Брачна агенция Мирна».

Хийт не можеше да си обясни защо трябваше да уточнява това, но някак си му се стори важно.

— Мъдро решение — отвърна Порша със снизходителна нотка. — Но нека ти кажа нещо. Мразя, когато някои хора си въобразяват, че щом си отпечатат визитни картички, автоматично се превръщат в брачни агенти. Но самият ти си спортен агент и отлично разбираш какво искам да кажа.

Едно на нула за нея. Анабел нямаше никакъв опит, а само ентусиазъм.

Порша отмести настрани подноса с почти недокоснатата си закуска. Беше отхапала само крайчеца от парчето сочен пъпеш.

— Има ли нещо, което моята агенция не осигурява и което те е накарало да показваш кандидатките, изпратени от мен, на външен човек? Ще излъжа, ако кажа, че ни най-малко не се чувствам заплашена, особено след като ти предложих да присъствам на първите срещи.

— Не се притеснявай. Анабел не притежава никакъв хищнически инстинкт. Дори хареса Мелани повече, отколкото собствената си кандидатка. Опита се да ме убеди да се срещна още веднъж с нея.

Това наистина я изненада.

— Нима? Хм… госпожица Грейнджър се е показала като странно безпристрастна, така ли?

Заради шума от форсиране на двигателите за миг му се стори, че тя каза «страшно страстна», и пред погледа му изплува образът на голата Анабел. Това го слиса. Анабел го забавляваше, но не го възбуждаше. Не и истински. Може би един или два пъти му бяха минали някои мръсни помисли и той бе подхвърлил закачливи забележки, за да я смути. Но нямаше нищо сериозно. Просто за убиване на времето.

Самолетът попадна във въздушна яма, което изтри от мислите му сексуалните видения за Анабел и го върна в деловия свят.

— Не очаквам да ти е особено приятно, но както казах и снощи, присъствието на Анабел улеснява срещите.

Пламъците в очите й красноречиво отразяваха какво мисли по въпроса, но Порша беше твърде добър професионалист, за да изгуби самообладание.

— Въпрос на мнение.

— Тя е дребна рибка, а не акула. В нейно присъствие жените се отпускат и така за кратко време аз мога да добия по-ясна представа какво представляват.

— Разбирам. Е, аз съм в този бизнес много по-дълго, отколкото тя. Сигурна съм, че бих могла да проведа тези среши по-добре от…

— Порша, дори и да се стараеш, жените няма да се отпуснат в твое присъствие, защото не те приемат за равна. Абсолютният ти професионализъм те прави твърде властна. За мен това е комплимент. Още от самото начало ти казах, че искам, доколкото е възможно, да облекча този процес. Оказа се, че Анабел е невероятно талантлив посредник, и никой не е по-изненадан от мен.

Агентката омекна, но явно не бе особено доволна. И той всъщност не можеше да я обвинява. Ако някой нахлуеше в територията му, щеше да се противопостави с все сили, като нея.

— Добре, Хийт — въздъхна тя. — Щом така искаш, ще се постарая да се получи.

— Точно това исках да чуя.

Стюардесата отнесе подносите им, а Хийт извади «Спортс Лойърс Джърнъл». Но статията за отговорността при телесни повреди и хулигански прояви на феновете не привлече вниманието му. Въпреки усилията му да опрости процедурата, търсенето на съпруга от ден на ден все повече се усложняваше.

— Харесвам я — заяви Хийт на Анабел следващия понеделник вечерта, след като Рейчъл си тръгна от «Сиена». — Забавна е. Прекарах много приятно с нея.

— И аз — съгласи се Анабел, макар че това едва ли имаше значение.

Но срещата мина по-добре от очакваното, сред много смях и оживен разговор. Тримата имаха определени хранителни предпочитания (той не се докосваше до органично месо, кандидатката мразеше маслини, а брачната посредничка не понасяше аншоа). Споделиха си няколко срамни случки от гимназията и поспориха относно филмите на братя Коен. За разлика от сътрапезничките си, Хийт ги харесваше. Изглежда, нямаше нищо против, че Рейчъл не е толкова поразителна като Гуен Фелпс. Затова пък притежаваше светски маниери и остър ум, каквито търсеше, и този път агентът нито веднъж не говори по телефона. Анабел реши да увеличи двайсетте минути на четирийсет.

— Добра работа, Тинкърбел. — Той извади органайзера си и написа нещо. — Утре ще й се обадя и ще я поканя на среща.

— Наистина ли? Това е страхотно.

Изведнъж й призля и леко й се зави свят.

Той вдигна глава и я погледна.

— Какво не е наред?

— Нищо. Защо питаш?

— Имаш странно изражение.

Младата жена се окопити. Все пак беше професионалистка и щеше да се справи с това.

— Просто си представях интервюто, което ще дам във вестниците, след като «Идеалната половинка» влезе в класацията на списание «Форчън» за петстотинте най-богати компании.

— Няма нищо по-вдъхновяващо от момиче с мечти. — Хийт прибра органайзера в джоба си и извади щипката с парите. Тя се намръщи. Той също. — Сега пък какво?

— Нямаш ли някоя хубава, дискретна кредитна карта?

— В моя бизнес показността е всичко.

Издърпа една стодоларова банкнота и я хвърли на масата.

— Споменавам го само защото — мисля, че ти го казах вече — имидж консултациите са част от моята дейност. — Тя се поколеба. Знаеше, че нагазва в опасни води. — За някои жени… жени с определено възпитание и среда… демонстрацията на богатство е проява на лош вкус.

— Повярвай ми, това съвсем не е проява на лош вкус за двайсетгодишните хлапета, отраснали с купони за храна.

— Разбирам те, но…

— Схванах. Щипката с парите е за бизнеса, а кредитната карта — за дамите, които ухажвам.

Пъхна предмета на спора обратно в джоба си.

Всъщност Анабел направо го бе обвинила във вулгарност, но вместо да се засегне, той прие безстрастно информацията, все едно му съобщаваше утрешната прогноза за времето. Младата жена се замисли за безупречните му маниери на масата, стила на обличане, познанието за изисканите храни и напитки. Явно всичко това бе част от биографията му, заедно със знанията му по гражданско и наказателно право. Кой бе истинският Хийт Чампиън и защо тя започваше да го харесва толкова много?