— Искам да видя фона веднага!

— Забрави.

Личицето й се изкриви в жална гримаса. О, по дяволите, щеше да се разплаче. От опит знаеше, че и най-слабото хлъцване от устата на мамината кукличка караше Моли да губи ума и дума. Къде, по дяволите, се шляеше Анабел? Хийт бръкна в джоба си и извади мобилния си.

— Аз ще го държа, докато го разглеждаш.

Той клекна до нея.

Малката нахалница се вкопчи в телефона.

— Искам малко да го подържа.

Хийт нямаше никакво намерение да й го дава — не беше толкова глупав — но Анабел избра да се появи точно в този момент и гледката толкова го втрещи, че той забрави за телефона.

Сред гъстите й непокорни къдрици се бе сгушила корона, голяма колкото на английската кралица, а тя бе облечена в дълга сребриста рокля. Върху пищната пола проблясваха изкуствени диаманти, а голите й рамене бяха наметнати с ефирен сребрист шал. Докато вървеше по тревата, слънчевите лъчи я обливаха отвсякъде, запалвайки огън в косите, а изкуствените камъни искряха във всички цветове на дъгата. Нищо чудно, че пищящите момиченца мигом застинаха в удивление. Самият той замря като поразен от гръм.

За миг забрави колко й бе сърдит. При все че роклята беше маскараден костюм, а короната — фалшива, тя приличаше на вълшебница и Хийт не можеше да откъсне поглед от нея. Повечето момиченца вече бяха облечени с розови рокли, нахлузени върху шортите и тениските. Докато Анабел приближаваше към тях, той зърна джапанките й да се подават изпод подгъва на роклята. Незнайно защо, й отиваха.

— Приветствам ви, мои малки красавици! — изчурулика тя, също като добрата вълшебница в «Магьосникът от Оз». — Аз съм Анабел, вашата добра орисница. Сега ще попитам всяка от вас за името й, ще изрека магическо заклинание и ще ви превърна в истински принцеси. Готови ли сте?

В отговор се разнесоха оглушителни писъци.

— След това — продължи тя, — ще ви помогна да си направите вълшебни пръчици, които можете да отнесете у дома.

Хийт грабна пръчиците, които бе тръснал в безразборна купчина, и започна трескаво да ги хвърля по масите сред гърненцата с розови блестящи мъниста и пластмасови украшения. Анабел пристъпваше покрай дечицата, навеждаше се, за да попита за името на всяко от тях, после махваше със своята вълшебна пръчка над главата му.

— Кръщавам те принцеса Кийша… кръщавам те принцеса Роуз… кръщавам те принцеса Доминга… кръщавам те принцеса Виктория Фийби.

По дяволите! Чампиън се извъртя рязко, спомнил си твърде късно, че хлапето бе взело телефона му. Потърси в тревата, където стояха, провери джобовете си, но мобилния му го нямаше. Обърна се отново към момичетата и я видя сред тях, дребосъчестата крадла на телефони бе там с празни ръце и килната на една страна розова корона.

Хлапето беше само на три и не бяха минали повече от няколко минути. Къде ли бе дянала мобилния му? Докато обмисляше следващия си ход, Фийби цъфна от едната му страна, с фотоапарат «Полароид» в ръка.

— Искаме да направим снимка на всяко от момиченцата, облечено в костюма си и седнало на трона. Ще направиш ли снимките безплатно — изгука тя, — или ще поискаш от парите, отделени за феята на зъбките?

— Фийби, дълбоко ме нараняваш.

— Това не ме безпокои, защото се съмнявам, че във вените ти тече кръв.

Тръсна фотоапарата в ръката му и се отдалечи, гордо вирнала глава, увенчана с блестяща розова корона. Сякаш от всяка пора на тялото й се излъчваше убийствена омраза. Страхотно.

Дотук вече бе успял да уволни сватовницата си и да изгуби още един мобилен телефон, а не се бе приближил нито със сантиметър към подобряване на отношенията си със собственичката на «Старс». При това празненството едва сега започваше.

Анабел приключи с церемонията по посвещаването и двете с Моли поведоха някои от момиченцата към масите, за да украсят пръчиците, а в същото време Фийби и Хана отведоха останалите към голям поднос, върху който бяха струпани червила и сенки за очи. Хийт разполагаше с няколко минути, преди да започне снимките — достатъчно време, за да разбере къде тригодишната пакостница би могла да скрие телефона му.

До него достигна звънкият смях на добрата вълшебница Глинда, но той нямаше намерение да се остави подобни дреболии да му отвличат вниманието. За нещастие, Пипи се повлече след майка си. В едната си ръка стискаше сухо лепило, а палецът на другата бе пъхнат в устата й, така че би трябвало да е скрила някъде телефона. Може би го е пъхнала в джоба на шортите под роклята. Спомни си, че го бе оставил в режим на вибрации, затова остави фотоапарата и заобиколи къщата, за да вземе от колата блекбърито си, което беше с вграден телефон. Като се върна, набра номера на мобилния си и застана настрани, за да наблюдава реакцията на Пипи.

Нямаше такава. Значи, не беше в джобовете й.

По дяволите! Трябваше му Анабел. Само че той я бе изхвърлил от живота си.

Малките момиченца се надпреварваха за вниманието й, но вместо да се дразни от детската гюрултия, очевидно на нея й доставяше удоволствие.

Хийт си заповяда да се обърне. И какво от това, че изглеждаше невинна като добрата принцеса от приказките? Той нямаше да й прости, нито щеше да забрави.

Отдръпна се в сянката във вътрешния двор. Децата още не бяха готови за снимките и имаше време за няколко телефонни разговора, но нищо чудно Фийби да го залови и да му отправи някоя унищожителна забележка. В съзнанието му отново зазвуча музиката от «Челюсти». Питона сведе поглед.

И видя Пипи, с клепачи, наплескани със светлосини сенки, и устнички, намазани с яркочервено лъскаво червило. Прибра бързо блекбърито в джоба си.

— Виж, това е моята вълшебна пръчица!

— Ей, страхотна е. — Приклекна, преструвайки се, че се любува на творческата й дейност, но всъщност обмисляше следващия си ход. — Пипи, покажи на чичо Хийт къде сложи телефона му.

Тя го дари със сияйна усмивка, предното й зъбче беше леко изкривено, вероятно защото постоянно смучеше палеца си.

— Искам фона — обяви детето.

— Прекрасно. Аз също. Да отидем да го намерим.

Негодницата посочи към джоба му.

— Искам този фон.

— О, не, не го искаш. — Той се изправи и закрачи забързано, за да бъде по-далеч от нея, ако Пипи започне да плаче. — Кой е готов за снимка? — провикна се с най-сърдечен тон.

— Принцеса Роуз, ти си готова — обяви Моли. — Седни на трона и позволи на принц Хийт да те снима.

Откъм добрата вълшебница се разнесе презрително изсумтяване.

— Страх ме е — прошепна малкото момиченце на Моли.

— И нищо чудно — промърмори Глинда.

Заядливите й забележки би трябвало да го вбесят, но той не искаше да смаже духа й, а само да й предаде урок по бизнес, което беше за нейно добро.

— Искаш ли да дойда с теб? — попита Моли.

Но детето се взираше с обожание в Анабел.

— Искам сминка с нея — отвърна то.

Моли се ухили на приятелката си.

— Добра ориснице, имаш покана за снимка.

— Разбира се.

Вълшебницата улови ръката на момиченцето и двете се запътиха към трона. Когато приближи до Хийт, тя го отмина величествено, вирнала малкия си нос. Той не можа да не забележи петното от розов брокат на върха му.

Оказа се, че всички принцеси наоколо искат да се снимат с добрата орисница, която съвсем преднамерено се държеше така, сякаш кралският фотограф не съществуваше. Хийт знаеше как се играе тази игра и се обръщаше само към момиченцата.

— Усмихни ми се, принцесо. Браво!

Анабел може и да не го забелязваше, но се кискаше с децата, правеше магически заклинания, разрешаваше възникнали спорове и позволи на принцеса Пилар да види какво носят добрите орисници под роклите си. Самият Хийт изгаряше от желание да провери. За съжаление, точно тази добра орисница носеше сиви шорти с шнурове, вместо яркочервени прашки, каквито той предпочиташе. Но едва ли някой се интересуваше от мнението му.

Не след дълго той напълно забрави за телефонните разговори, които трябваше да проведе, и се съсредоточи изцяло върху снимките на момиченцата. Трябваше да признае, че децата бяха много сладки. Някои бяха доста срамежливи и се нуждаеха от окуражаване. Други бяха големи бърборани. Две четиригодишни момиченца пожелаха Анабел да седне на трона, а те в скута й. Няколко поискаха вълшебницата да застане до тях. Тя ги разсмиваше — дори караше него самия да се усмихва — и към края на фотосесията той вече бе решил да й прости. Какво толкова, по дяволите! Всеки заслужаваше втори шанс. Първо ще й изнесе поучителна лекция за живота й, а след това ще я назначи отново на изпитателен срок.

След като снимките свършиха, Анабел отиде да помогне на Хана, която надзираваше играта «Целуни жабата, за да се превърне в принц». Тъй като Хана не бе накарала децата да си завържат очите, на Хийт играта не му се стори особено интересна, но може би пропускаше нещо. Междувременно Фийби и Моли започнаха играта «Намери съкровището».

До крака му изникна Пипи и се опита да му отмъкне и резервния телефон, но той я разсея с кутийка със зелени сенки.

— Пипи! Откъде взе това? — чу се след няколко минути писъкът на Моли.

Хийт се занимаваше с фотоапарата, преструвайки се, че не забелязва намръщения подозрителен поглед на Фийби.

Моли събра момиченцата под сенчестото дърво и започна да им разказва история, която в момента си измисляше, наречена «Дафни и празникът на принцесите». Използва имената на всички момичета и дори добави жабока принц Хийт — всепризнат майстор на вълшебни снимки. Сега, след като вече бе решил да прости на сватовницата, Чампиън се отпусна и с удоволствие я наблюдаваше. Тя седеше върху тревата със скръстени крака. Пищните поли на роклята й буквално обгръщаха момиченцата, насядали около нея. Анабел се смееше заедно с тях, пляскаше с ръце и се държеше като тяхна връстница.

Докато подреждаха масите с освежителни напитки, на Хийт му възложиха да надзирава драконовата пинята.

— Не ги карай да си завързват очите — прошепна Хана. — Това ги плаши.

Той я послуша и ги остави да удрят с пръчки, колкото имат сила, по пинятата, но тъй като не успяха да я счупят, той сам нанесе съкрушителния удар върху проклетията и навсякъде се разпръснаха бонбони и играчки. Разпредели ги поравно и свърши отлична работа. Никой не пострада, никой не се разплака, така че навярно не беше съвсем безпомощен с децата. Пристигнаха лакомствата. Приличаха на розово море. Розов пунш. Сандвичи от розов хляб. Торта замък с кули от розов сладолед. Подозрително липсваше едно късче от подвижния розов мост, несъмнено дело на малкия Андрю Кейлбоу. Моли пъхна в ръката му халба бира.

— Ти си истински ангел на милосърдието — погледна я с благодарност Хийт.

— Не зная какво щяхме да правим без теб.

— Наистина беше много забавно.

Е, поне през последните двайсет минути, когато край пинятата настъпи обезпокоително оживление и се появиха войнствени искри, заплашващи да преминат в кръвопролития.

— Принцеси! — провикна се Фийби от масата с тортата. — Зная, че всички искате да благодарите на нашата добра орисница, която въпреки огромната си заетост отдели от времето си, за да бъде днес тук с нас. Принцесо Моли, ние сме във възторг от твоята приказка. Принцесо Хана, всички сме ти много благодарни за прегръдките, които раздаде. — В гласа й се появиха познатите гукащи нотки, от които той толкова се ужасяваше. — Що се отнася до принц Хийт… Много сме му благодарни, задето ни помогна с пинятата. Кой да подозира, че талантът му да троши всичко наоколо ще се окаже толкова полезен?

— Боже… — промърмори Моли. — Тя наистина те мрази и в червата.

След половин час уморените принцеси се запътиха към домовете си, понесли огромни торби с лакомства за тях и за братята и сестрите им.

— Получи се страхотен празник — отбеляза Хана, застанала на предните стъпала, докато микробусът с момичетата се отдалечаваше. — Аз толкова се притеснявах.

Фийби прегърна дъщеря си през раменете и я целуна по темето, точно зад короната.

— Ти накара всички да се почувстват като у дома си.

Ами аз?, едва се сдържа да не попита Хийт. Виждаше, че не бе успял нито на сантиметър да стопи ледовете помежду им, въпреки че разчиства маси, прави снимки и се справи геройски с пинятата, при това, без да проведе нито един телефонен разговор, нито да се опита да разбере как е завършил мачът на «Сокс».

Анабел се опря на перилото на стълбата и се освободи от роклята на добрата орисница.

— Боя се, че по нея има петна от трева и от пунш. Не съм сигурна, че ще може пак да се облече.

— Един Хелоуин ни е достатъчен — махна с ръка Моли.

— Много ти благодаря, Анабел! — Фийби я дари с искрена усмивка, каквато нито веднъж не бе отправила към спортния агент. — Ти беше идеалната орисница.

— През цялото време се забавлявах невероятно. Как са близначките?